Служебният кабинет: хора от екипа на Радев, червена опозиция и експерти

Президентът заложи предимно на познати и проверени лица от близкия си кръг, въпросът е ще има ли рязка промяна по отношение на Русия и Украйна

Четвъртото служебно правителство на Румен Радев ще се закълне на 2 август, а предсрочният парламентарен вот е на 2 октомври

Капитал

Четвъртото служебно правителство на Румен Радев ще се закълне на 2 август, а предсрочният парламентарен вот е на 2 октомври © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Служебното правителство ще бъде назначено във вторник и ще управлява поне до средата на октомври.
Повечето лица в него са познати, но са били във властта в съвсем различна обстановка.
Предизвикателствата пред служебния кабинет ще бъдат сериозни.

Бивши и настоящи фигури от президентския екип на Румен Радев, участници в предишните два служебни кабинета, експерти, видни опозиционери на лидера на БСП Корнелия Нинова и дори представител на доскоро управлявалата партия "Продължаваме промяната" - така изглежда съставът на четвъртото служебно правителство на държавния глава. Списъкът с министрите беше публикуван от прессекретариата на президента и ще бъдат официално представени от него във вторник.

Кой кой е в служебния кабинет:

Тесният кръг на президента

Няма изненада в избора на Румен Радев за премиер. Името на Гълъб Донев беше известно още преди БСП да върне третия мандат, въпреки че в медиите се споменаваха и други имена за поста. Новият служебен министър-председател се счита за доверен човек на президента и е негов секретар по социални политики и здравеопазване още от първия му президентски мандат. Освен това е участник и в предишните три служебни кабинета на Радев. В тях той беше министър на труда и социалната политика, а в последните две и вицепремиер, отговарящ и за икономическата политика. Изборът му на поста най-вероятно е свързан с предизвикателствата, които стоят пред новия служебен кабинет. Това са финансовата и икономическата криза заради високите цени на газа и електроенергията. Неслучайно служебното правителство ще има и вицепремиер по социалната политика - Лазар Лазаров, който ще е и социален министър.

На други две фигури от най-тесния си кръг президентът ще разчита за решаването на две от ключовите теми - външната политика и отбраната. Те са важни в контекста на отношенията ни с Русия и доставките на оръжие за Украйна и притесненията, че служебното правителство може да предаде досегашната политика на правителството на Кирил Петков, който отзова 70 дипломати и служители на руското посолство, а чрез военното министерство се експортираха въоръжение и боеприпаси от българската армия за войната в Украйна чрез трети страни.

За министър на външните работи президентът назначава Николай Милков, който беше негов секретар по външна политика по време на първия му мандат, а впоследствие беше изпратен от държавния глава и за посланик във Франция. Начело на отбраната пък застава главният секретар на президента Димитър Стоянов. Трудно е да се каже на този етап дали двамата ще имат за задача да променят радикално отношението на предишното правителство към Русия. Стоянов обаче беше един от най-яростните критици на правителството и на бившия икономически министър Корнелия Нинова по повод изнасянето на оръжие за Украйна през трети страни.

Третото ключово министерство - това на енергетиката, обаче е поверено на външен човек. Това е Росен Христов, който е консултант по сливания и придобивания на дружества в сферата на енергетиката, но с повече финансов профил. Ще е любопитно обаче дали под негово ръководство министерството ще промени позицията си за отказ от доставки на газ от "Газпром".

Познати лица от другите служебни правителства

В новото си служебно правителство президентът залага и на хора, които бяха министри в предходните му два служебни кабинета. Като вицепремиер се връща Атанас Пеканов, който ще отговаря за европейските средства. На поста министър на транспорта се връща и Христо Алексиев, който ще е и вицепремиер по икономическите въпроси. Министър на регионалното развитие ще бъде Иван Шишков, който беше зам.-министър в предишния служебен кабинет, когато министър беше Виолета Комитова.

Ключовият пост на министър на вътрешните работи е поверен на Иван Демерджиев, който ще бъде и силов вицепремиер. На него ще се разчита да продължи политиката на Бойко Рашков за пресичане на купуването на гласове по време на предсрочните парламентарни избори. Демерджиев беше зам.-министър на правосъдието в предишния служебен кабинет на Стефан Янев и за кратко министър, след като титулярят Янаки Стоилов беше назначен от президента за конституционен съдия.

Като изненада пък може да се определи назначаването на Илин Димитров, който беше депутат в последния парламент от "Продължаваме промяната" и председател на комисията по туризъм в Народното събрание.

Атака срещу Нинова

Опасенията на депутати от БСП, че в състава на новия служебен кабинет ще има по-масирано присъствие на хора от опозицията на Корнелия Нинова, се оправдаха. За министър на правосъдието е назначен Крум Зарков, който е открит конкурент на Нинова за лидерския пост в БСП. Служебен министър на спорта е Весела Лечева, с която Нинова влезе в конфликт на последните парламентарни избори, като не я сложи за водач на листата във Велико Търново и тя се отказа да се състезава за депутат.

Новият служебен министър Явор Гечев също е сред опозиционерите в БСП. В предишното служебно правителство той беше зам.-министър на земеделието, но беше махнат от правителството на Кирил Петков, в което земеделското министерство беше в сферата на влияние на БСП.

Интересно е и назначението на Никола Стоянов за министър на икономиката - пост, който заемаше Нинова в редовното правителство. По време на последния служебен кабинет на Стефан Янев той беше назначен в борда на директорите на ВМЗ - Сопот, но след като лидерът на БСП зае поста на министър на икономиката, целият борд беше сменен, а част от членовете му атакуваха директно Нинова за оръжейните сделки.

По долу може да прочетете по-подробните визитки на членовете на новия кабинет:

Гълъб Донев, министър-председател

Новият премиер Гълъб Донев е добре познат участник в досегашните служебни правителства на Румен Радев и негов съветник в социалната сфера. Донев има три висши образования, като първото е военното училище в Долна Митрополия, което е завършил и президентът Радев. Там Донев е завършил политически, а не летателен профил. След военното Донев има две цивилни образования - финанси в УНСС и право в Русенския университет. Специализирал е бизнес и мениджмънт в УНСС.

Кариерата му е минала почти изцяло в държавната администрация, като по времето на тройната коалиция е директор на дирекция и главен секретар на социалното министерство. След това е директор на Главна инспекция по труда. Уволнен е от първото правителство на ГЕРБ и се мести като заместник-председател на агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

От 2014 до 2016 г. е заместник-министър в Министерството на труда и социалната политика, след това се мести в Министерството на отбраната, където последно е заместник-директор на вътрешния одит. Служебен министър на труда е и в трите служебни правителства на Румен Радев. От 2017 г. е секретар на Радев по социална политика и здравеопазване.

Лазар Лазаров, служебен вицепремиер по социалните политики и министър на труда и социалната политика

Лазар Лазаров има опит като заместник социален министър в седем правителства, включително и в кабинета на Кирил Петков до момента. Той е макроикономист, завършил УНСС, и за първи път става заместник-министър през 2007 г. В правителството на тройната коалиция, остава на поста и при "Орешарски", второто и третото правителство на Бойко Борисов, служебните правителства на Румен Радев и след това и при последното коалиционно управление. След идването на ГЕРБ на власт се мести в Народното събрание, където до юни 2013 г. е главен експертен сътрудник към Комисията по труда и социалната политика.

Председателствал е редица органи за социален диалог в областта на пазара на труда, социалните помощи, трудовата мобилност, политиките за хората с увреждания и работодателите и синдикатите го описват като спокоен и диалогичен експерт.

Христо Алексиев, служебен вицепремиер по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията

Без изненади новият служебен министър на транспорта ще е Христо Алексиев. Той ще бъде и зам. министър-председател по икономическите политики. Това на практика ще е трети мандат на Алексиев като служебен министър, като в последните месеци той е съветник на президента Румен Радев. Алексиев беше служебен министър в служебното правителство на Огнян Герджиков. За последно беше на поста миналата есен, като се спрягаше и за едно от възможните имена за министър в кабинета на "Продължаваме промяната". Това обаче не се случи, като Алексиев за първи път не се върна на пост в Национална компания "Железопътна инфраструктура", където беше в ръководството по време на ГЕРБ и отговаряше за проектите по оперативната програма.

Между позициите, които е заемал през годините, са експерт към кабинета на министъра на транспорта, икономически експерт и консултант по проекта за изграждане на Интермодален контейнерен терминал в Пловдив, член на съвета на директорите на Зона за обществен достъп в "Пристанище Бургас", председател на съвета на директорите на "Пристанище Бургас" ЕАД и председател на управителния съвет и заместник генерален директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Иван Демерджиев, служебен вицепремиер по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи

Адвокат Иван Демерджиев е един от публичните критици на главния прокурор Гешев и модела на централизираната прокуратура и активен участник в обсъждането на важните теми в сферата на правосъдието. Като адвокат той има над 20 години практика, от февруари 2019 г. е и председател на Адвокатска колегия - Пловдив. Напуска поста, след като през май 2021 година е назначен за зам.-министър на правосъдието в тогавашния служебен кабинет на президента Румен Радев. През октомври същата година става министър на правосъдието на мястото на проф. Янаки Стоилов, който получи място в Конституционния съд.

През пролетта на тази година той се спрягаше за титуляр за поста заместник-министър на вътрешните работи и в кабинета на Кирил Петков, но това така и не се случи, а причините не станаха съвсем ясни. Тогава Демерджиев написа писмо до медиите, в което се казваше: "Вярвам, че България е на важен кръстопът, и съм готов да помагам на всеки, който показва воля да промени страната ни към по-добро."

Името на бившия председател на Адвокатската колегия в Пловдив се спрягаше и за възможна номинация за шеф на антикорупционната комисия, но управляващите в крайна сметка държаха на кандидатурата на Бойко Рашков, която така и не беше гласувана. Демерджиев сега ще поеме вътрешното министерство в труден момент, в който отношенията с прокуратурата са почти напълно скъсани.

Атанас Пеканов, служебен вицепремиер по управление на европейските средства

Атанас Пеканов беше в първия служебен кабинет на Румен Радев миналата година с позиция вицепремиер по европейските средства. Сега той поема както тях, така и ефективното управление, т.е. комбинира областта на Калина Константинова с част от пълномощията на Асен Василев.

Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и докторант по икономически науки във Виенския икономически университет, където и преподава. От 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие на президента Радев с фокус върху макроикономическата политика, а от януари 2019 г. участва и в Стратегическия съвет.

Работил е в Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2015 до 2017 г., първо като асистент, а после и като анализатор с фокус върху програмата за окончателни парични транзакции (ОПТ) и фискална политика.

В първия си мандат Пеканов завърши втория вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, който наследи в насипен вид от предното управление. Благодарение на неговия екип вътре влязоха проекти като въздушната помощ и търговете за ВЕИ мощности. Този план обаче претърпя промени при наследилия го екип на Асен Василев и в крайна сметка някои от най-спорните моменти, особено в енергетиката, отпаднаха.

Другото начинание, което младият вицепремиер пое активно и сега може да продължи, е пътят към членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), или т.нар. "Клуб на развитите държави". Наскоро София получи пътната карта за членство.

Росица Атанасова Велкова-Желева, служебен министър на финансите

Цялата кариера на Росица Велкова от постъпването й през 1993 г. до издигането й сега до служебен министър преминава в Министерството на финансите. Тя не особено публично познато лице, но е е определено уважаван експерт, изграден изцяло във ведомството, а не политически лоялно назначение. За това говори и фактът, че става зам.-министър в третия кабинет "Борисов" при Владислав Горанов, но остава като такъв и в сега отиващия си кабинет, където финансов министър беше Асен Василев.

"Отличен избор за служебен министър на финансите. Тихо и спокойно ще върши работа, без да политизира излишно", коментира във Фейсбук профила си новината пък бившият финансов министър Симеон Дянков, от началото на управлението на ГЕРБ (2009 - 2013).

Велкова е завършила Английската гимназия в София, а после "Финанси" в УНСС, а в министерството работата й е била предимно в дирекция "Държавни разходи." Изборът на човек отвътре дава добра заявка, че не предстои някаква заигравка с финансовата стабилност и може да се очаква приемственост. Предвид наличния ресурс във фискалния резерв и излишъка към полугодието следващите месеци до изборите не би трябвало да са предизвикателни за нея. Една от основните й задачи ще е подготовката за емисия дълг на международните пазари, като технически не е невъзможно при подходящи условия да се пристъпи и към пласирането й, но все пак е по-вероятно този ход да се остави за редовно правителство.

Димитър Стоянов, служебен министър на отбраната

Румен Радев е решил в новото служебно правителство да повери особено важния в настоящия контекст на войната в Украйна пост на военен министър на един от близките си хора - главният му секретар Димитър Стоянов. Стоянов е роден в Свиленград през 1968 г., учил е във Висшето военновъздушно училище - Долна Митрополия, във Военната академия "Г. С. Раковски" и Военновъздушния колеж "Максуел" в САЩ.

Преминал е през редица командно-инженерни длъжности, бил е зам.-командир по авиационна техника и въоръжение в Трета изтребителна авиобаза "Граф Игнатиево", а от 2009 г. е началник на щаб в авиобазата. През периода 2013 - 2016 г. заема различни длъжности в Командването на Военновъздушните сили на България, последната от които е началник на щаба на ВВС, преди да поеме поста главен секретар на президента през 2017 г.

Името му се чу в началото на 2020 г., когато прокуратурата предприе атака срещу президента Румен Радев и негови приближени. Тогава обвинението публикува и телефонни разговори от президентството, правени със СРС-та. На един от тях глас (предполагаемо на командира на ВВС ген. майор Цанко Стойков) казва на събеседника си (предполагаемо на президента Радев): "Добре, а, айде, а, ш'ти се обади там, а, Митко или Христозов да ме държиш в течение." Димитър Стоянов тогава предположи, че той е въпросният "Митко" от разговора, но посочи, че не е наясно с контекста, в който се е споменало името му.

Асен Меджидиев, служебен министър на здравеопазването

Д-р Асен Меджидиев е втори мандат председател на най-голямото обединение на лекари - Столичната лекарска колегия. Той е на поста от 2018 г. Завежда отделение по УНГ болести в спешната болница "Пирогов" от 2011 г.

Завършил е Медицинския университет в София, работи за кратко в Пета градска болница, а след това до 2011 в Клиниката по оториноларингология и лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ "Св. Анна". Има две специалности - УНГ и отоневрология, завършил е и здравен мениджмънт. За около две години (2009-2010) е член на борда на директорите на фалиралата и впоследствие възстановена многопрофилна болница в Девин.

Меджидиев се приема в лекарското съсловие като диалогичен и умерен. През първата ковид вълна под негово ръководство Столичната лекарска колегия настояваше за пълно затваряне на София. Впоследствие колегията разви множество инициативи в помощ на колегите - тя първа започна да купува със средства от членския си внос защитни облекла и маски за медиците на първа линия, създаде фонд за подпомагане на младите лекари, младежка секция и фонд за подпомагане на разболелите се от ковид медици и техните семейства.

Иван Шишков, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

Арх. Иван Шишков е завършил Строителния техникум, а след това специалност "Архитектура" в годините между 1984 до 1990 г. След това започва да работи в "Софпроект" и "Интерпроект", а през 1992 г. става главен архитект на Драгоман и остава на тази позиция до 2000 г. От 2001 до 2008 г. работи като главен архитект на район "Триадица", а междувременно в годините от 1997 до 2006 г. е експерт към градоустройствения съвет на Направление "Архитектура и градоустройство" към Столичната община.

Шишков за първи път попадна в общественото полезрение, когато подаде оставка като главен архитект на "Триадица" след трагедията, при която 16-годишно момче почина от токов удар, докато чакаше да пресече столичния бул. "Акад. Иван Гешов". Той стана една от изкупителните жертви на скандала вместо кмета Йорданка Фандъкова, която си изми ръцете с него. Впоследствие Шишков беше привлечен като съветник на служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова и заедно с друг "ренегат" от Столичната община - Влади Калинов, се активизираха срещу схемите на ГЕРБ на местно ниво. През лятото на 2021 г. те съобщиха, че Столичната община е ремонтирала участъка, където се случи инцидентът, без да има одобрен проект и разрешение за строеж.

Сашо Пенов, служебен министър на образованието и науката

Служебният министър на образованието и науката проф. д-р Сашо Пенов е дългогодишен преподавател и декан (2011 - 2018 г.) в Юридически факултет на СУ, с множество специализации и в чужбина. В миналото е бил и експерт в Главно управление на данъчната администрация (1989-1990), ръководител на отдел "Данъчни спогодби" (1992 - 1994 г.), както и член на Консултативния съвет по законодателството при 39-ото и 40-ото Народно събрание. Адвокат е в Софийска адвокатска колегия от 1994 г.

Публично любопитната част от биографията му е ролята на адвокат на покойния бизнесмен Михаил Михов - Мишо Бирата, през 2009 г. Тогава Агенция "Митници" бе отнела лиценза на пивоварната "Леденика" и изтече скандалният запис, в който бившият премиер Бойко Борисов нареждаше на тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов да не закача Мишо Бирата, тъй като е "поел ангажимент". Като адвокат на пивоварната тогава Пенов печели делото за отнетия лиценз срещу Агенция "Митници". По същото време обаче проф. Пенов бе председател на правния съвет при президента Георги Първанов, който реши да го освободи от тази позиция заради "изострена обществена чувствителност" по казуса.

Николай Милков, служебен министър на външните работи

Николай Милков беше секретар на Румен Радев по външна политика в първия му мандат, след като предишният на този пост - Тихомир Стойчев, получи назначение като посланик в САЩ. Милков също получи посланически пост в края на мандата на Радев - през 2020 г. тогавашният външен министър Екатерина Захариева го предложи за посланик в Париж. Това беше краят на дълга битка между президента и правителството на ГЕРБ относно назначенията във външната политика, като той отказа да одобри предложения за поста от Захариева Юрий Щерк.

Оттогава досега Милков заема поста посланик във Франция.

Крум Зарков, служебен министър на правосъдието

Юристът и депутат от БСП в последните три парламента Крум Зарков е една от очакваните изненади в новия служебен кабинет, като името му за поста на служебен правосъден министър се завъртя в публичното пространство в последните няколко дни. Зарков е един от най-ярките представители на т.нар. опозиционно крило в левицата, като позициите му по ред актуални и горещи политически въпроси в последните няколко години често противоречат на основната линия в партията. Така например той бе единственият народен представител от БСП, който гласува против разглеждането на промени в Изборния кодекс, с които ГЕРБ, ДПС и БСП опитаха да върнат гласуването на хартия само преди няколко седмици. Реално благодарение точно на неговия глас това не се случи.

Иначе през последните години Крум Зарков е бил член на правната комисия в парламента, зам.-председател на парламентарната група на партията, председател на Съвета по правосъдие на Националния съвет на БСП и член на Изпълнителното бюро на партията. Миналата година обаче Зарков изпадна от ръководството на партията. В началото на тази година той бе и единствен кандидат за неин председател, когато Нинова формално подаде оставка след поредните лоши резултати на левицата на изборите. Оставката ѝ обаче за пореден път не бе приета.

Приемането на поста служебен министър на правосъдието от страната на Зарков едва ли е съгласувано с Нинова и едва ли ще подобри отношенията между тях. Лидерката на БСП заяви, че президентът Радев "е част от групата, която свали действащото правителство" при връщането на неизпълнения мандат миналата седмица.

Росица Атанасова Карамфилова-Благова, служебен министър на околната среда и водите

Росица Карамфилова-Благова е новият служебен министър на околната среда и водите. Досега тя беше изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), като е назначена на поста през пролетта на 2021 г. от третото правителство на Бойко Борисов, с екоминистър Емил Димитров-Ревизоро.

През 2005 г. започва трудовия си стаж в ИАОС като младши експерт в отдел "Мониторинг на отпадъците". В продължение на 11 години заема различни експертни длъжности в областите на управление и мониторинг на отпадъците, екологични индикатори и контрол на качеството в инвентаризация на парниковите газове.

Благова е магистър-инженер по "Екология и опазване на околната среда" от Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ). На сайта на ИАОС е представена като експерт със значителен опит в областта на устойчивото управление на отпадъците, възобновяеми енергийни източници и екологична оценка. Защитава успешно докторска степен на тема "Изследване възможността за получаване на биогаз чрез анаеробно разграждане на някои нетрадиционни отпадъчни биопродукти" в ХТМУ. Работила е като хоноруван преподавател в същия университет.

Явор Гечев, служебен министър на земеделието

Явор Гечев е добре познато име в земеделския бранш - той бе дългогодишен кадър във фонд "Земеделие", а впоследствие и зам.-министър на земеделието в кабинета "Орешарски", като под негово управление в този период бяха Програмата за развитие на селските райони, фонд "Земеделие", агенцията за безопасност на храните, работата с браншовите организации и т.н. В последните две служебни правителства, назначени от президента Румен Радев, Гечев също заемаше поста заместник-министър на земеделието, храните и горите.

Политически от години е част от БСП, като се смята за част от вътрешната опозиция на Корнелия Нинова в партията. През 2013 г. е и депутат в 42-ото Народно събрание, преди да приеме поста аграрен зам.-министър при Пламен Орешарски.

Никола Стоянов, служебен министър на икономиката и индустрията

На мястото на Корнелия Нинова начело на Министерството на икономиката и индустрията влиза освободеният от нея председател на съвета на директорите на "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) Никола Стоянов.

Стоянов има опит както в частния, така и в публичния сектор. През 2004 г. той става основател и съдружник в "Лотсе" - консултантска фирма в областта на насърчаването на експорта и интернационализацията с офиси в Италия, Турция и Румъния. Дружеството е партньор за Югоизточна Европа на редица национални агенции за подкрепа на експорта в Европа, Азия и САЩ.

Стоянов излиза от дружеството през март 2013 г., когато е назначен за изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Само четири месеца по-късно обаче той е освободен от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Формалната причина беше несправяне с работата, но уволнението по-скоро беше част от кадровите промени, които новоизбраното правителство на Пламен Орешарски предприе по това време.

Последното публично назначение на Стоянов беше като председател на съвета на директорите на ВМЗ. Това стана след проведен конкурс в началото на ноември 2021 г., когато служебен икономически министър беше Даниела Везиева. Стоянов и останалите членове на борда запазиха постовете си, когато през февруари 2022 г. Корнелия Нинова смени изпълнителния директор Иван Гецов и на негово място назначи Иван Стоенчев - бивш шеф на завода от 2009 до 2015 г. През юни обаче всички в съвета на директорите, включително Никола Стоянов и новоназначеният Стоенчев, бяха сменени. Решението беше взето от прекия собственик на ВМЗ - Държавната консолидационна компания, по заповед на Нинова. Като причини бяха посочени отчетената загуба за първото тримесечие и нежеланието на компанията да плати дължимия дивидент на държавата за пет години назад, както и опитите на ръководството да продава собственост на ВМЗ зад гърба на министъра. Тези обвинения впоследствие бяха активно оспорени в медиите от уволнените директори.

Иначе във визитката на Никола Стоянов пише, че е роден през 1976 г. в София. Завършил е "Право" в Софийския университет . Дипломиран е в две магистърски програми в Мюнхенския университет Ludwig-Maximilian. Владее немски, английски и руски език.

Росен Христов, служебен министър на енергетиката

Росен Христов е слабо познат в енергийния сектор и реално не е човек от бранша. Той е бил представител на холандската фирма Dietsmann, която през 2017 г. купи дружеството "Енергоремонт холдинг". Неговата основна дейност беше рехабилитация и ремонт на енергийни съоръжения и печелеше доста обществени поръчки на АЕЦ "Козлодуй". Дружеството се свързваше с бизнесмена Богомил Манчев, чиято бивша фирма "Риск инженеринг" беше един от подизпълнителите на нереализирания проект за нова атомна централа "Белене". Христов е бил в управителния съвет на дружеството до 2018 г., което се преименува на "Дитсманн" през 2020 г.

Росен Христов е завършил "Международни икономически отношения" в САЩ. Той живее и работи дълги години в различни държави - САЩ, Мексико, Русия, арабските страни, Гърция, Франция, като се занимава със сделки за придобиване и преструктуриране на компании от различни индустрии, включително и енергетика. Работил е и в италианската "Енел", но не пряко в енергийния бизнес на дружеството, а в звеното за преструктуриране на новопридобити компании в Гърция, Франция и Русия.

Основното предизвикателство пред Христов като служебен министър, ще бъде осигуряването на газовите доставки в следващите месеци и през зимата. Има опасения, че той ще се опита да възобнови потока на руския газ, като изпълни условията на "Газпром". Това обаче може да се окаже изключително лош ход, тъй като руснаците вече на няколко пъти показаха, че могат да спират кранчето и на клиенти, които си плащат в рубли, и нищо няма да им попречи да направят същото и с България. От друга страна, обръщането към Москва означава край на алтернативните доставки на LNG и още по-голям риск за времето след 1 януари 2023, когато така или иначе изтича договорът с "Газпром".

Александър Пулев, служебен министър на иновациите и растежа

Служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев е познат от предишни служебни кабинети на Румен Радев. От септември до декември 2021 г. той бе заместник-министър на транспорта и съобщенията.

Преди това е работил във финансовия сектор. Шест години е бил главен банкер в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и още четири - директор "Инвестиционно банкиране" в Уникредит Булбанк.

Илин Димитров, служебен министър на туризма

До преди броени дни очакванията бяха поста служебен министър на туризма за пореден път да поеме Стела Балтова. След остри и масови възражения от страна на туристическият бранш обаче този път президентът е решил да заложи на нова фигура, която до голяма степен е изненадваща - Илин Димитров. Образованието и професионалният му път са тясно свързани с бранша в последните над 20 години, той е преподавател във варненския Колеж по туризъм и директор на център "кариери, маркетинг и предприемачество" в Икономическия университет във Варна, а доскоро бе и председател на Варненската туристическа камара.

Изненадата е в това, че Димитров е депутат от "Продължаваме промяната" и председател на комисията по туризъм. Цитиран от сайта TraveNews, той твърди, че има пълната подкрепа за поста от Кирил Петков и Асен Василев и че не напуска партията, макар че няма да е част от листите за изборите на 2 октомври. По думите му става дума за приемственост с досегашната работа на ПП в сектора.

Георги Тодоров, служебен министър на електронното управление

Новият служебен министър на електронното управление Георги Тодоров е известен предимно с това, че бе част и от първия служебен кабинет през 2021 г. като министър на транспорта - след което бе един от тримата сменени при втория кабинет. Докато обаче другите две смени, тези на Кирил Петков и Асен Василев, доведоха до създаването на партия и последвалото управление на България, смяната на Тодоров беше с по-негативни оттенъци. Като служебен министър Тодоров възложи 400 млн. лв. инхаус поръчки за удълбочаване на пристанище "Варна". Един от каналите на пристанището води към ТЕЦ "Варна", който е собственост на Ахмед Доган. През 2021 г. Тодоров бе сменен от Христо Алексиев, а сега в кабинета влизат и двамата.

Връзката на Тодоров с електронното управление е само участието му в съвета на директорите на държавната "Информационно обслужване", която разработва част от държавните IT системи. Това прави назначението на Тодоров спорно не само заради предишното му участие в служебния кабинет, но и заради до голяма степен липсата на опит. България е под постоянни хакерски атаки през последната година - и частни компании, и публични институции, като досега министерството беше под управлението на Божидар Божанов, човек с дългогодишен опит начело именно на компания за киберсигурност.

Според информация на "Капитал" Тодоров не е бил първият избор за министър на електронното управление. Това е трябвало да бъде Красимир Симонски, бивш председател на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), която се превърна именно в настоящото министерство. Той бе назначен начело на ДАЕУ през октомври 2021 г. от втория служебен кабинет на Стефан Янев.

Весела Лечева, служебен министър на младежта и спорта

Весела Лечева се завръща начело на българския спорт като служебен министър в кабинета, назначен от президента Румен Радев. Лечева беше депутат от БСП в 39-ото, 40-ото, 44-ото и 45-ото Народно събрание, беше и заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Лечева също е сред критиците на Нинова и в последните седмици тя няколко пъти критикува председателя на БСП и показа подкрепа към Радев. Конфликтът им стана явен, когато на последните парламентарни избори Нинова не я сложи за водач на листата във Велико Търново и Лечева се отказа да се състезава за депутат.

Велислав Минеков, служебен министър на културата

Скулпторът и граждански активист Велислав Минеков е най-добре познат като част от протестната формация "Отровното трио", която набра популярност по време на антиправителствените протести през 2020-2021 година. Минеков беше на същата позиция по време на двата служебни кабинета на президента Радев през 2021 г.

2 коментара

Най-харесваните
Най-новите
Най-старите

1
:-|
Hristo Blagoev 11:13, 02 авг 22 , Неутрално
Това, че новият кабинет е от екипа на президента е разбираемо. Не в това е бедата. Бедата е в това че генезисът им е един ис същ. Нищо ново няма да се случи. "Отношенията" и сношенията ще си останат същите. Всъщност това е задачата на служебното правителство.

Нередност?
2
:-|
Hristo Blagoev 11:28, 02 авг 22 , Неутрално
Господин Президентът постигна поставената му от руската резидентура задача:

Да запази „Статуквото“ като елеминира в зародиш всички наченки на промяна на „Модела“; подобни тенденции се появиха с правителството на г-н Кирил Петков: елиминиране на руското влияние в България; подрязване на „крилцата“ на руско-Българсите мутро-олигарси в България (друга мафия в страна ни НЯМА, просто не беше допсната); стимулиране на европейското развитие на Балканските народи (в частност на РСМ).

Президентът постави начело на правителството едно ЗКПЧ-ченге и начело на армията едно ДС-ченге (то и името му си е таково – ДС). С което бетонира болшевишкия модел в страната ни, който не е мръднал вече 80 години.

Нашите политически и държавни ръководители произхождат от 2 ковачници на болшевишки кадри: тези в Симеоново и в Долна Митрополия.

Царят се опита да създаде ръководители от по-интелигентен тип, чрез проекта „Враня“ (например „харвардците“, те също са комунистически отрочета), но засега дори и този тип западно-обучени и възпитани „отрочета“ са неприемлива алтерантива на Симеоновско-Долномитрополийските „кадри“.

Пътят на спасението е един-единствен:

„ЛУСТРАЦИЯ, НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ (на вече „приватизиарното“) И ЕВРОПЕИЗАЦИЯ“.

Нередност?