Кога да са изборите

Как ще се гласува и какви ще са политическите ефекти от избори през март или два месеца по-късно

Президентът Румен Радев трябва да подпише указа, с който да определи датата за провеждане на парламентарните избори

Велина Господинова

Президентът Румен Радев трябва да подпише указа, с който да определи датата за провеждане на парламентарните избори © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Близо месец и половина преди крайния срок - 28 януари, в който президентът Румен Радев трябва да подпише указа за насрочването на парламентарните избори на 28 март, в публичното пространство започна дискусия дали вотът да се проведе на първата възможна дата след приключването на управленския мандат на ГЕРБ и "Обединените патриоти", или заради пандемията от коронавируса да се отложи в позволения от конституцията срок до два месеца. Въпросът стана още по-актуален, след като неотдавна Радев заяви, че възнамерява да насрочи изборите за края на март. Основните политически сили реагираха на това най-общо като заявиха, че определянето на датата на изборите е в правомощията на държавния глава и те са готови за участие в тях независимо коя дата той ще посочи. Но в изявленията им имаше различни нюанси.

За и против вот през март

Позицията на ГЕРБ беше, че се готвят за изборите и нямат претенции кога ще се проведат. От БСП посочиха, че се отнасят с уважение към решението на президента, но с уговорката, че трябва да се има предвид епидемичната ситуация. А лидерът на социалистите Корнелия Нинова предупреди, че тези избори няма да са традиционни като кампания и евентуална ниска избирателна активност няма да е в полза на страната. От ДПС също заявиха, че нямат претенции за датата на вота, но в доклада си пред делегатите на националната конференция миналата събота председателят на партията Мустафа Карадайъ каза, че размерът на щетите за ГЕРБ от оставането им във властта ще е "правопропорционален на времето до вота", и това беше разчетено като знак, че движението е за по-късна дата на изборите. "Ние от "Демократична България" не се фиксираме в датата на изборите. Проблемът, който поставяме, е, че в момента нито една държавна институция не отчита пандемичната страна на провеждането им. За да се проведат изборите в тази ситуация, главната задача е да се гарантира безопасността на гласуващите, на хората в избирателните комисии, наблюдателите, изобщо на всички участници в процеса, които са изложени на риск. В момента такъв отговор нямаме", каза за "Капитал" Антоанета Цонева от ръководството на "Да, България", една от партиите в извънпарламентарното обединение.

В дебата за и против парламентарни избори в края на март се прокраднаха и критични нотки, включително и от БСП, за избързването на президента с обявяването на дата на вота предвид това, че досега практиката на предшествениците му беше това да става след консултации с основните политически сили. А председателят на Стратегическия съвет към държавния глава Александър Маринов заяви, че посочената от Радев дата за изборите - 28 март, може да бъде преосмислена.

Проблемът с дата на изборите е, че никой към този момент не може да каже дали към края на март ситуацията с коронавируса ще бъде овладяна, както и дали, ако парламентарните избори се отложат за края на май, обстановката ще е много по-различна. Въпросът има две страни. Едната е техническа и е свързана с това как ще бъде организирано гласуването, така че да се спазят противоепидемичните мерки и да се осигури възможността на всеки да упражни правото си. Другата е политическа и опира до това какъв би бил ефектът за основните участници - парламентарни и извънпарламентарни, от избори на първата възможна дата или при удължаването на мандата на правителството с до два месеца.

Как ще се гласува

Първият въпрос е свързан с няколко проблема. Единият е дали в условията на продължаваща епидемия ще могат да се сформират секционните избирателни комисии и дали ще има достатъчно желаещи да станат членове. "Тези хора ще стоят в секцията, където през целия ден ще влизат хора", казва изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Другият не по-малко сложен за решаване въпрос е как ще гласуват карантинираните, т.е. хората, които към датата на вота няма да имат право да напускат домовете си, както и тези, които се намират в COVID отделенията на болниците. Проблемът е, че хората под карантина са потенциални вирусоносители, а принципно в болниците има избирателни урни, но достъпът до тези отделения е строго ограничен. "Едното възможно решение е това да става с подвижни урни, като желаещите да упражнят правото си глас заявят това един или два дни преди вота, така че членовете на изборните секции да разполагат с адресите, до които трябва да отидат с урната", счита председателят на правната комисия в парламента Ана Александрова от ГЕРБ. Според нея обаче по-сложно ще е гласуването в COVID отделенията, защото достъп имат само лекарите, работещи в тях. Не по-малък проблем ще е гласуването за избирателите в чужбина, защото във всяка страна има въведени различни противоепидемични мерки и не е съвсем сигурно дали ще могат да се разкриват секции извън посолствата и дипломатическите мисии например.

Може ли да се въведе гласуване по пощата

По тези причини единственият възможен начин тези хора да упражнят правото си на глас изглежда гласуването по пощата. Този вариант предлагат от "Демократична България". Те имат и готов законопроект, който е внесен в парламента още преди две години. Идеята обаче не среща подкрепа сред ГЕРБ, БСП и ДПС. От ГЕРБ изтъкват като аргумент, че този начин на гласуване предполага разкриване на тайната на вота. От ДПС посочват липсата на гаранции, че няма да има манипулации с пристигащите по пощата бюлетини. Неофициално от БСП пък коментират, че за да се организира такъв вид гласуване, подготовката за това трябва да започне много по-рано, защото то предполага първо да се извърши активна регистрация на желаещите да гласуват по този начин, след което да им се изпратят бюлетините и да се определи срок, до който писмата с попълнените бюлетини трябва да пристигнат. От тази гледна точка, ако изборите са в края на март, организирането на такъв вид гласуване изглежда невъзможно, защото първо трябва да се приемат промени в Изборния кодекс, след това фактическата подготовка да започне най-късно в средата на януари, което няма как да стане в оставащия един месец до този срок.

Какво обмислят да предложат от ГЕРБ

Неофициално от ГЕРБ казват, че тепърва ще обсъждат по-сериозно казусите, които поставя пред вота пандемията. Управляващите засега не предвиждат да внасят промени в Изборния кодекс, а обмислят да оставят Централната избирателна комисия (ЦИК) да определи правилата, по които да се проведат изборите. "Според Изборния кодекс ЦИК има такива правомощия", каза за "Капитал" зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Ципов, като по думите му това може да стане и с промяна в Закона за извънредното положение. Освен гласуването чрез мобилни урни за карантинираните от ГЕРБ обмислят да предложат и всички членове на секционните избиратели комисии да получат приоритетно възможност да се ваксинират.

Политическите ефекти

На пръв поглед всички политически сили имат интерес изборите да се проведат на първата възможна дата. Със сигурност от ГЕРБ калкулират, че всеки ден престой във властта им носи огромни поражения и за тях е удобно вотът да е максимално най-рано. "Като наблюдавам решенията на правителството за мерките около кризата, ми се струва, че ГЕРБ бюджетно са си разчели да управляват до март", казва Първан Симеонов. За парламентарната опозиция в лицето на БСП и извънпарламентарната анти-ГЕРБ опозиция датата 28 март също изглежда приемлива, защото тяхната кампания на практика започна още през лятото с масовите протести срещу управляващите и дотогава тази инерция може все още може да бъде запазена. По-ранната дата на изборите обаче носи най-малко два риска. Единият е опасността от ниска избирателна активност, ако епидемията от коронавируса не бъде овладяна. А това ще е от полза за големите партии с твърд електорат, каквито са ГЕРБ и БСП, както и за формациите с дисциплинирани избиратели, каквато е ДПС. От ниската избирателна активност най-големи щети ще понесат опозиционните извънпарламентарни партии. За тях щетата ще е двойна и поради факта, че най-вероятно традиционна кампания със срещи с избиратели и митинги няма да има, а тя ще е ограничена в медиите и социалните мрежи. "Споменът от протеста все още живее, но в началото на следващата година коронавирусът ще е темата, която ще продължи да вълнува хората. Ще има ограничения и няма да може да се развие кампания, а това ще наклони везните в полза на партиите с твърдите ядра", смята Симеонов. "Сигурно е, че ако например Слави Трифонов е заложил на масова предизборна кампания и на концерти, няма да му е толкова лесно", добавя той с уговорката, че избирателите му са предимно млади хора и могат да поднесат изненада на вота. "Възможно е в крайна сметка да отидат да гласуват, както е възможно между синьо или червено, и да не изберат нито едно от тях. Това се е случвало и сме го виждали как работи", казва политологът. Провеждането на кампания само чрез медиите и социалните мрежи обаче изисква повече средства и това поставя извънпарламентарните формации пред още един проблем - как ще я финансират. Защото за разлика от парламентарно представените партии, които получават държавна субсидия, извънпарламентарните трябва да разчитат на дарения за кампанията си. В условията на криза очакванията за такива приходи намаляват. "Има и още една трета логика за разсъждение, когато говорим за датата на изборите, и тя е, че някои политически сили си правят сметка, че следващият парламент ще е кратък. Имам усещането, че ще имаме парламент, в който никой няма да иска да бъде на власт, а това означава, че се правят сметки дали ще има служебен кабинет на президента", казва още Симеонов. От тази гледна точка по-удобната дата за изборите за ГЕРБ е краят на май. Защото, ако изборите са през март и се развие този сценарий, това ще означава нови избори и служебен кабинет на президента. Ако обаче изборите са в края на май и не може да се състави правителство, Радев пак ще назначи служебен кабинет, но няма да може да разпусне парламента, защото тогава ще се влезе в определения от конституцията тримесечен срок до края на мандата му в средата на ноември, когато държавният глава няма право да разпуска Народното събрание. "Ситуацията е такава, че всички тези калкулации може да са други след две седмици, ако президентът остане твърд в намерението си да насрочи изборите за 28 март", коментира Симеонов. Както и, разбира се, ако епидемията се успокои.