Александър Йоловски, който саботира министерството си (и изборите покрай него)

Разговори с бивши и настоящи високопоставени служители на Министерството на електронното управление (МЕУ) еднозначно показват картина на една нефункционираща организация. Министерството би трябвало да бъде сравнително скучно място, където се налагат политики и през което се популяризират вече съществуващи електронни услуги. Вместо това МЕУ е в режим на постоянна чистка. От началото на мандата на Александър Йоловски са уволнени, напуснали или "помолени да напуснат" всички директори на дирекции, без един. Последната раздяла е прясна - от февруари министерството е и без финансов директор. Освен това са сменяни по няколко началници на кабинети и главни секретари. За сметка на това Йоловски е назначил за свой съветник Тодор Събчев, който помага за фалшифициране на изборите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) през 2022 г. (Повече за Събчев и изборите във ВСС вижте в карето най-долу.)

Според източниците на "Капитал" Йоловски умишлено унищожава отвътре министерството и създадената преди две години изпълнителна агенция към него. Целта според тях е възможно най-много дейности по електронното управление да бъдат прехвърлени на държавната "Информационно обслужване", която е под опеката на МЕУ, а министерството - или закрито, или оставено като куха организация.

"Капитал" поиска интервю с министър Йоловски, но такова бе отказано и като компромисен вариант изданието прати писмени въпроси, на които получи отговор. В тях от пресцентъра казват, че министърът не може да дава подробности относно обвиненията в заплахи "предвид производствата, които се водят от компетентните органи".

По отношение на политиката си, от пресцентъра отбелязват, че Йоловски поставя като приоритет приемственост, но същевременно има голяма разлика между него и Божанов, защото практиката при втория била да се възлагат закрити обществени поръчки, а настоящият министър предпочита отворени. Това твърдение не е точно, защото Божанов също подкрепя отворените поръчки, както личи от позициите му по време на комисии. Йоловски също не е декласифицирал поръчки по време на управлението си.

"Промените, инициирани от министъра на електронното управление, целят оптимизация в работата на администрацията. Промените, инициирани от страна на служители, са във връзка с техни лични желания. Уволнен е само един служител", казват от пресцентъра по отношение на чистката в министерството.

Фарсът със сертифицирането на машините, който в крайна сметка дерайлира първия тур на изборите, също повдига въпроси за вътрешен саботаж. Според четирима отделни източници на "Капитал" сигналът към ДАНС е дошъл от Петър Кирков, национален координатор по киберсигурността за България и близък до Йоловски, който от своя страна е държал да не бъде част от процеса по сертифициране на машините. Формално националният координатор се назначава от Министерски съвет, но на практика работата му, включително и физически, е в МЕУ. Един от източниците казва, че това е "публична тайна", а друг - че името на Кирков е било споменавано свободно от служители на ДАНС при разпитите на хора от министерството.

Четирима източници посочват Петър Кирков, национален координационен център по киберсигурност, като подателя на сигнала към ДАНС за машинното гласуване. Впоследствие той е отказал да потвърди притесненията си при среща с премиера Николай Денков, в която са били всички, участвали в процеса по сертификация Фотограф : Цветелина Белутова

Кирков е бивш служител на "Телелинк", чийто мажоритарен собственик, Любомир Минчев, бе кандидат за общински съветник от ГЕРБ и смятан за близък до Пеевски. Жената на Минчев беше формален собственик на "Канал 3", една от телевизиите в медийната група на санкционирания за корупция депутат, която той продаде на групата около "Нова". Кирков е участвал в процеса по сертифициране на машините за гласуване като ръководител на екип. Впоследствие, при намеса на премиера Николай Денков, Кирков не е защитил твърденията си, че процесът е манипулиран.

Пред "Капитал" Петър Кирков отказа да потвърди или отрече, че сигналът към ДАНС е дошъл от него под предлог, че има заповед всички въпроси, свързани със случая, да минават през пресцентъра на министерството. От МЕУ отговориха, че не знаят от кого е дошъл сигналът.

"Не знам защо стана проблем"

Сюжетът с изборите започва повече от месец преди самите тях. Йоловски трябва да води процеса по сертифицирането на машините, в което участват още Централната избирателна комисия (ЦИК) и институти към Българската академия на науките (БАН). Той отказва да води този процес, под предлог че е бивш служител на "Информационно обслужване" (ИО) които обработват финалните резултати от изборите. Този аргумент е странен, предвид че в качеството си на министър Йоловски е принципал на ИО и освен това работи активно за прехвърлянето на множество дейности към компанията.

Дейността по сертифицирането е прехвърлена към Михаил Стойнов, който по това време е едва от няколко месеца заместник-министър и няма никакъв друг стаж в администрацията. По информация на "Капитал" самият Стойнов не е искал да поеме тази работа и тя му е била връчена против волята му, след като Йоловски е игнорирал редица възражения сред по-опитните и високопоставени служители в министерството. Те са искали, ако се превъзлага дейността, тя да иде при човек с административен опит.

Самият скандал става на 27 октомври, когато ДАНС праща в парламента "справка" (представена за по-легитимно като доклад), според която машините за гласуване са компрометирани, защото Стойнов ги е снимал. Часове по-късно ЦИК излиза с решение, че на изборите два дни по-късно ще се гласува само с хартиени бюлетини. Формалната причина не е документът от ДАНС, а незавършеният процес по сертификация на машините.

Стойнов прекарва няколко часа в ДАНС, докато в парламента настава хаос. Причината е, че сутринта Александър Йоловски заявява на партиите (без ПП-ДБ, които не присъстват), че няма да сертифицира машините и няма доверие в тях. Все пак обаче до сертификация се стига, след като премиерът Николай Денков се връща късно следобед от Брюксел и свиква среща, на която присъстват и Йоловски, и всички, участвали в процеса по сертификация.

По информация на "Капитал" на срещата Денков е попитал на висок глас участвалите в сертификацията дали някой от тях има каквито и да било притеснения относно процеса и машините. Никой, включително Петър Кирков, за когото вече някои от присъстващите в залата са предполагали, че е подал сигнала към ДАНС, не изразява притеснения. Пред Александър Йоловски е поставен въпросът дали ще си подаде оставката, или ще сертифицира машините. Йоловски отново отказва да направи и двете и в крайна сметка подписът под документите за сертификация е на Стойнов. ЦИК не се съобразява със сертифицирането и първият тур остава на хартия, резултатът от което е 15% невалидни бюлетини на национално ниво.

Пред служителите на МЕУ не е дадено обяснение защо се стига до тази ситуация и някои от тях подозират, че Йоловски предварително е искал или е очаквал процесът да бъде саботиран, заради което и е отказвал да го води. Една от причините за тези съмнения е скоростта, с която всичко се случва - сигналът от Кирков е подаден в четвъртък, след което от ДАНС искат записите от процеса по сертифицирането, който продължава с дни. Против всякакви закони на времето и пространството в петък сутринта ДАНС вече има готов "доклад", в който бомбата е хвърлена - Михаил Стойнов е снимал една от тестовите машини и по този начин е компрометирал целия процес.

Дни след първия тур на изборите Стойнов пише обстойно своята гледна точка по случая, като в нея е описана и ролята на Петър Кирков. Становището му, в което се отричат всякакви твърдения за манипулация, е публикувано на сайта на МЕУ, макар да има разминавания между неговата версия и тази на Александър Йоловски.

Всичко това отрича напълно факта, че машинно гласуване технически няма, защото се броят разписките от машините и всеки гласоподавател може да провери дали машината е принтирала това, което е отбелязал. В сегашния вариант на Изборния кодекс машините са просто инструмент, който не позволява частично попълнени и съответно невалидни бюлетини.

След изборите Йоловски отказва да излезе и да говори пред медии, като тази работа е оставена на Михаил Стойнов и главния секретар Ангел Петров. Вторият е уволнен малко по-късно. В разрез с твърденията на Йоловски зад затворени врата пресцентърът на МЕУ също отрича да има нещо нередно в процеса. И макар систематично да отказва да сертифицира машините, по-малко от три седмици след скандала Йоловски казва в комисия (водена от Божидар Божанов), че за него е било "странно защо стана проблем с удостоверяването на машините".

Заместник-министърът Михаил Стойнов и главният секретар Ангел Петров бяха оставени сами да защитават машинното гласуване. Зад закрити врата Йоловски твърди, че няма доверие в сертифицирането на машините, а публично казва, че не знае защо е станал проблем. Впоследствие Петров бе уволнен Фотограф : Лили Тоушек

В отговори към "Капитал" от пресцентъра на МЕУ казват, че позицията на Йоловски по отношение на машинния вот "беше ясно, категорично и нагледно показана, след като за втория тур ръководи лично процеса по удостоверяване и процедурата бе извършена под негов надзор в рамките на изключително кратък срок". Във въпроса си към МЕУ "Капитал" пита конкретно за отказа на министъра да сертифицира машините и думите му пред депутати, че няма доверие в тях. От пресцентъра не отговарят по същество на тези твърдения, а коментират заповедта за делегиране на правомощия към Стойнов, като се позовават, че тази практика е била използвана и преди и финалният подпис е трябвало да бъде негов.

Едни незнайни 600 млн. лв.

На същата среща с партиите в парламента на 27 октомври Йоловски твърди, че е изнудван и заплашван заедно с децата му от Божидар Божанов и Кирил Петков. Причината, според него са поръчки за 600 млн. лв. Важно е да се отбележи, че Йоловски никога не е казвал това публично и информацията идва от присъствали на срещата, основно лидерът на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов. Йоловски също така не отрича информацията, която излиза по медии, и скоро след това му е назначена охрана, която го следва и до този момент, въпреки че той редовно ходи на изслушване в парламентарната комисия по електронно управление, чийто председател е Божанов.

От октомври насам Йоловски не е дал нито веднъж обяснение на служителите си за твърденията, че е бил поставен под натиск и за какви 600 млн. лв. става дума. Предположението е, че те са по европейската програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ), която е на стойност 640 млн. лв. и по която МЕУ е междинно звено. Проблемът е, че раздаването на тези пари е разпределено в рамките на седемгодишния период на европейския бюджет и все още е далеч в бъдещето. В края на декември бе пусната първата процедура по ПНИИДИТ, която е на стойност 8 млн. лв. МЕУ не е и единствената отговорна институция за парите по програмата - такава е и Министерството на иновациите и растежа (МИР).

Друго предположение е, че става дума за обществени поръчки, но бюджетът на МЕУ е десетократно по-малък от заявените 600 млн. лв. и освен това Йоловски е делегирал възлагането на обществени поръчки на свои подопечни. Един бивш високопоставен служител в кабинета на Йоловски казва, че "ние първо нямаме такъв бюджет и второ, той е пределегирал раздаването и няма защо някой да натиска него."

Без да дават конкретика кои са парите, за които Йоловски твърди, че е бил заплашван, от пресцентъра на МЕУ казват, че министерството и агенцията към него "са бенефициент или участват като партньор в проекти на обща стойност 1 080 218 114,64 лева, които се финансират по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и от други източници, различни от държавния бюджет. Общият размер на средствата за дейностите, които МЕУ и ИАИЕУ изпълняват по тези проекти, е 658 917 844,59 лева." Тези проекти са от други държавни институции и не са част от бюджета на МЕУ, който за 2024 г. е 50 млн. лв.

В това време работата в министерството става все по-трудна. Според един от източниците "даже не се поздравяваме в коридора", докато според други Йоловски е изпадал в параноидни състояния, при които се заключвал в кабинета си. При една от срещите си в Министерски съвет очевидец казва, че Йоловски е започнал да говори изключително несвързано до степен, че хората около него са били искрено притеснени. Това се е повторило в поне още един случай.

Никой от бившите или настоящите служители на МЕУ, с които "Капитал" говори, не вярва в обвиненията на Йоловски към Божанов, наричайки ги "абсурдни" и "измишльотини". Някои от тях са работили и с двамата. Самият Божанов отрича твърденията за натиск.

Йоловски бе заместник-министър на Божидар Божанов в кабинета "Петков". В началото на мандата си Йоловски посочва продължаването на работата на Божанов, с негова помощ от парламента, като свой основен приоритет Фотограф : Велко Ангелов

"Александър ИОловски"

Ако има една политика, в която Александър Йоловски е постоянен, то това е прехвърлянето на работа към "Информационно обслужване". Йоловски, който е бивш служител на ИО, има фиксация върху компанията, чието име се споменава във всички срещи с негово участие. Един източник определя ИО като фиксидея за Йоловски, друг - като мания. При писмена комуникация помежду си някои от служителите наричат министъра "Александър ИОловски".

Аргументът, който Йоловски изразява пред служителите си е, че ИО може да изпълнява поръчки на значително по-ниски цени. Това е теза, която Йоловски застъпва и публично.

Пренасочването на поръчки към ИО води до динамика, при която не е ясно кой всъщност е принципал. Един източник казва, че основният проблем с ИО не е качеството, а капацитетът. От началото на 2020 г. "Информационно обслужване" е единствена обслужваща компания за списък от институции, който се променя според актуалната действаща заповед на Министерски съвет. Когато ИО няма капацитет да свърши дадена работа, тя може да превъзлага чрез обществена поръчка на други компании.

Йоловски вече има свой избран представител в борда на директорите на ИО. Това е адвокат Димитър Тодоров, който е процесуален представител на МЕУ в делото срещу "Орак инженеринг" относно системата ИСЦИИПР - т. нар. "регистър на регистрите". Тодоров работи в една кантора със Силвия Тодорова, съпруга на бившия служебен министър на електронното управление Георги Тодоров. Преди това Георги Тодоров беше и служебен министър на транспорта, и в двата случая назначен от Румен Радев.

Другият кандидат за мястото е бил Крум Гърков, доскоро директор на Европейската агенция за управление на широкомащабни информационни системи (eu-LISA). Понеже става дума за държавния представител в борда на ИО, журито е било изцяло от МЕУ.

Междувременно изграждането на регистъра на регистрите е възложено на "Информационно обслужване", но с разширено задание - вкарването на 305 регистъра в него, всеки на стойност около 30 хил. лв. Така общата стойност става около 10 млн. лв. Стойността на злополучната поръчка, спечелена от "Орак" през 2021 г., е десетократно по-малка. МЕУ твърди, че тя не е направена както трябва и е неизползваема, докато "Орак" твърди, че си е свършила работата, заради което спорът се пренесе в съда.

В отговори към "Капитал" от януари по отношение на цената на поръчката от МЕУ обясняват, че "договорът с "Орак инженеринг" не предвижда дигитализирането на 305 регистъра, водени от административните органи на хартиен носител, а изграждане само на система." В документацията на поръчката обаче пише, че "от административните органи ще се изисква единствено да предоставят изчистени и унифицирани данни от съществуващите записи в регистрите им", което предполага, че отделните администрации ще трябва сами да дигитализират регистрите си. Въпросната поръчка е довела до напрежение между МЕУ и Министерството на финансите (МФ).

Най-добре да няма министерство

Прехвърлянето на все повече и повече работа към ИО, докато принципалът МЕУ едва функционира и се разделя с всички свои служители с опит, води до валидния въпрос дали в такъв случай има нужда от министерство. Според разговорите на "Капитал" с хора от МЕУ точно това е крайната цел на Йоловски - в един момент МЕУ да бъде само куха обвивка, която да бъде закрита при гласуване на нова структура на Министерски съвет. До тази степен на неефективност вече е стигнала изпълнителната агенция към министерството. Това, ако не друго, е оригинална идея - всички министри в България се борят за това да управляват повече и повече пари, а не да закрият собственото си ведомство.

Стои въпросът дали Йоловски ще продължи да бъде министър и след ротацията на правителството. Той бе един от министрите, които бяха предложени още в първата версия на кабинета "Денков", съставен изцяло от ПП-ДБ. Сега именно ПП-ДБ иска премахването му на ротацията, но според източниците на "Капитал" то не е сигурно, а самият Йоловски, изглежда не очаква да бъде сменен - плановете, за които говори пред служителите си, се простират далеч отвъд идния март.

Неговото оставане на поста по всяка вероятност ще доведе до нова вълна напускания сред министерството, защото някои от служителите стоят единствено с надеждата, че той ще бъде сменен на ротацията. Иронично, това може да се окаже точно според плана на Йоловски.