К: България | И Сметната палата откри лошо управление в държавните фирми, парламентът ще опита да избере нов шеф на КЕВР

И още: Унгария ще получава руски газ през България и Сърбия; Бизнес климатът през август се понижава

Капитал

След страстните политически коментари от уикенда първият ден от седмицата дойде с нова тема - да има ли и откога да бъдат наложени нови антиковид мерки. Решението на властите вероятно ще бъде обявено утре, но искането на главния държавен инспектор Ангел Кунчев за затягане на мерките и масово затваряне веднага провокира реакция - ресторантьорите заплашиха с нови протести.

В понеделник изненадващо стана ясно и че Министерството на здравеопазването предлага ДДС за лекарствата, плащани с публични средства, да бъде понижен на 5%. Подобна идея, но със ставка 9%, вече лансира и БСП (повече по темата четете тук).

Кои са водещите световни новини в четвъртък може да прочетете тук.

Най-важните пазарни и бизнес събития от деня са събрани накратко тук.

Парламентът ще опита да избере нов шеф на КЕВР

Една от малкото задачи, с които се захванаха депутатите в това Народно събрание, е назначаването на нов председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Утре ресорната парламентарна комисия ще обсъди и вероятно ще гласува процедурни правила за това. Сегашният шеф на КЕВР Иван Иванов е с изтекъл мандат от април 2020 г., а миналото лято ГЕРБ беше задвижило процедура за избирането на негов наследник, която обаче се провали заради започналите антиправителствени протести и прозиращата намеса на ДПС в избора.

Защо е важно? В момент, когато енергетиката е изправена пред рекордни цени на тока, историческо поскъпване на природния газ и много висока цена на парното и топлата вода за този зимен сезон, ролята на КЕВР става изключително важна. Освен това до края на тази година трябва да бъдат приети и новите 5-годишни бизнес планове на ВиК операторите, които с в основата на цената на водата.

Какво следва? Ако сега бъде задвижен избор на нов председател, ще са нужни поне две седмици за избирането на такъв. Първо ще трябва да бъдат направени номинации, след това да има изслушвания и накрая - гласуване в пленарната зала. Под въпрос е и постигането на консенсус около името.

При очертаващия се хоризонт от две седмици работа на този парламент изборът явно няма как да се случи.

Дружествата с държавно участие не са контролирани ефективно според Сметната палата

Министърът на икономиката не контролира ефективно дейността на търговските дружества с държавно участие. А една от причините за това е, че няма визия и стратегия за управлението им. Отчетността на тези дружества не е достатъчно публична, има проблем и когато се извършва ликвидация на подобни компании. Това са част от основните изводи от извършения от Сметната палата одит за периода от януари 2018 до края на 2019 г. По това време министър на икономиката е Емил Караниколов.

Изводите в доклада донякъде се припокриват с тези на служебния министър Кирил Петков, като той сигнализира за нарушения в управлението на ББР, на Държавната консолидационна компания (ДКК) и на "Монтажи".

От Сметната палата уточняват, че ДКК и дъщерните ѝ дружества не са обект на този одит, но такъв ще й бъде направен самостоятелно през тази година. Ето какво още се посочва в доклада на одитната институция:

Българската банка за развитие (ББР) и дъщерните ѝ дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. Вместо да подпомага малките и средни компании, банката кредитира големи предприятия с половината от кредитния си портфейл. И още - заплатите на мениджърите в ББР са били двойно по-високи от тези на управителния съвет на БНБ.
Търговски дружества, които са със значителни обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества. Такъв пример са дъщерните на ДКК ВМЗ, "Кинтекс" и други дружества от отбранителната индустрия.
Средната продължителност на процедурите по ликвидация на дружества е твърде дълга - 17 години, а причината е, че няма изисквания към критериите за определяне и продължаване тези срокове.
Към края на 2019 г. 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката са собственост на дъщерни дружества и министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения във връзка с тяхното разпореждане. А и дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата/не разпределят дивидент в полза на държавата, а за съответното холдингово дружество.
Министерството на икономиката има участие в капитала на 97 дружества, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 - в процедура по несъстоятелност. Към края на 2019 г. по баланса на ведомството са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2.26 млрд. лв.

Какво следва? Сметната палата отправя 10 препоръки към министъра на икономиката, като той има срок от 10 месеца да ги изпълни. Те включват разработване на стратегия за участието на държавата в капитала на публичните предприятия, на които министърът на икономиката е принципал, иницииране на промени в Закона за ББР, чрез които да се осигури повече публичност за дейността й, както и да се прецизират целите и приоритетите в дейността на банката, да има по-голяма публичност и отчетност на всички дружества от системата на Министерството на икономиката, да има по-голям контрол върху дейността на ликвидаторите на дружествата с държавно участие и други.

Унгария ще получава руски газ през България и Сърбия от 1 октомври

Ново 15-годишно споразумение за доставка на газ е постигнала Унгария с "Газпром". Това обяви външният министър Петер Сиярто след срещата си в Санкт Петербург с ръководителя на газовия гигант Алексей Милер. То влиза в сила от 1 октомври и е за 4.5 млрд. куб. м природен газ годишно, като 3.5 млрд. куб. м от тях ще идват през продължението на "Турски поток" откъм Сърбия, а останалият 1 млрд. куб. м - през Австрия.

Това означава, че и транзитът през България ще се увеличи. Точно на 1 октомври е планирано да заработи втората компресорна станция по българския участък, а от същата дата резервирания от "Газпром" изходен капацитет на българско-сръбската граница се увеличава над 3 пъти.

Всичко това ще има ефект върху приходите на "Булгартрансгаз", но въпреки това икономическата полза от инвестираните близо 3 млрд. лв. в газопровода остава спорна.

Още новини накратко:

Бизнес климатът през август се влошава

Понижени очаквания на мениджърите от промишлеността, търговията на дребно и сектор услуги водят до по-нисък общ показател на бизнес климата през август с 2.3 пункта спрямо юли, показва анкетата на НСИ. Основният фактор за песимизъм при компаниите продължава да е несигурната икономическа среда.

Гърция въвежда PCR тест на границата за влизане в страната

Хората, пътуващи от България към Гърция, които не притежават сертификат за ваксинация или уверение, че са преболедували коронавирус през последните 6 месеца, ще бъдат подлагани на задължителен PCR или бърз тест при влизане на съответния граничен пункт. Изискването влиза в сила от 3 септември, съобщава Външно министерство. Тестовете ще са безплатни, а при положителен резултат хората ще бъдат поставени под 10-дневна карантина.