Ето ви мониторинга, дайте ни Шенген

На свой ред съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков каза, че спирането на МСП е национален успех, а Денков и Мария Габриел са работили заедно като отбор. Петков се обърна и към премиерите на Австрия и Нидерландия с думите: "Присъединете се към европейския консенсус. Време е да подкрепите България и Румъния да влязат в Шенген, защото само когато тези две страни са вътре, шенгенското пространство наистина ще стане зона на сигурност. Време е това решение да бъде направено тази година".

"Механизмът за сътрудничество и проверка, въз основа на който България беше под наблюдение от началото на членството си в ЕС отпадна, благодарение основно на последното служебно правителство, в което правосъден министър бе Крум Зарков.", коментира и евродепутатът Елена Йончева.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе по-умерен в думите си, подчетавайки, че заслугата е на няколко правителства и парламенти.

В отговори до "Капитал", Европейската комисия потвърди: "последният доклад от октомври 2019 г. заключава, че България е постигнала достатъчен напредък в изпълнението на ангажиментите си към момента на присъединяването си към ЕС и че всички показатели могат да бъдат задоволително затворени."

Комисията уточнява, че наблюдава ситуацията в страната чрез годишния доклад за върховенството на закона: "България е изразила желание да приеме предложението на Комисията за контакти след доклада за върховенството на закона и препоръките му и за завършване на реформите по Плана. Изпълнение на ангажиментите на България и Румъния и продължаването на положителния темп на реформи ще гарантират, че постигнатият напредък е устойчив и необратим."

Нидерландия още не е убедена в напредъка, както и самите българи

Проблемът идва от там, че реформите по плана, които засягат върховенството на правото, все още са до никъде. За да поиска второто си плащане по плана, страната ни трябва да изпълни още 32 от общо 66 реформи (което трябваше да бъде направено още към януари 2023г.). Очевидно е, че това трудно ще се случи и до края на настоящата година. На практика от всичките сериозни реформи в съдебната власт, които България трябваше да извърши, до момента можем да се похвалим само с приемането на новия механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му, отбелязан и в доклада за върховенството на правото. Този механизъм обаче беше блокиран с последващи поправки в закона и нежеланието на прокурорската колегия на ВСС да назначи ад хок прокурор за разследване на ,и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов.

Както "Капитал" написа, на 11 септември 2023 г. с писмо на правителството на Нидерландия в Долната камара на нидерландския парламент беше представена оценка до каква степен е необходимо отпадането на Механизма за сътрудничество проверка (МСП). От една страна, вече служебният кабинет на Марк Рюте признава, че България и Румъния са предприели редица важни стъпки след последните доклади и че развитието в двете страни като цяло се движи в правилната посока. Въпреки това според кабинета редица от реформите все още не са напълно изпълнени. За България такава неизвършена реформа е привеждането на състава на Висшия съдебен съвет в съответствие с европейските стандарти, както подобряването на функционирането на Инспектората на съдебната власт, които изискват конституционна поправка. На 28 юли България започна процеса на тази конституционна промяна, която получи широка подкрепа от парламента, се посочва още в позицията на нидерландското правителство. "Освен това е важно България да прилага изцяло законодателството за реформата на Комисията за борба с корупцията и да демонстрира, че случаите на корупция по високите етажи на властта се разглеждат сериозно", се казва още в писмото до парламента.

Като заключение, нидерландското правителство все още застава зад позицията си, че напредъкът в Румъния е далеч по-осезаем и затова няма проблем с нейното присъединяване към Шенген. То все пак настоя да се отложи официалното приключване на мониторинга.

Възражението на Нидерландия обаче не е спряло ЕК да предприеме стъпката. Комисията не беше длъжна да поиска мнението на Съвета за официалното отпадане на мониторинга, въпреки това тя се е конултирала, както с държавите членки, така и с Европейския парламент.

В същото време, ветото на Нидерландия за Шенген няма как да бъде заобиколено, защото в този случай решението се взима с единодушие.

В четвъртък пресслужбата на Министерския съвет обяви, че премиерът Николай Денков е разговарял по телефона с премиера в оставка на Нидерландия Марк Рюте, който е заявил, че нидерландското правителство следи внимателно напредъка в прилагането на върховенството на правото в България и че кабинетът му е склонен да внесе отново в парламента на страната си въпроса, когато България ни покаже още повече резултати по тази тема.

Денков е уверил Марк Рюте, че през следващата седмица се очаква българският парламент да приеме промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които ще се реформира Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, се казва в съобщението. До средата на октомври е планирано да бъдат гласувани на първо четене предложените промени в конституцията, които се отнасят до ВСС. След това България ще информира ЕК и всички държави членки за постигнатия напредък в изпълнението на препоръките в доклада от 5 юли.

Австрия потвърди намерението си за ветото, в Румъния реагират остро

Както и нидерландското правителство посочва, Румъния си свърши работата много по-убедително още миналата година - и като реформи, и като дипломатически усилия.

Оттук нататък, пречка за нея е само Австрия, а румънците няма да се спрат пред нищо да "отпушат" границите си поне на Запад. Но дори и след речта на фон дер Лайен, в която тя ясно призова за включването на България и Румъния в Шенген, и след падането на мониторинга, Австрия потвърди намерението си за ветото.

Това предизвика остри реакции в Румъния, което вече нееднократно посочи, че е готова и да заведе дело в Съда на ЕС заради неправомерното вето и за загубите и пропуснатите ползи от него. Министърът на транспорта на Румъния Сорин Гриндяну обяви, че Румъния иска компенсация за загубите на превозвачите поради блокирането за Шенген, и спомена, че финансовото отражение за това е 2% от БВП.

Румънският евродепутат Рареш Богдан вече предложи и да бъде създаден Механизъм за сътрудничество за Австрия, която блокира достъпа на Румъния до Шенген, свободното движение на граждани и стоки, и с това нарушава договорите на ЕС и не зачита върховенството на закона.