Кабинетът "Денков - Габриел" е гласуван. Кои са спешните и ключови задачи пред него

Двете политически сили миналата седмица се договориха Николай Денков (ПП-ДБ) да е премиер през първите девет месеца, а Мария Габриел (ГЕРБ) - през вторите девет. ГЕРБ и ПП-ДБ имат общо 132-ма депутати (след напускането на Радостин Василев). Заради конституцията, която формално не предвижда подобна конструкция, всъщност ротационният кабинет ще се крепи на "джентълменска" договорка между формациите. На практика това ще са две правителства. Когато изтече срокът на ротацията, премиерът Денков трябва да подаде оставка (а това значи и оставка на правителството), след което да се стартира процедурата по връчване на мандати от президента. И едва тогава мнозинството да избере Мария Габриел за премиер. Ангажиментът на партиите е, че министрите ще са същите, "ако не се наложат промени". Кои са министрите в кабинета на ПП-ДБ и ГЕРБ вижте тук.

До съставянето на ротационния кабинет се стигна след пет предсрочни парламентарни избора в рамките на две години и дълго управлявали служебни правителства, назначавани от президента, който все по-често е упрекван, че узурпира повече власт, отколкото е редно за целите на едно служебно правителство. Именно този факт в комбинация с позициите на Радев срещу въоръжаването на Украйна, които звучат проруски и в разрез с позициите на ЕС и НАТО, както и възходът на проруската националистическа партия "Възраждане" бяха основните фактори, които сближиха ПП-ДБ и ГЕРБ по линия на евроатлантизма.

Конфликтът и безпрецедентните скандали около главния прокурор Иван Гешев се оказаха допълнителен катализатор за формирането на общо правителство. Сега обаче пред него има редица тежки, важни и спешни задачи, пред които министрите ще се изправят.

Нов бюджет

Още при връщането на изпълнения мандат за правителство в понеделник ротационният премиер Николай Денков заяви, че първата задача на новата власт ще е да направи "нормален бюджет" за 2023 г. Вече половин година държавата работи с т.нар. удължителен закон, който досега й позволяваше да се разплаща нормално. Но

• а) срокът му на действие изтича на 10 юни;
• б) докато държавата работи с удължителни бюджетни закони, дефицитът продължава да расте, тъй като няма мерки за неговото ограничаване.

А рискът е в края на годината държавните финанси да финишират с огромен минус. Това означава повече и по-скъп дълг, сигнал към анализаторите и инвеститорите за трайно влошаване на фискалната дисциплина на страната и процедура по свръхдефицит от Брюксел. Последното ще провали и иначе обявената от новото правителство като приоритетна цел България да влезе в еврозоната в най-скоро време.

Междувременно финансовият министър Асен Василев заяви, че до две седмици правителството "Денков - Габриел" ще има готовност да представи бюджет с дефицит 3%, и увери, че този критерий няма да е спънка за страната по пътя към еврозоната.

Смяна на директорите на службите

Това също ще е сред първите задачи на кабинета, потвърди Денков в понеделник. Темата стана публична по "погрешка" заради изтеклите записи от срещата на Националния съвет на "Продължаваме промяната". И се превърна в повод за нападки от страна на противниците на партията с аргумент, че едва ли не външни фактори като "посолствата", а не българските власти решават кой управлява службите.

Причина за смяната на директорите обаче е много по-практична - както посочи Денков, "нарушен е балансът" при определянето им. Принципно те се избират и от Министерския съвет, и от президента, но в момента всички директори са избор на Радев, който управлява вече две години (с няколко месеца прекъсване при кабинета "Петков") през служебни правителства. В контекста на войната в Украйна Радев смята, че на Киев не трябва да се помага с оръжие, а отвън изглежда сякаш той застъпва проруски позиции, които са в разрез с тези на ЕС и НАТО. Логично е да се предположи, че назначените от него директори вероятно споделят неговата гледна точка. Позициите на управляващите партии пък са коренно противоположни. "Изпълнителната власт трябва да работи в синхрон със службите", каза Денков.

Законите по Плана за възстановяване

За второто плащане по ПВУ, което трябваше да се случи още тази пролет, трябва да бъдат изпълнени още 33 цели. Повечето от тях са свързани с приемането на закони и нормативни документи, но има и такива, които изискват обявяването на обществени поръчки или например провеждането на търгове за нови ВЕИ мощности. Към момента нищо от това не изглежда възможно за изпълнение преди есента (засега е одобрена само част от съдебната реформа), което значи, че най-рано тогава (ако парламентът работи ефективно) ще може да заявим получаването на 724 млн. евро.

Колкото до третото плащане, което също може да поискаме през 2023 г. - за него неизпълнените цели са 43 на брой. И е много вероятно да не успеем да заявим предвидените 749 млн. евро преди април-май 2024 г.

Освен това стои и въпросът с предоговарянето на част от ангажиментите по ПВУ, свързани с намаляването на CO2 емисиите от въглищните ТЕЦ. Служебният кабинет започна разговорите с ЕК и договори отстъпки, при положение че удвоим новите ВЕИ мощности. Сега редовното правителство трябва или да изпълните вече договореното или да започне нови преговори. При всички случаи ще са нужно систематизирани и бързи усилия, за да се отпуши голямото европейско финансиране.

Синхронизиране на българските позиции с тези на ЕС и НАТО за войната в Украйна

Пред новия министър на отбраната Тодор Тагарев стои задачата да възстанови разклатеното доверие в България от страна на евроатлантическата общност и да покаже, че не сме "троянски кон на Путин" в НАТО. Още от първия ден на работата си във военното ведомство той със сигурност ще се сблъска със сериозна съпротива от страна хората в армията, които гравитират към президента Радев. Смята се, че държавният глава заедно с БСП са в основата на елиминирането на номинацията му за същия пост по време на кабинета "Петков".

Бъдещият военен министър е горещ радетел за много по-активна пряка военна помощ за Украйна - тема, по която със сигурност ще се сблъска челно с президентството, особено ако активно задвижи процедура по предаване на МиГ-29 на Киев и/или "триъгълна сделка" за спешно намиране на натовски "заместващи" изтребители. Тагарев също така вероятно ще вземе дейно участие в разчистване на (про)руските активи в армията и най-вероятно във военното разузнаване, където около половината от служителите са ветерани от времето на Тодор Живков, а някои от тях дори са завършили шпионски школи в СССР. Сблъсък може да се очаква и с ръководството на Военновъздушните сили, където вече циркулира силно политизирано "отворено" писмо срещу бъдещия министър.

Сред по-неполитизираните първи приоритети на Тагарев вероятно ще бъде бързото придвижване на отлагания с години мегапроект за превъоръжаване на сухопътни войски с натовски бронирани бойни машини, както и доизграждането на проблематичната летищна инфраструктура на авиобаза "Граф Игнатиево", която е нужна за приемането на първите нови изтребители F-16 Block 70 в началото на 2025 г.

Реформата в съдебната система

Първостепенна задача на новото управление ще е изборът на нов Висш съдебен съвет, което е ангажимент на парламента и на органите на съдебната власт, но правосъдният министър Атанас Славов ще трябва да е посредник в този процес и да приложи много дипломация, за да се случи този избор и в парламента и да се насрочат нови избори от професионалната квота на магистратите. С промените в закона беше даден тримесечен срок на Народното събрание и на съдебната власт да проведат избори за членове на ВСС, а същевременно главният прокурор Иван Гешев обяви, че ще атакува закона в Конституционния съд, включително и новия избор на съдебна квота. Конституционалистът Славов ще трябва да проведе и тази битка. Предстои и отдавна закъснелият избор на нов Инспекторат към ВСС, пак от парламента, и пак с квалифицирано мнозинство.

Славов ще има и друга тежка задача в международен план, а именно да промотира закона в рамките на ЕС, така че той да влезе в очаквания през юли доклад за върховенството на правото. Всъщност още на 13 юни той трябва да се яви в подкомисията по мониторинг към комисията LIBE в Европейския парламент, където ще бъде и главният прокурор на изслушване за проблемите в България, и вероятно това ще е неговият втори сблъсък с Гешев. Първият се очаква в четвъртък, за когато е насрочено ново заседание на ВСС по двете предложения за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев.

Смяна на състава на куп регулатори с изтекъл мандат

Общо 17 институции - регулаторни и контролни органи, чакат от Народното събрание да избере нови членове на място на тези с изтекли мандати. Смяната на състава на някои от тях е по-важна и належаща от други. Висшият съдебен съвет, който в момента има ключова роля около скандалите и опита за отстраняване на компрометирания главен прокурор, например чака 11 нови членове от парламентарната квота, както и нов главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към ВСС. Освен това трябва да бъдат избрани управители на БНБ, на финансовия надзор, на НОИ, на Сметната палата, на КЕВР, на КПКОНПИ и още куп комисии. (Всички регулаторни органи, които чакат нови назначения може да видите тук.)

Смяната на състава на антимонополната комисия (КЗК) също е в дневния ред, макар формално мандатът на сегашния да не е изтекъл - той бе удължен от 5 на 7 години със законови поправки в края на последното управление на ГЕРБ. По времето на Борисов КЗК, оглавявана от близката до него Юлия Ненкова, се ползваше за натиск над неудобни на властта бизнесмени чрез огромни глоби, за пренареждане на обществени поръчки и концесии, както и за затваряне на очите за монополи и картели.

Изборът на нови състави на всички тези регулаторни и контролни органи няма да е лесен. От една страна, договорките за общоприемливи кадри между двете формации в правителствотото няма да са гарантирано безконфликтни. А от друга, за част от тези органи - като ВСС и Инспектората например, се изисква квалифицирано мнозинство, което означава договорки и с други партии.