Политика

Брюксел срещу съдебните шамари за медиите

ЕК подготвя план за действие за европейската демокрация, в който ще бъдат описани действия срещу злоупотребата с дела срещу медиите

Деян Димитров

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

От София до Варшава и от Прага до Будапеща, страните от централна и източна Европа през последните години имат един общ и все по-голям проблем. Политическата и икономическа власт там започва все повече да смачква свободните медии, като много често това става с помощта на превзети части от държавата - най-често съдебна система. Инструментите за това са съвсем нови и съответно този процес трудно може да бъде спрян. Или поне досега.

В последното тримесечие на 2020 г. предстои да бъде обявена пътна карта на Европейската комисия за план за действие за европейската демокрация. Инициативата цели да посочи различни начини, по които може да се защити участието на европейските граждани в политически и обществени процеси и ще включва и мерки, с които да се защити свободата на журналисти и медии в ЕС. Една от най-важните подточки в графата за свободата на медиите е "възможни действия срещу злоупотребата със съдебни дела - феноменът познат като Стратегически дела срещу участието на обществеността (SLAPP)".

До това се стигна след предложенията на група евродепутати от всички политически семейства в Европейския парламент, които през февруари 2018 г. поискаха от ЕК анти-SLAPP директива, която да позволява бързото прекратяване на такива дела, създаването на европейски регистър, в който да се вписват длъжностни лица, бизнесмени и компании, които злоупотребяват със SLAPP и създаването на фонд за финансова подкрепа за медии, срещу които се водят такива дела. Причина за тогавашния призив на евродепутатите се оказва убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, което хвърли светлина върху факта, че малтийската финансова институция Pilatus Bank, която Галиция често критикува за участие в схеми за пране на пари, е водила поредица от SLAPP дела срещу Галиция. В резултат от международен натиск тогава Малта декриминализира делата за клевета, но не въведе целеви анти-SLAPP мерки.

Не е случайно, че акронимът на стратегическите дела звучи като шамар на английски. Съдебните дела срещу активисти, разследващи журналисти и цели медийни групи с цел наказание за техни материали или критики стават все по-разпространени в ЕС, където поне засега няма директива на европейско ниво за ограничаване на подобни дела, а защитата за обществени лица зависи от различните национални законодателства. Когато обаче срещу свободните медии се изправят местните правителства, или групи близки до тях, местните закони не вършат никаква работа.

Постепенното разпознаване на проблема от страна на ЕС от 2018 г. насам и предстоящата комуникация за план за действие от страна на ЕК са доста важна стъпка. Това може да е началото на действия, които да наложат отвън промени, особено в страни като България, където практиката е широко разпространена.

Какво всъщност е SLAPP?

Делата SLAPP се водят от хора във властта, или големи компании срещу активисти, журналисти и медии, които по някакъв начин ги критикуват по важна тема в общественото пространство. Терминът за пръв път е дефиниран още през 1989 г. от професорът по право Джордж Принг. Според него те са правни инструменти, които "целят да спрат гражданите от това да упражняват политическите си права или за да ги накажат, че вече са го направили. SLAPP изпращат ясно послание - че говоренето за определени теми има цена." Принг, а по-късно и други изследователи в сферата на правото посочват четири базови елемента във всяко стратегическо дело срещу участието на обществеността:

Иск за нанесени парични или репутационни щети, търсещ парично обезщетение или друго наказание
Насочен срещу неправителствени индивиди или групи
Заради информация, която ответникът е комуникирал към регулаторни органи, длъжностни лица или към обществото
По въпрос от обществено значение

По време на дефиницията на SLAPP, главните примери за това са били сблъсъци между активисти, критикуващи големи корпорации, които в отговор повеждат искове за нанесени репутационни вреди, понякога и за милиони долари срещу ответници без капацитета да си позволят такова съдебно дело, камо ли исканото обезщетение. Класически пример е дело във Великобритания през 2005 г., когато McDonalds съди двама членове на лондонския раздел на "Грийнпийс" за 40 000 паунда, защото са навредили на репутацията на компанията. Как? Като са раздавали листовки на улицата озаглавени "Какво не е наред с McDonalds?" Така една от най-богатите и влиятелни компании в света се изправя в съда срещу улични активисти без почти никакви приходи.

Гражданските дела за клевета са най-разпространената форма на SLAPP, но това не означава, че те се ограничават само до клевета - използват се най-достъпните в местното законодателство правни инструменти, с които да бъде оказан натиск върху критично настроени гласове. През 2016 г. в североизточна Британска Колумбия в Канада например, шестима фермери решават да протестират срещу построяването на нов язовир от държавния гигант BC Hydro и окупират мирно исторически обект в продължение на 63 дни, за да предотвратят изсичането на заобикалящата го гора. Подкрепената от правителството компания ги съди за неустойки от 400 млн. канадски долара, а обвинението е в "конспирация, заплаха, създаването на обществено неудобство" и още. Адвокатите на държавната компания предлагат да се откажат от обвиненията си и скъпото дело, ако протестиращите подпишат документ, с който се съгласяват да си мълчат в бъдеще. Този пример показва и че делата SLAPP не са запазени само за държави със силно деградирала свобода на словото и медиите.

В последните две десетилетия все по-ясно става използването на стратегически дела срещу разследващи журналисти и медийни групи и усвояването на похвата не само от големи корпорации и бизнесмени, но и официални представители на властта. SLAPP делата и заплахите с такива дела зачестяват почти навсякъде в ЕС. Дори в Германия, която през 2020 г. е точно 100 места над България в класацията на "Репортери без граници" по свобода на медиите - 11-та, заплахата за активисти, журналисти и медии от съд за критична реч става все по-разпространена. Според проучване на фондацията Otto Brenner от август 2019 г. заплахите със съд заради критични материали към медии се увеличават - правните отдели на медиите в Германия средно получават по три подобни "превантивни" предупреждения на месец. В страните от Южна, Централна и Източна Европа свободата на медиите е в доста окаяно състояние, в сравнение с Германия и съответно проблемите са много по-чести.

Какво цели едно SLAPP дело?

Целта на SLAPP не е задължително делото да бъде спечелено, а да се сплашат директните ответници по делото, но също и други критични гласове, които не искат да затънат с години в скъпи съдебни дела, или да понесат неудобствата на присъдата. Тук идва и огромният дисбаланс на власт и средства между двете страни. В едно дело SLAPP, ищецът няма никакъв проблем делото да се проточи две, три, четири или десет години дори в крайна сметка всички обвинения да бъдат свалени, защото SLAPP натоварва сериозно ответниците, които по дефиниция разполагат с по-малък ресурс да се отбраняват от ищеца и се отнема от ценното им време. Повечето от SLAPP делата са базирани на очевидно нелепи и преувеличени твърдения, които ще паднат в съда и разчитат на дългите съдебни процедури и разходите за ответниците, които идват с тях, за да постигнат целта си.

Така стратегическите дела не са "традиционна" форма на атаки срещу свободата на словото, защото целят чрез злоупотреба на установените съдебни процедури и високите разходи по съдебния процес да омаломощят критиците в обществото финансово и репутационно, а не директно и веднага да ги заглушат. SLAPP обаче много често са придружени от по-широк фронт от съгласувани нападки срещу ответниците, често и от близки до овластеното лице медии. Много разпространена е и практиката едни и същи лица, компании или институции да са известни с това, че завеждат дела срещу всеки, който посмее да ги критикува, което заработва като щит от критика - тъй като малко хора и медии смеят да рискуват и срещу тях да бъде заведено вечно проточило се дело.

Примери за SLAPP в ЕС

Особено нашумял и видим за ЕС е проблемът в Италия, където делата срещу журналисти за щяло и нещяло са се превърнали в едно от основните оръжия за заглушаването им и се използват както от мафията, така и от овластени публични фигури. Италианският комуникационен регулатор посочва злоупотребата с дела в страната като главният инструмент за саботиране на свободата на пресата, а "нелепите и неоснователни дела за клевета" са сочени за демократична криза от журналистическите организации в страната, посочва OBC. Тази медийна среда създава куриозни случаи като този на разследващия журналист Федерика Анджели, която е спечелила над 100 дела за клевета повдигнати срещу нея, но следват и още десетки.

Унгария също се възползва от различни SLAPP инструменти, като там е особено видима злоупотребата с дела от страна на управляващите. Доклад на подкрепяната от ЕС "Академична мрежа за европейски граждански права" от 29 май посочва, че за последните 10 години в Унгария са зачестили случаите на дела, водени от Унгария срещу местни НПО-та с някаква форма на международно финансиране с цел да бъдат заглушени по-критични гласове към анти-либералния път на правителството или да се прекъснат финансовите потоци, които позволяват на тези гласове да се чуват въобще. В случая на критични НПО-та обаче натискът не се ограничава само до измислени дела, които падат в съда като случая с Ökotárs през 2014-15 г., но и с постоянни данъчни проверки и полицейски акции в сградите на НПО-тата, вървейки успоредно с делата.

В Полша пък властта използва дела, за да пази управляващата партия от критики по Twitter. Срещу уважавания професор по конституционно право Войчех Садурски се водят редица дела, защото през 2018 в туит е нарекъл управляващата PiS "организирана престъпна група". PiS търси да защити "личните си права", като иска обезщетение от около 5000 евро, Садурски да плати всички разноски по делото и да подпише съгласие повече да не намеква, че управляващата партия има криминален характер. Държавната телевизия TVP води гражданско дело за клевета срещу Садурски, защото пак в туит е написал, че нито един опозиционен политик не бива да стъпва в тази "гьобелска медия". Обвинения срещу Садурски са повдигнати и от самосезиралата се прокуратура за престъплението "обида срещу държавен служител", като служителят в случая е лидерът на PiS Ярослав Качински, но прокуратурата по-късно се е отказала от делото.

Какво представляват анти-SLAPP мерките?

Ефективността и следователно използването от злонамерени лица на SLAPP дела силно зависи от три фактора.

Размера на съдебните разходи в една страна
Каква е защитата на свободата на словото и обсегът на делата за клевета
Дали са въведени анти-SLAPP мерки

Съветът на Европа например настоява за декриминализация на клеветата като една мярка, с която журналистите да не могат да бъдат заплашени със затвор. Това обаче не решава цялостно проблема, защото и гражданските дела могат да имат силно отрицателен ефект върху работата на медиите и по абсолютно същия начин да изразходват ресурсите им. В дела, в които целта рядко е да се стигне до осъдителна присъда, а самият процес да се проточи възможно най-дълго, не е от чак такова значение дали заплахата е единствено парична или включва и затвор, декриминализацията би играла по-малка роля от очакваното. Това разбира се се променя в държави, в които съдебната система е дотолкова овладяна от официалната изпълнителна власт или от частни интереси, че наказателните SLAPP дела, независимо от нелепостта на обвиненията, представляват реална опасност от затвор заради критична реч. Обсъждат се и други мерки за ограничаване на делата за клевета срещу журналисти и активисти - въпросът обаче е как да се балансира между защитата от злоупотреба със съдебните процедури срещу клевета без да се погазват правата на реални потърпевши от некачествена журналистика.

Друга широко дискутирана мярка срещу анти-SLAPP не важи само за делата за клевета. Става дума да се прокара законодателство, с което дела, които могат да бъдат разпознати като SLAPP, да се прекратяват бързо. Това трябва да се комбинира с глоби за тези, които злоупотребяват със съдебния процес. Бързото прекратяване на дела е сред препоръките на групата евродепутати през 2018 и често се появява в препоръките на ООН, чиито механизми често предупреждават срещу злоупотребата с граждански дела.

Примери за SLAPP в България

Шамарите от властта и близки до нея лица под формата на стратегически дела не са чужди в България, нито пък на екипа на "Икономедиа". Класически пример за SLAPP бяха делата, заведени срещу "Капитал" от бившия председател на КФН и бивш шеф на ББР Стоян Мавродиев. След четиригодишно дело журналистът на Капитал Росен Босев беше осъден за това, че е посочил документална свързаност на Мавродиев с делото за пране на пари от наркотрафик, по което подсъдим е "кокаиновият крал" с присъди в три държави Евелин Банев-Брендо. Това се случи въпреки двете оправдателни присъди на други журналисти на "Капитал", съдени от Мавродиев и изказали същите факти като Босев и въпреки че съдът не оспорва фактологията на казаното от Босев. Още по-скорошен пример е проточилото се с години дело EVN, по което подсъдим беше съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев, а обвиненията срещу него в най-добрия стил на SLAPP бяха, меко казано, нелепи - че чрез изразяване на мнение на публичен форум някак си е улеснил извършването на престъпление от друг. Въпросното дело обаче послужи като повод за поредица от запори на семейни и бизнес активи от КПКОНПИ.

Като форма на SLAPP може да бъдат определени разследванията и делата срещу Огнян Донев - за пране на пари и за укриване на данъци, като първото падна почти веднага поради липса на доказателства, а при второто в крайна сметка се оказа, че държавата налага изисквания към Донев, които не присъстват в законите. Стигна се и до нелепи моменти, в които юрисконсултите на Министерството на финансите твърдяха в съда, че не трябва да се приема позицията на НАП, че в случая дължимите данъци са правилно начислени и платени. Този натиск обаче постигна една от главните си цели - Донев да продаде "24 часа" и "Труд", което се и случи през 2013 г. А през цялото това време срещу него и компаниите му се водеше координирана медийна кампания от медиите, близки до Делян Пеевски.

За опит за SLAPP може да се определи и окончателната загуба на Валери Симеонов на дело за клевета, което заведе срещу Слави Трифонов, станала ясна този петък. На последна инстанция Симеонов загуби дело, което заведе срещу Трифонов и bTV заради журналистическо разследване от 2017 г., в което се твърдеше, че депутатът е в явен конфликт на интереси, тъй като в мотел "Козият рог" в Малко Търново, негова собственост, се настаняват военни, които охраняват границата с Турция. Симеонов настояваше за обезщетение от 30 000 лева, но загуби и сега ще трябва да плати разноските по тригодишното дело. В случая липсва един ключов аспект на SLAPP - няма го очевидния дисбаланс във власт и средства - Трифонов едва ли може да бъде описан като беззащитен активист или редови журналист, който може да бъде финансово разгромен или изплашен от подобно дело.

Фактът обаче, че такива дела се водят за всякакви критични разследвания и други форми на обществено участие и че не всеки журналист или медийна група има ресурса и видимостта на Трифонов, показва, че в България злоупотребата със стратегически дела е системен проблем, а честото участие на управляващите означава и че трудно може да се очаква решение на национално ниво.