Електронното управление заби заради прекратена поръчка и обвинения в държавен рекет

Според писмо от служебния министър на електронното управление Георги Тодоров компанията не само няма да си получи останалите дължими около 500 хил. лв., но и трябва да върне всички получени до този момент - 660 хил. лв.. Държавата твърди, че прекратява договора заради систематични нарушения. От уведомлението за прекратяване на контракта от 21 март се разбира, че и МЕУ ще търси по правен път парите, които вече са били изплатени на компанията.

От "Орак" казват, че до тук се е стигнало заради въпрос с интелектуална собственост, по който фирмата така или иначе е направила множество отстъпки пред държавата. В случая има множество странности - държавата иска прекратяване на договора, след като на практика има завършен продукт, който е на фаза тестване. Има го и проблемът, че в рамките на едва една година начело на ДАЕУ и впоследствие МЕУ се сменят три администрации, някои от които приемат решението и концепцията на "Орак", докато други смятат, че то не отговаря на изискванията.

Въпрос за над 1.1 млн. лв. и различни тълкувания

Историята започва през 2021 г., когато тогавашната ДАЕУ пуска поръчка за изграждането на "Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри" (ИСЦИПР). Самата поръчка не е голяма - договорът е за над 1.1 млн. лв. Голяма част от последващите спорове са заложени още в началото на поръчката.

В нейната техническа част ДАЕУ пише, че основната дейност е по "изграждане" на информационна система, но и е нужна "доставка на необходимите лицензи". Това е и тънкият момент, защото ако става дума за изграждане на система, работата може да бъде свършена от която и да било софтуерна компания с желание да го направи, но ако става дума за лицензи, то държавата ще получи вече разработен продукт, настроен според изискванията в договора. В първия случай написаният продукт остава за държавата, докато във втория продуктът е на компанията, а в държавата остават само допълнително разработен софтуер. Поръчката предполага поддръжка от три години.

Красимир Стоянов, изпълнителен директор и съосновател на "Орак", казва, че според така написания договор, след като компанията изпълнител предаде разработката си, в цената от 1.1 млн. лв. влиза софтуерът и правото да бъде използван лиценза в рамките на три години, а след това - както се разберат страните за последващо ползване. Стоянов цитира договора, в който е записано следното изречение: "Валидността на доставените лицензи е най-малко до края на срока на гаранционната поддръжка на изградената система."

Според Стоянов условието с лицензите е причината само тя да кандидатства по поръчката и в крайна сметка да го спечели - по негови думи "Орак" е единствената българска компания с подобен лицензионен продукт за обединение на регистри, а чуждите компании със сходна дейност не са проявили интерес заради ниската цена на договора.

Като доказателство, че ДАЕУ е била наясно с тази структура, Стоянов показва пред "Капитал" приемо-предавателен протокол, според който огромната част от изискванията в договора ще бъдат покрити от лиценза на компанията ORAK R6 EGOV SMART REGISTRY, а по-малката част от софтуера SAP HANA, собственост на немския технологичен гигант SAP. Приемо-предавателният протокол е подписан на 16 февруари 2022 г., когато ДАЕУ все още не се е преобразувала в МЕУ. От страна на държавата подписът е на тогавашния директор на агенцията Красимир Симонски.

Стоянов казва, че с подписването на приемо-предавателния протокол държавата приема предложението на компанията как точно ще бъде направено решението - т.е. чрез лицензионни продукти. Според него цената по договора е била ниска, защото повечето пари за сливането на регистри са отишли за консултантски услуги.

Неговата компания проявява интерес от една страна защото има готов продукт, който може лесно да бъде настроен според изискванията на държавата и от друга, защото самият той смята, че България е много назад с електронните услуги, сравнена с другите страни, в които компанията му прави бизнес: Великобритания, ОАЕ и САЩ. "Ние имахме този софтуер и той трябваше само да се интегрира с държавните системи", казва Стоянов.

В началото на юли 2022 г. "Орак" предават своето решение на държавата, базирано предимно върху техния лицензионен продукт и допълнителните лицензи на SAP. По това време ДАЕУ вече е трансформирана в МЕУ и той и екипът на компанията са поканени на среща от министър Божанов, който по това време вече е в оставка, защото в края на юни пада кабинета "Петков".

Лиценз или не

"На следващия ден след като предадохме проекта, това е в началото на юли, министър Божанов ни извика", разказва Стоянов. Според него министърът е бил доволен от продукта, но е имал притеснение какво ще се случи с лиценза, ако компанията фалира, бъде закупена или премести дейността си. Той добавя, че е предложил на министерството да прехвърли правата върху кода на държавата, но само ако компанията фалира или се случи друг от описаните сценарии - нещо, което Стоянов и в момента не очаква да се случи.

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов казва, че обществената поръчка е била написана двусмислено на места и е прекалено голям риск държавата да зависи за толкова критична система от сравнително малка компания Фотограф : Надежда Чипева

"Орак" има около 90 служители в България и общо 200 по света, като освен петте си офиса в страната има още два - във Великобритания и ОАЕ. За 2021 г., последната налична в Търговския регистър, българското дружество "Орак Инженеринг" има 6.1 млн. лв. приходи. Компанията е работила и преди по държавни поръчки за изграждане на електронни системи, предимно с МОН, но от поръчката на ДАЕУ през 2021 г. насам не е подписвала държавни договори.

Тук започва драматичната част от историята. "Няколко дни по-късно получихме документ, според който прехвърляме актив от компанията, т.е. интелектуалната ни собственост, към МЕУ. Това за нас е като да дадем част от компанията, защото това е нашият актив, в който ние сме инвестирали милиони. Ние според документа се отказваме от правата си. Ако не - няма да ви платим. Към този момент те бяха платили една част, друга - не", разказва Стоянов. В договора плащанията са разделени на четири части, след завършването на различни фази.

Пред "Капитал" бившият министър Божидар Божанов коментира, че е имал няколко лични забележки по продукта, но проверката по софтуера е започнала след като той вече не е бил министър. По-важният въпрос обаче е друг. Според Божанов системата не е трябвало да бъде с лицензи. Той признава, че "на места поръчката е написана двусмислено" и е приел свършената до онзи момент работа по системния проект, като е наредил плащане на половината от сумата по договора, но с уточнение.

"Системният проект е основната подготвителна работа, с която се описва в детайли всичко, което ще бъде разработено по проекта. Системният проект е одобрен от ръководителя по проекта, който по договор действа без санкция от органа на власт, и поради несъвършенства на сключения през 2021 г, договор, това автоматично означава, че трябва да бъде преведен процент от сумата. За да не бъде министерството в неизпълнение на договора, това плащане беше направено", казва Божанов.

"Поисках анекс, според който те да предоставят целия изходен код, както и право той да може да се надгражда от трети страни по евентуални бъдещи процедури, но интелектуалната собственост си остава на "Орак". Като министър не мога да си позволя да обвържа държавата за години напред с малък доставчик за такава критична система, без дори да можем да направим проверка на сигурността на кода", казва още Божанов. "Те обаче не подписаха така предложения анекс и изчакаха да си тръгнем."

И още нещо, и още нещо...

Две седмици по-късно "Орак" имат среща с новия служебен министър на електронното управление, Георги Тодоров, и неговият политически кабинет. Позицията на служебния кабинет, според Стоянов, е била същата - проектът е много важен, но държавата трябва да има права върху кода, който по същество е един от продуктите на "Орак".

Стоянов казва, че от този момент нататък на практика всичко, което се случва, е извън договора. "С министър Тодоров се договорихме за споразумение, което е извън договора. Това са допълнителни неща, които ги нямаше в първоначалния контракт - и функционалности, и условия. Нещо, което вече е лицензирано и прието, те искаха да бъде променено така, че те да могат да го притежават и доразработват. В противен случай заплашваха, че няма да ни платят", казва Стоянов. Добавя, че към този момент компанията вече работи на загуба по проекта, а отделно голяма част от капацитета ѝ е зает с поръчката, което води до още финансови щети - в размерите на милиони левове.

В крайна сметка "Орак" твърди, че склонява на повечето искания на държавата, като предлага да даде достъп до кода си след изтичането на тригодишния срок по поръчката. Единственото условие на компанията според нея е било, когато това се случи, МЕУ да даде поддръжката на продукта чрез пускането на обществена поръчка - така компанията може да кандидатства да продължи сама да поддържа системата, както и, в случай че загуби, да знае кой точно работи по кода ѝ. Според компанията министър Тодоров отказва.

"В този случай държавата печели. Ние се съгласяваме изцяло на държавните искания и защитаваме нейния интерес. След три години предоставяме достъп до нашата технология, нашето хранилище и възможност да ползват безсрочно. Ключовото е, че всички процедури за поддръжка трябва да са след публичен търг. Не може да се възлагат директно. И на тях това не им хареса", казва Стоянов и добавя, че при всяка добавка към софтуера е имало и директна заплаха.

"Ако нещо не направим, те няма да ни платят. Дори не говорим за допълнително финансиране, те просто ни казаха, че късат договора. Това си беше вече втори вид изнудване, при това съвсем грубо, мутренско", казва още Стоянов.

Към края на октомври "Орак" се обръща с писмо към президента Румен Радев, като обяснява подробно случая и се оплаква от държанието на служебния кабинет, който според компанията "бойкотира нашите усилия чрез измисляне на изкуствени пречки и допълнителни нови неясни изисквания извън обхвата на заданието."

Кореспонденцията има ефект и разговорите със служебния кабинет се възобновяват. През декември Стоянов мисли, че проектът е на финалната права. Макар според него държавата да го прави с нежелание и с много допълнителни изисквания, в последните работни дни на годината компанията прави видео онагледяване на функционалностите на софтуера пред външен експерт, който тества софтуера. "Капитал" се запозна с видео материалите от тестовете, където самият експерт говори значително по-малко, отколкото представителите на МЕУ, които критикуват софтуера, понякога с нелогични забележки - като например защо не всички регистри имат еднакви категории за търсене.

В края на декември "Орак" предава на МЕУ финалната версия на софтуера си, като иска плащане. Уловката е, че според договора, ако държавата не поиска промени "в срок до пет работни дни от получаване на отчетните резултати", тя се съгласява мълчаливо, че няма забележки и трябва да плати на компанията. Чрез същото задължение в договора тя получава и първото си плащане, още по времето на Божидар Божанов. Министерството, според Стоянов, не връща отговор.

Защо държавата скъса договора

Стоянов казва, че е смятал случая за приключен и е чакал плащане, докато на 21 март компанията не получава уведомление за прекратяване на целия договор. И в писмото, и в отговор-становище пред "Капитал", от МЕУ казват, че договорът е прекратен, защото софтуерът е бил връщан за поправка общо 33 пъти между юни 2022 г. и март 2023 г. Никъде в отговорите към "Капитал" министерството не споменава казуса с лицензите, но го прави на някои места в уведомлението за прекратяване на договора.

В писмото има дълъг списък от несъответствия по мнението на министерството, което, казано накратко, излага тезата, че компанията не е свършила почти нищо по договора и е игнорирала напълно забележките на държавата. Едно от оплакванията е, че лицензионният продукт е предоставен със затворен код - по същество казуса, който Красимир Стоянов цитира.

Служебният министър на електронното управление Георги Тодоров е поискал прекратяване на договора година и половина след възлагането му и при продукт в тестов режим. Според него софтуерът е бил връщан общо 33 пъти и компанията не иска да поправи неточности по него Фотограф : Юлия Лазарова Източник: Дневник

Има обаче и някои логически дупки - според уведомлението например МЕУ е поискало промени по софтуера на 17 октомври с крайна дата за изпълнение 31 октомври. Същевременно голяма част от цитираните протоколни решения в самото уведомление са след 31 октомври, т.е. държавата сама признава, че работата по договора е продължила и след това, което описва като точката си на пречупване. Видеотестването на софтуера пък се случва през декември, а според "Орак", заради липсата на отговор от държавата след последното предаване на софтуера, през март договорът би трябвало да е вече приключен с мълчаливо съгласие, че всички фази са приети.

"На изпълнителя многократно е предоставяна възможност за преработване на работата му и привеждането й в съответствие с техническата спецификация, като са му предоставяни допълнителни разумни срокове. Въпреки всички дадени възможности от страна на възложителя, до момента не е получено изпълнение, съответстващо на договора и неговите неразделни части - техническа спецификация на възложителя, техническо и ценово предложение от изпълнителя", пишат от министерството в отговор до "Капитал", с уточнение, че не могат да отговорят детайлно на всички въпроси заради клаузи в договора.

Заедно с прекратяването на договора МЕУ иска и компанията да плати на държавата обратно всички заплатени до този момент пари - 660 хил. лв.

Още няколко загубени години за електронното управление

Случаят с "Орак" и системата ИСЦИПР е сложен както от техническа, така и от юридическа гледна точка, най-малкото заради огромния обем изисквания в подписания договор и кореспонденцията между компанията и трите сменили се в това време администрации. Красимир Стоянов казва, че вече е взел решението да съди държавата, но освен това иска да предупреди другите компании за опита си с МЕУ. Подчертава, че досега не е имал подобни проблеми, когато е работил по обществени поръчки за изграждане на системи за други министерства. Когато става дума за МЕУ и конкретно служебната администрация обаче, той неколкокреатно определя подхода като "мутренски".

Според Стоянов от целия си опит по поръчката той може да определи само двама "по-скоро позитивни герои": първият е Божидар Божанов, с когото, макар да е несъгласен за подхода и тълкуването на договора по отношение на лицензите, казва, че е работил в интерес на държавата и разбира притесненията му. Вторият е Благовест Кирилов, който бе заместник-министър на Георги Тодоров в МЕУ, но си тръгна от министерството в средата на февруари и стана съветник на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев. Стоянов казва, че Кирилов е бил единственият в екипа на Тодоров, който е разбирал важността на ИСЦИПР и се е опитвал проектът да се реализира, а не да бъде спънат.

Без значение как ще се развие юридическата битка между държавата и "Орак", щетите от случая ще бъдат значително по-големи от чисто финансовата му част. МЕУ може да пусне нова поръчка за изграждане на ИСЦИПР, но дори в най-оптимистичния случай провеждането на търга и последващото разработване на продукт ще отнеме най-малко година. По-вероятно е да отнеме много повече време именно заради юридическите битки с "Орак", която по всяка вероятност ще претендира, че държавата иска да пусне наново поръчка, макар да има софтуер, който е ползвала в тестова среда.

Така електронното управление отново попада в плаващи пясъци. Близо година и половина, откакто ДАЕУ се превърна в МЕУ, стъпките към реално електронно управление са по-скоро маргинални, отколкото значителни. Според Стоянов, който заради случая с компанията си е развил по-циничен поглед над нещата, но все пак е наясно как точно работи ведомството, нищо от това не е по случайност.

"В България има малко над 17 хил. регистъра, от които стотина са електронизирани. И те не са обвързани. Ако се интегрират всички регистри, каквато е идеята на ИСЦИПР, тогава няма как да има например мъртви души в списъците за гласуване. Просто на никой от тези хора не им пука за регистрите или електронното управление. Те имат други цели - чрез тези поръчки те дават милиони за свършване на работа, която много често, когато имаш знанията и технологията, отнема няколко дни", обобщава мнението си Стоянов.