Управлението на градовете: гледайте не само кмета, а и съвета
Въпреки че изборът на кмет е мажоритарен, ключовите решения се взимат от общинския съвет, чийто състав и действия често са неясни за гражданите и това е проблем
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Много български градове са забравили какво значи добро управление заради "тихо" кметуване и удобно размити отговорности.
- Въпреки че изборът на кмет е мажоритарен, ключовите решения се взимат от общинския съвет, чийто състав и действия често са неясни за гражданите и това е проблем.
- С договарянето на мнозинствата в новите съвети проблемът с прозрачността най-вероятно ще продължи.
Ако се спънете лошо на разбит тротоар - независимо в столицата или малко градче, каква ще бъде реакцията ви: ще наругаете общинското ръководство и ще забравите или ще поискате да разберете коя чия точно е отговорността за състоянието на тротоара. А ако вече сте писали жалба или сте давали сигнал независимо по какъв повод, вероятно вече сте наясно, че от тази комуникация няма да разберете реално кой е "виновен".
Лицата на градовете, разбира се, са кметовете, за които ще гласуваме мажоритарно тази неделя. Но тротоарът, в който се спъвате, не е само негова отговорност. Общинският съвет, пълен по правило и с много неизвестни за жителите лица, е този, който решава какви да са правилата. Той отговаря и за всички общински дружества, които често свързваме с високи сметки или недостъпни услуги. Кметът изпълнява и което е по-важно - контролира. Оттам произтича възможността да изисква и настоява за качество на общинските услуги.
На най-долното стъпало в йерархията са районните кметове, които спрямо повечето натрупани проблеми са с "вързани" ръце, но най-често са обект на недоволството (виж отговорностите в каретата).
От счупена система - счупени тротоари
Добър пример за това как реално се управлява един град е програмата за ремонт на тротоари в София, която предвиждаше те да се правят по стандарт, каквото сега отново обещава кандидатът за кмет от ГЕРБ Антон Хекимян. Тя беше гласувана от Столичния общински съвет, като едно от условията беше 70% от средствата (или 200 млн. лв., голяма част от тях - заем от Европейската инвестиционна банка) да се инвестират от голямата община, а други 30% да бъдат разпределени към всички 24 районни общини, за да се управляват от районните кметове.
Какво обаче реално се случи? Въпросната програма с новите стандарти се вля към редовната обществена поръчка за пътна поддръжка на улици и тротоари. За възлагането отговаря кметът заедно със съответните дирекции, които се грижат как технически да изглеждат нещата и какви условия да се заложат. Процедурата се забави, макар че председателят на Столичния общински съвет (СОС) Георги Георгиев и кметът Йорданка Фандъкова обясняваха пред медии как програмата за ремонт на тротоари с нови стандарти активно се изпълнява. Де факто рамковите договори за срок от четири години бяха подписани няколко месеца преди края на мандата, с изключение на една позиция, включваща районите "Младост", "Студентски" и "Панчарево".А за изпълнители в срок от четири години бяха избрани познатите фирми, получавали аванси за "Хемус", строили "Струма", водни проекти, печелили "златните търгове" за поддръжка на магистралите и пътищата. Другата част са вече познати в София фирми като свързваната с Орлин Алексиев ДЛВ, както и "Виа конструкт груп", която навярно е по-добре позната с предишното име "Джи Пи строй". А дали наистина ще се спазват заложените стандарти няма как да е сигурно, ако общината не промени начина, по който осъществява строителен надзор.
Поръчката за тротоарите е и пример за фалшива децентрализация на ресурсите към районите. Макар и те да получиха (след множество молби) процент от средствата, за да проведат собствени процедури, поръчката за голямата порция от средствата пак е организирана от общината на позиции по райони. "Тази година поради липса на договор между Столичната община и изпълнител ремонт и поддръжка на улици и тротоари в район "Панчарево" няма да има. От друга страна, когато районът проведе процедура, голямата община не ни отпуска финансиране. Тук имаме такъв пример за детска градина, за която има готов проект, осигурен общински терен, избран изпълнител, но от общината не отпускат финансиране", каза пред "Капитал" Николай Гюров, досегашен районен кмет на "Панчарево" и независим кандидат за втори мандат. Такъв механизъм за разпределение на отговорностите, разбира се, е за сметка на интересите на гражданите.
Изненаданите граждани
Благодарение на това разтоварващо от отговорност удобство в трите най-големи български града, контролирани от дълги години от ГЕРБ - София, Пловдив и Варна, последният мандат мина под знака на мълчаливото управление. Кметовете нямат и ясно заявена визия пред гражданите с конкретни ангажименти, за чието изпълнение може да им се потърси отговорност. Не си личи и контролната им функция, администрациите не работят в синхрон. Извън избухналите скандали, заради които това се налагаше, Йорданка Фандъкова, Здравко Димитров и Иван Портних предимно избягваха срещи и публични изяви пред гражданите.
Действията на общинските съвети са още по-непрозрачни. Немалка част от членовете им остават неизвестни за обществеността през целия мандат, но именно те в същото време са гласували спорните решения. В София такива примери изобилстват: така бяха отпуснати средства за ремонт на Борисовата градина без проект, впоследствие неоползотворени и пренасочени към районите (предимно с кметове на ГЕРБ) за облагородяване на междублокови пространства; така беше подписан неизгодният договор с частния превозвач, свързан с групировката ВИС, "МТК гроуп"; беше спрян нощният градски транспорт; бивши районни кметове на ГЕРБ бяха временно назначени в бордовете на общински дружества и т.н.
За Пловдив и Варна стана общ емблематичният пример със сагата около "подаряването" на Пловдивския панаир на Георги Гергов. Общинският съвет в Пловдив тази година взе и още едно спорно решение, което предизвика протести - упълномощи кмета Здравко Димитров да купи 67 дка от мистериозния им частен собственик в парк "Отдих и култура". Това лято съветниците във Варна пък решиха пространство с 300 дървета в район "Младост" да бъде унищожено, а теренът от 9 дка, на който се намира, да бъде продаден за застрояване. Общинският съвет в Русе пък реши през лятото на 2022 г. спорното отдаване на общински терен за паркинг на частен играч, който събуди аналог с модела "Капитан Андреево".
Често местните решения предизвикват гнева на гражданите, но при свършен факт, до който може да не се стигне, ако те или техни представители се ангажират да следят по-отблизо заседанията на общинските съвети. Със сигурност ще си спестят неприятните изненади.
Още от същото ли?
Досега мнозинствата в повечето градове, управлявани от ГЕРБ, се крепяха на коалиции с по-малки партии. Например в София решенията се взимаха с гласовете на 27 съветници от ГЕРБ и 5 от групата на "Патриотите" (ВМРО и "Атака") от общо 61 съветници в СОС. Предвид силата, която имат общинските съвети, и очакването за още по-раздробения им състав голямото притеснение трябва да идва именно по линия на прозрачността. Причината е, че ще се налага договаряне за всяко решение, което в наложената политическа култура често означава спазаряване (виж повече в текста тук.).
В изработването на формулата за новите общински съвети ще участват много от досегашните съветници и това поставя основателния въпроса дали в управлението на градовете нещо ще се промени и след тези местни избори.
И все пак има как да се промени - кметовете например, за които се смята, че са с вързани ръце по отношение на решенията на общинските съвети, могат да разчитат на гражданите, ако не са съгласни и смятат, че решенията нарушават техните интереси.
Те не са "безгласни букви", но рядко издигат гласа си, а хората като че ли свикнаха с оправданието "всичко е много трудно". Кметовете са двигателите за развитието на градовете в други държави, които тук се дават за пример. Друга е причината тук да не се случва това или да се случва обратното - градовете да западат.
Защо е важно да гласуваме за общински съветници?
От общинския съвет зависи по какъв начин ще се разходват средствата от общинския бюджет, как ще се поддържат общинските сгради и улици, какъв размер местни данъци и такси ще плащаме, колко детски градини и училища ще имаме, какъв градски транспорт ще можем да ползваме и какви ще са цените за него, дали и къде ще има велоалеи и т.н. Така опростено обясняват ролята на съветите от сдружение "Академия за гражданско образование" в своя наръчник за местните избори.Преференция за общински съветник:
При гласуването за общински съветници можем да гласуваме освен за пределена листа (на политическа партия или коалиция), така и за конкретен кандидат от тази листа. Така например, от листата на политическа партия Х ние подкрепяме кандидат Y. Това става като на бюлетината посочим конкретният преференциален номер за този кандидат Y. В случай че листата на партия Х събере достатъчно подкрепа за влизане в общинския съвет (вж. относно общинската избирателна квота по-горе) и преференциите за кандидат Y са повече от 7% от действителните гласове, подадени за листата на партия Х, то кандидат Y автоматично се изкачва нагоре в листата и шансът той да стане общински съветник е по-голям, пише в наръчника на сдружението.
Какво прави кметът?
Кметът управлява и контролира цялостната дейност на общинската администрация. Ако общинският съвет пише общинските "закони" и внедрява промени, кметът е този, който прави така, че те да станат реалност. След като общинският съвет е приел бюджета например, кметът е длъжен да осигури изпълнението му. За целта възлага различни дейности (например строителство на улици, детски градини, почистване на улици, ремонти на улично осветление и пр.). Кметът също така контролира изпълнението на тези дейности, за да подсигури, че са извършени по адекватен начин, който няма да доведе до бъдещи проблеми.На кмета помага цялата общинска администрация (включително дирекции, отдели, сектори, които консултират, но и имат властта да издават определени актове). Към кмета работи и инспекторат за контрол и проверки по антикорупционни въпроси, който упражнява контрол и има за задача да не допуска корупционна дейност.
Районният кмет, който нищо не може
Кметовете на райони реално са помощници на кмета на голямата община и изпълняват бюджета на общината за съответния район: организират провеждането на благоустройствени мероприятия, стопанисват общинска собственост, представляват района. Ролята им на посредници, без власт и много функции, многократно е поставяла въпроса за децентрализация. Последно в края на миналата година "Демократична България" внесе законопроект, който предвижда 20% от приходите от данъци да остават в районните общини като първа стъпка за това. Един от вносителите беше районният кмет на "Триадица" Димитър Божилов (ПП-ДБ), който коментира: "На ежедневна база посрещаме сигнали и оплаквания, които са незначителни за нивото на голяма Столична община, но изключително значителни за хората, които са ни ги написали. Нашето призвание е да сме най-близко до хората. Това не може да стане, когато сме лишени от собствен бюджет. Тогава мажоритарният вот олеква."По думите на кандидатът за кмет на район "Панчарево" Николай Гюров, България е единствената страна-членка на ЕС, която не е приела Директивата за децентрализация, а районните администрации могат доста ефективно да провеждат процедури по ЗОП и да възлагат обществени поръчки.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.