🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Кои са десетте фирми с най-големи договори по плана за възстановяване

Близо 1000 компании са били одобрени по първата мярка за технологична модернизация. Кои са първите десет и как ще променят бизнеса си

Интересът към мярката за нови машини бе огромен - подадени бяха общо 2539 проекта.
Интересът към мярката за нови машини бе огромен - подадени бяха общо 2539 проекта.
Интересът към мярката за нови машини бе огромен - подадени бяха общо 2539 проекта.    ©  Цветелина Белутова
Интересът към мярката за нови машини бе огромен - подадени бяха общо 2539 проекта.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Около 1000 са фирмите, които ще получат финансиране по схемата за технологична модернизация.
  • Мярката ще помогне на бизнеса по-бързо да се справи с последиците от ковид кризата и да разшири производството и дейността си.
  • Това е първата схема по плана за възстановяване, по който реално изплатените суми са под 1%.

Едва 984 сключени договора. Така изглежда черно на бяло резултатът към момента от широко рекламирания и многократно прекрояван План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Бюджетът на плана за България заедно с националното съфинансиране е 15.6 млрд. лв., но над две години след неговото лансиране усвояването на средствата клони към нула.

Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН) все пак показва, че към момента договорените средства са 71%, но реално изплатените суми са 0.78% или 122.2 млн. лева. Част от тях са били усвоени от различни държавни институции, фирми или университети, но сред кандидатите има и немалко частни фирми, успели да стигнат до заветното финансиране.

Кои обаче са десетте най-големи бизнес бенефициенти и за какво точно са получили финансирането? Компаниите са от най-различни сектори на икономиката - от производство на козметика, през печатарски бизнес до ремонт на локомотиви с дългогодишна традиция, показа справка на "Капитал". Всички те са кандидатствали и са били одобрени за финансиране по първата процедура от ПВУ - за техническа модернизация, тъй като останалите схеми все още са в ход. Кандидатстването по нея изтече в края на м.г., а в предпоследния ден на м.г. Министерството на иновациите и растежа (МИР), което администрира мярката, публикува имената на първите в България 953 фирми, които печелят финансиране по плана.

Бюджетът по нея беше 260 млн. лв., а кандидатите - от всички региони на страната и всякакви сектори. Обяви се и списък с резерви от всички допустими индустрии, като най-голям брой предприятия, за които не достигна финансиране, са тези от регионалните приоритетни сектори. Впоследствие бюджетът бе увеличен с 32.5 млн. лв. и с това достигна 292.5 млн. лева. Парите бяха предназначени като техническа помощ за консултанти в подкрепа на експерти от дирекцията "Европейски фондове за конкурентоспособност" към МИР, но впоследствие те се отказаха от тях и решиха да пренасочат финансирането като допълнителен бюджет към мярката.

По нея най-общо фирмите можеха да кандидатстват за покупка на машини, оборудване, софтуер и различни системи с цел да намалят разходите си и да подобрят производството си. Затова и мярката бе особено атрактивна - подадени бяха общо 2539 проекта за 634 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ. Така макар и разнообразни като дейност, тези фирми са обединени от едно - желание за модернизация на производството с цел по-доброто и успешно позициониране на пазара.

Кой кой е в топ 3

С най-голяма обща стойност на проекта от 2 333 333 млн. лв. е базираната в Божурище "Пулсио" АД. През 2019 г. компанията беше отличена за "Високи постижения" в конкурса на Френско-българската търговска и индустриална камара за иновативни продукти и решения. Фирмата работи в печатарската индустрия, включително на френския пазар. Отличието бе връчено за разработения от нея инструмент за обработка на поръчки за печат за непрофесионалисти, който позволява цялостна персонализация на продукта. По-конкретно това обхваща целия процес - спецификация на продукта, пресмятане на цената му в реално време, печат и дори доставка.

"Пулсио" е мажоритарна собственост на Пламен Цанев (68%), а останалите дялове си поделят фондът BlackPeak Capital и българската компания "Базилиск". С финансирането по ПВУ се планира закупуване на високотехнологично оборудване - различни машини за книги и ножове, а една от основните цели е оптимизиране на производството, става ясно от съобщение на компанията.

Проектът на пловдивската "Евро стийл трейд" е вторият с най-голям одобрен бюджет. Дружеството е подписало договор на обща стойност 2 333 330 млн. лева (само с 3 лева под първия проект). Компанията търгува с метали и метални изделия, както развива и бизнес с отпадъци от черни и цветни метали, става ясно от справка в Търговския регистър. Проектът им е за закупуване на инсталация за рециклиране на полимерни материали, като целта е да може да се оползотворява пластмасата от електротехниката, която компанията рециклира. Сега тази пластмаса се депонира. Управител е Вангел Ценов, а съдружници са "Миконс" ЕООД и "Комб инвест".

Топ 3 на най-големите проекти по ПВУ се допълва от договора на "Балканкар - ЗПДЕА Г. КОСТОВ", по който се планира покупка на високотехнологично специализирано оборудване като автоматична машина за заварка/запояване, машина за навиване на бобини и др. Представител на компанията е Пламен Накев, а в съвета на директорите освен него влизат Радослава Накева и Цветелина Филипова, показва справка в Търговския регистър.

Медицина, козметика и малко стомана

Списъкът на десетте фирми с най-големи проекти за техническа модернизация е пъстър. Той се допълва от софийската "Сентилион", която развива повече от интересна дейност. Компанията се занимава с производство на електронни модули, системи и др. в областите медицина, авиационна и сателитна техника, системи за контрол и наблюдение, прецизна индустриална техника. Освен това няколко години "Сентилион" се специализира и в сектора на авиониката.

"Благодарение на нашето модерно оборудване и високи стандарти на качество ние се доказахме като успешен партньор на космическите технологии. Наносателити, произведени с нашата подкрепа и професионализъм, вече се намират в Космоса и доказват, че няма невъзможни неща пред иновациите и желанието за развитие", пишат в портфолиото си от компанията.

"Капитал" не успя да се свърже с ръководството на "Сентилион", за да разкажат повече за проекта си, но от съобщение на компанията става ясно, че финансирането, което е на обща стойност от 2.2 млн. лв., ще бъде инвестирано в закупуване на оборудване с цифрово-програмно управление, с помощта на което компанията ще повиши производителността си и ще разшири капацитета си.

Управители на компанията са Пламен Каменов и Николай Киров. Съдружници в "Сентилион" са Пламен Каменов и Ингеборг Хохмайер от Австрия. Списъкът с фирми с най-големи одобрени договори се допълва от ботевградската "Ник маш 97", която се занимава с обработка на метали и метални конструкции, както и с производство на детайли от прокат и заварена стомана, и от козметичната "Рубелла бюти", чиито договори са на обща стойност от по 2 млн. лева.

Кухни, локомотиви, дограма

Следват семейната фирма за професионално кухненско оборудване "АБ - Терм", която се управлява в съдружие от Борис, Христо и Михаил Абаджиева, и русенската "Експрес сервиз ООД", която произвежда и поправя локомотиви.

"Не сме имали никакви проблеми при кандидатстването, процедурата беше добре структурирана. Не сме доволни единствено от малкия размер на съфинансирането от страна на държавата", каза за "Капитал" зам.-управителят на компанията Цветелин Колев.

Според условията на схемата минималният размер на заявеното безвъзмездно финансиране за индивидуално предложение може да е 35 000 лв., а максималният варира в зависимост от категорията на предприятието. За микропредприятие той е 180 000 лв., а за малко - 350 000 лева. Ако обаче компанията попада в категорията "средно дружество", таванът е 700 000 лв. Максималният процент на помощта е до 50% в зависимост от избрания режим на помощ, категорията предприятие и мястото на изпълнение на инвестицията.

Основната ни дейност на "Експрес сервиз" ООД е съсредоточена в завода на компанията на гара Образцов Чифлик край Русе, където работят над 130 инженери и специалисти по ремонт на локомотиви. Самите машини пък се реализират на пазарите в Европа, Азия и Африка. Колев разказва, че заводът е повече от модерен, а за разлика от редица други предприятия "Експрес сервиз ООД" нямат проблеми със сметките за ток.

"50% от електроенергията за завода ни се произвежда от собствени солари. Това е една от причините да присъстваме на френския пазар, тъй като е изискване за френските железници", обясни Цветелин Колев.

Списъкът на десетте фирми с най-големи проекти по техническа модернизация продължава с "Металтехник", която развива производство на заваръчни конструкции, калени изделия и металообработка. Компанията е акционерно дружество, като 91% са притежание на "Холдинг Ес Пи Ел" АД. Договорът й по схемата е на обща стойност 1.85 млн. лв., като за почти същата сума е и контрактът на последната фирма от топ 10 - разградската "МТ пласт", която се занимава с производство, доставка и монтаж на PVC дограма. Управител и едноличен собственик на капитала е Евгени Тачев.

Като цяло голямото раздаване на пари от плана за възстановяване предстои. Въпросът е дали новото правителство ще продължи преговорите с ЕК за неговото пренаписване и съответно така ще забави изпълнението на проектите, или ще ускори сегашните схеми и мерки.