🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Разходка в "Столипиново", където животът кипи, а общината спи

Проблемите на най-големия ромски квартал в страната са решими. Общината обаче няма да похарчи нито лев от инвестициите си там

Кварталът отдавна носи стигмата на изоставен и разпадащ се. Далеч не навсякъде е така, а поправянето на счупените му части няма да отнеме много пари или време, ако има желание и работа с местните общности
Кварталът отдавна носи стигмата на изоставен и разпадащ се. Далеч не навсякъде е така, а поправянето на счупените му части няма да отнеме много пари или време, ако има желание и работа с местните общности
Кварталът отдавна носи стигмата на изоставен и разпадащ се. Далеч не навсякъде е така, а поправянето на счупените му части няма да отнеме много пари или време, ако има желание и работа с местните общности    ©  Димитър Марков
Кварталът отдавна носи стигмата на изоставен и разпадащ се. Далеч не навсякъде е така, а поправянето на счупените му части няма да отнеме много пари или време, ако има желание и работа с местните общности    ©  Димитър Марков
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко
  • Решаването на трите най-големи проблема на квартала би отнело 4-5 млн. лв. - 1% от бюджета на Пловдив и 2% от капиталовата му програма.
  • Това би помогнало на Пловдив като цяло - по-малко загуби на вода, по-чист въздух и реинтеграция на част от града.
  • Въпреки това общината няма да похарчи нито лев от инвестициите си там.

Може спокойно да се твърди, че "Столипиново" е пример за изолация на 130 години. Появил се бързо след като руските войски освобождават Пловдив и България и оставят българска администрация, новият квартал служи за преместването на всички роми от града с тогавашната цел "ограничаване на епидемиите" (носи името на руския генерал Аркадий Столипин - ръководител на Временното руско управление в Пловдив и Източна Румелия и първи почетен гражданин на Пловдив).

По това време Пловдив, подобно на всички други градове на територията, няма канализация, нито нещо подобно на обществена хигиена и повечето му улици представляват реки от мръсотия. Физическото отделяне на части от населението, където има регистрирани повече заразни болести, се вижда като по-евтино и постижимо решение за общественото здраве.

130 години по-късно една разходка из "Столипиново" показва, че очевидно сме се върнали повече от век назад в разбирането си как да регулираме градовете си и как да се справяме с проблемите в тях. Защото повечето проблеми на този уж зловещ квартал, който се дава често за пример, са решими при по-добра координация, контрол и сътрудничество. Това ще помогне на всички в Пловдив, защото ще почисти въздуха, ще намали загубите на вода и ще интегрира обратно част от града. Местният кмет, с когото правим тази разходка, има повече от достатъчно идеи как може да се случи всичко това и излиза, че не повече от 4-5 млн. лв. биха решили цялостно проблема. Той обаче няма нито бюджета, нито помощта.

Изолацията, изглежда, е все така предпочитано решение.

В България - роми, в чужбина - турци

Въпреки че Пловдив се събужда късно, а жегата е нетърпима, кварталът е пълен и шумен в 9 сутринта. Сватбеният сезон е в разгара си, както и сезонът за връщането на онези, които работят в чужбина - доста сериозна част от обитателите. Държавите, от които са се прибрали, са Германия, Белгия, Франция и Англия.

Лятната почивка на обитателите на "Столипиново" е свързана и с пренатовареност в районното кметство - издаване на документи, припознаване на деца и сключване на бракове. "Миналата година юли месец само за нашия район регистрирахме над 115 деца, родени в чужбина - издадохме им българските актове за раждане. Това е огромно число. Един регистър за раждане е за 100 деца, за 1 месец ние отидохме на 2 регистъра", обясняват от район "Източен". Това отчасти се дължи вероятно на пандемията, която блокира достъпа на хората до администрация.

Тази година подобно явление няма.

Но пък за сметка на това се наблюдава масова смяна на имена - връщане на турските такива. Пред служителите в районното кметство обитателите на квартала обяснили, че там, където работят, ги искат с турски имена, а не с български, тъй като повечето фирми, за които работят, са турски.

Населението по постоянен адрес в район "Източен" е 61 хил. души. Половината от тях - 32 хил., живеят в кв. "Столипиново". По думи на районния кмет Иван Стоянов кварталът може да бъде разделен на четири части спрямо своите обитатели. "Има такива, които работят, такива, които имат собствен бизнес, такива, които се връщат от чужбина, и такива, които са изцяло на социални помощи и живеят в общински жилища. Винаги най-зле са последните. Например направихме две детски площадки - една при общинските жилища и една на друго място, където хората си работят. Втората си стои, първата беше изкъртена за една седмица", разказва той.

По данни на общината това са около 4-5 хил. души. Оказа се, че това разделение е лесно видимо в начина, по който живеят хората, и проблемите, с които се сблъскват. То се засилва и от неформалните лидери в квартала, които по думите на Стоянов не вършат кой знае какво за подобряването на средата. Същото мислят и жителите. "Ние нямаме хора там горе, които говорят с кмета, и затова на нас никой не ни обръща внимание", споделя една от жените от квартала.

Това впрочем е видимо по най-лесния начин - разпределението на парите. За 2022 г. общият бюджет на целия "Източен" е 700 хил. лв., което ще рече 11 лв./човек. Той се вдига наистина - през 2020 г. е 300 хил. лв., а за 2021 г. - 600 хил. лв. Но за сравнение - по 350 лв./човек се падат от капиталовата програма на Пловдив, нито лев от които няма да бъдат разходвани в "Столипиново".

Проблем #1 Водата

На ул. "Сокол" са блоковете с общински жилища. Общият брой на входовете е 222 и са почти пълни. Във всички тях входни врати, прозорци и асансьори няма. Но основната липса е друга - на вода в апартаментите. Причината не е липсата на водопроводи.

Навсякъде около блока е пълно с вода - оказва се питейна. Тръбите са прекъснати, подземните помещения се пълнят с вода, оттам и улиците, а заради това изпомпването на вода до по-горните етажи е невъзможно. Така, от една страна, обитателите на квартала нямат водоснабдяване, а от друга - хиляди литри вода ежедневно се хабят.

Проблем има и с канализацията. По думите на кмета в големите си части тя е запушена. "Преди ВиК отпушваше канализацията, но от известно време не съм ги виждал", лаконично коментира Стоянов. Проблемът с нещата, които жителите изхвърлят в канализацията, има решение - самият кмет обяснява, че е имало идея да се обследват всички блокове и да се направи нова канализационна мрежа със сградни отклонения, на които да има филтри, за да не попадат никакви обекти в канализацията и така да не я запушват.

"Но само за обезводняване и обследване трябваха около 1.5 млн. лв., които общината не можа да намери", добави той.

Така е решен проблемът с наемите. По думите на самите обитатели те са символични - около 15 - 20 лв. на месец, но се плащат редовно. Същото твърди и районният кмет, който е предприел по-строга и репресивна политика за заплащане на данъци и наеми. "Който си има нещо законно, си плаща", категоричен е той.

Всички са единодушни, че са склонни да плащат повече, ако имат вода. Но вода няма. ВиК също ги няма - нито на място, нито отговориха на въпросите на "Капитал". Вероятно бяха заети с два огромни проекта, които се реализират в момента - Южен обходен колектор и воден цикъл за обща стойност около 200 млн. лв. "Столипиново" не е единственият квартал на Пловдив, където има сведения за редовна загуба на вода, но тук е най-драматична и с най-големи последствия - както хората още преди 130 години са знаели, липсата на течаща вода води до епидемии.

Проблем #2 Незаконните сгради

Колкото повече навлизаш в квартала, толкова повече прави впечатление, че сградите са много и различни, а много от тях са временни. Така през годините са натрупани над 800 заповеди за събаряне, като по думите на Иван Стоянов минималната сума за изпълнението им (събаряне, извозване и депониране на отпадъка) е над 1 млн. лв. Това не е особено впечатляваща сума за град като Пловдив и човек би решил, че е удачна инвестиция, ако една община иска да демонстрира контрол върху това, което се случва на улиците ѝ.

Но в тазгодишния бюджет на района са заложени едва 60 хил. лв. за целта. Това, от една страна, възпира санкционирането на нарушители чрез бутане на незаконните им постройки, а от друга - възпрепятства използването на улиците от почистващите камиони, линейки и пожарни.

Голяма част от тези незаконни постройки са търговски обекти, тъй като по думите на Иван Стоянов, ако даден обект на едно място провърви, около него се появяват още няколко - незаконни. Основните бизнеси в квартала са златарство, бръснарство и дюнери. Преди да кажете, че това е типично ромски проблем, ще припомним, че разследване на "Капитал" показа, че почти всички павилиони и преместваеми обекти в София са незаконни, а администрацията започна плахо да ги премахва едва след смъртта на дете на улицата - отново закъсняла законност.

По-сериозен е проблемът с незаконните жилища, тъй като хората в тях няма как да си направят адресна регистрация. "Има адреси, на които са регистрирани 50 - 100 души, тъй като наоколо има много незаконни постройки", обяснява Стоянов. Причината е, че до 2011 г. смяната на постоянен адрес се е извършвала без нотариален акт. Сега това не е така, но остава проблемът с хората, които вече продължават да живеят в такива жилища и няма къде да бъдат адресно записани. "В такъв случай ги регистрираме на адресите, на които са родени, дори да не живеят там - за да не останат без адреси", обясняват от кметството.

Въпреки това по данни от районното кметство в последните години се забелязва тенденция към закупуване на жилища - от началото на годината около 150 души на месец идват за смяна на постоянен адрес (каквато се прави само с предоставяне на нотариален акт), като това са хора, които и преди са живели в "Столипиново", но не в собствени жилища. Наблюдава се и тенденция на заселване в съседни квартали.

Проблем #3 Боклуците

Не е нужно да сте били в "Столипиново", за да знаете, че междублоковите пространства там са не паркинги, а сметища. Причините затова са много и комплексни. Разположените там 65 контейнера не са достатъчно - категорични са както жителите на квартала, така и кметът на района Иван Стоянов, който многократно е искал от общината поставянето на още 100.

Оказва се обаче, че жителите на квартала са само част от проблема. Хора (а вероятно и бизнеси) от другите части на града си изхвърлят боклука там, за да не плащат за съдове за смет. Жителите на "Столипиново" са сигнализирали за това, обясни Стоянов, като показа и видеоклип, заснет от обитател на квартала. Това е въпрос на контрол, който трябва да се извършва от общината - но очевидно не се.

Местният район може само да предприема мерки срещу горенето на тези нерегламентирани отпадъци. "Всяка седмица се правят срещи на компетентните институции и проверки и има резултат: за юли 2021 г. от 121 пожара в района 79 са в "Столипиново", а тази година са спаднали двойно пожарите в квартала", обяснява Иван Стоянов. Но това не е достатъчно.

Стоянов настоява за поставяне на камери на всички 5 входно-изходни артерии на квартала и засилване на присъствието на общинска охрана и общинска полиция, които да патрулират за хвърлянето и горенето на отпадъци, но за момента от общината няма предприети действия.,

Добрият пример: Токът

Пример как може да бъде решен един такъв проблем е електрозахранването. От ЕВН коментираха за "Капитал", че през 2007 г. е разработен план за "Столипиново", посредством който е намален технологичният разход от 40% до минимум от 4.5%. Повишена е събираемостта - от 2% на над 99%.

Проектът е на стойност 6.4 млн. лв. и е включвал инвестиции в нова мрежа с дистанционно отчитане, изграждане на изцяло нова енергийна инфраструктура, сваляне на електромерните табла на визуално разстояние, дисциплина на събираемост, изключване при неплащане, стриктен контрол при опити за кражби със СОТ система.