🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Внимавай, наблюдавам те

Как опозиционните извънпарламентарни партии смятат да контролират честността на предстоящите избори

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За три десетилетия демократични избори в България гражданите са били свидетели на всякакви изборни нарушения - като се започне от онази първа изборна нощ през 1990 г., когато актьорът Йосиф Сърчаджиев публично обвини спечелилата тогава социалистическа партия в манипулация на разултата, мине се през различните схеми за купуване на гласове, за контролиран и корпоративен вот и се стигне до епизода с пренасянето на чували с бюлетини от депутати от ГЕРБ по време на едновременните президентски и местни избори през 2011 г. Тогава ЦИК не санкционира никого, защото не успя да събере нужните гласове за целта. Заради постоянните съмнения в честността на вота и изобретателността на партиите да си купуват избиратели изборните правила бяха прекроявани след всеки вот. И въпреки че Изборният кодекс заприлича по обем на романа "Война и мир", това не върна доверието в изборния процес. Нещо повече, усещането за нередности при отчитането на резултатите се засили заради големия брой недействителни бюлетини и високия процент поправяни протоколи от секционните избирателни комисии (СИК). Появиха се спекулации, че партиите вече са се насочили не толкова към купуване на отделни избиратели, а на цели изборни комисии, което още повече засили недоверието към процеса. Според проучване на "Галъп интернешънъл" от началото на октомври повече от половината избиратели - 52.6%, смятат, че предстоящите парламентарни избори няма да бъдат "свободни и честни", като сред скептично настроените са най-вече привържениците на опозиционни формации. А едва 19.2% са на обратното мнение.

Сега, месеци по-рано, извънпарламентарни опозиционни формации обявиха различни инициативи за гарантиране на честността на предстоящия парламентарен вот. Те залагат основно на наблюдение в секциите и паралелно преброяване на гласовете по модела на Истанбул от местните избори миналата година. Там благодарение на обединението на опозиционните сили и наложения от тях строг контрол върху изборния процес в деня на вота те направиха пробив и опозиционният кандидат спечели кметското място в най-големия град на Турция, който се считаше за крепост на управляващата партия на президента Ердоган.

Два опозиционни фронта засега

За разлика от Истанбул обаче извънпарламентарните формации тук се подготвят за това по две писти. Миналата седмица т.нар. Отрвното трио - Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков, организираха обща среща за координиране на наблюдението на парламентарните избори. На нея се отзоваха представители на партията на шоумена Слави Трифонов "Има такъв народ" и гражданската платформа на бившия омбудсман Мая Манолова "Изправи се. БГ", в която влизат няколко по-малки формации като ДБГ, "Движение 21" на Татяна Дончева, Земеделският народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев и неправителствени организации. Те са се обединили около идеята за създаване на мрежа от доброволци, които да бъдат наблюдатели и застъпници в деня на вота, като целта е да бъдат покрити всичките около 12 хил. СИК. На срещата не присъстваха представители на обединението "Демократична България", което също активно участва в протестите. Съпредседателят му Христо Иванов обяви във фейсбук 12-те инициативи за честността на изборите, по които работи демократичната коалиция, като посочи, че са отворени за взаимодействие и по други конкретни предложения в тази посока.

ОТ "Демократична България" уточниха също, че една от идеите - за осигуряването на застъпници във всички СИК в страната, вече е в ход. Повече от месец в социалните мрежи се споделя призивът на обединението за набиране на желаещи да наблюдават парламентарния вот и според Ивайло Мирчев, член на Изпълнителния съвет на "Да, България", вече са покрити 30% от секциите. От коалицията също така вероятно се притесняват как ще реагират привържениците им на колаборацията с Мая Манолова и Слави Трифонов, както и заради спорната репутация на част от хората, които влизат в платформата на бившия омбудсман - като например лидерът на ЗНС Румен Йончев, който беше депутат в 42-ото Народно събрание от "Коалиция за България", а след това формацията му се обедини с партията на Николай Бареков и влезе в предишния парламент. Извънпарламентарните формации имат интерес от общ анти-ГЕРБ фронт срещу изборни манипулации, но разликата с Истанбул е, че на тези избори те все пак ще са конкуренти и засега няма гаранция, че застъпниците на дадена формация ще следят за нарушения, кото засягат другите партии. Така поне засега извънпарламентарната опозиция ще следи за честността на вота на два фронта, въпреки че част от инициативите им се припокриват.

Интернет платформа и максимално много застъпници

"Идеята първо е да гарантираме честността на изборите, като съберем минимум 12 000 застъпници. Ние разчитаме в някои секции да имаме както застъпници, така и наблюдатели, като не е задължително те да са само от "Демократична България", а и от неправителствени организации или от друга партия", казва Иво Мирчев. Намирането на толкова много хора е предизвикателство, най-вече за секциите извън София. Между иначе близките функции на застъпниците и наблюдателите има и съществени разлики. Застъпниците са представители на политическите партии и се регистрират от тях в ЦИК, а наблюдателите са от неправителствените организации, които също се регистрират в ЦИК. Застъпниците имат право да наблюдават вота само в една секция, а наблюдателите могат да обикалят различни секции. Вече е почти готова и интернет платформата, по която от "Демократична България" работят още от март. Към нея ще има и мобилно приложение, чрез което застъпниците ще могат да получават инструкции в изборния ден от юридическия екип на обединението, ще могат да изпращат и сигнали за нарушения, както и копията от сканираните протоколи от избирателните секции, което ще позволи да се направи паралелно преброяване на гласовете. "Идеята е данните от протоколите да се виждат в реално време и в ранните часове след изборите да имаме резултатите от вота", казва Мирчев. Така ще се види дали има нанасяни поправки на протоколите и каква е причината за сгрешените. "Ще имаме готовност автоматично да сравним протоколите от секционните комисии и тези, които се публикуват на сайта на ЦИК и ако има съмнение за някои от тях, да изискваме отговори от централната и районните избирателни комисии". По думите му платформата ще е отворена и всеки, който иска, ще може да си свали приложението на мобилния телефон.

"Идеята ни е да има онлайн платформа, която да е качена на два сървъра, за да не може да бъде компрометирана от хакери, и тази система да позволява както онлайн през апликация, така и на място да се качват протоколи. Въпросът е, който от застъпниците и наблюдателите се сдобие с протокол, да го качва там, защото много често протоколите от секциите и този в ЦИК се разминават", казва и председателят на ДБГ Димитър Делчев, чиято партия е част от обединението под егидата на Мая Манолова. Те също подеха кампания за набирането на 12 хиляди застъпници и наблюдатели, като идеята е "Отровното трио" да инициира неправителствена организация, чрез която да се регистрират наблюдателите. "Тъй като на протеста има доста безпартийни хора, част от тях ще се включат точно по такъв начин. Има други, които не са на площада, но искат да участват в наблюдението на изборите и за тях този формат също ще е удобен, защото не се застъпват за конкретна партия, а за честността на вота", казва Делчев. Обмисля се също да се поканят наблюдатели от чужбина, както и предложение чрез евродепутати ЕС да поеме ясен ангажимент към купуването на гласове на неговата територия. Както и да се предложи на европейския главен прокурор, който започва работа през януари, да се включи в борбата с купуването на гласове. "Да има една независима организация, която да има ангажимент към този процес", коментира Делчев. "На миналите избори се забеляза феноменът на купените застъпници и членове на секциони комисии и затова обсъждахме при броенето на бюлетините в секциите да присъстват кандидатите ни за депутати отделно от застъпниците, защото те са най-мотивирани да си пазят резултатите", допълва лидерът на ДБГ.

Какви ще са ефектите

Ваня Нушева от "Прозрачност без граници", която от години регистрира наблюдатели за изборите, смята, че трябва да има разграничение между наблюдение, осъществявано от политически заинтересовани субекти, каквито са партиите, и това от независими наблюдатели от граждански организации. "Застъпниците могат да си поставят задачата за честни избори и преброяване на бюлетините, но те са политически пристрастни, защото на практика са застъпници на конкретни партии. И е възможно да не отбележат определени пропуски в изборния процес. И тук е тънкият момент - до каква степен застъпници на различни партии биха могли да работят съвместно. Много е важно да се уточни каква е степента на взаимодействие и сътрудничество между тях. Трябва да има яснота какъв е обхватът на това наблюдение, каква методология ще бъде използвана и дали тези формации си имат взаимно доверие. Когато тези неща бъдат изчистени, тогава може да има ефективно обединение", смята Нушева. Въпреки това тя смята, че има смисъл да се обединят усилията за гарантиране на по-голяма прозрачност на изборите. "Подобна инициатива, на първо място, може да доведе до повече доверие в изборния процес, а, от друга страна, може да служи като гаранция за по-точно спазване на правилата", казва тя. Категорична е обаче, че наблюдението няма да е ефективно, ако се ограничи само до паралелното преброяване на резултатите. "Наблюдението има смисъл тогава, когато обхваща процеса от доставянето на изборните книжа до приключването на изборния ден и преброяването на резултатите. Защото са възможни различни типове нарушения и такива, които се извършват още с откриването на изборния ден. Много често застъпниците идват в края му, за да видят как се броят бюлетините и да вземат копие от протокола, за да го дадат на щаба." От практиката си на наблюдател Нушева посочва и нарушенията, свързани с разкриването на тайната на вота. "Имаме голям проблем с купуването на гласове и контролирания вот, което понякога се случва и със съдействието на членовете на секционните комисии. Примерно купени избиратели са заставяни да покажат на член на комисията как са гласували. И сега на последните местни избори имахме подобни сигнали от наши наблюдатели", казва тя. Други нарушения пък са свързани с възможността избирател да бъде отбелязан, че е гласувал, без да е упражнил правото си на глас. Нушева е категорична, че за да се разкриват тези нарушения, трябва наблюдателите и застъпниците да бъдат постоянно в избирателната секция, което е свързано с голям човешки ресурс. По тази причина по думите й има смисъл политическите партии поне да се координират, ако не могат да постигнат споразумение да си взаимодействат, така че да успеят да покрият всички избирателни секции.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    4itatel avatar :-|
    Elena Dimitrova

    Как Мая Манолова, автор на най-властоугоничавия изборен кодекс и хистеричен противник на електронното гласуване, автор на Костинбродската афера, гласувала гордо за Пеевски и защитавала до последно Орешарски, може да гарантира честни избори?!
    Как Слави учиндолски с референдум целящ бетониране на статуквото, се присъединява към исканията на протестиращите срещу това статукво?!

    Нередност?
Нов коментар