Атанас Славов: Търсим бърза промяна на конституцията, за да направим следващите стъпки

На второ място, главен прокурор със силно ограничени правомощия, който не упражнява надзор за законност и пряко методическо ръководство, който е с ограничени правомощия за сезиране на Конституционния съд (КС) и който не председателства прокурорския съвет, т.е. той наистина става един административен ръководител, а не върха на пирамидата на прокуратурата с множеството функции и правомощия, както в момента.

Третото ниво, защита правата на гражданите през индивидуална конституционна жалба, като тук има два аспекта. Първата възможност, която сме предвидили в нашия проект (на ПП-ДБ), е пряк достъп на гражданите до КС, което е най-радикалният вариант. По-умереният вариант е до КС да се стига през долуинстанционните съдилища в рамките на висящо производство. В повечето държави имаме съчетаване и на двата варианта, при нас и двата липсват. Ако се направи стъпката към индивидуална конституционна жалба, трябва да има сериозни филтри, които да не допускат да се злоупотребява с това право и да се блокира работата на органа.

И четвъртото ниво, което е изключително важно за нас, е за правомощията на служебното правителство, т.е. за начина, по който България да стане пълноценна парламентарна република без прекъсвания в парламентарните мандати, без свръховластеност на президента през служебните кабинети и на практика подмяна на парламентарната форма на управление с квазипрезидентска. Ние предлагаме правителството в оставка да бъде назначавано за служебно правителство, като по този начин се запази връзката с парламента, а не президентът оттук-оттам да събира различни лица, които да бъдат инсталирани като министри - нещо, което създава потенциални или съвсем реални проблеми.

Включили сме като ограничение през първата година от мандата на Народното събрание да не се допускат предсрочни избори, т.е. да не попадаме повече в тази въртележка от парламенти през два-три месеца.

Значи, ако новият парламент не успее да сформира правителство, както се случва напоследък, той не се разтурва, а остава с т.нар. правителство в оставка до края на първата година от мандата?

Да. Така постигаме две неща: първо, стабилизация на самия парламент, който няма да бъде постоянно разпускан, а на следващо място, ограничаване на възможността на президента изцяло по свое усмотрение да избира някакви хора за министри, които може никога да са нямали досег до държавната власт и държавната администрация.

Имаме и някои разногласия с другите две парламентарни групи. В нашия проект предлагаме намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години и нещо, което е особено важно - министърът на правосъдието да предлага кандидатурата за главен прокурор, ексклузивно. Така министърът поема отговорност за номинацията, за процеса на публично изслушване в прокурорския съвет, преди да се стигне до указа на президента. Главният прокурор е държавният обвинител, министърът на правосъдието с особената си конституционна функция трябва да може да защити един такъв избор. А не както при последните два изключително проблемни избора - на Цацаров и Гешев, които станаха в резултат на, така да се каже, вътрешносистемна номинация, което пък доведе до много сериозна девиация в целия процес.

И другият момент, по който се различаваме, е нашето предложение предсрочното прекратяване на мандата на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор да става през Конституционния съд, за да има някакъв вид съдебен контрол, какъвто сега няма. В момента всеки от тях, който е освободен с указ на държавния глава, вече не е активно легитимиран да жали този акт пред КС.

Засега тези наши две предложения като че ли не се приемат от другите парламентарни групи, с които говорим по конституционния проект - ГЕРБ и ДПС.

А мислили ли сте да решите един друг сериозен проблем, като намалите квалифицираното мнозинство от две трети за избор на членове на ВСС и инспектората в парламента.

Да, мислили сме, доколкото имаше и конкретна препоръка в този смисъл от Венецианската комисия още при предишните промени. В тяхното становище се предлагаше да се предвиди и т.нар. anti deadlock mechanism, т.е. механизъм срещу блокаж при избора на ВСС - когато не се постигне високото мнозинство от две трети, да има ново, по-ниско мнозинство, макар и не обикновено. В нашия проект ние предлагаме това второ мнозинство да е от 140 гласа.

Какво ще стане обаче, ако не съберете 180 гласа за бърза промяна в конституцията до 3 месеца, което означава да се отложи поне с десет месеца конституирането на нов ВСС, избора на нов главен прокурор (ако сегашният съвет не реши да го избере все пак) или оставане на Борислав Сарафов като и.д. за още една година и т.н. Как ще го обясните на хората, които очакват промяната?

Амбицията на парламентарните групи е да се мине по бързата процедура. Ако това не стане, действително означава забавяне 5-6 месеца на промените в конституцията, а след това ще трябва и законови промени, съответни на пълното разделяне на ВСС. Което действително означава сериозно забавяне на процеса по избора на новия орган.

Големият проблем е, първо, в изтеклия мандат на действащия ВСС вече със 7-8 месеца и на второ място, ниското доверие в този орган. В същото време обаче от разговорите, които почти ежедневно водя с представители и на съдии, и на прокурори, установявам, че трудно ще мотивираме тези хора да участват в една процедура за избор за членове на ВСС, чийто мандат се очертава да продължи в рамките на няколко месеца - до реализиране на промените в конституцията и закона. Не можем да да очакваме, че ако сега се проведе избор за такъв временен орган, някакви хора ще си зарежат професионалната кариера за 5-6 месеца, когато за такъв срок няма да могат и кой знае какво да свършат.

Могат да изберат нов главен прокурор.

Да, възможно е, но този избор няма да е с инвестирано доверие. Ясно е, че системата не работи адекватно, а пък един временен ВСС би бил изложен на всякакви влияния. Мандатът има и тази функция да те отдалечава от непосредствените въздействия, но когато си само за няколко месеца и знаеш, че скоро ще се върнеш в системата, си склонен да действаш конюнктурно.

С други думи, трябва да приемем, че следващата половин година ще бъде отделена за реформа на конституционно и на законово ниво, за да има шанс да произведем резултата, който искаме - независим съд, отчетна и отговорна прокуратура.

Фотограф : Цветелина Белутова

Но тук наистина изниква въпросът с демотивацията, все повече хора от системата с висок професионализъм и интегритет не желаят да се кандидатират в едни такива избори, защото не вярват в тяхната честност. Как ще става подборът на хората от парламентарната квота, пак ли ще се поделя тя поквотно на отделните партии - да има и за нашите, и за вашите?

Разделянето на квоти между парламентарните групи е въпрос на парламентарната практика, а не на законово изискване. Това е грешна парламентарна практика, но за съжаление - устойчива. Нашата логика, разбира се, няма нищо общо с това квотно разпределение. Целта е подбор на изявени професионалисти, които са ангажирани с принципите на правовата държава, независимостта на съдебната власт, защитата правата на човека. Идеята е парламентът не да избира магистрати в парламентарната квота, а представители на другите юридически професии - от академичните среди, адвокатурата и др., каквато е добрата практика в другите държави. Това означава, че парламентът няма пълната свобода сам да си номинира някакви лица, а кандидатите ще му бъдат предлагани от професионалните юридически организации, от адвокатурата, от съюза на юристите, от различните камари, юридическите факултети. Така предварителната селекция ще се прави в юридическите общности, а депутатите ще дават политическата и обществената легитимация на тези номинации, като формално да ги внасят в парламента. Това доста би променило целия процес. Да е ясно, че тази парламентарна квота не са просто политкомисарите в съдебната власт, а първо са минали през филтрите на професионалните общности и наистина са хора изявени, с доказани професионални качества и интегритет.

Не съм убеден обаче, че ще се постигне консенсус в парламента по този подход, защото той налага самоограничаване на политическите формации, те по този начин се отказват от възможността си да "кадруват" в съдебната власт и да назначават партийни лоялисти. Нашата цел ще бъде да се преборим за това.

Поставихте си срок до септември, когато по вашите думи ще стане ясно дали тази реформа може да се случи. Ако се случи лошият сценарий, какво ще правите вие, "Демократична България"?

Аз съм поел настоящия си ангажимент, при условие че участвам активно в конституционната реформа в рамките на препоръките, дадени от Венецианската комисия, от Европейската комисия. Ако тя не се случи по правилния начин, ще приема, че нямам политическото доверие да продължа нататък. Това ще е бламиране и на моите усилия като министър на правосъдието, въпреки че формално целият конституционен процес се развива в парламента и парламентарните групи, народните представители са водещи, но моят мандат е пряко обвързан с това ще има ли съдебна реформа, конституционна реформа в съответствие с тези стандарти за независимост на съдебната власт.

На кого ще оставите на съдебната реформа?

Мисля, че доколкото една от основните заявки на самото правителство е конституционната реформа, наред с еврозоната и Шенген, то самото правителство би загубило до голяма степен подкрепа и легитимност, ако бъде бламирано за пореден път в тази посока.

Дадохте знак, че ще атакувате избора на Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор. Как ще стане това?

Изборът на изпълняващ длъжността главен прокурор от прокурорската колегия породи публични критики, бяха изразени сериозни обосновани становища, че той е от компетентност на пленума на ВСС, а не на прокурорската колегия. За да се реши този въпрос по един категоричен и окончателен начин, аз ще отнеса този правен спор пред Върховния административен съд до края на седмицата и се надявам на решение в разумен срок. Основният мотив е, че законът е приложен неправилно, че некомпетентен орган е взел решението. Освен това, доколкото стана ясно, че в рамките на процеса по избор в прокурорската колегия много бегло е бил засегнат въпросът с високите професионални и нравствени качества, които трябва да се преценяват, това също ще бъде изведено като аргумент.

По казуса "Осемте джуджета" излязоха факти за масово корумпиране на магистрати. Смятате ли за уместно министърът на правосъдието да подаде сигнал по новия механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му до председателя на Наказателната колегия на ВКС по изнесените данни, че Сарафов е получавал големи суми пари от Петьо Еврото?

Аз съм поел ангажимент, че ще поставя самия казус на обсъждане в пленума. Ще поканя колегата юрист, който основно е работил по този казус в Антикорупционния фонд - адвокат Андрей Янкулов, разчитайки на неговата правна експертиза и на опита му като прокурор в предишната му професионална ангажираност, за да имаме изнесени факти, които после могат да се ползват в други производства, дали дисциплинарни или наказателни, това вече ще е преценка и на разследващите органи. Надявам се следващия четвъртък да бъде само началото.