Дни преди изборите: Последните прогнози на социолозите

Една от големите променливи в тази картина остава избирателната активност, от която ще зависи дали ще се сбъднат повечето от тези предвиждания. Този път тя ще се влияе най-вече от епидемията, която в момента се намира в поредна пикова фаза. Това според някои социолози може да възпре част от избирателите да стигнат до урните. Десетки хиляди души пък също няма да гласуват заради това, че са в карантина или изолация заради ковид - данните за това колко хора са поискали да гласуват с мобилни урни показват изключително ниска активност в тази група.

При ниска избирателна активност биха спечелили големите партии и тези с твърди ядра докато тези, които са по-близо до четирипроцентовата бариера и нямат добре мобилизиран електорат може и да изпаднат под нея. Това би означавало парламент с по-малко формации, ниска представителност, трудни управленски формули и вероятна нестабилност.

По-слабата активност би имала и ефект за резултатите на върха, защото значителна част от електората на социалистическата партия са възрастни хора, които са най-рискови за коронавируса и това може да накара част от тях да не гласуват. Именно с това от "Алфа Рисърч" например обясняват увеличената преднина на ГЕРБ пред БСП, която за месец се покачва от 5.3 на 8.3%. Всъщност не резултатът на ГЕРБ расте, а този на БСП спада, като друг фактор за това според агенцията е, че протестната формация "Изправи се! Мутри вън" успява да отмъкне част от периферните гласове за левицата.

Агенция "Тренд" също отчита известна ерозия в подкрепата за БСП от над 2% в рамките на месец, което разтваря по-широко ножицата между нея и ГЕРБ - почти 7% разлика. Почти 8% е преднината на ГЕРБ и според "Галъп".

Очакваната избирателна активност според проучванията варира в доста сериозни граници. "Афис" например сочи долна граница от 38%, което би било рекордно ниска стойност в най-новата история на България. При толкова слаба активност от агенцията прогнозират, че ВМРО и формацията на Мая Манолова могат да останат извън Народното събрание, а Слави Трифонов - да получи по-малко места от очакваното.

Около 46-47% от избирателите да гласуват са очакванията на "Меркет линкс" и 'Тренд", докато тези на "Алфа Рисърч" са по-високи - 51%, което е съпоставимо с активността от предходни избори. В същото време обаче от агенцията подчертават, че около 10% от твърдо решилите да гласуват според изследването имат голямо притеснение за сигурността си заради кризата с коронавируса. Други 36% имат известни притеснения. Всичко това може да доведе до значително по-ниско участие в изборния ден от декларираното, с което съществено могат да се променят посочените резултати на партиите, смятат от "Алфа Рисърч".

"Коронавирусът направи така, че в началото на кампанията имаше дори по-бодри очаквания за активност. Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както говорят от Щаба, на случаите. Няма как да преценим точно каква ще е активността. Тя може да варира в много нестабилни параметри, много стабилно да варира", коментира Първан Симеонов тази сутрин пред БНР.

Политологът от агенция "Тренд" Димитър Ганев също признава пред "Нова", че "не знаем дали хората ще се уплашат да упражнят правото си на глас, защото нямаме опит с избори в пандемия".

Към факторите, които могат да променят очакванията на социолозите са и тези, които все още не са решили за кого да гласуват. Според "Алфа Рисърч" това са 1/4 от всички заявили, че ще идат до урните или 650- 700 хил. гласа, които ще отидат при една или друга партия според показаното в кампанията. По-консервативни пък са данните на "Тренд" според които нерешилите кого да подкрепят са около 15% от гласуващите. Макар и някаква част от тях да може изобщо и да не стигнат до урните, все пак става дума за няколкостотин хиляди гласа, които носят значителен потенциал за промяна на резултатите в една или друга посока.

Сред неизвестните, разбира се, е и вотът от чужбина, който социолозите не могат да обхванат. Данните от последните четири парламентарни избори показват, че броят на гласовете от чужбина е доста непостоянен - варира от 156 хил (през 2009 г) до 117 хил (през 2017 г), но делът на тези от Турция - традиционно насочени към ДПС, отчита сериозен спад за 12 години - от над 92 хил през 2009 г до под 33 хил на последните парламентарни избори. Така по-голямата част от вота от чужбина вече е от Западна Европа, САЩ и др., като се очаква този вот да подкрепи сериозно "Демократична България", гласове ще има и за ГЕРБ, а този път в битката за тях ще влезе и "Има такъв народ", който има добър потенциал да привлече протестен вот от чужбина.

Така в крайна сметка дори прогнозите на социологическите агенции в момента да звучат по силно сходен начин, има много трудни за предвиждане променливи, които могат да доведат до значително по-различни резултати.