🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Съдии: Моделът на ВСС за съдебна карта отдалечава гражданите от правосъдието

Съюзът на съдиите в България настоява за запазване на ролята на районните съдилища

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Моделът за реформа на съдебната карта, избран от Висшия съдебен съвет (ВСС), създава риск от "индустриализиране" на правосъдието и отдалечаването му от гражданите. Това се казва в становище на Съюза на съдиите в България (ССБ), обявено във вторник по повод на решението на ВСС да избере най-радикалния вариант за оптимизиране на системата на съдилищата от общо четири предложени модела. Според ССБ предпочетеният модел №4 е избран, без да се отчетат досегашните анализи на данните от съдебните райони и ролята на районните съдилища за развитието на местните общности, но и без да се извършат нови такива анализи, въз основа на които да се вземе решение.

Въпросът за съдебната карта е твърде специализиран и трудноразбираем за по-голямата част от публиката, затова остава извън погледа на обществеността, макар че в професионалната общност тече оживен дебат и вече бяха изказани доста критични мнения за избора на ВСС. Темата обаче е много важна за всеки, защото засяга достъпа до правосъдие на гражданите, но и влияе на социално-икономическите и демографски фактори на местно ниво. Най-общо проблемът със съдебната карта включва броят и разположението на различните видове съдилища в страната така че да е съобразен с броя и нуждите на населението, броя и спецификата на делата в различните райони, като същевременно гарантира решаване на основния проблем за системата - неравномерната натовареност на съдиите.

Районните съдилища, които в момента са 113 в цялата страна, са основни звена на съдоустройствената система, тяхната дейност стои най-близо до гражданите и далеч не се изчерпва само с прякото разглеждане на делата. Към районните съдилища са учредени служби по вписванията, функционират и държавни съдебни изпълнители и бюра съдимост, те осъществяват общия контрол за поведението на условно осъдените по местоживеене и др. Освен районните съдилища в страната към момента има 28 окръжни съдилища, пет апелативни, плюс Върховния касационен и Върховния апелативен съд.

Модел №4

Избраният от ВСС Модел №4, както вече стана известен в професионалните среди, на практика закрива част от райнните съдилища, а други превръща в териториални отделения, като изземва от тях основната част от делата. Районните съдии от закритите и редуцирани съдилища ще бъдат прехвърлени в 28-те окръжни съдилища, които с този силно увеличен щат ще се превърнат в основни първоинстанционни съдилища. До тях обаче гражданите ще имат много по-затруднен достъп най-малкото защото ще са по-отдалечени. От 113 районни съдилища ще останат 28-те съдилища в областните градове, където са и окръжните съдилища, останалите ще бъдат трансформирани в териториални отделения, които ще гледат бързи ликвидни дела като заповедни производства, обезпечения, обезпечения на доказателства, разводи, охранителни производства и др. под. На практика районните съдилища по същество ще разглеждат незначителна част от гражданските дела и няма да разглеждат никакви наказателни дела от общ характер.

Другите три варианта, с чието обсъждане ВСС започна тази дискусия, съдържат малко или много основните елементи на четвъртия вариант - трансформиране на районните съдилища със слаба натовареност и кадрово необезпечени в териториални отделения към друг районен съд, обединяване на две или повече районни съдилища в рамките на даден окръжен район, механизъм за мобилност на магистрати и съдебни служители в районните съдилища в рамките на даден район. Той беше определен като най-радикален, защото обръща концепцията на районните съдилища като основни звена и на практика ги маргинализира, а голяма част от съдиите в тях повишава в окръжните съдилища.

Един от ефектите на тази реформа е, че тове ще доведе до отблъскване на най-добрите юристи от съдийската професия и демотивиране на съдиите от районните съдилища, смятат от ССБ. "Не е тайна, че в основата на здравословния интерес на съдиите към професията им стои не възможността за гарантираното им повишаване по вертикала, а естеството на работата, т.е. разнообразието и сложността на делата, които са им възложени за разглеждане. Ако районните съдии разглеждат предимно еднотипни дела, това похабява ценен човешки ресурс, пропилява възможността в активна възраст съдиите да бъдат поставяни пред предизвикателства, които изискват от тях да продължават да учат, да мислят извън стереотипите и така да допринасят ефективно за развитие и хуманизиране на правосъдието. Предложеният модел за реформа на подсъдността на районните съдилища поставя въпроса дали съдийската професия изобщо ще бъде привлекателна за младите юристи", се казва в становището.

ССБ: Районният съд трябва да остане в основата на съдоустройството

Основното притеснение на ССБ в становището му от днес е, че ВСС прави избора си без да има анализ на данните и без да има сериозна обосновка в защита на този модел, а не че някой от другите три модела, представени от ВСС, е по-добър. От ССБ принципно не са против обединяването на районните съдилища там, където няма много дела, или превръщането им в териториални отделения, но смятат, че това трябва да стане при ясни критерии и след изготвен сериозен анализ на демографски, криминогенни, икономически и други фактори. ССБ обаче възразява срещу промяната на основния принцип, съществуващ още от Освобождението насам, за първоинстанционния районен съд като основно звено на съдоустройствената система. Именно този принцип се зачертава с предложения модел, който оставя незначителен брой дела на районния съд, а премества основната тежест в окръжните съдилища. Всичко това става без от ВСС да изложат писмена концепция за промяната.

В становището си ССБ припомня силните критики от съдии и от представители на местната общност, когато предишният състав на ВСС се зае да закрие районния съд в гр. Чепеларе през 2013 г. и районния съд в Балчик през 2014 г. В крайна сметка ВСС бе принуден да се откаже от идеята. Съдебната инфраструктура има влияние върху икономическия просперитет - това показват и изследванията на Изследователската програма към Съдебния съвет на Кралство Нидерландия, част от които са съсредоточени върху влиянието на организацията на съдилищата върху икономиката на страната, се сочи в становището.

При формулиране на предложенията на закриване на районни съдилища, както и за откриване на териториални отделения на съществуващите съдилища, трябва да се отчете не само натовареността на съдилищата, социално-икономическите и демографски фактори, но и конкретното значение за районния съд за съответната местна общност, включително - дали там има социална институция за деца или психично болни, дали има преобладаващо възрастно и бедно население, което няма възможност да ползва услуги с отдалечен достъп, електронни и интернет услуги, пътна инфрастурктура, наличие на специфични криминогенни фактори и др. На второ място - това са вътрешните фактори за системата - информацията, която се съдържа в съдебната статистика и други данни, обобщавани от ВСС. Трябва да бъдат изготвени профили на съответните райони, да си изготви концепция за ролята на районните съдилища.

Според оповестените предварителни прогнози след реформата на родовата подсъдност от 1004 щатовете за районни съдии ще намалеят на 733, т.е. повече от 1/3 ще бъдат повишени в окръжните съдилища. На първо място, преследването на акъв резултат не е нито основна цел, нито достатъчно основание за избор на модел за реформа на съдебната карта. На второ място, масовото повишаване е свързано с промяна на местоживеенето и създаване на други битови усложнения, не е ясно колко от тях ще имат такава готовност. Няма яснота как ще се извърши подборът за повишаване, а като се има предвид скоростта на конкурсните процедури до момента има реална опасност от пълен и окончателен блокаж на системата.

До момента този ВСС (Съдийската колегия) не е извършил нито един конкурс за повишение в системата, се отбелязва в стновището. Всъщност това е един от съществените проблеми на системата, а вината за това е иединствено на ВСС, който се оправдава със закона, с бавното извършване на атекстациите, обжалванията на резултатит и др подобни причини, които всъщност се коренят единствено в лошата организация на самата съдийска колегия. В същото време ВСС има вече близо 200 души администрация и продължава да не може да се справи със същностни задачи.

Промяна на границите и територията на съдебните райони на окръжните съдилища следва да се планира и извърши едновременно с реформа на административно-териториалното деление на страната, тъй като сегашните съдебни райони са съобразени с това. По тази причина съдийската колегия на ВСС трябва да иницира разговори с изпълнителната власт за такава реформа, се казва в становището на ССБ.