Атанас Славов, ДБ: Позицията на президента срещу оръжия за Украйна е политическа, а не военна

Служебният министър на отбраната обаче неведнъж е казвал, че България няма възможности да предоставя оръжие на Украйна и ако прави това, ще намали боеспособността на армията ни. Как си обяснявате отказа на правителството и на президента да се помогне на украинската армия?

Първо, президентът използва преди всичко политическа реторика по този въпрос, гарнирана обаче с претенцията за военна експертиза, каквато той безспорно има. Но цялата логика на неговата теза е политическа. Тя отрича, че може да се постигне дългосрочен мир в Украйна, като се отблъсне руската агресия, а трябва да се търси някакво компромисно решение. Една такава теза изначално предполага отстъпване от Украйна на нейна територия - нещо, което е в разрез с международното право. Тя влиза в колизия и с нашия собствен и национален, и регионален интерес. Ако допуснем по този начин да се отнеме от Украйна нейна територия, това ще бъде един изключително опасен прецедент за всички. Това е нещо, което ние от "Демократична България" категорично не приемаме, защото защитаваме принципите на суверенното равенство на държавите, които са основополагащи за международния ред след края на Втората световна война. Затова няма как да приемем заиграването на президента с термини "като войнолюбци" и "партиите на войната". Абсолютно недопустимо е това да идва от най-авторитетната държавна институция в момента. Ако ние сме партия на войната, то почти всички държави от НАТО и ЕС са част от тази партия. Компанията е повече от престижна.

Само депутатите можеха да се запознаят с изготвения списък от служебния кабинет с военната помощ за Украйна. Достатъчна по обем ли беше тя, или отбиване на номера?

Изпратеното оръжие беше в обем и вид, който много бързо може да бъде изчерпан в реални бойни действия. Нуждите на Украйна са изключително големи предвид противника, който има срещу себе си, така че тази помощ е някакъв абсолютен минимум, който трябва да е основата на бъдеща подкрепа от наша страна.

Решението на парламента задължи правителството да проведе преговори със съюзниците от НАТО за придобиване на заместваща военна техника срещу предоставянето на наша за Украйна. Има ли стъпки в тази посока?

Повечето държави, включително тези, които още в началото на войната ясно заявиха подкрепа на Украйна и периодично предоставяха въоръжение, вече получават заместващи доставки от съюзниците. Доколкото е известно, и българското правителство води преговори в тази посока в изпълнение на решението на парламента. Но има и възможности, които остават неизползвани. Една от тях е предоставена от САЩ. Има предвидено финансиране, което можем да използваме, за да придобием нова или употребявана, но все пак сравнително модерна техника. За съжаление ние не използваме в пълнота всички възможности, които са налични.

Как си обяснявате тази липса на инициатива България да използва тези възможности, за да модернизира армията си?

Логиката на решението на парламента беше именно такава - да дадем нашето старо оръжие, за да вземем по-модерно. Има някакво нежелание да се разделим окончателно със съветските стандарти. Една от причините вероятно е, че това въоръжение изисква сериозен ресурс за поддръжка. Не изключвам аргументи като поръчки и т.н., т.е. цяла хранителна верига, която е създадена от това въоръжение. Също така то изисква и много повече човешки ресурс за поддръжката му. Така се гарантира и заетост на част от нашите военнослужещи, които са заети с обслужването на този тип съветско въоръжение. Но за мен основният аргумент е политически, не е военен. И това е желанието директно да не заемем позиция, която може да се тълкува от Русия като конфронтационна към нея. Това е балансиране с руските геополитически интереси в България. Именно това считаме за недопустимо за България като пълноправен член на НАТО и ЕС. Ние не може да и играем ролята на някакъв балансьор, а трябва ясно и последователно да говорим с гласа на нашите съюзници. Колебанието в случая обслужва агресора.

Превишава ли правомощията си президентът, като заявява, че България ще наложи вето, ако ЕС приеме санкции срещу Русия, свързани с ядрената енергетика?

Действията на президента в сферата на външната политика на България не могат да бъдат негови автономни решения. С оглед на нашия конституционен модел - парламентарна република, Народното събрание формира стратегическите насоки, МС ги реализира. В условията на едно квазипрезидентско управление очевидно, че президентът получава едно по-сериозно влияние в процеса на формиране на стратегически политически решения, но не до такава степен, че да се ангажира с налагане на вето на общоевропейски санкции. Такова решение трябва да е взето от редовно правителство и обсъдено с Народното събрание, доколкото е от изключителна важност. Президентът не е получил мандат да взема еднолично такива важни решения. Когато се отклоняваме от общата европейска политика, едно такова решение би трябвало да има много силна легитимация. А това не може да стане без парламент и без редовно правителство. Не може президентът еднолично да реши България да наложи вето, защото конституционният ни модел не работи така.

Очевидно има движение буквално на ръба на конституционните му правомощия, тъй като де факто сме в суспендиран парламентарен модел от дълго време. За последните две години служебни правителства управляват повече, отколкото редовни, и това също трябва да се отчита.

Това поставя ли въпрос за промяна в конституцията, която да преосмисли модела на служебно правителство?

Ние от ДБ имаме конституционно предложение и то е в следната посока - когато бъде гласувана оставка на редовното правителство, то да бъде назначавано за служебно. Идеята е да се запази връзката с парламентарната легитимация на това правителство, за да е ясно, че президентът не формира абсолютно еднолично изпълнителната власт.

В нито една европейска демократична държава президентът няма такава напълно свободна власт. Най-разпространения модел е правителството в оставка да се назначава за служебно. Дори в президентските системи президентът не формира изцяло сам правителството, а назначенията минават обикновено през горната камара на парламента. Тоест такава пълна концентрация на власт без никакво консултиране дори с парламента няма никъде като демократичен модел на управление. В условията на политическа криза ние сме в един суперпрезидентски модел, в който един човек съчетава едновременно изпълнителната власт с представителната си функция на президент плюс регулаторна функция през правителството, където се приемат постановления и нормативни актове. И плюс власт по назначаване в ключови сфери като сигурността и отбраната, където няма никакъв контрол и възпиране като елемент на разделение на властите, каквото е мислено като конституционен модел - правителството да предлага, а президентът като различен от изпълнителната власт да одобрява. При служебното правителство този механизъм е напълно заличен.

Какъв знак от страна на САЩ е огласяването на втория списък санкционирани лица за корупция по закона "Магнитски"?

На първо място, това е много силен сигнал, че нашият стратегически съюзник е очаквал България да си свърши работата като държава и като институции и тази работа не е била свършена. Това е сигнал, че ние не може да сме пълноценен съюзник, докато не решим проблема с корупцията по високите етажи на властта, защото тя не разяжда само нашето общество, но се явява и заплаха за евроатлантическата сигурност. През нашите корумпирани институции навлизат руски интереси. Тази самозащитна реакция на САЩ, а вече и на Великобритания, е индикация, че България е изостанала сериозно от стандартите за върховенство на правото и добро управление на тази общност, към която принадлежим.

На второ място, списъкът "Магнитски" е много силен знак по отношение на българските разследващи органи и прокуратурата, които очевидно за две години след първия списък не са си свършили работата. Това е вот на недоверие към главния прокурор за работата, която той не е свършил. Оттук нататък вярвам, че той ще бъде изолиран от гледна точка на институционално сътрудничество с нашите партньори.

Видяхме, че частното му посещение във Вашингтон, което той се опита да представи като някаква форма на партньорство, е било просто частна визита, защото на официална той вече няма как да отиде.

Списъкът по "Магнитски" е и сигнал към цялото българско общество и към политическите елити, че е крайно време да започнем и да завършим дълго отлаганите реформи, че нямаме право повече да шикалкавим и да се опитваме да се измъкваме, предлагайки някакви заместители на реална съдебна реформа и на реформа на прокуратурата.

Това е и сигнал към "евроатлантиците" от ГЕРБ, защото те имаха шанс в този кратък парламент да приемат законопроектите, свързани с реформата в прокуратурата. Те не само че не бяха приети, а дори ГЕРБ се ангажираха със защитата на едно предложение на "Възраждане". То е връщане към онзи модел отпреди 20 години, който е в основата на решението по делото "Колеви срещу България" и не дава решението за независимо разследване на главния прокурор. Защото дори и да се промени конституцията, следствието ще остане подчинено на прокуратурата.

Единственият модел, който може да се реализира, е моделът, при който съдия с ранг на върховен съдия бъде назначен за прокурор, който да разследва главния прокурор. За да укрепим правовата държава, ключово е да въведем отчетност и отговорност за свръховластената фигура на главния прокурор, както и да ограничим ролята на прокуратурата извън наказателния процес.