🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Отново заедно на училище. Но докога?

Мерките за началото на учебната година са щадящи и целят максимално присъствено обучение, но не изглеждат пригодени за делта варианта

Мерките не предвиждат генерално затваряне на училища дори при високи нива на заболеваемост.
Мерките не предвиждат генерално затваряне на училища дори при високи нива на заболеваемост.
Мерките не предвиждат генерално затваряне на училища дори при високи нива на заболеваемост.    ©  георги кожухаров
Мерките не предвиждат генерално затваряне на училища дори при високи нива на заболеваемост.    ©  георги кожухаров
Темата накратко
  • Мерките за началото на учебната година са щадящи и целят максимално присъствено обучение.
  • Много от тях обаче не са пригодени за високата заразност на доминиращия и в България "делта" вариант.
  • Ниското ниво на ваксинации прави повторното затваряне на училищата по-вероятно въпреки усилията на МОН.

С дистанция и с маски, но учениците все пак ще са отново заедно в училище. Или поне така се очертава да бъде първият учебен ден на втората учебна година под сянката на пандемията броени дни преди първия звънец. "Най-важни са първи клас и всички усилия са насочени към максимално добро присъствено откриване на учебната година. За съжаление заради сегашната ситуация няма да можем да допуснем родители в сградата на празника", обясни за "Капитал" директорът на 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов" Диян Стаматов. Подобни ограничения ще важат и в 51 СОУ "Елисавета Багряна", където тържество ще има само за новопристигащите в училището. "Първи клас ще има церемония от 08:30 на двора, осми от 10:30, а останалите ученици ще влизат разсрочено в сградата на училището", каза за "Капитал" директорът Асен Александров. Частното училище "Увекинд" (Uwekind International School) вече отвори врати присъствено този вторник. "Заради пандемията си дадохме сметка, че всеки присъствен час ни е изключително ценен. Идеята да започнем по-рано се хареса на общността ни и учителите сме щастливи, че започнахме по-рано", посочва за "Капитал" учителят по история в "Увекинд" Емил Джасим.

На практика всички искат присъствено обучение и минимални ограничителни мерки за учениците - ученици, родители, учители и министерството, а причините са големите натрупани изоставания, социални и психологически проблеми на затворените почти цяла година вкъщи ученици, както и огромните затруднения за родителите на по-малките. "Променихме философията на насоките, които са публикувани на сайта на МОН - максимално присъствено обучение, като затварянето ще бъде само при вземане на необходими медицински мерки. Няма да има наедро затваряне в страната", обеща министърът на образованието Николай Денков в понеделник пред "Нова". Въпросът е дали това е реалистично обещание предвид "делта" варианта, който, изглежда, сега засяга децата значително повече от преди.

Заразен колкото варицела

В САЩ, където "делта" е активен от юли насам, се наблюдава почти петкратно увеличение на хоспитализациите на деца и тийнейджъри от края на юни до средата на август, показва изследване на американския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC), като неваксинираните тийнейджъри са били хоспитализирани 10 пъти повече от ваксинираните. Според друго проучване на CDC почти четвърт от хоспитализациите на деца и тийнейджъри са протекли тежко, има и смъртни случаи. Това развитие всъщност не е по-различно от ситуацията при предишните вълни - разликата обаче е в количеството заразени, като сега засегнатите деца са много повече. Според различни източници "делта" има 16 или 17 мутации, към някои от които децата са много по-податливи, отколкото при предишни варианти на вируса.

Документи за вътрешно ползване на CDC от края на август, изтекли в Washington Post преди седмица, сравняват "делта" с варицелата по заразност и призовават за задължително носене на маски дори от ваксинираните. Примерен случай, изследван от CDC, е калифорнийско училище, където заразена с COVID-19 симптоматична учителка преподава два дни, понякога без маска в разрез с мерките в щата. В една от класните стаи делът заразени ученици - всички под 12 години, неваксинирани и с маски, е 50%, т.е. 12 деца от 24. Всяко от децата седи на разстояние поне 2 м от учителката и на 1.8 м едно от друго. Сред първите два реда нивото на заразяване е 80% (8 от 10). Това се случва въпреки отворения прозорец, маските и механичната вентилация, осигурена от модерния HEPA филтър в класната стая. Те се оплакват главно от температура, кашлица, главоболие и болящо гърло.

Без маски за учителите и по-малките ученици в час

Дали ново масово разпространение на вируса и у нас би довело до тежки случаи сред деца, едва ли някой може да предвиди. Но вече е пределно ясно, че училищата са катализатори на разпространение на заразата в обществото, а с по-заразния "делта" ефектът би бил още по-ускорен. Мерките в българските училища изглеждат доста "постни" за тази реалност. За разлика от първоначалния вариант, в който маските бяха задължителни за всички в училище, с окончателните насоки на МОН от сряда учениците от 1-ви до 4-ти клас и децата от предучилищни групи няма да са задължени да носят маски в час, а само в общите пространства и в междучасията. Останалите ученици ще трябва да ги носят през цялото време. Но и от учителите също няма да се изисква да носят маски в час, ако са на поне 1.5 м дистанция от първия ред ученици. Класната стая ще трябва да се проветрява поне два пъти на час за поне по 1 минута. Учителят по математика и експерт по управление на кризи Петър Велков е критично настроен към тази идея. "В други държави маските в училище се прилагат масово, особено за учителите, с изключение на държави с вече много високо ваксинационно покритие, каквото в България няма", казва той.

Писмо до служебния премиер и до министрите на образованието и на здравеопазването от неформалните обединения "Учители за безопасно образование" и "Обединени учители за безопасно образование" призовава маските да са задължителни за всички в училище. "Задължително условие в почти всички европейски държави и САЩ за присъствено обучение в училищата е носенето на маски от учениците от всички класове. Само през изминалата учебна година учителското съсловие даде 112 жертви, наравно с лекарите. Професията ни излага на огромен риск", пише там.

При отсъстващи 10% от учениците поради симптоми на COVID-19 и/или при брой заболели учители, който прави присъственото обучение невъзможно, директорът ще отправя аргументирано предложение до министъра на образованието и науката за преминаване към ротационно или цялостно обучение от разстояние. Това правило важи за всички сценарии - жълт, червен или тъмночервен. При редуване на присъствено и дистанционно обучение, поне 50% от учениците трябва да учат присъствено.

"Обсъждаме випуските, които ще имат изпити (7-ми клас и 12-и клас), да ги задържим по-дълго време в училище. Така че там ще има лека промяна в насоките. Ще започваме от големите към малките преминаването, но 7-ми и 12-и клас ще гледаме да ги задържим максимално", обясни министърът на образованието в понеделник. При тъмночервен вариант от над 500 нови заразени на 100 000 в дадена област училищата ще минават към изцяло дистанционен вариант само при заповед на министъра на здравеопазването. Целта е възможно най-много паралелки и училища да останат присъствено възможно най-дълго, а решенията да са на индивидуален и местен принцип.

Трудното присъствено обучение

Ключът за по-продължителното оставане в класната стая е високото ваксинационно покритие в училище, както и редовното масово тестване на учениците. В България, която е на първо място по смъртност в ЕС и на последно място по дял ваксинации на обществото, това засега звучи като мираж. Масово Западна Европа връща учениците по класните стаи и намалява строгите рестрикции в училище. Дания например, където 83% от обществото е ваксинирано спрямо под 20% за България, тази седмица реши, че дори контактите на болни от ковид ученици няма нужда да се карантинират, а могат да си направят бърз тест в училище. В страната всички ученици се тестват с бързи тестове два пъти седмично, подобно и на Германия и Австрия. В България безплатните тестове за учениците в училище веднъж в седмицата са включени в препоръчителните насоки на МОН, но за целта трябва да са съгласни поне 90% от родителите, което в сегашната ситуация с огромно недоверие към мерките и властите може да се окаже невъзможна задача. "Трябва да се приложат периодично тестове в облекчен формат - не PCR тестове в носа, а детски вариант с използване на чашки и слюнка. В Германия и Австрия това се е превърнало в детска игра. Може да се приложи поне в контактните класове на дете с ковид, вместо да се затваря целия клас", смята Диян Стаматов.

Високото ниво на ваксиниран персонал в училище е една от рецептите за по-дълго присъствено обучение. Според данни от МОН обаче към 27 август само 28.5% от учителите в България са с две дози, а още 20.9% са прекарали вируса. В 51 СОУ, където директор е Асен Александров, са ваксинирани 50% от учителите, още 35% вече са преболедували. "Ваксинираните учители очакват присъствено обучение. В крайна сметка нали това е смисълът. Само около 3-4% искат онлайн обучение, което е и много по-натоварващо", казва Александров. "Увекинд", където преподава Емил Джасим, е постигнало 100% ваксинация на персонала в детската градина и 58% при този в училището, а още 11% от учителите са прекарали вируса и чакат да се ваксинират в близките 2 месеца - така се очаква до Коледа училището да постигне 70% дял ваксинирани. Джасим подчертава, че това е постигнато само с убеждаване и факти и без принуда. Подобен е аргументът и на Стаматов. "В момента има напрежение сред учителската гилдия, че ги карат да се тестват и ваксинират на сила. Това създава допълнителна съпротива. Необходимо е ясно комуникирано, политически отговорно национално решение", смята директорът на 119 СУ.

Вината за катастрофата с ваксинациите в много голяма степен е на правителство на ГЕРБ, чиято цялостна комуникационна политика за COVID-19 бе ръководен от краткосрочни политически интереси. Адекватна информационна кампания обаче не беше проведена и от служебното правителство. "Ключовият проблем е невъзможността на държавата да използва огромния си ресурс да убеди хората, че доказаните ползи от ваксините са по-големи от недоказаните предполагаеми вреди, и липсата на каквито и да е сериозни действия срещу течащата и до момента дезинформационна кампания", обобщава проблема Джасим.

При предишните вълни училищата бяха сред първите затворени институции, а правителството на Борисов остави усещането, че ресторантите и баровете са по-важни за държавата от образованието. Ако сега се наложи нов локдаун, училищата безспорно трябва да затворят последни. Въпросът е дали опитът за щадящи мерки и максимално присъствие няма да изиграе точно обратната роля и всъщност да ускори затварянето им, когато се изправят срещу делта варианта.

Все още няма коментари
Нов коментар