Брюксел ще наблюдава делата срещу журналисти и издатели

Изявлението на еврокомисарката се случва в момент, когато свободата на медиите, особено в проблемни страни като България, все повече попада във фокуса на внимание на европейските институции. В годишния доклад по механизма за сътрудничество и проверка за пръв път имаше доста категорични оценки за състоянието на медиите в България. Констатацията в него беше, че повечето медии са политически зависими, а тези, които не са, биват мачкани.

Намерението за създаване на механизъм сега показва и че Европейската комисия има намерението да не спира само с констатацията на проблема, но и да се опита да направи нещо за решаването му.

Влошаващата се ситуация в България

На конференцията вчера евродепутатката Елена Йончева напомни, че от 34-о място по свобода на медиите според класацията на "Репортери без граници" страната ни се е сринала до 111-о място, като вече ни делят по-малко места от Северна Корея, отколкото медийния срив, който страната вече е претърпяла. Въпреки това Йончева призова конференцията да не се превръща в опело на българските медии, а да дискутира практични решения.

България е събирателен образ за проблемите със свободата на пресата, които намираме в Европейския съюз и на Балканите.

Павол Салай

координатор на “Репортери без граници” за ЕС и Балканите

Йончева призова за четири важни стъпки, които са необходими за подобряване на медийната среда в България:

• Да се приемат мерки за регулиране на медийната свобода на европейско, а не само на национално ниво.
• Ясно да се регламентират условията, при които политически лица могат да бъдат собственици на медии и въвеждане на европейски стандарти за спазването им.
• Да се засили защитата за "затихващата роля" на разследващата журналистика в България и да се настоява за европейско финансиране за разследваща журналистика, което не се разпределя от националните правителства.
• Да се преразгледа финансирането на "комуникационни стратегии" с евросредства, което независимо от коя политическа сила се извършва е начин за контрол на медийната среда.

По-късно по време на дискусията изпълнителният директор на "Икономедиа" Галя Прокопиева се съгласи със стратегическите мерки, предложени от Йончева и добави пета:

• Да бъдат определени независими европейски наблюдатели, които да разследват и да докладват при по-сериозни случаи на атаки и натиск срещу журналисти.

Връзка между върховенството на закона и свободата на медиите

Последните месеци се оказаха формено пробуждане за Брюксел за медийната ситуация в България - несъмнено подпомогнати и от нестихващите от началото на юли протести и от внасяните в Европейския парламент от Елена Йончева и Радан Кънев сигнали. На пресконференцията Вера Йоурова изтъкна, че притесненията в България са свързани със собствеността на медиите и разпределението на държавна реклама, политическата намеса в медиите и натискът срещу журналисти, който идва под формата на физически или онлайн атаки и съдебни дела срещу независими и разследващи журналисти, изобличаващи корупцията в страната.

За съжаление виждаме, че в Европа работата на журналистите става при все по-голям икономически и политически натиск.

Вера Йоурова

зам.-председател на Европейската комисия и комисар по ценностите

Йоурова разпозна влошаващите се условия на работата на медиите в страната и се позова на доклада на новия мониторинг на ЕС, който за пръв път включва и оценка за състоянието на медийната среда в изследваните държави, изготвено по методология на ЕК - до този момент европейските институции винаги се позовават на данни от проучвания на Съвета на Европа или на "Репортери без граници". "Новото е, че докладът покрива четири основни стълба, които мислим, че са взаимосвързани - правосъдие, борба с корупцията, рамка за проверка и баланс на властите и медийната свобода и плурализъм, която е и темата на дебата. Вярваме, че е от значение да дебатираме по тези теми, защото виждаме връзки между тях. Най-малкото защото дефектите често се сливат в негоден за пиене коктейл", обясни Йоурова. Това е изключително важна стъпка, защото както отбеляза и румънската евродепутатка Рамона Стругариу, досега разговорът в ЕС за върховенството на закона винаги е оставал в територията на съдебната система и разделението на властите въпреки неразделните връзки с четвъртата власт - медийната.

"Проблемът с медиите в страната не е по-различен от проблемите с българското предприемачество и българския бизнес. Проблемът е самото върховенство на закона, защото българските медии са заложници на завладяната държава - и инструмент, и жертва," смята издателката на "Медиапул" Стояна Георгиева, според която в страната има проблем с прилагането на законите, който силно засяга и медиите. Георгиева даде за пример действията на КЗК при продажбата на "Нова", когато регулаторът не позволи на Петр Келнер да закупи телевизията, но по-късно при почти идентични условия разреши същото на братя Домусчиеви. Галя Прокопиева също се съгласи, че е нужно да се спазва закона и разказа за икономическия, политически и съдебен натиск над издателите и журналистите на "Капитал" през изминалите 10 години.

Конкретни мерки

Йоурова изброи редица конкретни мерки, които могат да бъдат предприети в България. На първо място тя призова България да транспонира директивата на ЕС за аудиовизуални медийни услуги, приета на 20 септември, която насърчава независимостта на медийните регулатори и прозрачността на собствеността в медиите. Тя допълни, че от ЕК за първи път планират портфейл за подпомагане на разследващи медии и насърчаване на медиен плурализъм в следващия бюджет на ЕС на стойност от 61 млн. евро.

От ЕК също планират до края на годината да обявят план за действие за европейската демокрация, който ще засяга безопасността на журналистите и стратегическите дела, които се водят, за да се попречи на работата им. Йоурова допълни, че в плана за демокрацията ще се разгледат и правилата за разнообразие и концентрация на собственост на медиите, така че да гарантират "множественост на гласовете."

В срещата участва и координаторът на балканското бюро на "Репортери без граници" Павол Салай, който отбеляза, че "трябва да заключим, че сегашното българско правителство няма волята да подобри свободата на пресата и не уважава международните си ангажименти." Салай напомни за срещата между "Репортери без граници" (RSF) и премиера Борисов през декември 2019 г., на която Борисов се е съгласил RSF да предложи пътеводна карта за медийни политики в България, каквато от организацията са изпратили на офиса на Борисов. "Репортери без граници" и досега остават без отговор и не могат да се свържат с премиера.

За медийното финансиране

Едно от повтарящите се заключения на панелистите беше, че сегашният модел на финансиране на реклама и комуникационни стратегии с национални и евросредства в България е порочен. В интернет ерата бизнес моделът на всички медии страда заради по-малкото директно спонсориране от страна на потребителите. Това обаче води и до по-лесни за контрол медии. "Една медиа не може да бъде независима, ако не е независима икономически," смята Прокопиева и посочи, че е най-нежелателно правителствата, които журналистиката би трябвало да критикува да са източник на тези средства - "свидетели сме, че това не работи," допълни изпълнителният директор на "Икономедиа".

Йончева посочи, че отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Фотограф : Юлия Лазарова

Евродепутатът Рамона Стругариу също посочи, че разпределението на евросредства за медии от страна на национални правителства "насърчава пропаганда" и подчерта важността на crowdfunding за независими медийни проекти в модерния свят. Според Йоурова, разпределението на евросредства за медии трябва да изпълнява строги и прозрачни правила за обществени поръчки. "Медиите се издържат по един наистина отвратителен начин, те са храненици, които се влияят от решенията на управляващите. България остава без журналистика," смята Светослав Терзиев от в-к "СЕГА", който призова за спиране на тези евросредства, които и без това се се раздават на близки до властта медии, а не по конкурентен принцип. Според Йончева, решението е евросредствата да не спират изцяло, но и да не се раздават от правителствата, независимо коя партия е на власт, а международни организации да служат като гарант за честното използване на фондовете.