🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Местният вот

С какви позиции влизат партиите в битката за местната власт

Очакванията са ГЕРБ да запази кметските си постове в повечето от областните градове, но мнозинствата в общинските съвети ще зависят от ПП-ДБ

Повечето кметове на областните градове ще станат ясни след балотажа на изборите на 5 ноември
Повечето кметове на областните градове ще станат ясни след балотажа на изборите на 5 ноември
Повечето кметове на областните градове ще станат ясни след балотажа на изборите на 5 ноември    ©  Георги Кожухаров
Повечето кметове на областните градове ще станат ясни след балотажа на изборите на 5 ноември    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • В редица областни градове фаворитът за втория тур е ясен, но се очертава битка за второто място между двама, а на места и трима кандидати
  • Феноменът корпоративен вот може да се окаже решаващ за изхода от скметската надпревара във Варна и Пловдив
  • Прогнозите на социолозите са за шарени общински съвети и трудно сформиране на мнозинства

Ако е вярна максимата, че присъствието в местната власт е гаранция за дълголетието на партиите, кметските избори би трябвало да са с висок залог за всички политически сили. В най-новата ни история има примери за формации - НДСВ, която беше в управлението на страната два пълни мандата, но не беше добре представена в местната власт и отпадането й от изпълнителната власт беше последвано от изчезване от политическата сцена. Има го обаче и другия пример - на ГЕРБ, които вече повече от дванадесет години владеят по-голямата част от общините в страната и този ресурс им гарантира оцеляване в критични за партията ситуации. Такава например беше тази от 2020 г., когато имаше масови протести срещу управлението на Борисов и това стана причина за загубата на централната власт, но благодарение на позициите в местната власт не доведе до срив в подкрепата за партията.

Защо е важна местната власт за партиите

Присъствието в местната власт има и други предимства за формациите. За разлика от правителството, което може да падне по всяко време, ако загуби парламентарното си мнозинство, в местната власт това е невъзможно да се случи. Кметът остава, макар и с ограничени възможности, заради липсата на подкрепа в общинския съвет. Всичко това гарантира сигурен властови ресурс за съответната политическа сила за четири години. В големите областни градове освен политически този ресурс е и икономически заради зависимостта в по-голяма или по-малка степен на част от бизнеса от местната власт, която разпределя немалък финансов ресурс чрез обществени поръчки и други начини. В по-малките общини пък в най-голяма степен фирмите и хората са зависими от общината и кмета, които в повечето случаи се явяват и основният работодател в дадено населено място. А политическото влияние по места означава икономическо влияние чрез обръч от фирми и верни гласоподаватели.

По тези причини и залогът на основните политически сили на този вот изглежда голям. За ГЕРБ той е свързан със запазването на позициите им на всички нива в местната власт - големите областни градове, средните и малките общини. За ПП-ДБ вотът е възможност да увеличат присъствието си по места освен в София, където коалицията е първа политическа сила и на тези избори според социологическите прогнози има шансове да детронира ГЕРБ от кметския пост. Една от партиите от коалицията - ПП, е нова формация и излъчването на нейни представители в общинските съвети ще й позволи по-бързо да създаде и укрепи местните си партийни структури. За другата формация - ДБ, които имат представители в общинските съвети, местният вот е шанс да разширят влиянието си по места. Голямото предизвикателство пред БСП е да задържи спечелените на предишния местен вот позиции, предвид разцеплението в редиците на партията и ниските резултати, които социалистите постигнаха на парламентарните избори от последните две години.

Каква е картината преди вота

Броени дни преди вота обаче картината как основните политически сили ще си разпределят позициите в местната власт е неясна. В хода на предизборната кампания и в последната седмица преди вота бяха огласени данни от социологически проучвания за настроенията на жителите в някои областни градове, но коментарите по тях са с уговорката, че вотът може да поднесе изненади и това да промени предизборната картина. В други обаче не са измервани обществените нагласи и трудно може да се каже какви са шансовете на кандидатите за кметове. Още повече че във всеки областен град и община ситуацията е специфична и за резултата от изборите влияние оказват и редица локални за конкретния областен град или населено място фактори. Като например наличието на сериозен "корпоративен вот" - избиратели роби, които могат да бъдат насочвани от своите работодатели в една или друга посока. Още по-сложна е прогнозата как ще изглеждат общинските съвети, които се избират още на първия тур. Причината е, че очакванията са те да са шарени и в тях освен основните политически сили да влязат и по-малки формации, които обаче имат тежест в съответното населено място, както и местни играчи, зад които най-често стоят определени икономически интереси.

Въпреки мъглата около ситуацията непосредствено преди първия тур на изборите все пак могат да се откроят няколко неща.

Къде може да бъде избран кмет на първия тур

Социолозите, с които "Капитал" разговаря, прогнозират, че ГЕРБ ще запази кметските си позиции в повечето от областните градове, които и досега управлява. За разлика от предишните избори обаче, когато още на първия тур партията на Борисов спечели вота за кмет в осем областни центъра, за този вот очакванията са в неделя техният брой да е по-малък. С голяма доза сигурност според тях още на първия тур може да бъде избран досегашният кмет на Бургас Димитър Николов. Той управлява града от 16 години. Според проучване на агенция "Маркет линкс" по поръчка на bTV за него биха гласували 64% от жителите на града. За тази безалтернативност на Николов освен факта, че той минава за един от успешните кметове на ГЕРБ, до голяма степен принос имат и ПП-ДБ, които не успяха да излъчат единна кандидатура за кмет, а се явяват на вота с двама кандидати - Костадин Бачийски и Димитър Найденов, които обаче имат пренебрежимо нисък резултат според проучването - съответно 7% и 3%. Според съоснователя на изследователския център "Тренд" Димитър Ганев още на първия тур може да бъде избран и новият стар кмет на Враца от ГЕРБ Калин Каменов, който управлява града вече два мандата. Такива са предварителните сондажи и за Перник, където сегашният кмет Станислав Владимиров също се очертава да спечели вота още на първи тур. На предишните избори той беше издигнат за кандидат за кмет от БСП, но впоследствие напусна партията и на вота се явява от името на формация, която основа малко преди изборите, но беше подкрепен и от ГЕРБ.

Според предварителните проучвания близо до необходимия процент гласове - 51%, за спечелването на кметския вот е и настоящият кмет на Стара Загора Живко Тодоров, който управлява града от 2011 г.

Битките за второто място на балотажа

Според социолозите има няколко областни града, в които единият от кандидатите за кмет е фаворит, но подобно на София, битката ще е кой да отиде на балотажа с него. Такава е ситуацията в Русе, където почти сигурно сегашният кмет от БСП Пенчо Милков ще отиде на втория тур, но основният му опонент за балотажа ще бъде излъчен от някого от тримата кандидати - на ГЕРБ Иван Иванов, на ВМРО Искрен Веселинов и на ПП-ДБ Рена Стефанова. Те са с близки резултати, като разликата между тях е в рамките на статистическата грешка между един и два процента според проучване на "Алфа рисърч", направено по поръчка на bTV. Подобна е и картината в Плевен, където настоящият кмет Георг Спартански, издигнат от инициативен комитет, най-вероятно ще отиде на балотаж, но не е ясно кой ще бъде опонентът му. За второто място в града спорят Валентин Христов (ГЕРБ), независимият Чавдар Попов и Наталия Цанева (ПП-ДБ), като подкрепата за тях според "Маркет линкс" е в рамките на между 2 и 3%.

Трима кандидати се очертава да се борят за второто място на балотажа и в Благоевград. Там сигурен за втория тур е сегашният кмет Илко Стоянов, който се явява като независим, но е подкрепен от ГЕРБ. Опонентът му за втория тур обаче ще бъде излъчен между бившия областен управител от служебното правителство на Гълъб Донев Николай Шушков, който се явява на изборите като независим кандидат, подкрепен от БСП, Методи Байкушев от ПП-ДБ и бившия кмет на града, който беше от ГЕРБ, но напусна партията, Александър Камбитов.

Парадоксът недоволни от кмета, но ще гласуват за него

Предварителните сондажи на социологическите агенции показват един странен парадокс - в някои от областните градове преобладаващите настроения сред жителите им са с резерви относно работата на настоящите им кметове, но въпреки това те са фаворити на първия тур от изборите. Според управителя на "Маркет линкс" Добромир Живков например във Варна броят на неудовлетворените от състоянието и посоката на града са два пъти повече от тези, които казват, че са удовлетворени. Въпреки това настоящият кмет Иван Портних от ГЕРБ води в социологическите сондажи за изборите. "Възможна е мобилизация за наказателен вот срещу Портних. Но не е ясно този вот, ако се мобилизира, накъде ще отиде - дали към кандидата на "Възраждане", или към този на ПП-ДБ", казва Живков. Разликата между кандидата на "Възраждане" Коста Стоянов и на ПП-ДБ Благомир Коцев е два процентни пункта, което предвещава оспорвана битка между двамата за достигането до балотажа.

Подобни наблюдения, само че за Велико Търново, има и социологът Живко Георгиев. Там също в прогнозите води сегашният кмет Даниел Панов, който управлява града вече три мандата. Показателно обаче е, че на предишния вот той спечели кметското място още на първия тур, но на предстоящите избори се очертава да отиде на балотаж заедно с кандидата на ПП-ДБ Йордан Терзийски.

Феноменът корпоративен вот

За изборите във Варна има и още една особеност - че корпоративният вот може да наклони везните в полза на един или друг кандидат. Този феномен до голяма степен е характерен и за Пловдив. "Във Варна и Пловдив има мощни задкулисни центрове, които контролират между 10 и 20% от гласовете, които могат да бъдат пренасочени натам, накъдето имат най-добре изградени канали за трансфер на политическо влияние с финансов ресурс и обратното", казва социологът Живко Георгиев. Според сондажите в Пловдив се очертават двама претенденти за балотажа - издигнатият от ГЕРБ Костадин Димитров и от ПП-ДБ Ивайло Старибратов, като разликата между тях според "Алфа рисърч" и "Маркет линкс" е сравнително малка - 6%. На втория тур решаващи може да се окажат гласовете на "Възраждане", БСП, но и на бившия кмет Славчо Атанасов, зад когото на тези избори застават две по-малки формации с дългогодишно присъствие в общинския съвет и се счита, че изразяват интересите на фирмата, която от дълги години държи сметопочистването в града.

Трудни мнозинства в общинските съвети

Дори и обаче ГЕРБ да запази кметските позиции в повечето областни градове, за разлика от предишния вот, на този се очертава да има по-малко влияние в общинските съвети, където очакванията са за сериозно представителство на ПП-ДБ. Доста интересна е ситуацията в Русе например, където според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" три партии - ГЕРБ, БСП и ПП-ДБ, имат равни позиции за присъствие в общинския съвет. Близки резултати според проучванията ПП-ДБ и ГЕРБ имат и в Пловдив, където според данни на "Маркет линкс" те се очертават първа и втора политическа сила, но разликата между тях е 4%.

Със сигурност по-сериозно присъствие в общинските съвети ще има и "Възраждане".

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    b.davidkov avatar :-|
    masay
    • - 1

    На тези избори, както и на предишните, партиите не са самостоятелни играчи, а са (поне част от тях, т.нар. "сглобка") заклещени като кучета необявено съвукупление. След като тия, които щяха да преследват и разследват мафията в лицето на Борисов и Пеевски, от месеци я оставят да ръководи правителството, стига мандатоносителите да получават своя дял, означава, че ни излъгаха.
    На изборите в неделя сглобката е потвърдена отново, защото двете ѝ страни имат уникална възможност в това междуцарствие да грабят с пълни шепи и да твърдят, че мръсниците са другите от карето.

    Аз ще гласувам извън сглобката. Тях ги видяхме как ни излъгаха.

    Нередност?
Нов коментар