"Алфа рисърч": ИТН се срива до пето място. Радев води солидно за президент, но битката ще е заплетена

"Продължаваме промяната" засега е трета, като взима гласове от "Демократична България" и формацията на Слави Трифонов

Ани Коджаиванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка се очертава да бъде по-заплетена и с отворен финал, като настоящият държавен глава Румен Радев води със солидна преднина пред втория - проф. Анастас Герджиков, и третия, който за момента е Лозан Панов. Това показва проучване на "Алфа рисърч", направено в периода от 4 до 10 октомври сред 1123 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете. То отразява първите обществени реакции непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Герджиков и съдия Панов, но и преди издигането на Мустафа Карадайъ, който не е включен в анкетата.

Нагласите за третия пореден парламентарен вот засега пък сочат като най-вероятен сценария да има нов шестпартиен парламент, в който за мнозинство ще са нужни три или четири политически сили. ГЕРБ продължава да е лидер, БСП е на втора позиция, а новата формация на Кирил Петков и Асен Василев "Продължаваме промяната" е трета, на по-малко от процент след нея. "Демократична България" е на четвърто място, а победителят във вота през юли "Има такъв народ" се срива до пета позиция. Последна сред влизащите в парламента партии е ДПС, а формацията около Мая Манолова и Николай Хаджигенов "Изправи се БГ! Ние идваме!" може да остане пък под прага за влизане.

Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, като агенцията очаква почти 53% да гласуват за президент, а 47.6% - за парламент.

Как са разпределени силите над месец преди вота за парламент

ГЕРБ продължава да бъде на първо място с подкрепа 23.1% от твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите, сочат данните на "Алфа рисърч".

Подредбата надолу обаче е силно оспорвана, като резултатите на петте останали партии са сравнително близки. На второ и трето място агенцията поставя БСП и "Продължаваме промяната" на Петков и Василев, като разликата между тях е под процент. Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж, смятат социолозите на агенцията.

В полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите й, но ковид кризата и машинният вот могат да доведат до намаляване на този резултат, допълват те.

Сривът при "Има такъв народ" на Слави Трифонов продължава и към момента партията е на пета позиция. С минимална преднина от половин процент пред нея на старта на кампанията е "Демократична България". И при двете формации се наблюдава отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри, но при ИТН той е особено силен, като само за месец подкрепата за ИТН спада с нови 5 процентни пункта и на практика се стопява наполовина спрямо юлските избори.

"Демократична България" също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект. Издигането на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност все пак намаляват щетите от този процес.

Последната партия, която със сигурност ще попадне в парламента, е ДПС. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент проучването не измерва подкрепата за него, но социолозите отбелязват, че това до какъв потенциал ще успее да достигне той ще е поредната от интригите на тези избори.

Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4-процентната бариера, смятат от "Алфа рисърч". Така под чертата остават "Изправи се БГ! Ние идваме!" и националистическата "Възраждане". Ако тази тенденция се запази в хода на кампанията, това би означавало известно преразпределение на електоралните нагласи, но не и кардинална промяна в съотношението на силите.

Интригите за президентския вот

По-заплетена се очертава и битката за президентския пост след включването на ректора на СУ проф. Анастас Герджиков и на председателя на ВКС Лозан Панов в нея.

Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с висока подкрепа от 42.6% от твърдо решилите да гласуват и има сериозна преднина пред всички. Най-силна е подкрепата, която той получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и "Изправи се БГ" (80%). Малко над две трети от привържениците на ИТН и на "Продължаваме промяната" също биха дали гласа си за него. Една четвърт от симпатизантите на ДБ също изразяват подкрепа за Радев, дори след издигането на Лозан Панов.

Проф. Анастас Герджиков събира малко над 28% подкрепа, като над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто - около 15% от привържениците на "Продължаваме промяната", 12% от тези на "Демократична България", както и около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% на други политически сили. Сериозни са позициите му сред висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да увеличава подкрепата си.

Лозан Панов събира начална подкрепа от малко над 8%. Той оказва сплотяващ ефект върху електората на "Демократична България", но не изцяло и за момента получава по-ниска подкрепа от парламентарния резултат на формацията. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи своя вот, смятат от "Алфа рисърч".

Останалите известни претенденти получават символична подкрепа, а 13% са заявили, че биха гласували за "друг кандидат", като може да се предполага, че около две трети от тях биха подкрепили кандидата на ДПС, който не е включен в проучването.

Добра мобилизация и скрити резерви

Изследването показва, че 52.7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% - на извънредните парламентарни. Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес, смятат социолозите на агенцията. Хипотезата на старта на кампанията е за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. Факторите, които обаче могат да обърнат тази тенденция, са влошаването на епидемията, затруднения при машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната.

В същото време "Алфа рисърч" измерва дела на избирателите, които са сигурни, че ще гласуват, но все още са пред дилема кого да подкрепят, на 10.6% за парламентарния вот и 11.3% за президентския. Това означава, че една периферия от около 300 000 души за всеки от двата вида избори все още търси своя представител. И започващата кампания може да се окаже решаваща за тези гласове, смятат социолозите.