КофтиКарма

В тази среда HelpKarma успя да се превърне в най-мощната платформа за набиране на средства "за живот". През последните две седмици серия от репортажи на Мария Цънцарова и bTV показаха как изглежда обратната страна на това милосърдие. Разкритията започнаха от това, че платформата е платила (от даренията) над половин милион лева за миналата година на своя IT експерт Славчо Славчев и му е отпуснала (от даренията) заем, за да си купи апартамент.

Впоследствие стана ясно, че за едно и също лечение са плащали и дарителите, и държавата. А накрая - че прокламираният от сайта на фондацията медицински съвет, който е трябвало да валидира всяка от кампаниите, свързани с лечение, в действителност въобще не е съществувал.

От "ХелпКарма" не отговориха на конкретните въпроси, а излязоха с обширна позиция, в която обявиха работата на bTV за "едностранчив, повърхностен и манипулативен репортаж, сглобен от отделни фрагменти с явната цел да бъде напълно дискредитирана Фондация "ХелпКарма" и разбито доверието в нея".

Основните проблеми с платформата са повече от ясни:

• въпреки че по регистрация е нестопанска организация в обществена полза, от финансовите й отчети изглежда, че функционира като търговско дружество;
• непрозрачността в удържаните разходи върху събраните средства. От фондацията твърдят, че те са 5%, но в действителност са значително повече;
• непрозрачността в изразходването на средствата и отчетността към дарителите;
• липсата на експертна валидация на здравните кампании, което може да доведе до събирането на средства за терапии, които нямат никаква научна обосновка;
• твърдението, че кампаниите се проверяват от медицински съвет, който всъщност никога не е съществувал.

Част от тези констатации се виждат от финансовия отчет на "ХелпКарма", други - от сайта на фондацията.

"Капитал" изпрати въпроси на директора на фондацията Константин Кръстев, но той не отговори с аргумент, че ще изчака проверките, започнали след репортажите на bTV.

А въпросите какво се е случвало в "ХелпКарма" не би трябвало да изискват сложен отговор: от едната страна има дарения с конкретна цел, а от другата - разходи с конкретна цел. Ако между приходите и разходите има разход, различен от този за конкретната цел, трябва да има ясен отговор за какво е бил той.

Проблем 1: Четете малкия шрифт (ако го има)

Според сайта на "ХелпКарма" платформата удържа комисиона от 5% за поддръжка. От отчета за 2019 г. обаче ясно се вижда, че разходите (за заплати и реклама) възлизат на близо 14% от приходите (1.078 млн. лв. от 7.9 млн.).

Тази удръжка над официалните 5% очевидно не става със знанието на дарителите. Така, ако някой дари 100 лева, то по сметка на кампанията би трябвало да има 95 лева. Да, но по сметката постъпват 86. Анализ на случайно избрани неактивни кампании на "ХелпКарма" показва, че разликата между събраните и изплатените средства достига 28%

От една страна, фондацията има високи комисиони за финансов оператор и банкови такси (над 3%), които не кореспондират с пазарните нива. От друга, видно от отчетите от кампаниите, има много голям разход за "реклама" и "други". В същото време нито дарителите, нито дарените имат ясна представа за какво точно отиват тези средства.

Другият ключов проблем е, че "ХелпКарма" не успя да даде ясен знак дали верифицира документите, с които се отчитат разходите по даренията. Призивът на bTV беше да ги покаже, но от платформата не особено убедително се мотивираха, че няма да го направят, с аргумент, че документите съдържат лични данни.

Проблем 2: Наистина ли ще проходи

Разглеждайки кампаниите на сайта на "ХелпКарма", Мария Шаркова, адвокат в областта на правата на пациентите и медицинското право, коментира: "Недоверието в здравната система създава условия да процъфтяват и различни методи за лечение, които са, меко казано, експериментални (говоря за различни методи за лечение на детска церебрална парализа с преливане на стволови клетки в държави извън ЕС например, лечение на множествена склероза в Мексико и пр.). Никъде в кампаниите не се пояснява на евентуалния дарител, че тези методи не са утвърдени, че дори за част от тях има данни за сериозни усложнения и странични ефекти, че по никакъв начин не се гарантира нито ефективността им, нито безопасността им. Напротив, виждаме, че по тези кампании стоят заглавия като "Да помогнем на X да проходи", "Да дадем шанс за качествен живот на", при условие че хора с определени диагнози и състояния за съжаление не могат да бъдат дефинитивно излекувани."

На сайта на "ХелпКарма" е обявен т.нар. медицински съвет, за който се внушава, че проверява всяка от кампаниите. За негов ръководител е посочен пулмологът проф. Коста Костов.

"На страницата на платформата стои информация за "Висш медицински съвет" с лекари с голям авторитет и всеки потенциален дарител би си казал: Щом те гарантират за достоверността на това лечение, значи всичко е наред. Да не бъда разбрана погрешно, всеки може да събира средства за каквато иска лична или обществена кауза, въпросът е дарителите да бъдат ясно и честно информирани за какво да даряват", коментира адвокат Шаркова.

Пред bTV Ралица Енева, която е член на борда на "ХелпКарма", твърди, че кампаниите се консултират с медицински съвет. На интернет страницата дори са качени снимки на лекари и техните биографии. От репортажа bTV обаче става ясно, че трима от посочените лекари не знаят, че имат нещо общо с това. Ръководителят на т.нар. съвет, проф. Коста Костов, обяснява, че той е трябвало да започне работа, но заради коронавируса не е.

Пред телевизията Константин Кръстев коментира, че кампаниите са били консултирани с "едно момиче, джипи, което е от Варна, имаме лекар, който да ни помага с тези, специфичните, медицински въпроси. Ние си имаме джипи". За разлика от фиктивния медицински съвет въпросното джипи не е обявено на сайта.

"Това, което ме смущава, е обстоятелството, че платформа като "ХелпКарма" възпитава хората да виждат в дарителството една паралелна здравноосигурителна система и да търсят помощта на дарителите като основен начин за справяне с проблема. Така институциите са оставени да работят все така бавно, при липса на прозрачност, при тежък бюрократизъм и не в услуга на пациента. Изглежда, че неработещите институции направо са били полезни за развитието на "ХелпКарма", посочва адвокат Шаркова.

Последният репортаж на bTV завърши с коментар за връзката на платформата, която събира дарения, с дружеството за бързи кредити "Кредисимо". В действителност Константин Кръстев, който представлява фондацията, е учредител на "Кредисимо" и миноритарен собственик в дружеството, в което има 15%. През 2018 г. "Кредисимо" става собственост на малтийското дружество Credissimo Holding Limited, в което Кръстев запазва миноритарния си дял през фирмата си "Адвенкос". През седмицата от "Кредисимо" излязоха с позиция, в която заявиха, че "дружествата от групата на Кредисимо нямат абсолютно никакви финансови взаимоотношения с HelpKarma, като източниците за финансиране на оперативната ни дейност никога не са включвали предоставян от фондацията средства, а пък притежаваните от Константин Кръстев дялове "не дават възможност за контрол на Кредисимо ЕАД или негови дъщерни дружества". (редактирано на 13 номеври 2020 г. в 17:39)

За последните две години "ХелпКарма" на практика успява да измести по обем на събрани средства всяка друга подобна платформа. "Те влязоха на пазар, който всъщност не е пазар, но накрая се оказа, че са най-добрият търговец", коментира лаконично източник от сектора, пожелал анонимност.

По всичко изглежда, че "ХелпКарма" са се опитали да бъдат едновременно стартъп и благотворителна фондация по тарикатски модел. Е, рано или късно щеше да стане ясно, че нещо с дейността им не е наред. А негативните ефекти са във всички посоки.