Политика

Отново и предизборно за личния фалит

Предстои второ гласуване на десетгодишната абсолютна давност за дългове, а ВМРО внесе алтернативен проект, остава усещането за липса на визия

Мирела Веселинова

Искрен Веселинов © Юлия Лазарова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Въпрос на време беше кога предизборно политическата ще бъде извадена картата на "вечния длъжник" и необходимостта да бъде защитен. В средата на миналата седмица ВМРО за пореден път лансира проект на закон за личния фалит. В същото време съпредседателят на парламентарната група на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов, които е начело на вносителите, обяви, че през тази седмица парламентът ще форсира и второто четене на промените в Закона за задълженията и договорите, с които пък ще се въведе 10-годишната абсолютна давност за задължения на физически лица. Двете концепции - за въвеждане на абсолютна погасителна давност и за закон за личния фалит, до момента бяха коментирани като алтернативни, но според Искрен Веселинов те не се конкурират помежду си.

Проблемът има няколко измерения. От една страна, България е единствената страна в ЕС, в която няма някакъв вид правна уредба на личния фалит. В този смисъл внасянето на един такъв проектозакон следва да се оцени като правилно и похвално. От друга страна, в продължение на повече от седем години - от 2013 г. насам, това е шестият път, когато парламентарни партии повдигат темата и лансират проект за регулиране на феномена на вечните длъжници и всеки път тази уж подкрепяна от всички идея бива заметена под килима. Много често това става поради очевидните сериозни недостатъци на законопроектите - както от правна гледна точка, така и заради абсурдни в житейски смисъл разрешения, които се предлагат.

Само за тази година това е вторият път, когато ВМРО лансира този законопроект - първият път беше в началото на лятото и до сериозно обсъждане не се стигна заради унищожителните критики. Новият проект е значително подобрена версия, но в него и дума не става за алтернативния проект за десетгодишната абсолютна давност, която управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" внесоха през юли след фиаското с проекта за личния фалит. Остава усещането за липса на каквато и да е концепция за цялостното последователно решение на защитата на длъжниците, но прозира разнобой в управляващата коалиция по този деликатен въпрос, който освен всичко друго изисква много добра юридическа експертиза и сериозен обществен дебат. Интерес по темата има силното банково лоби, колекторските фирми и др., което означава, че разговори се водят на много нива.

Неофициално депутати в парламента коментират, че никой няма да се противопостави срещу идеята да се защитят длъжниците, но те са скептици за съдбата и на двата законопроекта заради очевидното нежелание на ГЕРБ да влезе сериозно в темата.

Подкрепяме идеята като цяло, но в момента няма среда, в която тя да се развие, коментира за "Капитал" Иван Иванов от БСП, който през 2013 г. бе един от идеолозите на първия проект за личния фалит, лансиран тогава от БСП. Тази тема стои отворена повече от седем години, но не сме я повдигали, защото виждаме, че няма истинска нагласа за това, добавя той. Депутати коментират, че най-вероятно и двата закона няма да минат в този парламент, просто темата се повдига за трупане не предизборен рейтинг, но усещането е, че тя може да разбие отношенията между ГЕРБ и "Обединени патриоти", които в момента, образно казано, си извиват ръцете.

Междувременно в края на юли и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се присъедини към критиките на юристите у нас, като обяви позиция, че е притеснена от готвеното в България въвеждане на десетгодишна абсолютна погасителна давност на вземанията по задължения на физически лица. Според нея това би навредило на вторичния пазар на необслужвани кредити, а и на банковата дейност - притеснения, които с различни нюанси са изказвани и от различни браншови организации и юристи. Критични бяха и становищата на финансовото и правосъдното министерство. И точно липсата на ясно артикулирана визия по тези критики предизвиква скептицизъм.

Какво се предлага в новия проект

Внесеният в четвъртък проект на ВМРО на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност предвижда няколко условия (нуждаещи се от по-ясно формулиране), при които добросъвестният длъжник ще може да иска от съда защита при неплатежоспособност, включително и когато е в неизпълнение на задължения на трети лица, които са обезпечени от него и той отговаря солидарно с тях:

Неплатежоспособността трябва да е продължила най-малко три месеца за задължения на обща стойност, не по-малка от пет минимални работни заплати(МРЗ). В момента МРЗ е 610 лв., от 1 януари 2021 г. се предвижда тя да стане 650 лв.
Максималният общ размер на задължението е не повече от200 000 лв., като кредиторът предостави на разположение на кредиторите си цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години с изключение на несеквестируемите вещи и доходи.
Закрила ще може да се иска и при задължения над 200 000 лв., когато те произтичат от непреодолима сила.
Когато става въпрос за съпрузи в съпружеска имуществена общност, производство по този закон за закрила при неплатежоспособност може да започне въз основа на обща молба на двамата.
За недееспособен искането се прави от настойника или със съгласие на попечителя.
Само добросъвестен длъжник може да поиска закрилата на личния фалит. За недобросъвестен се смята длъжникът, който: е предизвикал неплатежоспособността с умишлени престъпления или административни нарушения, бил е осъждан за престъпления срещу кредиторите, злоупотреба с доверие и други престъпления срещу финансовата и данъчната система; не е получавал доходи по трудово или гражданско правоотношение през три от последните пет години, освен ако има уважителна причина; задълженията му са от непозволено увреждане; укрил е свое имущество, създал е пречки пред кредиторите или през последните пет години е прехвърлял имущество безвъзмездно на другиго или възмездно - на близки роднини - съпруг, деца, родители, брат, сестра; през последните пет години вече веднъж е обявявал личен фалит и т.н.

Предлага се законът да се прилага и за задължения, възникнали преди влизането му в сила. Производството да е безплатно за длъжника, а към Агенцията по вписванията да се създаде електронен регистър на всички лица, за които се води такова производство и съответните обстоятелства по него. Към искането до съда длъжникът трябва да декларира всички свои имоти и вещи на стойност над половин минимална заплата, пари в кеш и по банкови сметки, вземания, ценни книги, всички свои доходи през последните три години, всички свои кредитори и длъжници, сделки с имущество, несеквестируеми вещи и доходи и др. Несеквестируеми са вещите и доходите, предвидени в ГПК, както и единственият автомобил, ако застрахователната му стойност е до пет минимални заплати, вещите, предназначени за компенсиране на дефицит, когато става въпрос за лице с увреждания.

Ако се установи, че декларацията е невярна, съдът прекратява производството и уведомява прокурора. Съдът може да наложи обезпечение, което подлежи на незабавно изпълнение, и възлага изготвянето на опис на имуществата, но само на държавен съдебен изпълнител - в мотивите не се казва защо вносителите дискриминират частните съдебни изпълнители.

С решението за защита съдът открива банкова сметка на името на длъжника, като посочва и банката, в която да се открие сметката. В нея постъпват всички доходи над несеквестируемите, които се запорират и длъжникът няма достъп до тях, а служат за удовлетворяване на кредиторите в следващите пет години. През това време длъжникът няма право да участва в търговски дружества, да бъде управител и член на ръководни органи, длъжен е да декларира всички свои доходи и евентуална нова работа или бизнес. Спират се всички искови, изпълнителни и обезпечителни дела срещу него, спира се и начисляването на лихви. С изтичане на пет години се погасяват всички задължения на длъжника с изключение на тези за издръжка и гледане, вреди от непозволено увреждане или престъпление, обезпечени задължения на трети лица.

Поредица от безплодни инициативи през последните десет години

Това е поредният законопроект, посветен на т.нар. вечни длъжници, който се лансира през последните близо десетина години. Темата за личния фалит е експлоатирана доста по-отдава, но първата партия, която тръгна да пише закон през 2013 г., беше БСП. После идеята беше подхваната от омбудсмана Мая Манолова, която даже представи проект. В предишния парламент първо АБВ предложи законопроект за защита при сръхзадълженост на физическите лица, а после и "Движение България на гражданите" внесе проект. Тази година ВМРО на два пъти възкреси темата. Всички тези проекти до момента бяха критикувани от юристи заради тяхната едностранчивост и липсата на ясна концепция. Процедурата най-често се копира от материята за несъстоятелността в Търговския закон, а в мотивите има голяма доза популизъм, който представя длъжниците за жертви и ги противопоставя на кредиторите. До момента позицията на ГЕРБ е по-скоро да подкрепя алтернативата за 10-годишна абсолютна давност за граждански задължения. Веднъж от управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" вече вкараха такъв законопроект през 2017 г., но отстъпиха, след като той беше силно критикувана от специалистите в областта.

Един от основните въпроси, които поставя сегашната инициатива за внасяне на закон за личния фалит, е как той ще се съотнася с десетгодишната абсолютна давност за задължения, която чака окончателно гласуване тази седмица в пленарната зала - според Искрен Веселинов. Това е и основният въпрос, който задаваха и мнозина юристи до момента, според които абсолютната давност е неприемлив експеримент, а правна уредба на частния фалит държавата рано или късно ще трябва да предприеме.

Искрен Веселинов: Няма конфликт между десетгодишната абсолютна давност и процедурата по личния фалит

По принцип между двата законопроекта няма конфликт, коментира пред "Капитал" Искрен Веселинов. "На първо място, защото последиците от двата закона са различни - в първия случай, при личния фалит, в края на процедурата длъжникът не дължи, а в другия случай задължението остава, но то не е изискуемо. Отделно от това, обект на защита по закона за личния фалит са малките задължения (между пет МРЗ и 200 000 лв. в общия случай, бел. ред.), целта е защита на малкия длъжник. В другия случай целта е да се създаде едно универсално правило."

Двата института няма как да се конкурират и заради сроковете, в които могат да се упражнят правата по тях, смята Веселинов. "Не мога да се сетя за хипотеза, при която би имало дублиране", казва той. За да има процедура за личен фалит, задължението трябва да е изискуемо и просрочено, ако е изтекла давността, то не е изискуемо, обяснява Веселинов.

Има съществени разлики между двата режима, а най-съществената е, че уредбата на частния фалит следва да уреди както процедурата, така и статута на длъжника, коментира Иван Иванов. Според него правилното разрешение е да се работи за закона за несъстоятелност на физическите лица, казва Иванов, без да коментира предложения от ВМРО проект. Той обаче е скептичен за съдбата и на двата проекта в парламента.