Войната | "Дясната ръка" на Румен Радев посети Украйна. Какво следва?

Задуха ли "вятърът на промяната" на "Дондуков" 2

След посещението на Димитър Стоянов в Киев тонът на политическия кръг около президента също изглежда тотално променен. "България категорично подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна в международно признатите й граници. Страната ни не признава анексирането на суверенни украински територии. Имаме отлични двустранни отношения, основани на дълбоки исторически и културни връзки с украинския народ", е казал българският военен министър според официалната информация, разпространена от отбранителното ни ведомство. Той е добавил, че от началото на руската агресия страната ни е дала на Украйна хуманитарна помощ в размер на 448 млн. лв. Също така според него военното министерство е осигурило на украинската армия 2000 каски и 2000 бронежилетки, 350 медицински комплекти, 5000 чифта зимни обувки и 5000 зимни униформи.

По-конкретна и детайлна информация за актуалната цел на посещението в Киев обаче за момента липсва. От военното министерство съобщават само, че "сред обсъдените теми бяха военната и военнотехническата помощ, която България предстои да предостави, националният принос в тренировъчната мисия на Европейския съюз EUMAM, българската подкрепа за възстановяването на Украйна и перспективите й за европейска интеграция".

Видът и количествата на бойното оборудване и боеприпасите, които България смята да предостави на Украйна, и до момента продължават да са засекретени. Военният министър Стоянов все пак коментира през последните дни, че военната помощ "попада в топ 3" на актуалните нужди на украинските въоръжени сили.

"На нож" срещу дроновете

В момента потребност номер едно на Киев са системите за противовъздушна отбрана и за борба с дронове. През изминалите 48 часа украинската енергийна инфраструктура отново беше обект на удари с ирански безпилотни летателни средства Shahed-136, като украинските системи за ПВО са успели да неутрализират 30 от 36 апарата-камикадзе, твърдят от военновъздушните сили на страната. Така че на базата на различни спекулации може да се предположи, че България ще предостави именно системи и средства за противовъздушна отбрана.

Преди време министър Стоянов категорично изключи, че страната ни ще даде на Украйна далекобойните си зенитни установки С-300, които са фундамента на системата за защитата на българското небе. В първоначалното си искане за военна помощ обаче Киев беше поискал и тактически мобилни ПВО-системи "Оса" (с натовско обозначение SA-8 Gecko) и това желание сега евентуално би могло да бъде удовлетворено. Още повече тези зенитни установки са предназначени за непосредствена защита на сухопътните формирования от заплахи на малка и средна височина, което ги прави особено подходящи за борба с иранските дронове. Също така техните боеприпаси са далеч по-евтини от ракетите за С-300, което е сравнително по-адекватния отговор на ирански "лоукост" безпилотници-камикадзе.

Най-евтиният вариант за борба с дронове обаче са автоматичните зенитни оръдия, които са далеч по-ефикасни срещу бавно движещи се витлови цели във въздуха, каквито са иранските Shahed-136. Германските ПВО-системи Gepard вече се доказаха на фронта като ефикасно средство за сваляне на безпилотници. Проблемът при тях обаче са наличностите на боеприпасите, които се произвеждат основно от неутрална Швейцария, блокираща реекспорта им към зони на активни военни конфликти.

Според спекулациите на българските специалисти в сферата на отбраната страната ни е в добра позиция да предостави на Украйна противовъздушни оръдия от типа "ЗУ-23-2". Причината е, че макар да са проектирани през 60-те години на миналия век, тези системи продължават да се правят в България и по-точно във военния завод "Арсенал". Страната ни произвежда самостоятелно и боеприпаси за тях в завода на "Аркус" АД в Лясковец. И макар че "ЗУ-23-2" не разполага с радар и автоматично компютърно насочване като немския Gepard, това зенитно оръдие вероятно ще е достатъчно добро за унищожаване на ирански дронове, летящи с относително скорост от порядъка на 150 км/ч.

Артилерия и "ненатовски" снаряди

България със сигурност би могла да подкрепи украинската армия и по линия на артилерията, която сериозно напомни за себе си в настоящия военен конфликт. След навлизането на офанзивата в есенно-зимния сезон и трансформацията ѝ в типична окопна война голяма част от сблъсъците се случват под формата на артилерийски дуели, където най-голямо значение има не само броят на наличните дула, но и тяхната мобилност и способността да се води контрабатареен огън.

В този смисъл българското министерство на отбраната би могло да предостави на Киев самоходни артилерийски установки от военновременните резерви и достатъчно боеприпаси за тях. Последното е особено важно, тъй като по неофициална информация част от наличната изправна украинска бойна техника също бездейства, тъй като боекомплектите за нея са почти или напълно изчерпани, а западните съюзници произвеждат само снаряди с "натовски" калибри. България, от една страна, е един от малкото останали производители на боеприпаси от "съветски" тип извън бившия СССР, а от друга, армията ни все още разполага с огромни складови наличности, наследени от времето на "Варшавския договор", когато се готвехме да сме първи рубеж при евентуален сблъсък с НАТО.

Така настоящата военнотехническа помощ от страна на София може да се окаже жизненоважна за украинските въоръжени сили в критичен етап на войната, където количеството налични "ненатовски" боеприпаси може да са тънката червена линия между победата и поражението. И ако българските снаряди успеят да наклонят везните в полза на Киев, украинците в крайна сметка вероятно ще са склонни да демонстрират "стратегическа амнезия" за досегашната прокремълска реторика на държавния ни глава.