"Информационно обслужване", която пише (и ще пише) държавния код

Директната работа с администрацията е показала на Филипов, който е начело на компанията от 2015 г. насам, че основният проблем пред дигитализацията не е, че няма кой да напише държавния код, а има ли желание и възможности той да бъде използван.

"Пред държавната администрация има огромна технологична пропаст не само като инвестиции в компютри и системи, но и като компетентни хора, които владеят тези технологии", казва Филипов. "Не само като количество, но особено и като качество. Хора няма на целия пазар - не само в държавата, не само в "Информационно обслужване", но и в частния сектор. В държавата е още по-зле положението, защото не само заплащането е по-ниско, но и чисто репутационно не е добре да работиш за държавата. Никой себеуважаващ се експерт не би искал да се самооприличи с резултати, които не са ясно използвани и оценени от пазара".

Две години по-късно

Когато в края на 2019 г. управляващата тогава коалиция на ГЕРБ и "Обединени патриоти" прие промените в ЗЕУ, според които "Информационно обслужване" стана национален системен интегратор, единствен обслужващ няколко големи институции и възложител на обществени поръчки, опасенията бяха, че компанията ще се превърне в дигиталния еквивалент на "Автомагистрали" - поредният кран за източване на пари през инхаус схеми.

Разликите обаче са много. Докато "Автомагистрали" е на практика куха компания, която разпределя милиарди, "Информационно обслужване" може да посочи конкретната работа, която е свършила сама за последните две години - основите на електронното здравеопазване, електронното правосъдие и електронните обществени поръчки, заедно с хардуерна и софтуерна модернизация на институции като НАП и МВнР, в някои от които според Филипов за последните 10 години "не бе инвестирано нито един лев."

Друга разлика с "Автомагистрали" е, че когато "Информационно обслужване" пренасочва работа, тя възлага обществени поръчки. За сметка на това самите ведомства не трябва да пускат обществени поръчки към нея - практика, която новото правителство иска да промени.

Равносметката за държавата, според Филипов, е положителна. Промените в закона, гарнирани с ускорената дигитализация заради коронавируса, позволиха бързото изграждане на някои от компонентите на Националната здравно-информационна система (НЗИС). До края на 2022 г. трябва да са напълно завършени електронните прегледи, направления, досиета, пациентски листове и хоспитализации. Филипов, а в отделен разговор и министърът на електронното управление Божидар Божанов, посочват НЗИС като пример за позитивите от промените в закона - макар Божанов да смята, че законът е написан прекалено общо.

"Две години и два месеца след като "Информационно обслужване" бе определена за национален системен интегратор, създадохме основата на електронното здравеопазване. Показахме, че проблемът не е толкова голям, той е ясен и с целеустременост и компетенции можем да стигнем до 30-годишната мечта за електронно здравеопазване", казва Филипов.

Промените в ЗЕУ през 2019 г. бяха направени с две основни цели: първата бе киберсигурността на основните институции да е под една шапка, след като няколко месеца по-рано НАП бе хакната и бяха изтекли лични данни на милиони български граждани. Втората бе критично важните системи в държавата да се изграждат по-бързо, след като множество проекти бяха затънали от години в жалби. В първото направление България има спорен напредък - киберсигурността все още е болна тема за страната. Във второто обаче основната цел изглежда изпълнена.

"Никой не може да каже в момента, че платформата за обществени поръчки я няма или че не работи. Тя е там от две години и от тогава няма нито един сигнал за компрометирана ценова оферта. Десет милиона рецепти бяха направени за седем месеца в НЗИС. Това е резултат, който не може да се отрече на компанията и държавата. Никой не може да отрече, че миналата година компанията, заедно с НЗОК, направи хартиените рецептурни книжки електронни. Никой не може да отрече, че има 500 хил. електронни дела в съдебната система. Това никой не си го е и представял. Целта по задание беше до края на 2023 г. да има много по-малко електронни дела", казва Филипов.

Промените в закона се отразяват и на финансовите резултати на компанията. Между 2013 и 2018 г. приходите на компанията са почти статични, между 19 и 21 млн. лв. През 2020 г., първата пълна година под новия закон, те вече са 83 млн. лв., а през 2021 г. - 108.5 млн. лв. и 8.2 млн. лв. печалба (виж графиката). Те не са само от писане на код, но и от доставки на хардуер.

Преглед на оригинала

Сложната структура и лошата репутация

Въпреки всичко това, "Информационно обслужване" остава сложна структура. Tя например не е изцяло държавна - правилното определение е "акционерно дружество с мажоритарно държавно участие". Много малка част от нейните акции (под 0.1%) се намира в стотици дребни акционери. Факт, който кара министър Божанов да не изключва възможността да се наложи фирмата да бъде преоснована, ако този малък брой акционери имат възможността да блокират решения. В момента екипът на Божанов прави анализ върху структурата и работата на "Информационно обслужване", като, разбира се, е възможно да се окаже и че тези множество малки акционери не са проблем.

Вписването на "Информационно обслужване" в закона пък е направено така, че във всеки момент Министерски съвет може да превърне компанията в пълен държавен монополист, без да търси одобрение от парламента - макар вече трима премиери да не го правят. Функциите на компанията също са написани много общо, смята Божанов.

И подобно на всички държавни структури, "Информационно обслужване" страда от лоша репутация - нещо, което отбелязват и Божанов, и Филипов.

"Малко по малко трябва да подобрим негативния имидж на компанията. Понякога той е напълно незаслужен. Когато станаха проблемите с преброяването например, всички обвиниха "Информационно обслужване", а те нямаха нищо общо, освен че делят една сграда с НСИ. Инерцията е, че когато стане нещо лошо, е виновно "Информационно обслужване". Този имидж трябва да се подобри, не за друго, а за да можем да привличаме кадърни хора, които да подпомагат администрацията", казва Божанов.

Филипов е по-остър в изказа си. "Когато ние работим с държавните структури, в голяма част от тях има липса на капацитет и познание какво трябва да се случи, за да се улеснят гражданите и бизнеса. Или нежелание това да се случи, приемете го директно. И това нежелание е защото хората ги е страх от новото, страх ги е да придобият нови знания и дали ще бъдат ключови в структурите, както са били досега. Когато IT експерти на средно или високо ниво започнат да говорят с тези хора от държавни структури, не издържат много-много", казва той.

Тази липса на кадри се отразява на цялата държава, не само на "Информационно обслужване". Най-малкото заради въпроса с киберсигурността, който засяга директно всички граждани, защото България най-често е удряна от DDoS атаки, при който няма достъп до услуги. Въпросите може да са сложни, но според Филипов решението, поне по отношение на имиджа на държавата и компанията, е просто: работа и резултати.