Александър Йоловски: Българското законодателство е аналогово и остаряло

Министърът на електронното управление за приоритетите си, популяризирането на електронните услуги и ролята на "Информационно обслужване"

Малко хора в администрацията виждат път към нов работен процес с много по-малко хартия, казва министърът на електронното управление Александър Йоловски
Малко хора в администрацията виждат път към нов работен процес с много по-малко хартия, казва министърът на електронното управление Александър Йоловски
Малко хора в администрацията виждат път към нов работен процес с много по-малко хартия, казва министърът на електронното управление Александър Йоловски    ©  Надежда Чипева
Малко хора в администрацията виждат път към нов работен процес с много по-малко хартия, казва министърът на електронното управление Александър Йоловски    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Александър Йоловски е министър на електронното управление в кабинета на Николай Денков, подкрепен от ПП-ДБ и ГЕРБ. Преди това е заместник-министър на електронното управление, когато министър в кабинета "Петков" беше Божидар Божанов. Преди това е заемал редица длъжности, свързани с държавното електронно управление, включително заместник-председател на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), която впоследствие беше преобразувана в настоящото министерство. Между 2011 и 2015 г. е работил в различни отдели към Министерството на финансите и Министерски съвет. Работил е и като началник на отдел в "Информационно обслужване".

Вие сте едва вторият редовен министър на електронното управление, като предишният беше на поста само няколко месеца. Какво се надявате да свършите на тази позиция?

- Краткият отговор е, че приоритетът ми е преди всичко да продължим започнатото от предходното редовно правителство. Министерството е ново, то беше създадено едва през май 2022 г. За тази година се смениха на практика четири правителства. Така че за мен основният приоритет е приемствеността, защото от предишното редовно правителство бяха започнати много добри инициативи, а в електронното управление често се сменя фокусът. Това е и една от причините защо вървим толкова бавно - сменят се хората, сменят се приоритетите и накрая не можем да завършим това, което сме започнали.

По-дългият отговор е, че сме намерили правилната формулировка как трябва да се развива българското електронно управление. Досега всичко беше до голяма степен децентрализирано. Със създаването на министерството поехме нещата в свои ръце и започнахме да се намесваме активно във всички процеси по дигитализация, така че да изчезне хартията като средство за пренасяне на информация вътре в самите администрации. Смяната на подхода е ключът за разбиране на министерството, защото докато беше държавна агенция, политиката за електронно управление беше някъде встрани. Гласът на директора не се чуваше. Сега, ако направите една проста справка в стенограмите на Министерски съвет, почти на всяко заседание взимам думата и посочвам слабости в проекти на нормативни актове, разработвани във ведомствата. Те най-често са свързани с неизпълнение на политиката за електронното управление. Вече имаме и конкретни резултати: могат да се плащат електронни фишове, без те да са връчени физически.

По конкретни политики приоритет ни е синята карта. Това е един изключително важен проект, който ние поехме, защото се оказа невъзможен за много администрации, които не можеха да разберат как да опростят живота на бизнеса. В проекта синя карта става дума за пет вида разрешителни за работа и пребиваване. Друга важна посока е дигитализацията на ключови регистри в държавата. Още през 2017 г. посочихме, че електронното управление няма как да бъде напълно функционално, ако регистрите на ГРАО - тези папки, които седят в мазета, често докато някой не почине, не станат електронни. От дигитализацията на регистрите зависи и бъдещето на имотния регистър, на кадастъра, на предоставянето на всякакви услуги на граждани. Затова ние сега сме отпред и водим тази дигитализация, като част от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Друг пример е правителствената програма за единната входна точка за подаването на годишни отчети. По тази тема ние сме в дълг на целия български бизнес, защото вече над 10 години българската държава не може да реализира тази на пръв поглед проста инициатива. През 2018 г. като че ли бяхме на крачка от успеха, през 2022 г. пак, но тези две итерации показаха, че без сериозна промяна на нормативната уредба просто няма как да се свърши работа. Затова ние ще водим процеса по тази промяна.

Относно единната входна точка, тезата на бившия вицепремиер Атанас Пеканов беше, че тя няма как да се случи, защото НСИ не може да обработва подобен вид данни. Така ли е и какво следва?

- Формално НСИ наистина не може да обработва тези данни, защото данните на НСИ са защитени като статистическа информация. Но това е формалният подход - необходимо е да се намери пресечната точка на интересите на всички замесени институции - НСИ, НАП и Агенцията по вписванията. За да се стигне дотам, трябва да се изменят няколко закона и да се разберем със заинтересованите организации, които представляват бизнеса и одиторите. В миналото винаги сме стигали до извода, че законът трябва да се промени. Това е и новият подход на министерството - ние знаем, че електронното управление и дигитализацията не означават технология. Технологията рядко е проблем, проблемът обичайно е остарялото законодателство. Случаят с единната входна точка е именно такъв. В рамките на следващата година ще бъдат предложени и приети текстове за единната входна точка, а от 2025 г. тя ще бъде на разположение на бизнеса и отчетите ще се подават само на едно място.

В началото на мандата си Божидар Божанов беше посочил като пречка пред електронното управление наличието на специален закон за всяка администрация, където има изисквания за удостоверения и печати. Съответно е нужно да отпаднат по няколко члена от всеки закон. Това още ли е на дневен ред?

- Да, на дневен ред е и да, така е. Има редица законови разпоредби, които са пречка. За част от тях са предприети действия, включително и с измененията на Закона за електронното управление, които трябва да бъдат приети от парламента през септември. Това е продължаваща битка. На някои места ще успеем да се справим с текущата уредба, другаде ще трябват промени. Истината е, че българското законодателство е изцяло аналогово. То е такова, защото малко хора виждат път към нов работен процес с много по-малко хартия. Там е и ролята на нашето министерство - като структура, която показва правия път на всички. Аз като министър упражнявам много рядко ползвана досега законова разпоредба, а именно съгласуването за законосъобразност по Закона за електронното управление на всички нормативни актове, които минават през МС. Разбира се, аз не мога да влияя на Народното събрание, но там председател на комисията по електронно управление е предшественикът ми, така че се надявам да избегнем приемането на аналогови закони.

Какво се случва с проекта по ПВУ за разгръщане на държавна оптична интернет мрежа?

- Този съвместен проект е наш и на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). По него се работи активно. Ние сме в готовност да стартираме дейностите по проекта в стриктна координация с МТС. Това е изключително важен проект, който на практика ще доведе до това всички български административни органи да са свързани с оптичен интернет, включително и изнесени работни места, като граничните пунктове и др. Това ще доведе до разгръщане на дигиталния потенциал на държавната администрация, което в момента е невъзможно, защото много общини не са включени към Единната електронна съобщителна мрежа.

Стигнал ли е проектът до разгръщането на физическата инфраструктура?

- Все още не. Министерството на транспорта в момента прави картиране на трасетата.

Каква роля има или трябва да има "Информационно обслужване" в електронното управление?

- Това е един много широк въпрос. Идеята за единен системен интегратор възниква още през 2010 г. във връзка с необходимостта от скоростно реализиране на тогавашното Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази идея не е реализирана. Впоследствие "Информационно обслужване" стана системен интегратор на някои държавни администрации. Разбира се, нейната роля е значителна и дейността вече над три години и половина показва добри резултати. За да разсея някои най-чести съмнения, "Информационно обслужване" не дава инхаус поръчки, те са винаги обществени поръчки. Около 75% от дейностите се предават на външни изпълнители през обществени поръчки. Тоест "Информационно обслужване" не е обсебило пазара. Част от функциите на компанията е да прави обществени поръчки за хардуер и софтуер от името на администрациите и там резултатите са много интересни, защото се получават много големи икономии. Конкретен пример: "Информационно обслужване" купува лаптопи по-евтино, отколкото Централният орган за покупки. Същото се отнася и за редица други продукти и услуги, като например лицензи за софтуер. Така че моделът с "Информационно обслужване" по отношение на централизираните доставки работи и част от управленската програма е претворяването на този модел на национално ниво, в който МЕУ ще събира информация, ще координира и извършва обществени поръчки за цялата администрация в областта на стандартния софтуер и хардуер.

Често обаче критиките са различни: че е монополист по закон; че върши работата си некачествено; че изборът на членове на борда е предварително нареден. Някои от тези критики бяха отправени и от бившия зам.-министър Благовест Кирилов.

- Видно е, че "Информационно обслужване" не е монополист. Дори когато то получава договори според разпоредбата на Министерски съвет, 75% от ресурса пак отиват на свободния пазар като обществена поръчка. Там почти винаги критерият е най-ниска цена. По отношение на обвиненията в некачествено изпълнение, дейностите се приемат от съответната администрация разпоредител. Няма задължение някой да приеме работа, която не отговаря на качеството или срока, зададен в договора. Този аргумент не почива на реални данни. Ако има некачествена изработка, защо няма подадени сигнали от администрации? Няма реални данни, че това се случва.

Оплакванията най-често са от граждани, а не от администрации.

- Това е много важно да бъде уточнено. "Информационно обслужване" работи според изискванията на администрацията възложител и именно тя има контрола. Как работят системите, процесите, това се определя от възложителя. Системният интегратор не може да оказва въздействие, неговата роля е само да изгради системния проект. Тоест администрацията възложител има контрола кое как ще изглежда и работи. И тук се ражда въпросът дали някои от тези дейности да не бъдат извадени от някои администрации, за да се получи по-добър резултат. Нека не прехвърляме отговорността към "Информационно обслужване", когато всъщност тя е на възложителя.

Колкото до процедурата по назначаване на членове в съвета на директорите - ако е имало пороци, то е следвало тези пороци да бъдат индикирани от Агенцията за публичните предприятия. Аз не разполагам с такива данни. Това се е случило по време на служебното правителство и не съм добре запознат.

Преди година България беше цел на множество кибератаки. Тази година поне на пръв поглед изглежда по-спокойна. Как изглежда положението с киберсигурността на България?

- Картината се променя бързо. Предприеха се мерки, чрез които се гарантира непрекъсваемост на процесите в публичната администрация. Част от тези решения дават възможност активно да отразяваме текущи атаки, без това да влияе на системите. Когато се случи DDoS атаката на Народното събрание например, тогава видях статистика, която сочеше значителен брой успешно отразени атаки. Когато държавата прави целенасочени инвестиции, резултатите винаги са добри. Моя отговорност и задача е повече инвестиции в тази насока и все повече органи да влязат под тази централизирана защитна инфраструктура. Понякога изглежда, че се учим бавно, но вървим в правилната посока. И това е важно да продължи и в бъдеще, тъй като киберсигурността не е еднократен акт, тя е ежедневна задача.

Какво ще се случи с регистъра на регистрите ИСЦИПР и случая с "Орак Инженеринг"? Каква е настоящата позиция на министерството и ще има ли нова поръчка?

- Това е изключително важен проект за българското електронно управление, който има потенциала да даде много големи и важни резултати. Същевременно, предвид съдебната фаза на спора между МЕУ и компанията изпълнител, не мога да вляза в детайли. Мога да кажа само, че държавата е предприела всички мерки за защита на държавния интерес, включително и налагането на обезпечителна мярка върху вземането. Вярвам в безпристрастността на съда. Това, което мога да кажа по същество, е, че според правителствената програма МЕУ ще възложи до март 2024 г. всички регистри да се водят по електронен път. Търсим решение, което, когато можем, ще обявим.

В България има много електронни услуги, които съществуват, но почти не се използват. Каква е стратегията за популяризиране на вече съществуващи услуги?

- Цялостна стратегия за популяризиране на електронни услуги в България няма. И това е част от важните задачи, които екипът ни в момента работи. Вярно е, че има много електронни услуги, които не се ползват, но не е вярно, че в България няма електронно управление. Тук дори не говорим за услугите на НАП или АВ. Даваме си сметка, че част от проблема с използването на услугите е и липсата на електронна идентификация. Това също е въпрос, който се точи много време. Там също изглежда, сякаш сме на финалната права. Има и друг фактор - някои услуги, които могат да се използват в портала за електронно управление, не са описани достатъчно добре и дори аз съм имал проблеми с тях. Оттук нататък това трябва да се промени. В този ред на мисли разчитаме на сигнали на граждани. Вече сме сезирани например, че една от услугите на Центъра за градска мобилност, тази за винетен стикер за синя и зелена зона, работи само с електронен подпис на един конкретен доставчик. Ще направим проверка и там, и при други идентични случаи. Има и редица услуги, които могат да се ползват дори без електронен подпис, и бяха създадени по време на пандемията от Агенцията за социално подпомагане. Нека обърна внимание, че можем съвсем безплатно, без такса, да платим местните си данъци и такси в по-голямата част от българските общини чрез портала за електронно управление на министерството.

Какво всъщност се случва с приложението за електронна идентификация?

- По темата сме в разговори с МВР, защото има добър продукт, който е реализиран. Става въпрос за разработеното до момента от "Информационно обслужване" решение BGID и предоставянето му на МВР. Разговорите са на техническо ниво, така че бих искал екипите да имат всичкото време, което им е нужно. След толкова години на забавяне форсирането сега би било контрапродуктивно.