Ива Митева: Прокуратурата няма място в съдебната власт

Темата за съдебната реформа се поставя още от 2005 г., даже и преди това. И до ден днешен ни се поставят едни и същи въпроси: от нас се иска независима съдебна власт, обществено доверие, ясен, справедлив, модерен, прозрачен процес. И като че ли се въртим в обещанията, правим едни козметични промени, а все не достигаме до това, което се иска от нас.

Така че, да, промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) са важни и сигурно ще са едни от първите. Отделно от това ЗСВ трябва много внимателно да бъде преразгледан, а за това е необходим истински диалог между съдебната власт и Народното събрание. Ще дам пример с електронното правосъдие, което започва от 1 юли - вчера точно обсъждах с колеги ефекта при наказателните дела, където се предвижда присъдата да е подписана, преди съставът да излезе да я чете. Това в случая означава, че хората, които имат достъп до делата, адвокатите, ще я знаят, преди тя да е прочетена в съдебната зала, което е недопустимо.

На следващо място, смятам, че трябва да бъдат отменени кариерните бонуси за членовете на ВСС и за Инспектората към него, приети от 44-ия парламент. Трябва да има ясни критерии и правила за повишаването на съдиите, трябва да се преразгледат атестациите. В момента е върнат старият режим, при който атестирането се извършва от съответните съдилища. Но тогава защо е необходим постоянно действащ ВСС, защо се определя комисия по атестиране към ВСС, след като отново съдът е натоварен с тази работа, а отгоре едни хора просто потвърждават.

Трябва да се преразгледа редът за получаване на допълнителното материално стимулиране от магистратите съобразно натовареността им, защото това е много различно за гражданския и наказателния съдия. Поправете ме, ако греша, но аз не съм чула за граждански съдия, който да е станал наказателен, защото там делата са много тежки.

Много трябва да се мисли въобще за мястото на ВСС и трябва ли да остане постоянно действащ. Дали не трябва да се мисли за намаляване на мандата му например от пет на три години. Да се преразгледа системата за обезщетяването на членовете на ВСС, която се прие в края на 44-ия парламент, според която те получават обезщетения, когато станат членове на ВСС, ако са работили 10 години, а след това, когато се върнат в системата и после се пенсионират - да получават разликата, включително актуализираната разлика в заплатата към момента на връщането.

Фотограф : Юлия Лазарова

На следващо място - обществото очаква някакво решение на въпроса за отговорността на съдиите за осъдителни решения срещу България. Между другото въпросът за отговорността стои и пред народните представители, парламентът също е осъждан за приети закони. Аз като председател на парламента трябваше да подпиша за едно такова обезщетение, след като Народното събрание, ВКС и Агенцията по приватизация бяха осъдени за над един милион заради един §8 от Закона за приватизацията, който аз в предишния парламент ги молих да не го приемат и им обясних последиците.

Кой е отговорен за това?

Имената на народните представители, направили това предложение, са на сайта на парламента, всеки може да влезе и да ги види. И как са се развили и къде са те в момента. Народните представители трябва да се вслушват в експертите. Тогава си спомням, че Караниколов беше председател на Агенцията по приватизация, Комисията по икономическа политика го натовари да поиска становище от ЕК дали ще е достатъчно, ако само отменим текста. Само че това не беше направено.

Изборът на нов Инспекторат към ВСС също е една от темите, която трябва да е приоритет.

Приоритет е наистина. Въобще трябва да се извадят и всички длъжности, на които им изтича мандатът - например мандатът на управителя на БНБ също изтича - и да бъдат започнати тези процедури. Създадохме инспектората, на който още първоначално дълго време не можахме да му изберем инспектор, а в момента мандатът му отново е изтекъл и отново сме пред същата хипотеза. Този инспекторат ще трябва да започне да проверява, включително начина на образуване на делата, защото, както разбирам, някъде се образуват дела само за да се гони бройка.

Друга промяна от края на 44-ия парламент, на която аз много остро реагирах тогава, е изискването подалият сигнал за конфликт на интереси и за почтеност да се яви лично в инспектората. Смятате ли, че някой ще подаде сигнал при това положение, дори и магистрат да е? А международните институции сериозно настояват да се гарантира най-висока закрила на сигнализиращите лица, за да не се ограничава подаването. Така че проблемите наистина са много. И трябва да седнем отговорно и да започнем да преглеждаме текстовете, а не просто да се ангажираме с промени и да ги вкарваме.

Има ли пречка това да стане на етапи, защото има и предложения, около които всички се обединиха още в предишния парламент? Например за спецсъдилищата, за премахване на Бюрото за защита към главния прокурор, за съдебния контрол върху актовете на прокуратурата. Те могат да се направят бързо и на парче, вместо едни голям, амбициозен проект за промени в ЗСВ, който може да се проточи с години.

В никакъв случай не смятам, че това ще отнеме много време. Просто искам да седнем и внимателно да обсъдим промените. И мисля, че ще го направим, защото, ако съдя от поведението на колегите от "Демократична България", БСП и "Изправи се!", всички те са за тази реформа.

Как очаквате да съберете мнозинство и консенсус, при положение че ИТН по принцип отказва конкретика, отказва да влиза в дебат с БСП, макар че без тяхната подкрепа очевидно няма как да мине каквато и да е промяна.

Вижте, това не изисква да правим коалиция с тях...

Не, но изисква диалог.

Тук не съм съгласна с вас, ние имахме диалог с БСП, имахме диалог с абсолютно всички партии в 45-тия парламент, особено с промените за Изборния кодекс. Там БСП ни подкрепиха за изцяло машинен вот. Така че за важни въпроси ще очакваме подкрепата от съответните партии. И смятаме, че всеки ще гласува така, както е заложено в програмата му. С други думи, ако БСП подкрепят тези разпоредби, ние няма как да откажем такава подкрепа с гласуване в пленарната зала. Изобщо по политики ние няма как да не работим с останалите партии.

Предложенията ви за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и прекия избор на главния прокурор се очертават като основните препъникамъни, доколкото тези идеи се оценяват като прекалено радикални от другите партии. Доколко сте готови на отстъпления и преговори, защото противното би означавало нещата да останат постарому. И да излезе, че прекаленият радикализъм е всъщност начин да се запази статуквото?

Аз съм правила справка как е в другите държави и, общо взето, прокуратурата е извадена от съдебната власт, а главният прокурор се назначава по най-различни начини. Ще се опитаме да реализираме нашата идея за пряк избор на главния прокурор, макар да съзнаваме, че е трудно. Но има и други варианти. В някои държави главният прокурор се назначава от министъра на правосъдието, другаде - от президента по предложение на министъра или дори по предложение на парламента, в трети се избира с квалифицирано мнозинство от НС по предложение на президента.

Първо заседание на Комисията по правни въпроси в 45-ото Народно събрание Фотограф : Цветелина Белутова

Дългите години дебати по тази тема показват, че тя се нуждае от много внимателно обсъждане. Според мен прокуратурата няма място в съдебната власт. Прокуратурата не правораздава, прокурорът обвинява и трябва да е равнопоставен на защитата, т.е. на адвоката. Затова ние по-скоро смятаме, че правилното решение е прокуратурата да излезе от съдебната система. Смятаме, че включването й в изпълнителната власт ще я постави в условия на силен политически и парламентарен контрол, а тогава ще е ясно кой носи отговорността и как се носи тази отговорност - от изпълнителната власт, чийто ангажимент е противодействието на престъпността. Това обаче няма как да се случи без преразглеждане на онова решение на Конституционния съд от 2003 г., според което такива промени могат да се правят само от Велико народно събрание.

Или при следващите промени в конституцията да се премахне Великото народно събрание. Пред "Капитал" Атанас Славов цитира позиция на Венецианската комисия, че не е препоръчително в държави с неукрепнала демокрация да се изважда прокуратурата от съдебната власт. Преди малко вие дадохте пример, че политическата отговорност в България просто не се практикува.

Аз смятам, че е много страшно да чуваме от Венецианската комисия, че 13 години след присъединяването ние сме с неукрепнала демокрация, това наистина не е добре за страната. Но пък ако остане прокуратурата в съдебната власт, какво ще се промени? Какво, ще махнем главния прокурор ли?

Аз бях удивена да видя, че точно в този смисъл са коментарите в социалните мрежи - защо пък ни е главен прокурор?

Ами тогава нека махнем главния прокурор и да останат само едни прокуратури и да приключим. Ако решим, да мислим в тази насока. Но иначе, ако ще запазим главния прокурор, но просто ще го избираме по различен начин и ще можем да го освобождаваме по-лесно, не смятам, че това е добро решение.

Ще ми се да поставя и въпроса за реформата на КПКОНПИ и концепцията за гражданската конфискация.

Знаете ли, това е един въпрос, към който съм много пристрастна, защото навремето, когато много патетично беше внесен законът за противодействие на корупцията, министърът на правосъдието, тогава Цецка Цачева, заяви в Комисията по правни въпроси, че това е политически закон. Тогава аз като директор на дирекцията завих, че щом смятат, че има политически закон и този закон е такъв, ние няма да работим по него. И нека си го приемат така, както са го внесли, за да не носим ние след това отговорност за това, което пише вътре. Така беше приет, без никакви корекции, а в него има страшно много проблеми. В този закон е вкарана цялата държава. Той трябва да бъде наистина преразгледан много внимателно и пренаписан. За мен внасянето на промени в него беше приоритет още в предишния парламент, много пъти сме говорили, че с него трябва да започне, но просто не остана време.

Интервюто взе Мирела Веселинова