Парламентът гласува официално даване на оръжие за Украйна (обновена)

В петък пък депутатите най-вероятно ще оторизират правителството и да подпише договор със САЩ за придобиване на още 8 броя нови американски изтребители F-16 Block 70 на стойност около 2.5 млрд. лв. без ДДС. Проектът за инвестиционен разход за това получи в сряда одобрението на парламентарната комисия по отбрана като разпределението на гласовете беше аналогично с това при гласуването на военната помощ за Украйна.

• Ще одобри ли парламентът изпращане на оръжие за Украйна
• Оръжията на раздора
• Да изковем от плуговете мечове

За момента все не е ясно точно какво оръжие ще можем да дадем и ще предложим на Украйна. През последните дни обаче стана ясно, че на настоящия етап Киев приоритетно се интересува от системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, каквито според военния министър Димитър Стоянов страната ни няма в излишък. Най-вероятно отново на дневен ред ще бъде поставен въпросът със зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) с голям обсег С-300, които България вече веднъж отказа да предостави в началото на руската инвазия в Украйна.

За сметка на това Словакия предостави своите аналогични системи за противовъздушна отбрана (ПВО), като в замяна на територията й бяха разположени модерни ЗРК от типа Patriot, които са собственост на Германия. Възможно е София да може да предостави тактически ПВО системи 9К33 "Оса", каквито Киев също поиска и каквито на теория би трябвало да имаме във военновременните складове.

В сряда министър Стоянов категорично отхвърли възможността да предоставим наше ПВО на Украйна, което провокира съмнения доколко и как изпълнителната власт ще изпълни решението на парламента, особено ако той не успее да излъчи мнозинство за редовно правителство и действително се наложи да бъде разпуснат в началото на следващата година, отваряйки пътя към поредните предсрочни избори.

По време на парламентарния дебат в сряда във военната и външната комисия министърът на отбраната Стоянов също за пореден път изрази по-скоро негативно отношение към евентуалното изпращане на оръжие на Украйна. Според него предоставянето на бойни способности на Украйна ще се прави в кратки срокове, а заместването им е продължителен процес и това може да компрометира отбранителния потенциал на страната. Също така сроковете на проекторешенията са неизпълними и трябва да се преосмислят, допълни още той. "Становището на Министерство на отбраната е консервативно и е разбираемо защо предлагаме такова консервативно отношение по темата. В чл. 3 на НАТО е записано, че всяка държава трябва да поддържа адекватен отбранителен потенциал", каза още Стоянов.

Според него предвидените в момента 2% от БВП за отбрана, които би трябвало да достигнем през 2024 г. не са достатъчни за всеобхватно превъоръжаване. И допълни, че съседните държави - членки на алианса, вече преминават към военни бюджети от порядъка на 2.5-3% от БВП.

Димитър Стоянов отбеляза също така, че 85% от въоръжението на армията ни е от съветски тип и в момента не може да се гарантира ремонта и обслужването му. Затова и излишното въоръжение, което се държи на склад, трябва се ползва за резервни части. "Ясно е, че част на нашето въоръжение за съжаление е на прага на експлоатационния си ресурс. Други държави, които дават оръжие на Украйна, може би не са компенсирани с ново въоръжение, но получават заместващи способности по линия на алианса", отбеляза в този контекст депутатът Атанас Славов от "Демократична България".

Към момента в общи линии само Гърция е реално компенсирана за това, че предоставя на Украйна 40 свои модифицирани "съветски" бронирани машини от типа БМП-1, подобрени с британски оръдия. В замяна на оръжейната помощ Атина получава аналогично количество германски верижни бронирани машини от типа Marder, тъй като Берлин първоначално не желаеше директно да предоставя на Киев свои тежки офанзивни системи. По аналогична "триъгълна схема" Полша и Чехия все още очакват германско оръжие заради това, че подсилиха украинската армия с над 200 танка от типа Т-72 и негови местни модификации. Но, както се оказва, германският Бундесвер явно не разполага с достатъчно изправни и модифицирани до по-висок стандарт модерни танкове от типа Leopard-2, каквито първоначално се надяваше да може да предостави на най-щедрите оръжейни донори по източния фланг на НАТО.

На заседанието в сряда парламентарната комисия по отбрана също така подкрепи без дълъг и разгорещен дебат нов проект за инвестиционен разход за придобиване на още 8 броя нови изтребители F-16 Block 70. Ако пленарната зала също гласува "За", се предвижда страната ни да подпише нов договор със САЩ за придобиване на бойни самолети на стойност около 2.5 млрд. лв. без ДДС, които този път ще се плащат на вноски. Първият голям транш от около 700 млн. долара обаче ще бъде направен чак през 2027 г., когато вече би трябвало да са доставени първите 8 щатски изтребителя и те вече да са достигнали първоначални оперативни способности за защита на българското небе.

Важният детайл тук е, че проектът получи гласовете и на "Продължаваме промяната", чийто съпредседател Асен Василев преди това изразяваше нежелание да поръчваме още F-16, докато САЩ не изпълнят ангажимента по първия договор. "Приемаме за абсолютно задължително изпълнението на втория етап от проекта за самолетите. Хубаво е, че ще се плаща на вноски. Имаме едно условие: на следващ етап ще държим да бъде записано, че плащанията няма да се изпълняват, ако има още едно забавяне", коментираха по време на дебатите от "Продължаваме промяната".