Анализ | Скритите послания в последната реч на Урсула фон дер Лайен

В тази връзка евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, коментира, че "Зелената сделка не може да е за сметка на европейската икономика". С други думи, Европа чува и разбира умората на бизнеса от безкрайните европейски регулации и е готова да им даде глътка въздух в името на икономическия растеж.

Въпреки това икономическото развитие трябва и може да бъде и устойчиво. "През последните пет години броят на заводите за чиста стомана в ЕС нарасна от нула на 38. Понастоящем привличаме повече инвестиции в чист водород от САЩ и Китай, взети заедно. Това е силата на отговора на Европа спрямо изменението на климата", добави Фон дер Лайен.

Не на последно място, усилията, които европейският бизнес полага за декарбонизация, не трябва да бъдат за сметка на конкурентоспособността му. "Твърде често дружествата ни биват изключвани от чуждестранните пазари или стават жертва на хищническо ценообразуване. Често са подбивани от конкуренти, възползващи се от огромни държавни субсидии", докато вървят към нет зеро икономика, каза Фон дер Лайен. В тази връзка тя обяви, че комисията започва антисубсидийно разследване на идващите от Китай електрически превозни средства.

Друг гост в живото студио - евродепутатът Радан Кънев (ДБ/ЕНП), изтъкна, че категоричността ѝ към Китай според него е предизвикана от състоянието на европейската индустрия все пак. "Тревогите, свързани с Китай, са адресирани по категоричен начин, който рядко може да се види от Брюксел", коментира евродепутатът.

Освен усилията за по-социална Европа и за квалифицирането и развитието на кадрите (тъй като 74% от МСП заявяват, че са изправени пред недостиг на умения) Фон дер Лайен поиска помощ за малкия и средния бизнес, и то веднага. "Още преди края на годината ще назначим представител на ЕС за МСП, който ще докладва директно на мен. Искаме да чуваме пряко от малките и средните предприятия за ежедневните им предизвикателства'', каза тя.

Привличане на инвестиции във всичко - от микроелектроника до квантови изчислителни технологии и изкуствен интелект, от биотехнологии до чисти технологии, също е стъпка в тази посока. "Смятам, че Европа заедно със своите партньори трябва да бъде начело на разработването на нова световна рамка за изкуствения интелект, изградена върху три стълба: предпазни мерки, управление и иновации", каза Фон дер Лайен, реферирайки към първия закон за изкуствения интелект, който ЕС прие наскоро.

Реверанс към фермерите и външни търговски отношения

Поредицата от кризи, в паралел с големия набор от регулации, неминуемо засегна и земеделието в ЕС. Освен спорните досиета за индустриалните емисии, които предполагат налагането на емисионни квоти за някои големи стопанства, или закона за възстановяване на природата за заделяне на по-голям процент необработваема земя, да не говорим за вноса на украинско зърно. "Поради тази причина искаме да започнем стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС. Убедена съм, че селското стопанство и опазването на природата могат да вървят ръка за ръка. Имаме нужда и от двете", каза Урсула фон дер Лайен.

Освен храните, които е днешните условия могат да бъдат заплаха за сигурността на континента, значението на критичните суровини, които са в основата на ключови производства също нараства. Макар ЕС да опитва да си осигури максимална независимост за тях и местно производство, търговските отношения с трети страни няма как да бъдат заобиколени.

"Сключихме нови споразумения за свободна търговия с Чили, Нова Зеландия и Кения. Следва да се стремим да завършим споразуменията с Австралия, Мексико и Меркосур до края на тази година", каза Фон дер Лайен.

Връзките между Изтока и Запада също ще продължат да се засилват - от Индия и до Западна Европа. Предстои изграждане не само на икономически, но и на търговски и енергийни коридори. Важен момент е дали и как България ще бъде поставена на картата, смята и гостът ни в студиото Петър Витанов от социалистите.

"България и Румъния са част от нашето шенгенско пространство"

За мястото на България и Румъния в по-голямата европейска интеграция роля има и темата за Шенген. Според политолога Даниел Смилов важно беше топлото посрещане от залата на призива на председателката на ЕК за включването на България и Румъния в шенгенското пространство. "Това ще има някаква форма на натиск върху двете държави, които все още имат възражения", допълни Смилов.

Евродепутатът Илхан Кючюк (ДПС/Renew) също коментира за студиото, че думите й не са новина, но настоя, че "българските и румънските граждани не трябва да бъдат стигматизирани". Според него е необходима по-интензивна комуникация, за да се предадат правилните послания особено в Австрия и Нидерландия.

По време на студиото евродпутатът от Зелените Томас Вайз коментира, че разширяването не трябва да се основава на факти, а България и Румъния са изпълнили всички критерии преди много години, няма легитимна причина да бъдат спирани, а са блокирани заради вътрешнополитически причини и предизборни кампании. Но Зелените настояват да спре тази блокада, поне в австрийското правителство, в което те са партньор. "Въпрос е и на добросъседски отношения най-накрая да премахнем тази блокада", изтъкна той.

Скоро 30 или повече държави в ЕС?

Председателката на комисията обърна достатъчно внимание на потенциалното разширяване на съюза без да даде конкретика как и кога броят на европейските държави може да задмине 30. Андрей Ковачев коментира, че дали до края на десетилетието ще има разширяване, никой не може да каже. Не смята, че теорията да влязат всички наведнъж е много реалистична, защото държавите са много различни. "За да не отчайваме гражданите им, ЕС трябва да се отваря за тези държави поетапно по различните проекти и програми и инициативи на ЕС", смята Ковачев.

Според него Украйна, Молдова и потенциално Грузия трябва да получат справедлива възможност да тръгнат по пътя на евроинтеграцията, както и Турция. Трябва да имаме ясна визия, че това са нашите съседи, това са европейци и трябва да са част от нашата ценностна система, допълни евродепутатът.

Поглед към бъдещето

Ако трябва да сме обективни, мандатът започна с друга голяма криза, която очаквахме, че ще разруши съюза - Брекзит, каза Бойко Благоев, временно изпълняващ длъжността ръководител на Европейската комисия в София, като изтъкна, че "въпреки поредицата от кризи ЕС се справя и продължава да работи по дадените през 2019 г. политически заявки".

Евродепутатът Радан Кънев обаче вижда за първи път рискове за европейското бъдеще на България. Според него има една политическа партия, която се подготвя професионално за тези избори и която иска да ни извади от ЕС - "Възраждане", а всички останали проевропейски политически партии се намират в доста окаяно партийно състояние и не вижда да се подготвят за тези евроизбори. По думите му темата за въглищната енергетика е една от тези, които ще бъдат използвани.