Бюджет 2024: Повече за заплати и за инвестиции, без реформи

Приходите - с няколко неизвестни

През следващата година Министерството на финансите залага приходите да нараснат общо с 11.7% до 77.6 млрд. лв. Като при данъчните постъпления се залага ръст от 12.7 %. С най-голям бюджетен ефект е въвеждането на енергийни вноски върху вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия в размер на 20 лв. за 1 мегаватчас, водещи до допълнителни приходи от 2 млрд. лв. за 2024 г. От таблицата с приходната и разходна част, която се публикува към проектобюджета обаче не става съвсем ясно къде са сметнати тези пари. Около 740 млн. лв. повече се очакват от мерки за увеличаване на събираемостта. От въвеждането на допълнителен данък за големи корпорации се очакват 220 млн. лв. , от ръста на максималния осигурителен праг - 302.5 млн. лв, а от отпадането на намалената ставка от 9% на ДДС за доставката на туристически услуги и на услуга за използване на спортни съоръжения - едва 10 млн. лв.

В законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия като по това перо се очакват 324.3 млн. лв

Очакванията са за значителни постъпления по линия на европарите - с 1.9 млрд. лв. Повече, но вероятно тук са сметнати 1.4 млрд. лв. втора вноска по Плана за възстановяване, които Брюксел ще плати не през тази, а през следващата година.

Затова и в Тригодишната бюджетна прогноза за тази година е записано, че дефицитът на касова основа ще е по-голям - вместо на минус от 4.6 млрд. лв. се очаква Бюджет 2023 да завърши на минус от 5.82 млрд. лв. (3% от прогнозия БВП). Прогнозният дефицит на начислена остава (който гледа ЕК) остава непроменен - 2.9% от БВП.

От данните се вижда още, че приходната част за тази година се очаква да не бъде изпълнена заради по-малко събран ДДС с 1 млрд. лв.

Разходите - за заплати и инвестиции

Догодина държавата планира да преразпредели 40.7% от БВП или над 83.8 млрд. лв. като това е с почти 9.8 млрд. лв. повече спрямо тази година. Най-големите увеличения са при разходите за инвестиции, за заплати и за пенсии. Капиталовите разходи са планирани на рекордните 12 млрд. лв. (ръст от почти 50%), но няма информация за какво ще отидат те освен че ще има един милиард Фонд за общински инфраструктурни проекти.

Пенсиите се увеличават по т. нар. Швейцарско правило от средата на годината с 11%, за което ще са нужни още около 2.4 млрд. лв., а за заплати са предвидени 1.4 млрд. лв. повече (12.9%) спрямо 2023 г. От тях една част са за компенсиране на по-високата минимална заплата, 367 млн. лв. са за МВР заради увеличението на възнагражденията в системата с 10%, считано от август тази година. Други 290 млн. лв. са за нов ръст на заплатите в образованието, а 375 млн. лв., (от които 29 млн. лв. за общинска администрация) - за увеличаване на заплатите само на тези служители, при които има "значителни дисбаланси/неравенства в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури в секторите, предоставящи публични услуги".

Като цяло Министерството на финансите очаква компенсацията на един нает през следващата година да нарасне с над 10%. Само преди дни обаче МВФ предупреди, че продължаващо силно повишаване на заплатите може да подкопае конкурентоспособността на страните от Централна и Източна Европа. Както и че може да генерира повече инфлация. А ниската й стойност е един от критериите за еврозоната. Правителството прие като индикативна дата 1 януари 2025 г., но към момента страната не изпълнява критерия за инфлацията. Макар и българското правителство и Европейската комисия да излъчват сигнали, че компромиси са възможни, евентуални мерки, надуващи допълнително цените, правят това по-сложно.

В доклада към Бюджет 2024 се посочва, че през първото полугодие на 2023 г. реалната производителност на труда, общо в икономиката, нарасва с 0.3%, докато през разглеждания период номиналният растеж на компенсацията на един нает е 14.6% на годишна база.

Още дефицит и дълг

Министерството на финансите планира бюджетът да продължи да е на дефицит близък до 3% от БВП до поне 2026 г. За догодина се очаква той да е 6.2 млрд. лв. на касова основа. Пресметнат по европейската методология минусът в бюджета ще е 2.9% от БВП за 2024 г., 3% за 2025 г. и 2.5% от БВП за 2026 г. Част от дефицита, който се отчита на начислена основа обаче се дължи на времевото изместване при отчитането на разходите за доставки на военна техника, които са платени през предходни години на касова основа. Става въпрос за самолетите F-16, които бяха поръчани още от "Борисов 3".

Така догодина на България ще й се наложи отново да излезе на международните пазари - за да финансира заложения дефицит и да рефинансира падежиращ дълг. В доклада към Бюджет 2024 се посочва, че през следващата годината се планира дългово финансиране за 11.9 млрд. лв., "част от което е възможно да бъде осигурено чрез усвоявания по новите държавни заеми". За рефинансиране на дълга в обращение са предназначени 3.5 млрд. лв., от които 2.9 млрд. лв. (1.5 млрд. евро) за падежа на еврооблигации, емитирани през 2014 г. и 0.4 млрд. лв. за падежа на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар през 2014 г., както и 0.2 млрд. лв. за погашения по държавни заеми. " Останалата част от дълговото финансиране в размер на 8.4 млрд. лв. е предназначена за финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв", се посочава в доклада.

Предлага се максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., да е до 12.7 млрд. Лв. - за емитиране на ДЦК на вътрешния и международните капиталови пазари, " както и за сключване на структурни програмни заеми в размер до 500 млн. евро с ЕИБ и БРСЕ за съфинансиране проекти, изпълнявани със средства от Европейските фондове при споделено управление, през програмния период 2021-2027 г.".

Така максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. е фиксиран на до 49 млрд. лв. или 23.8% от БВП. Следващите две години таваните се покачват съответно до 57.2 млрд. лв. (26.3% от БВП) през 2025 г. и 66.5 млрд. лв. (28.8% от БВП) през 2026 г.