Ромските махали вече не обичат ГЕРБ, на места имат нови фаворити
Вотът в рисковите секции показва силно отстъпление от партията на Бойко Борисов, а на места има рязък скок в подкрепата към други партии
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
На фона на безпрецедентните акции на МВР срещу купуването и контролирането на гласове (което в големите градове е концентрирано в ромските махали) въпросът доколко те са били ефективни е напълно удачен. Според наблюдатели на изборния процес, пожелали да не бъдат цитирани, поне половината от спада на избирателната активност (42% сега при 50% през април) се дължи на битката с купения вот.
Обобщени данни от ЦИК все още няма, но при проверката на някои протоколи в най-рисковете секции може да се направят известни изводи. Накратко - ромският вот намалява като цяло, отстъплението от ГЕРБ е силно изразено, а подкрепата към други партии е по-скоро спорадична, на определени места.
Освен активността в махалите обаче значение за контролирания вот имат и безработните и нискообразовани групи, които за съжаление също не се отчитат в конкретика, а и няма как да се оценят по квартален принцип, както е при ромите. Като цяло гласоподавателите са с 560 хил. по-малко спрямо изборите на 4 април. От чужбина вотът е реално същият - 170 хил. гласа, така че понижението идва изцяло от избирателите в страната.
Според разбивката на динамиката и структура на вота на "Галъп интернешънъл" ромският вот като дял от общото гласуване е намалял с около една трета, или 60 000 гласа. Това обаче не е равномерно разпределено из страната - "Капитал" открива големи ромски секции с масово неявяване и до 80% по-малко гласове. Измерванията на "Галъп" показват подобно намаление в дела на гласувалите безработни, които обаче в абсолютна стойност са почти 214 000 по-малко. Или общо само тези две групи са "отговорни" за половината от липсващите гласове между двата вота.
Как обаче всичко това се отразява на отделните партии?
Ако не е ГЕРБ, няма друг
"Бойко Рашков направи параван на ИТН и на още някои. Циганската махала в Гоце Делчев мога да дам за пример и мога много други да дам за пример. Ако видите как си размениха с ДПС представителите в секциите и комисиите и как примерно там, където са имали 12 хил. гласа ДПС, сега имат 6 хил., а те са отишли при ИТН." Това каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов още при първото си изявление след изборите и зададе тона анализа на изборните резултати и проверката на това как са се променили избирателните нагласи в някои от т.нар. най-рискови секции.
В Гоце Делчев, за където Борисов говори, изборните секции, в които са фокусирани ромски гласоподаватели, са три - всичките в квартал "Комсала". При сравнение между изборните резултати в тези секции от вота на 4 април с тези от миналата неделя изводът е ясен. ГЕРБ губят 80% от гласоподавателите си (което явно е подразнило Борисов), докато хипотезата за преливане на гласове от ДПС към ИТН е лишена от достоверност.
Загубата на подкрепа за ГЕРБ е най-очевидна в една от секциите в Гоце Делчев. Там броят гласоподаватели на 4 юли е 263, от които 20 са гласували за бившите управляващи. За сравнение - на изборите през април 323-ма души са подкрепили ГЕРБ в тази секция. Междувременно за ДПС са гласували само с трима души повече, отколкото на миналите избори, а броят гласоподаватели, подкрепящи ИТН, се е покачил също с трима. Хипотезата за преливане като това, описано от бившия премиер, е неоправдана. Подобна е ситуацията и в другите секции в града - ГЕРБ губят гласове, а ДПС и ИТН са почти без промяна.
На практика в повечето секции с ромски вот се наблюдава не преливане, а ударно по-ниска избирателна активност. Тази теза се подкрепя и от множество репортажи, в които гражданите се оплакват, че никой не ги е агитирал, а в някои случаи - и че не им е било платено, както при предишни избори. Има го и фактора, че самата дата на изборите работи против ромския вот, защото много от хората са извън страната за сезонна работа.
И още от същото
Разликата в изборните резултатите на ГЕРБ е подобна в редица други секции, в които мнозинството от гласоподавателите са роми. В монтанското село Долни Цибър, което бе в списъка на "Капитал" със секциите с най-екстремните стойности на гласуване в страната през април (обновяването на списъка все още е невъзможно, защото ЦИК не е публикувала отворени данни за вота), разликите са лесно забележими. На изборите през април 91.6% от избирателите в едната секция там подкрепиха ГЕРБ, а 74.72% от тези в другата секция гласуваха за ДПС. На изборите миналата в неделя (11 юли) мнозинството от избирателите, които преди бяха гласували масово за ГЕРБ, са подкрепили ДПС.
В съседното монтанско село Габровница, откъдето "Капитал" направи репортаж през юни, резултатът на ГЕРБ се срива от 81.6% до 31.8%. В абсолютен брой гласове това е четирикратно понижение - от 413 до 104 гласа. Важно е да се отбележи, че подобни сривове се забелязват много по-често в по-големите секции, т.е. там, където се гласува с машини. Във врачанското село Тлачене например, където гласуването е с бюлетини, ГЕРБ остава доминантна сила с над 80% от гласовете, като се повтаря и друг феномен - всички бюлетини са с преференция 102, зад която стои главният секретар на СДС Илия Лазаров. Има и изключения - във видинското село Септемврийци, където се гласува с бюлетини, през април ДПС има 71.4%, докато сега те са едва 30.4% при по-ниска избирателна активност.
Друго място, от което "Капитал" прави репортаж преди изборите - ромската махала в "Ихтиман", показва спад в процентната подкрепа на ГЕРБ (от средно 88% до средно 65%) и срив наполовина в броя гласове за партията - 700 през юли спрямо 1400 през април.
Какво се случва с другите
Извън случващото се с гласовете на ГЕРБ има и други притеснителни сигнали. В шуменското село Хитрино, където през април "Демократична България" почти не съществува електорално - с едва 20 гласа, през юли вече е първа политическа сила с невероятните 1133 гласа. Всички те, изглежда, са дошли от бивши гласоподаватели на ГЕРБ и ДПС. Всъщност става дума за позната организационна схема, в която кметът на селото води със себе си голяма част от гласовете. Кметът на Хитрино е Нуридин Исмаил, бивш кадър на ДПС, който през април подкрепи ГЕРБ. Тогава партията на Борисов взе 1456 гласа от Хитрино. Пред "Свободна Европа" той коментира, че този път е "работил" за "Демократична България", за да бъде "част от промяната". На практика обаче това е организиране на вот именно в стила на ДПС, който се прилага масово в смесените или доминираните от мюсюлманско население райони.
Във всички 8 секции на софийския квартал "Христо Ботев" пък се наблюдава значителен ръст в подкрепата за ИТН. На 4 април формацията на Слави Трифонов там подкрепиха 177 души, а в неделя за ИТН са гласували 416 души, което е със 135% повече. Междувременно ГЕРБ, ДПС и "Демократична България" са загубили над 90% от гласоподавателите си. В кв. "Христо Ботев" като цяло се наблюдава и 80% спад в общата избирателна активност.
4 коментара
Жълти павета в Хитрино ...
Ами "Републиканци за България" на Цветанов? След като получи 1 млн. долара дарение от братя Вълневи, успя да спечели 42 057 гласа през април (проста сметка показва, и че горе-долу за толкова стигат). Впоследствие му биха шута (защо ли?) и сега падна на 8 553 гласа, или 5 пъти по-малко! А в определени области гласовете му се топят и 10 пъти. Що за отлив, що за чудо? И дали може да докаже за какво точно е изразходвал дарението?
Очевидно е, че ромският вод в последните години масово е бил платен.
Рашков като разбута малко схемите там, и нещата увиснаха.
Бойко говори глупости - нищо ново. ДБ превземат кметове от ДПС и са купували гласове в кв. Христо Ботев София - това е ново.
Промяна?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.