Дебатът за икономическия растеж: кой на какво залага (видео)

"Основният отговор на въпроса защо икономиката на България продължава да расте, но с бавно темпо, е, че се изчерпа моделът, по който страната настигаше ЕС през първото десетилетие на този век", обяснява икономистът Георги Ганев, който е от гражданската квота на "Демократична България".

"Инвеститорите не инвестират от добри чувства. Те инвестират, когато са сигурни в правата си, в изпълнението на договорите. Когато могат да си правят дългосрочните планове и са убедени, че някой няма да дойде да открадне бизнеса им. За съжаление това в България се случва тревожно много. Затова е това ограничено инвестиране, което предопределя по-ниския ръст на производителност, а това е основата на дългосрочното забогатяване", каза още Ганев.

Георги Ганев и Иво Мирчев, "Демократична България"

"Важно е растежът да е включващ, да е зелен, да е умен, но най-важно е да е висок. Ръст на БВП между 3 и 4% годишно е резултат, с който някоя страна членка би мога да се гордее. Но за страна, която има амбицията да конвергира по-бързо, съм съгласен, че това не е достатъчен растеж", казва Томислав Дончев от ГЕРБ. Той допълва, че няма как само една мярка да е ускорител на икономиката, затова и предложението им е "е микс от политики".

Дончев и неговият партньор в дебата - Владислав Горанов, посочиха че са нужни масирани инвестиции, увеличаване на квалификацията на работната сила, подобряване на инфраструктурата, по-добра бизнес среда, включително консенсусна съдебна реформа и драстично увеличаване на разходите за дигитализация, за иновации в частния сектор. Всичко това звучи добре, но очевидният въпрос е как променя бизнес средата партия, която е на власт от над десетилетие.

Томислав Дончев и Владислав Горанов, ГЕРБ

Ако има число в програмата на ГЕРБ, което предизвика най-много спорове, то това е амбицията през 2025 г БВП на страната да достигне 100 млрд. евро. Кризисната 2020 г. финишира със 118.6 млрд. лв. БВП, което означава, че през следващите години икономиката ще трябва да порасне номинално общо с над 66%. За сравнение - от 2016 до 2019 г., когато нямаше криза, общият номинален ръст на БВП е 26%. Според проф. Румен Гечев от БСП подобен ръст е нереалистичен, защото означава икономиката да се увеличава средно с 13% на година.

Румен Гечев, БСП

"Говорим за номинално нарастване на БВП, то включва и ценови промени. От замяната на лева с евро не се очакват ценови изменения. Но колкото по-богати ставаме, толкова повече цените ще растат по естествен път. И неслучайно говорим и за ценова конвергенция", допълва Горанов.

"Демократична България", ГЕРБ и ДПС смятат, че през следващите години данъците не трябва да се увеличават. БСП има своя визия, която включва по-високо облагане на хората с доходи над 3600 лв. на месец, както и по-висока данъчна ставка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. "Само с ниски данъци и ниски заплати не могат да се привличат преки чуждестранни инвестиции", смята Димитър Данчев от левицата.

Димитър Данчев, БСП

"Институционалната среда е важна, затова трябва да рестартираме държавността и да възстановим прилагането на демокрацията. Да възстановим доверието в институциите. Да възстановим диалога между политическите партии", изтъкна пък като приоритети на ДПС Петър Чобанов.

Петър Чобанов, ДПС

Корекция: Във видео представянето на Владислав Горанов е допусната грешка. Вярната фактология е, че след като подаде оставка като министър на финансите през лятото на миналата година, той не се върна като депутат в парламента.