Как и кога ще бъдат проведени изборите остава неясно и след консултациите при президента

Въпреки това от срещата не стана ясно какво включва този протокол. Развитието на епидемията като цяло наистина не може да бъде прогнозирано, така че да бъде дори приблизително ясно колко ще са болните, карантинираните или дори какви антиковид мерки ще бъдат в сила в страната към периода на изборите. Въпреки това обаче планът би трябвало да има подготвени варианти, които да очертават някаква рамка. Именно за нея попита и по време на разговора вицепрезидентът Илияна Йотова. "За да бъде максимално точен този протокол, за да стъпва на научно доказани факти, той трябва да бъде максимално издаден колкото се може по-близо до изборната дата, за да може да отговаря на постиженията на науката към този момент", избегна отново конкретиката обаче министърът на здравеопазването.

Радев повдигна темата и за по-широките мерки по време на предизборната кампания, но не получи ясни отговори за какво планират здравните власти и по тази тема. Всъщност до момента нищо около въпросния план не е ставало публично достояние.

Така на практика срещата не доведе до никаква нова информация или повече яснота за необходимите мерки за провеждането на парламентарните избори, като вместо това се превърна в прехвърляне на топката между здравните власти и президента за това кой първи трябва да изпълни своята част - дали здравните власти да изкарат протокола или президентът да обяви датата на изборите официално. В разразилия се спор вицепрезидентът Йотова обясни, че за да може да бъде насрочена датата на изборите, президентството трябва да знае ясно какви ще са мерките, както и че в други държави здравните власти всеки месец издават протоколи за COVID-19. "Вие предпоставяте нещата в обратната посока - първо издайте указа, след това ще ви дадем плана. Струва ми се, че не е логично това", обърна се Йотова към Ангелов. Поне засега изглежда, че протоколът на здравните власти ще се забави до последния момент въпреки необходимостта от ясна информация.

Как ще гласуват карантинираните?

На срещата стана въпрос и за това как ще гласуват хората в изолация заради положителен PCR тест или контакт с COVID-19 - един от най-сложните въпроси около провеждането на изборите. За момента не е възможно да се прогнозира какъв ще е броят им към пролетта, но независимо дали ще са стотици, хиляди или десетки хиляди, въпросът за механизма, по който те могат да упражнят конституционното си право, е еднакво актуален.

В момента за карантинираните не е възможно да гласуват по закон без да подлежат на санкции за нарушение на карантината, а дистанционно гласуване в изборния кодекс не е предвидено и алтернативите - като например гласуване по пощата, минават през промени в закона, за което е спорно дали има достатъчно време, да не говорим, че промени в Изборния кодекс непосредствено преди избори е изключително порочна практика, която нарушава стандартите на Венецианската комисия.

Въпреки това главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев увери Радев, че всеки гражданин ще може да гласува. За целта били обсъждани варианти като организация на самостоятелни секции за преболедували или временно премахване на карантината за 1-2 часа, което би било доста спорно решение. Реалното решение обаче по думите му ще зависи от епидемичните данни при наближаването на изборите и как ще се развие епидемията, вкл. наличието на нови щамове като британския.

Какво казват експертите

Пулмологът Александър Симидчиев посочи, че изборите ще включват няколко фази на опасност от заразяване - предизборни срещи, които ще донесат риск, "хората, които бъдат ангажирани в изборния процес, ще бъдат изложени на риск не по-малко от хората на първа линия, това е втората фаза. В третата фаза, след самите избори, отново ще има струпване на хора, които ще броят бюлетините, което пък отново крие големи рискове за разпространение на заразата", смята Симидчиев.

"Трябва да се разпише и разработи точно схемата на гласуването на хората, които са в карантина. Това изобщо не е ясно сега, но има достатъчно време, за да се разработи. Кои ще бъдат тези, които биха влезли в болничните заведения с урните, за да се осигури там това гласуване? Това ще бъде изключително трудно", заяви Аргирова и предупреди, че в никакъв случай не бива с болните да работят неимунизирани хора. В същото време получаването на имунен отговор от ваксината отнема поне месец, което създава и допълнителен срок за ясно изготвяне на мерките за изборите. "Трябва да се постараем поне 30 дни преди изборите да се съсредоточат заведенията, в които ще се проведе гласуването, така че да може все пак да бъдат по-малко на брой тези заведения, тъй като наистина ще бъде трудно", смята Аргирова.

Симидчиев напомни, че и в момента съществува възможен процес за гласуването на карантинираните, а именно мобилни секции за гласуване по домовете, каквито са предвидени за хора с трайна инвалидизация. "Въпросът е да се увеличи потенциала на този компонент в изборната система, за да може да поеме и тези, които допълнително по същество са ограничени в подвижността си", добави Симидчиев.

Това обаче не е съвсем реална възможност, защото - както разясни наскоро и Алексадър Андреев - председател на ЦИК, по закон карантинирани не могат да гласуват с подвижните избирателни кутии и отново е необходима законодателна промяна. Отделно, ако към датата на изборите под карантина продължават да са десетки хиляди хора, този начин на гласуване ще е, меко казано, предизвикателен за изпълнение.