Ще си купите ли картичка?

Защо в България трябва да се събират дарения за лечение и как това може да се промени

Росен Босев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

На 21 април 2016 г. Специализираната прокуратура и ГДБОП провеждат акция във Фонда за лечение на деца в чужбина. Показно е арестуван председателят Павел Александров. Обвиненията са за длъжностно престъпление, а зад тях прозира опит на конкретно лоби в Министерството на здравеопазването да превземе фонда, който малко след това беше закрит, а дейността му - прехвърлена към НЗОК.

Осем месец по-късно президентът Росен Плевнелиев ще приветства от балкона на Народния театър поредното издание на "Българската Коледа" - благотворително събитие, организирано от държавната администрация, на което се събират средства от обществото, за да бъдат купени машини, необходими на обществото, за да бъде по-здраво.

Към 2020 г. разследването срещу Павел Александров е все така висящо - на два пъти прокуратурата се опита да го внесе в съда, но делото беше върнато.

Преди акцията за няколко години сърцераздирателните призиви за събиране на пари бяха изчезнали - фондът за лечение успяваше да свърши тази работа. Веднага след разбиването му хората, които следят тази част от здравния, сектор казаха, че кампаниите веднага ще се върнат. Случи се за месеци. И, видно от казуса с "ХелпКарма", продължава и досега.

Защо се събират средства за лечение въобще

"Достатъчно дълго съм работил в тази система", започва разговора ни проф. Добрин Константинов, ръководител на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ, и сякаш без да се замисли, изброява трите хипотези на хора, които биха търсили лечение навън.

"Има ситуации, в които, след като е проведено лечение в България, става ясно, че трябва да се продължи навън", коментира проф. Константинов. И допълва: "Става дума за експертно мнение за конкретна рядка ситуация." В подобна хипотеза НЗОК би следвало да финансира лечението.

"Когато става дума за нерегистрирани медикаменти и проучвания, не мисля, че има държава в ЕС, която би позволила използването на публични средства", обобщава втората хипотеза проф. Константинов. Той уточнява, че има лечения, за които няма научен консенсус и е абсурдно да се очаква те да се покриват с публични средства.

Третата хипотеза, която проф. Константинов посочва, е инстинктът на всеки, че иска да се лекува в чужбина: "Разбирам го. Когато стигнем до варианта диагноза, често чувам този първичен рефлекс. Това е народопсихология. Разбирането, че навън е по-добре."

Професор Константинов разкрива, че се опитва да обясни на пациентите си, че в България се лекува по същите процедури, които се прилагат в ЕС.

Защо има кампании

Маргарита Борисова, председател на сдружението "Деца с онкохематологични заболявания", коментира, че става дума по-скоро за ситуационни проблеми: "Да, може да няма едно лекарство. Но когато го няма в целия ЕС, е ясно, че няма какво да направиш." Тя споделя, че назад през годините са успели да постигнат много. Много по нейните думи може да изглежда малко, но всъщност е връщането на две лекарства в списъка, покриван от НЗОК.

"Принципно не е добре в държавата да съществуват специални фондове за финансиране на едно или друго лечение, особено в случаите, когато говорим за деца, които са здравно осигурени, и при наличието на механизми за осигуряване на достъп до трансгранично здравно обслужване. Съществуването на специални фондове, чието добро функциониране зависи от субективните умения на даден ръководител, не осигурява стабилност и създава риск от настъпване на срив по субективни причини, както се и случи с Фонда за лечение на деца", коментира адвокат Мария Шаркова, която от години специализира в областта на правата на пациентите.

Споре нея закриването на фонда за лечение на деца е започнало години преди той официално да приключи съществуването с: "Закриването му се предхождаше от един тежък период, в който постепенно ролята на най-важния орган - Обществения съвет - беше заличена и подменена. Преди акцията с арестите на неговите служители и поставяне на началото на края на този орган, Фондът (през 2015 г.) е заплатил около 6 млн. лева за лечение на деца в чужбина. За първата половина на 2020 г. разходът на НЗОК за лечение на деца в чужбина е малко над 500 хил. лева. Не съм сигурна, че това се дължи на рязък спад на нуждаещите се от такова лечение."

Адвокат Шаркова дава пример в практиката си: "Имах фрапиращ случай, при който съдът отмени отказа на НЗОК, след което НЗОК отново постанови отказ. Става дума за онкологично болен човек, който финансира лечението си с кредити и вече повече от две години и половина не може да получи обратно заплатените средства въпреки успешно приключените дела. Такива данни не можете да намерите на страницата на НЗОК" коментира тя.

Според Иван Димитров от "Български пациентски форум" връзката е прекъсната от момента на оттеглянето на обществения контрол над дейността на здравната каса. По думите му от този момент нататък инситуцията се е превърнала в "отдел на Министерство на финансите".

Къде е решението?

"Когато става дума за спешна операция, е едно, когато става дума за дългосрочни терапии - това е съвсем различно. Не можем да обвиняваме родителите, че търсят всяка възможност за своите деца. Тук задължение на един посредник е да провери постижима ли е целта, за да не заблуждават дарителите. Ако дарителят е съгласен да дари за терапии, които често са извън ЕС - трябва да има професионално мнение, че не става дума за шарлатанство и че състоянието на пациента няма да бъде влошено", коментира Илияна Николова, изпълнителен директор на фондация "Работилница за граждански инициативи".

"Не става дума да направиш сайт, а да имаш ресурса да проверяваш тези, които търсят дарения. Някой с експертиза трябва да валидира тези кампании. Това няма как да са лекари, които да го правят на добра воля", коментира Илина Николова от ФРГИ и дава пример с две големи платформи за набиране на средства в САЩ. "Global giving, които допускат да се качват кампании единствено от организации в обществена полза и има много голяма цедка за това дали кампанията е в обществена полза. Другата е Go fund me, на която всеки може да качи всичко. Но платформата не носи никакъв ангажимент към каузите."

Логичният вариант в тукашната ситуация, при сегашното отношение на властите към този проблем, изглежда, е "Българската Коледа" - хепънинг, на който държавната администрация събира допълнителни средства от гражданите, за да ги дари от нейно име за каузи, които не би следвало да допусне да съществуват.