Политика

Шушукания от Брюксел: кой остава, кой си тръгва и кой ще дойде след европейските избори

Поглед върху Европейския съюз до и след изборите догодина и за българската роля в него

Моника Върбанова

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Напускането на най-висшите европейски чиновници в края на мандата е естествен процес, който няма да наруши особено работата на комисията
Политиците вече са започнали да търсят път към новите апетитни позиции след 2024.
Най-вероятно Фон дер Лайен ще е новият стар шеф на ЕК, източноевропеец има шанс за най-високото място в съвета.

В Брюксел вече мирише на избори. Макар те да са предвидени за 6-9 юни догодина, напускането (или предстоящото такова) на четирима еврокомисари променя крехките баланси в Европейската комисия. Италия води нова силна вълна от по-крайна десница, която тепърва иска израз в Европа, източноевропейците ще се борят за свой кандидат на високата маса, Германия и Франция изглеждат учудващо слаби.

Предстои период на интензивни преговори и законодателство. Българските евродепутати, някои от които са определяни като влиятелни в определени сфери, могат да имат важни роли в този процес. Тук също предстои да бъдат подреждани имена за топлите и уютни места в Брюксел, далеч от въртележката на локалните избори.

Картите за най-важните позиции в блока предстои да бъдат раздадени съвсем скоро и ролята на дипломацията, включително и на българската, е от особено значение за позиционирането на страната ни на европейската сцена през следващите пет години. Това има значение и за постигането на сравнително важни за страната цели като влизането в еврозоната и "Шенген"

С две думи, следващата седмица, когато Брюксел се съживи наново след лятото с годишната реч на Урсула фон дер Лайен (кулминацията за годината), започва последния политически сезон за Европейския съюз преди изборите. Ето как ще изглежда той, на финала на изтощителния последен мандат, в който пандемията и войната преобърнаха уютния бюрократичен свят.

Напускането на четирима еврокомисари няма да събори ЕК, но ще я преструктурира

Първа беше Мария Габриел, която стана външен министър, с перспектива за премиер, последваха двама вицепредседатели - за Зеления пакт Франс Тимерманс и за цифровизация и конкурентоспособност Маргрете Вестагер. Скоро и финландката Юта Урпилайнен, отговорна за международните партньорства, да се включи в президентската битка в страната си през януари догодина. А въпросите кой ще поеме работата на напускащите, напрягат обстановката в изпълнителния орган за съюза.

Оставките на опитни европейски политици, с повече от един мандат зад гърба си е естествен процес. "За тях е нормално да се подготвят за следващия политически цикъл. Както господин Тимерманс, така и г-жа Вестагер ще имат много по-малки шансове за преизбиране следващата година поради липсата на политическа подкрепа в държавите им, поне на този етап", коментира пред "Капитал" Дору Франтеску, главен изпълнителен директор и основател на брюкселската EU Matrix, която следи отблизо политиките на ЕС, както и влиянието, и ролята на европейските политици в тях.

Висшите позиции в изпълнителния орган на съюза и множеството контакти им осигуряват добра почва в родните страни. Мария Габриел стана вицепремиер (скоро вероятно и премиер), според социологическите проучвания Тимерманс има добри шансове на изборите в Холандия, а Вестагер остава най-силния кандидат на този етап за най-високия пост в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). "В сегашната ситуация портфолиото на комисарите ще се наложи да бъде малко променено, ще има размествания по етажите. И отсъствието на някой като Тимерманс, например, който се смята за създател на Европейския зелен пакт и негов ревностен защитник, ще намали импулса за климатичните политики"., добавя Франтеску.

Добрата новина е, че в по-голямата си част зеленото законодателство вече е предложено от комисията или е в напреднал етап. Но как ще изглежда то във финален вариант и съответно как ще засегне хората и бизнеса много зависи от Европейския парламент и Съвета.

Колкото портфолиото на Вестагер:" В момента се водят много съдебни дела между бизнеси за сливания и придобивания, чийто арбитър бе Европейската комисия. А Вестагер беше човекът, който се бореше най-силно за справедлив вътрешен пазар. Предполагам, че ще има промени в приоритетите ресор "Конкуренция".", споделя пред "Капитал" Томас Талер, бивш дългогодишен съветник в Европейския парламент и към момента старши асоцииран директор в APCO Worldwide, международна консултантска компания, базирана във Вашингтон, САЩ.

Случаят с новия българския еврокомисар е малко по-особен. Тя се включва късно, в една несигурна среда, което и дава възможност да извлече максимума и да поеме по-голяма роля в приоритетния цифров ресор. "А ако покаже добри резултати и остане и в следващата Европейска комисия, ще има по-добри шансове за този или друг ключов портфейл. Винаги е хубаво да има последователност и да са същите познати лица.", смята Дору Франтеску. Той добавя, че за разлика от моменти, в които България имаше позиции за вицепредседателско място в комисията, на този етап това изглежда по-малко вероятно.

Ще има ли трусове на последния етаж в Берлемон

Към момента изглежда, че Урсула фон дер Лайен държи отново козовете за най-високата позиция в ЕК. Макар, че удари под кръста в европейската политика няма да са изненада за никого. "Говори се и за Роберта Мецола, сегашния председател на Европейския парламент, като резервния играч на Европейската народна партия, сред която се шири мнението, че Фон дер Лайен излезе в някаква степен от политическата линия на партията. Но, разбира се, тя е председател на комисията, която се нуждае от мнозинство. И който и да дойде, ще трябва да намери също толкова успешно баланса между различни политически крила, особено сред новите силни от изборите догодина", казва Франтеску.

Във франкофонските среди се спрягаше и друг еврокомисар, този по търговията- Тиери Бретон, като поренциален Spitzenkandidat, което в крайна сметка не се потвърди от управляващите във Франция.

Заради липса на конкретни имена за опонентите другите политически групи, се засилва мнението сред обществото, че Урсула фон дер Лайен си остава най-вероятният кандидат. "Моят поглед за нещата е, че тя се разбира добре с Еманюел Макрон във Франция, има подкрепата на колационното германското правителство. Няма директно отхвърляне, например, от италианската премиерка Джорджа Мелони. Дори Педро Санчес, който все още е министър-председател на Испания, каза, че "тя върши добра работа". Очевидно лидерите от други политически семейства, извън ЕНП, имат положително мнение за Урсула фон дер Лайен. Това е знак, че тя има добри шансове. Дали са възможни изненади в последния момент, винаги!",смята Томас Талер.

Задава се източноевропейска коалиция за номиниране на председател на Съвета

Макар най-високите постове в Брюксел да предстои да се раздават догодина слухове вече има за другите важни институции. Вълна от спекулации вече се тиражира и за наследник на Шарл Мишел като председател на Съвета. Гръцкият вестник Estia излезе с информация, че през това лято на Крит са се състояли дискусии между Урсула фон дер Лайен и Кириакос Мицотакис за висшия пост.

Традиционно държавните и правителствените лидери са склонни да избират един от колегите си за председател на Европейския съвет. Въпреки това би било донякъде нетрадиционно и двамата председатели (в случай, че фон дер Лайен остане начело на ЕК) да идват от едно и също политическо семейство (Европейска народна партия).

"Вероятно позицията ще бъде дадена на по-малка страна или нов член, това се превърна в нещо като традиция напоследък, защото няма такава тежест като председателя на комисията. Очаква се да има определен баланс между север и юг, запад и изток в разпределението на ключовите портфейли, така че всеки да е щастлив, както и баланс между политическите семейства.", казва Франтеску.

"Има шанс някой от Централна и Източна Европа да стане председател на Съвета, стига да има силно обединение на държавите зад него", смята и Томас Талер. Позицията за топ дипломат на ЕС също не е за подценяване, дава видимост и влияние на глобалната политическа сцена. Да не забравяме, че при последното раздаване на постове и българско име бе спрягано за нея.

Така или иначе зеленото законодателство няма да бъде "топ тема" в следващата комисия

Позициите обаче не са всичко, за да бъдат избрани политиците трябва да стигнат до хората. Всъщност промяната на силите на европейските политически семейства след следващите избори, е очаквана и предвидима предвид нагласите в обществото. В ситуация на енергийна криза, рецесия, прекъсвания на веригите с доставки, засилени нива на миграция и несигурност заради руската инвазия в Украйна, Зелената сделка изглежда все по-малко на дневен ред сред политиците в Европа.

"Видяхме една част от политическия спектър да измества фокуса си повече върху икономиката и малко по-малко върху другите теми. Можем да очакваме, например, опасенията за околната среда да бъдат не знам дали вторични, но със сигурност не толкова забележителни, колкото в момента. ", коментира Дору Франтеску.

Как се справят българските евродепутати и кои от тях ще останат в новия мандат

Едва 60% от евродепутатите продължават в нов мандат, резки промени и сред българските представители в ЕП

Оказва се, че българските евродепутати, заедно с представители на други страни от ЦИЕ, така или иначе имат ограничен принос в дебатите за Зелената сделка и това може да бъде в тяхна полза.

Като цяло представянето на българските евродепутати в Европейския парламент е средно, оценяват от EU Matrix, чрез техния технологичен инструмент за политическа анализпрогноза. Като нещо положително те отбелязват, че българите са склонни да имат добри контакти, тъй като повечето от тях са част от най-големите и влиятелни групи в Европейския парламент (ЕНП, S&D и Renew). Това им позволява да имат важна роля в някои ключови гласувания в Европейския парламент.

Много от българите обаче все още се борят да получат най-високи ръководни позиции или законодателни досиета. От EU Matrix открояват със своята законодателна дейност: Андрей Новаков - ЕНП (бюджетни въпроси и транспорт), Радан Кънев - ЕНП (индустриални емисии, заетост и мобилност в рамките на ЕС) и Илхан Кючюк -Renew (връзки със Северна Македония и Западни Балкани).

Българите са особено влиятелни в цифровата политика, поради приноса на евродепутати като Петър Витанов (напр. по въпросите на AI и правоприлагането) и Ева Майдел (особено по отношение на чиповете), отбелязват от организацията.

Те очакват и значителни размествания в българското политическо представителство в ЕС след изборите през 2024 г., което може да достигне до 60% нови лица. Изгряващи партии вероятно ще получат представителство в ЕП, като "Продължаваме промяната" (която има връзки с Renew) и "Възраждане" (вероятно може да се включи към групата на "Идентичност и демокрация", ако успеят да постигнат споразумение). От друга страна има вероятност утвърдените партии да загубят позиции, особено в случая с българските социалисти, въпреки че българското представителство в групата на ЕНП вероятно ще остане силно, коментират още от EU Matrix пред медиата ни .

Тук идва интересен момент за про-руския наратив на "Възраждане" и мястото му в което и да е европейско политическо семейство. "Всъщност, те не биха били единствените в Европейския парламент, с подобни възгледи. Има и други партии, както крайната десница, така и крайно ляво на политическия спектър, които споделят тези позиции. Вероятно обаче българските представители ще бъдат най-радикалните по отношение на Русия (френската Марин льо Пен, както знаем, има по-мека позиция, крайните виждания на австрийци и италианци също бяха смегчени)", смята още Франтеску.

Колкото до присъединяването на "Продължаваме промяната" към либералите, в чието ръководство имат представители от ДПС, определено създава дискомфорт на двете страни. "Няма да е лесно за тях да се присъединят към Renew, всъщност винаги е сложно, когато имате повече от една партия от една страна в едно политическо семейство. Така че те трябва да се споразумеят помежду си и да намерят компромис. Например холандците имат две, почти еднакво силни партии в същото политическо семейство. Така че е възможно", казва Франтеску.