Милион лаптопа и нищо за Гешев. Какво (не) обеща Слави Трифонов

Затова към този момент може да се направи само анализ на обявените от Трифонов задачи:

Построяване на необходимия брой детски градини за всички деца.

Проблем с местата в детските градини реално има само в София, а решаването му е изцяло в компетенциите на общинската администрация. Въпреки че бяха направени някакви стъпки в тази посока за изминалите 10 години броят на недостигащите места така и не бе намален - от една страна са построени не повече от 30 нови детски градини (въпреки че Бойко Борисов говори за хиляди), а от друга населението на София се увeличи през изминалото десетилетие, и то предимно с млади хора.

Тази детска градина в столичния кв. "Кръстова вада" се строи вече няколко години, въпреки че средствата за нея са осигурени, а проекта й е още от преди 5 години Фотограф : Георги Кожухаров

Доколко обаче дадено правителство може да реши този проблем, също е спорно - през лятото на миналата година кабинетът "Борисов 3" отпусна 50 млн. лв. (като обеща общо 160 млн. лв.) на Столичната община точно за строеж на детски градини, но реален ефект от това все още няма.

Построяване на нова детска болница.

Строежът на нова детска болница е приоритет на всички политически партии, представени в парламента и то от началото на прехода, защото в България такава структура просто няма. В момента в ход са две процедури за детски болници - в София и в Бургас. От изявлението на Трифонов не става ясно дали болницата в София ще бъде довършена по действащия сега договор, сключен от правителството на ГЕРБ, или този договор ще бъде разтрогнат и ще се търси ново място за болницата и ще започне нова процедура за избор на компании, които ще я проектират и строят.

Закупуване на хеликоптери за медицински и спасителни цели, колкото са необходими.

Безспорно важна и необходима стъпка, която е крайно закъсняла като изпълнение. Факт е обаче, че в края на мандата си кабинета "Борисов 3" задвижи процедура за закупуването на медицински хеликоптери, а служебният кабинет на Стефан Янев включи такава мярка в преработения План за възстановяване и устойчивост. От тази гледна точка поставянето на такъв основен приоритет пред евентуалното правителство на "Има такъв народ" е по-скоро препотвърждаване на сегашните политики, а не нещо ново. Все пак обаче хеликоптерите не присъстват така конкретно в предизборната програма на партията на Слави Трифонов, която е публикувана на сайта й.

Нуждата от медицински хеликоптери е повече от спешна Фотограф : Велко Ангелов

Концесиониране и построяване на всички останали магистрали: автомагистрала "Хемус", пътят Ботевград, Видин, скоростната отсечка Велико Търново - Русе, автомагистрала "Черно море" от румънската граница през Варна и Бургас, до турската граница.

Идеята за концесии на магистралите не е нова и последно беше в обръщение имено при кабинетите на НДСВ в периода 2001 - 2009 г. Което може да се приеме като ясен знак за влиянието на Николай Василев и другите царисти върху политиката на "Има такъв народ". Подобна марка липсва напълно в предизборната програма на партията на Слави Трифонов, където дори не се споменават и конкретните магистрали, а има само "ново строителство" на пътища. По същество идеята за изграждането на пътища чрез публично частно партньорство или концесия не е непременно лоша. Такива практика работят успешно в редица европейски страни и често постигат по-добри резултати като качество на изпълнението и срокове, спрямо варианта, в който държавата еднолично управлява пътната инфраструктура. Конкретно в България примерът за последното не е никак успешен (за справка - тъмните милиарди на "Автомагистрали"), въпреки че беше основен приоритет на последните три-четири правителства.

Закупуване на до 1 милион таблети/лаптопи за всички ученици и преподаватели и предоставяне на необходимия софтуер за образователната система.

Общият брой на всички ученици и учители в България е около 800 000, като още през миналата година заради преминаването към онлайн обучение за част от тях вече бяха закупени устройства, а скоро се очаква да пристигнат и 80 хил. лаптопа по програмата React-EU. Но истинският въпрос е за какво ще бъдат използвани таблетът, лаптопът, интерактивната електронна дъска и всякакви други дигитални устройства. Те са единствено и само инструменти, които могат да обогатят образователния процес, но не могат да бъдат самоцел. В Пловдив, където общинските училища експериментират със системата "1 към 1" вече има паралелки, в които всяко дете има таблет - програмата се отчита за много успешна, тъй като улеснява съвместната работа и отваря нови възможности за проектно-базирани задачи на учениците и упражнения, които съчетават знания от няколко предмета.

За обучението с лаптопи или таблети не са нужни само устройства, а промяната в системата Фотограф : Георги Кожухаров

При една цялостна образователна стратегия, насочена към изграждането на ключови компетентности, реформа в учебните програми, така че да дават повече гъвкавост в преподаването и да позволяват на ученици и учители да създават иновативни образователни продукти, всеки ученик да има таблет може да се окаже силно положителна мярка. В програмата на "Има такъв народ" обаче липсва ясна стратегия с аргументи за реформа в образованието - нито за изграждането на компетентности сред учениците, нито за адекватна подкрепа и квалификация за преподавателите, които биха били в центъра на една образователна реформа, нито за интеграцията на модерните технологии в образователния процес. Всъщност таблетите за всеки ученик отсъстват от публикуваната програма на ИТН. Лаптоп за всяко дете е сред предложенията на Мая Манолова.

Стартиране на приватизацията на ББР: 51% мажоритарен пакет на стратегически инвеститор, 49% през БФБ.

Превръщането на ББР в касичка за любими олигарси със сигурност трябва да спре. Заради натрупаният през годините портфейл и споразумения с други международни банки, ликвидацията на ББР е почти невъзможна. Трудно и стратегически финансов инвеститор ще се заинтересува от държавната структура - класическа търговска банка не би търпяла фокус само малки и средни предприятия и отпускане на портфейлни гаранции за конкуренти, а и напоследък българският банков пазар не привлича нови чуждестранни инвеститори, а само се окрупняват стари играчи. Единствено логичен интерес в тази посока би бил само банковия лиценз, който се получава изключително трудно. Затова пускането на акции на борсата изглежда по-вероятно като възможен ход - той ще позволи повече контрол и прозрачност. Накратко, приватизация към нормален купувач е по-скоро невъзможна. Което повдига съмнения, че целта е преместване на натрупания олигархичен портфейл и модел към друг тъмен стопанин.

Рязко подобряване на прозрачността при обществените поръчки. Изкореняване на порочната практика милиарди левове да се харчат от държавни структури без конкурсни процедури, да се плащат огромни аванси на изпълнителите и редица ремонти да се представят за аварийни с цел заобикаляне на Закона за обществените поръчки, както и преобладаващо участие на външни членове и наблюдатели в оценителни комисии при провеждането на обществени поръчки.

Всичко това звучи добре на думи и никак не е трудно за изпълнение на практика. Дори не са нужни промени в законодателството, тъй като и сега Законът за обществените поръчки предвижда прозрачно харчене на публичните средства, конкуренция при офертите, експертна и независима оценка и качество на изпълнението. Проблемът е, че институциите умишлено търсеха възможност да избягат от тази рамка, а контролните органи често си затваряха очите за нарушенията. Така че решаването на този проблем не става с политически заявки, а само с политическа воля да се спазва закона.

Другият ключов елемент е работеща система на регулация за тези поръчки: т.е. подсигуряване на ефективна и независима КЗК и ВАС. Регулаторите не са споменати в програмата на партията.

Извършване на бързи съкращения в държавната администрация.

Администрацията е неефективна и раздута и това не е новина. Към 2020 г. щатната численост на централната администрация е около 110 хил. души и идеята за стягане на редиците й звучи добре. Но без анализ, който да покаже кои звена са нужни и трябва да се подсилят и кои са излишни и то в контекста на следващи стъпки за електронно управление, всъщност ефектът може да е обратен. И най-малкото да се изроди в чистка на политически принцип, при която обаче ще си тръгнат и свестни професионалисти.

след 20 години и милиарди инвестирани в електронното управление все още в България висенето по гишета и опашки е практика Фотограф : Мария Съботинова

Въвеждане на дигитализация на услугите.

Тази заявка я имаше и в предизборната платформа на ИТН, а като процес върви от поне 20 години. Голямото предизвикателство тук е не просто да се дигитализират аналоговите услуги на чиновниците, а да се създадат истински електронни услуги, които не следват пътя на хартията. Само тогава ще се постигне реален ефект. Разбира се това е свързано и с оптимизация на самата администрация, което е трудно приемлива от политическа гледна точка - армията от чиновници обикновено е добър електорат.

Промяна в избирателната система: въвеждане на мажоритарен вот, на електронно гласуване, на партийна субсидия от 1 лв.

Мажоритарният вот и субсидията от 1 лев са два от въпросите в референдума от 2016 г., който "Шоуто на Слави" организира. Така че тук изненади няма. Що се отнася до електронното гласуване, това също беше подложено на национално допитване през 2015 г., но не събра необходимите гласове. Тази мярка обаче е включена в предизборната програма на "Има такъв народ", а през последните години обаче възможността да се гласува дистанционно, особено след пандемията и онлайн клетвите и заседанията на депутатите, става все по-желана и необходима.

Закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура.

Когато не от месеци, а от години се говори за цялостна, концептуална и радикална съдебна реформа, извеждането като приоритет само закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура, може да означава две неща:

1. Пълно неразбиране какво се очаква от съдебната реформа в България;

2. Желание да се подмени темата, което пък означава липса на сериозни намерения.

Безспорно, закриването на спецправосъдието е приоритет, при това такъв, който може да се реализира веднага, защото още в предишния парламент имаше сериозно съгласие за това, а законът даже мина на първо четене. Но точно затова тази тема е най-безопасната сред всички останали аспекти на съдебната реформа. Същевременно, през последните два месеца, дори и инерцията, създадена в предишния парламент по темата за закриването на спецправосъдието, беше донякъде убита с уговорките, че тепърва трябва да се прави анализ на работата на специализираното правосъдие (къде бяха институциите досега) и "да се седне да се мисли" как да се разпределят делата в спецсъдилищата и спецпрокуратурите.

Исканията за цялостна съдебна реформа са вече от над 5 години Фотограф : Юлия Лазарова

Интерпретациите, че Слави Трифонов е подхвърлил темата за спецправосъдието само защото тя е лесно разбираема от средностатистическия българин, а е и атрактивна, не звучат убедително. Далеч по разбираема и атрактивна е например тезата за необходимото бързо отстраняване на главния прокурор Иван Гешев, която Слави храбро разви само преди няколко дни в интервю за френския вестник Le Monde, като обяви, че Гешев е недорасъл за поста си, не се бори срещу корупцията, а "столът му е твърде голям за него".

Ускорено изграждане и пускане в експлоатация на газовия интерконектор с Гърция.

Този проект, за разлика от "Турски поток" към който ГЕРБ беше насочила всичките усилия на държавата, е важен за диверсификацията на газовите доставки. Чрез газовата връзка с Гърция в България ще могат да постъпват достатъчно големи количества различен от руския газ, както и да се осигури нужния капацитет за евентуалното преминаване на въглищните ТЕЦ към природен газ. Поставянето на този конкретен приоритет пред бъдещото правителство обаче трудно ще промени нещо кой знае какво - така или иначе тръбата ще е готова в края на тази година и до средата на 2022 ще може да заработи. Много по-важно е да се заяви ясна политика и да се работи за новите договорни отношения с "Газпром", тъй като сегашните изтичат в края на следващата година. Също така пред бъдещото правителство би следвало да се поставят цели по Зелената сделка и енергийния преход, които имат значение за цялото икономическо развитие на страната.

Потвърждаване на заявлението за членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в еврозоната и в Шенгенското споразумение.

Това беше заявка за продължаване на евро-атлантическата интеграция на страната, която липсваше в предизборната програма на ИТН. И едва ли има системна партия, която да не подкрепи тези усилия. През лятото на миналата година България стана част от валутния механизъм ERM II, който предшества влизането във еврозоната. Междувременно служебният кабинет публикува за обществено обсъждане проект на Национален план за въвеждане на еврото. Документът дава основата за това как щe пpoтeчe oпepaтивнaтa paбoтa зa зaмянaтa нa лeвa, а в него като индикативна дата за преминаване към общата европейска валута е посочена 1 януари 2014 г. Дали ще бъде спазена тя зависи не само от България, но пък ако ние не си напишем домашното (подготовката за еврозоната изисква промяна на куп закони, реформи, политическа воля), процесът може да продължи и няколко десетилетия. България е подала заявка и за прием в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като в началото на тази година от там заявиха, че членките на своеобразния клуб на най-развитите икономики в света няма консенсус за пълноправно присъединяване на страната и че са нужни още реформи - в правосъдието, за отстраняване на пречките пред конкуренцията, за преодоляване на неравенствата в доходите. България и Румъния са технически готови да се присъединят към Шенгенската зона и да премахнат граничния контрол между себе си и останалите държави в ЕС - това беше одобрено от Комисията още през 2011 г. През 2018 г. Европейския парламент гласува резолюция, с която призова това да се случи. София има достъп до Шенгенската информационна система.

Присъединяването обаче не е само технически въпрос и това отдавна е ясно. Страни като Холандия, Франция, Германия и Финландия продължават да имат политически аргументи срещу отварянето на зоната към София и Букурещ заради съмненията в способностите на българската правоохранителна и правосъдна система. Иронията е, че тази съпротива остана дори и след като на Европейския съвет бившият премиер Бойко Борисов не чуваше директни критики към себе си. Приемането в Шенген на България, Румъния и Хърватия е приоритет на ЕК и тя лобира за него. Едно ново правителство, което направи бързи и решителни стъпки в посока реформи и проведе директни разговори с Берлин, Париж и Хага би могло да преодолее тази съпротива. Това ще бъде и лакмус-тест за способността на нов кабинет да убеди партньорите на България в промяната на средата.

Подаване на заявление за членство на България в Европейската космическа агенция, изпращане на мъж и жена българи астронавти и един северномакедонски астронавт в НАСА.

Както писаха македонските вестници - България не "ни пуща" в ЕС, но ще ни изпрати в Космоса! Но най-точен за този приоритет е старият виц, в който Хитлер и Сталин си говорят. Хитлер му казал: "Предлагам ти да избием 6 000 000 евреи и три камили". Погледнал го странно Сталин и го попитал: "Защо три камили бе?" Хитлер казал: "Видя ли, че никой няма да се сети за евреите."