"Труд" умря през 2014-а. Убиха го ГЕРБ и ДПС

Българските вестници, или поне тези от тях, които претендират да са сериозни са в началото на тежка криза. Тиражите им намаляват дори по-бързо, отколкото се увеличават читателите на жълтата преса. Някогашните гиганти на вестникарския пазар - "Труд" и "24 часа", които помнят тиражи от близо 500 хил. броя, са се свили до около 100-те хиляди.

Ниското потребление на вестници и фрагментираният, пренаселен пазар правят инвестицията в този вид печатни медии доста непривлекателна финансово. Освен тази сметка в уравнението на вестникарския бизнес още тогава има едно, трудно за пресмятане неизвестно. "Вестникарският пазар ни дава примери - разбира се, не само в България, за опитите да се използват вестниците за постигането на други цели", казва тогава пред "Капитал" управителят на местното дружество на немската WAZ, която към онзи момент държи "Труд" и "24 часа".

Перфектната буря

Един от основните източници за финансиране на пазарните медии до 2008, а и след това, е рекламата. С ръста на интернет потреблението обаче все по-голяма част от рекламните бюджети се насочват към дигиталната среда, което оставя до вчера доходоносните печатни издания със силно намаляващи приходи. Тази тенденция намира изключително добър катализатор в световната финансова криза, която стартира с трусовете на финансовия пазар в Ню Йорк през 2008 г. Кризата в бизнес модела и хищничеството на политическите кукловоди буквално пречупват гръбнака на българските всекидневници.

Камбаната започва да бие все по-оглушително за вестник "Труд" с излизането на WAZ от българския медиен пазар. В средата на декември 2010 г. става ясно, че немската компания е сключила сделка за продажба на изданията си с австрийско-българска медийна група, представлявана от журналиста Христо Грозев. Местните партньори на групата са собственикът на "Софарма" Огнян Донев и сивият кардинал на софийската приватизация от времето на Стефан Софиянски Любомир Павлов.

Павлов вече има опит в медийния бизнес. Той е бил свързан със собствеността и управлението на TV7 и всекидневника "Експрес". В края на 2008 г. двете медии влизат в орбитата на Нова българска медийна група на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. С финансовото рамо на Корпоративна търговска банка към онзи момент първоначалното медийно портфолио на двамата вече се е разраснало чувствително. Този тренд към монополизация не убягва на германската WAZ.

Според източници близки до сделката за WAZ интересът от страна на Нова българска медийна група към "Труд", "24 часа" и другите български издания, е бил сериозен. Едно от категоричните изисквания на германските собственици обаче е било купувачът да не е свързан с Делян Пеевски.. И наистина в началото изглежда сякаш тази опасност е избегната. Пеевски, тогава все още в задкулисно съдружие с Цветан Василев обаче не е готов да се оттегли толкова бързо.

В бизнеса като на война всичко е позволено

От самото начало сделката за българското дружество на WAZ е структурирана по доста нестабилен начин. "Главен преговарящ" с германската компания е Христо Грозев заедно с двамата си чуждестранни съдружници. Те договорят параметрите по сделката, но не успяват да намерят финансиране. Тук се включват Огнян Донев и Любомир Павлов. Двамата първоначално трябва да имат миноритарен дял в медийната група, а Грозев да осигури по-голямата част от финансирането. В крайна сметка обаче Донев и Павлов дават почти всички пари.

След като Грозев не успява да възстанови средствата в уговорения срок, другите участници по сделката започват да се притесняват, че чрез него могат да станат съдружници (макар и скрито) с Цветан Василев. Тогава Донев и Павлов предприемат серия от преструктурирания на собствеността, вследствие на които Грозев остана миноритарен акционер. Между двете страни започват съдебни дела, но според Донев и Павлов истинският им противник в това противопоставяне са Цветан Василев и Делян Пеевски, който към онзи момент вече е депутат от ДПС. Христо Грозев, сега част от екипа на разследващия сайт Bellingcat, тогава категорично отрича каквито и да е връзки.

Срещу Донев и Павлов започва яростна кампания от вестниците на Делян Пеевски и Цветан Василев. Избухва истинска медийна война. "Труд" и "24 часа" осветяват част от дейността на Цветан Василев. В отговор контролираните от банкера вестници и телевизии започват да търсят всякакви начини да демонизират мажоритарния акционер на "Софарма".

Пеевски и Василев викат съдебната артилерия

През юни 2012г. обаче Пеевски започва да използва друго, много по-силно оръжие. Прокуратурата гръмко обявява началото на разследване срещу издателите на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов за пране на пари, а медиите (предимно тези, издавани формално от майката на депутата от ДПС Делян Пеевски - Ирена Кръстева) са извикани да отразят привличането на двамата като обвиняеми в сградата на Националната следствена служба (НСлС).

Разследването е образувано по сигнал от 2011 г. на Христо Грозев, който твърди че е бил измамен от Донев и Павлов, които са използвали протоколи от общи събрания без неговото знание. Първоначално разследването е прекратено, но градският прокурор на София Николай Кокинов възлага делото на командирования от по-ниската прокуратура Момчил Георгиев (бивш колега на Делян Пеевски в столичното следствие). Самото разследване се води от следователя Петьо Петров (бивш началник на Пеевски и Георгиев), известен в магистратските среди с прякора си Еврото. Същият в последната година нашумя около разследването на Антикорупционния фонд "Осемте джуджета".

Именно Петров и Момчил Георгиев са физическите извършители на съдебната част от атаката срещу Огнян Донев и Любомир Павлов. През март 2013 самата прокуратура постановява, че въпросното обвинение е абсолютно незаконно и неподкрепено с доказателства. Тя обаче стига до това заключение само, след като обвинението е свършило работата си. А именно, принудило е Донев и Павлов да прехвърлят "Труд" и "24 часа" на други собственици. Всъщност отстрани сделката изглежда ясна - вестниците са продадени, съдебният натиск спира.

Я елате, вестници, при батко

Донев и Павлов започват да поддават под натиска на прокуратурата около 3 месеца след началото на разследването срещу тях. През септември 2012г. фирмата "Нюз Про" ООД, в която бившият главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева е основен акционер, дава заем от 11.7 млн. лв. на фирмата издател на "Труд" и "24 часа" срещу ипотеката на сградата на полиграфическия комбинат и земята под него. През декември става ясно, че кредиторът, в който е заложен целият холдинг - Уникредит Булбанк, е прехвърлил заем от 10 млн. евро на Инвестбанк, а Гочева е официално вписана като управител. Тези маневри показват, че явно има подготовка за прехвърляне на собствеността на компанията. Фактическото прехвърляне на дяловете на Донев и Павлов обаче може да се случи чак когато над тях бъде вдигнат запора, който е наложен от прокуратурата. Именно този проблем решава прекратяването на разследването.

В края на април 2013г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), публикува на сайта си информация за образувано производство за контрол върху концентрациите между фирма на Венелина Гочева и компанията, която издава двата вестника. Донев и Павлов са аут, а Гочева започва да разделя някогашната пресгрупа и разпродава части от имуществото. Първо става ясно, че тя ще се раздели с "Труд".

През пролетта на 2014 г. Петьо Блъсков обявява, че придобива вестника от Гочева, през лятото на същата година той поема поста на главен редактор, а през декември 2015г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро, кредитирани от ПИБ. Именно тогава редакцията на "Труд" се пренася от Полиграфическия комбинат в сградата на Министерството на културата, обект на настоящия спор. Наемателят, с който Блъсков се разделя тогава обаче не е Гочева, а Делян Пеевски, който през пролетта на 2014 г. купува Полиграфическия комбинат от нея.

Всъщност сянката на Пеевски наднича в целия процес около продажбата и препродажба на "Труд". Документи, изтекли след фалита на КТБ през лятото на 2014 г. сочат, че новият издател на "Труд" и "24 часа" е получил 3 млн. евро като депозит по договор за "ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти" от фирма, свързана с разследвания банкер и мажоритарен собственик на банката Цветан Василев в годините преди разрива между него и Пеевски.

По информация на сайта за разследваща журналистика Bird задълженията на семейство Блъскови към КТБ "в лично качество и чрез техни фирми" възлизат на 7.5 милиона лв. "Няма данни дори един лев от тези дългове да е постъпил в масата на несъстоятелността на фалиралата банка", се казва в материал на Bird от началото на 2021 г. Изтеклият през 2015 г. списък с посетителите на Цветан Василев в централата на КТБ в различни периоди на 2013 г. и 2014 г. сочи Блъсков за втория по посещаемост от журналистическата гилдия.

Но най-голямото доказателство за зависимостта на "Труд" от държавата и групировките зад нея беше съдържанието му - никога нищо лошо срещу ГЕРБ, Пеевски, или техните приятели. Мачкане на техните критици и политически противници. Това направи опитите от ГЕРБ да се представи случилото се като атака срещу свободно слово да изглеждат изключително нелепи. Както написа през седмицата журналистиката Севделина Николова, изводът от историята е: "Не правете от вестника парцал, защото и да го размахвате после, не може да ви служи за знаме."