Ваня Григорова и амбицията да се появи "левият Бойко Борисов"

"Не мога да дам отговор дали ще правя партия. За момента работя за каузата си, но ако се събере достатъчно енергия, която да е постоянна, а не стихийна, можем да мислим нещо в тази посока", отговаря тя на въпрос има ли самочувствие да направи опит да оглави поредния нов ляв проект.

В годините подобни къде еднодневки, къде оцелели по-дълго партии има много. Лявото се разрои точно както дясното. Малки леви ядра се образуваха край Георги Първанов и Румен Петков; Татяна Дончева, Мая Манолова. На всеки избор въпросните формации правят най-разнообразни коалиционни комбинации около оста си, но голямата цел при всички тях - независимо дали са заедно или поотделно, винаги е една и съща и винаги непостижима: да изместят БСП от мястото на централна сила вляво. Опитите остават неуспешни дори на фона на маргинализирането на БСП, свиването на електората ѝ в пъти за последните 10 години и крамолите на "Позитано" 20.

"Роди се звезда"

Григорова обаче се превърна в звезда за соцелектрората, или поне за такава беше обявена от другия ляв център, оспорващ лидерството на Корнелия Нинова - президентството. В нощта след първия тур на местните избори, когато кандидатката изненадващо измести Антон Хекимян (ГЕРБ) от второто място в София, получавайки около 80 000 гласа подкрепа, секретарят на Румен Радев Крум Зарков публикува лаконичен коментар на стената си във Facebook: "Роди се звезда." Седмица по-късно тя увеличи над два пъти подкрепата си, а Васил Терзиев (ПП-ДБ) стана кмет на града с едва около 5000 гласа преднина.

Самата Григорова не поздрави опонента си за победата, направи заявка, че ще оспори първенството му в съда, а впоследствие и взриви поддръжниците на Терзиев с определението си за част от тях - "либерален лайномет". За думите си, написани в социалните мрежи, тя не просто не се извини, напротив - повтори ги в национален ефир.

Пред "Капитал" Григорова каза по повода: "Когато срещу себе си имаш жълта активност - трябва да бъде ясно назовавана." За себе си обясни, че се приема като човек със самочувствие. И го демонстрира. Според нея "обикновените хора" от години "имат нужда от някой със самочувствие, който да изкаже техните мисли". А за вербалната агресията твърди, че не се смущава да прибягва към нея, когато "с преговори не става".

Левият популизъм

От начина, по който тя подбира думите си, едно изглежда ясно: Ваня Григорова не просто се цели в лидирането на лявото, тя и екипът около нея виждат възможност във всички ниши, които могат да бъдат привлечени с популистки послания - патриотични отломки, маргинализирани групи.

Според данните от социологическите агенции тя е надскочила левия вот още на първи тур - едва половината от 80 000 души, дали гласа си за нея на 29 октомври, са избиратели на БСП. Адресатите ѝ са ясни още от кампанията - малките хора, онеправданите, работниците, крайните квартали, но най-вече ядосаните. "Говори достъпно, на обикновените", коментираха от екипа ѝ. На хората около новата звезда им се харесва да мислят за нея като за лявопопулисткия проект - Бойко Борисов за социалисти.

Че сходства има, е безспорно. Едно от основните е, че когато говори спокойно Григорова на практика не описва никого като невъзможен партньор. Оставя впечатлението, че досущ като Бойко Борисов може да се разбере с всички. В Столичния общински съвет, където остава след неуспеха в кметската битка, тя самата разказва, че би работила и с ГЕРБ, и с ПП-ДБ, а и с всички останали. "Стига да имаме допирни точки, какъв е проблемът", пита тя.

Григорова и хората зад нея

Прагматизмът ѝ, който остава скрит зад емоционалния образ, демонстриран публично, ясно проличава, когато описва хората, застанали зад кандидатурата ѝ в София.

Хладнокръвно и без особена мимика на иначе живото ѝ лице разказва как не се смущава от подкрепата на разследвания за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов. "Нека се докаже, нали още не е осъден", казва спокойно тя. Румен Петков, по думите ѝ, виждала на представянето на номинацията ѝ в БТА, с Волен Сидеров я свързвали две участия в телевизия "Алфа". Какви са тези хора, че за интегритет при тях не може да става и дума, не са теми, които могат да смутят новата лява звезда. "Между мен и тях няма знак за равенство - подкрепят ме", казва Григорова, която не се смущава, че е припозната и от електората на "Възраждане". "Там има хора, с които може да се работи", обяснява лаконично.

Очевидно смята същото и за "Атака" - чиито някогашни привърженици бяха едни от организаторите на Луков марш, а в зората на лявата си кариера Григорова беше организатор на шествие срещу Луковия марш.

Имало ли е договорка с Борисов

Може би на подобна пресметливост се дължи преливането на гласове от ГЕРБ към нея на балотажа. Според "Алфа рисърч" 48% от подкрепилите Антон Хекимян на първия тур са гласували впоследствие за Григорова.

Дни след втория тур Нинова използва и темата с първоначално дадената публична подкрепа от Борисов за кандидата на левите в София, за да се разграничи ясно от Григорова.

Заставането на Кирил Добрев (който беше един от идеолозите на евентуално сближаване между ГЕРБ и БСП и свързани с когото фирми получаваха държавни поръчки от правителството на ГЕРБ) зад номинацията на БСП - София (възприета по-късно и от централното ръководство на партията), беше публично признание, че в случай на нужда Борисов би имал път и към "Леге" 10. И нуждата се появи: отиването на балотаж на Григорова без съмнение беше възможност за ГЕРБ да опитат да играят срещу ПП-ДБ. Ако случайно тази игра беше направила Григорова кмет, Борисов можеше да има властови претенции към партньорите си заради загубата на столицата от тяхна страна.

Екипът на Григорова не отрича, че Борисов е имал полза от нея, но и не потвърждава за договорка. Ако е имало разговори с ГЕРБ, твърдят, че не са водени от тях. Дали обаче е имало, защото зад номинацията ѝ както те сами казват, са застанали всякакви хора - не се знае.

Екипът на Григорова не отрича също, че бившият заместник-председател на БСП и приближен на Нинова - Кирил Добрев, е "човекът с парите" в тази кампания. Дали е заради враждата му с "Позитано" 20, или защото убедено е повярвал в Григорова, никой не си е правил труда да попита.

Освен Добрев до Григорова застана и символният за БСП Костадин Паскалев, който преди година поведе битка в партията срещу ръководството на "Позитано" 20. Подобна подкрепа е иронична, защото Добрев и Паскалев бяха най-дейните участници в създаването на Корнелия Нинова като алтернатива на Сергей Станишев и Михаил Миков в БСП.

Двата пътя пред Григорова

От една страна, фактът, че кандидатката беше номинация на БСП - София (което принуди централата на партията да я подкрепи), а от друга, че зад нея застанаха всички противници на Нинова - от Добрев и Паскалев до Румен Петков и Мая Манолова, ясно позиционира Григорова. Очевидно е, че тя самата търси разграничаване от "Позитано" 20. Оттук нататък пред лявата звезда има само два пътя. Единият е да опита да лидира станалия митичен "нов ляв проект". Другият е, поемайки задължения в Столичния общински съвет, за който извън избори се говори само при скандали, Григорова да се слее с останалите безименни съветници в следващите четири години.

Очевидно е, че гласовете за нея няма да се превърнат в капитал за "Позитано" 20. Очевидно е дори, че популярността ѝ ще работи против Корнелия Нинова, която не се появи в кампанията, а веднага след балотажа се разграничи от Григорова.

Ето защо единственият въпрос, който стои реално в лявото пространство, е може ли неуспялата кандидат-кметица да генерира такава енергия край себе си, че да създаде "нов ляв проект"? Погледи в него са вперили от "Дондуков" 2; Сергей Станишев и групата евродепутати на БСП, които са в конфликт с Нинова; БСП - София, които са опозиция на Нинова, до бивши съюзници и настоящи нейни врагове като Кирил Добрев и пловдивския олигарх Георги Гергов.

Всички тези центрове, гарнирани от сенки, надничали зад тройната коалиция, като Румен Петков например, виждат във Ваня Григорова ракета носител на амбициите им. И понеже самата тя и хората, които лично е довела за кампанията си, няма на кого другиго да разчитат, по-вероятно няма да направят нов ляв проект. Просто защото новият проект ще разчита на стари леви хора, със стари леви нрави. Ще разчита и на добре познато ляво финансиране.

Това на практика означава, че дори и да има тяга за нова лява формация, и финансирането, и организирането ѝ ще зависи от онези до болка познати лица, които винаги са извличали полза от това да държат левите избиратели маргинализирани, възрастни и залепени за Русия. Което означава, че "новият ляв проект" едва ли ще бъде модерна европейска левица.

Че и Ваня Григорова трудно би избягала от това въпреки силния ѝ резултат, беше видимо в края на кампанията, когато в интервю за "Нова телевизия" тя отказа да отговори на въпрос дали смята Крим за руски, а Владимир Путин за агресор. И не на последно място, когато вместо като млад левичар да припознае либерални виждания, тя атакува "либералния лайномет".

Промяната: Григорова през 2019 и през 2023

Дали Григорова е сменила възгледите си автентично, или ѝ се е наложило, няма как да знаем. Известно е само, че изказванията ѝ сега и през 2019 г съществено се различават едно от друго. Така например пред БНТ преди четири години, критикувайки ГЕРБ, тя казва: "много по-голям проблем за нас е, че уж се стремим към Запада, а се връщаме към Изтока. Защото масово се твърди, че Изтокът е мястото, на което се вземат задкулисни решения."

През 2019 г. Григорова се яви на европейските избори като независим кандидат и получи 9320 гласа. Тогава, макар и в доста по-малка степен, тя беше разглеждана също като лява звезда. Само със собствените си усилия синдикалистката взе резултат, двоен на гласовете за "Движение 21" например. Личните ѝ усилия донесоха по-добър резултат, отколкото постигна партия ДОСТ на Лютви Местан, и всъщност сам-сама имаше половината от резултата на прохождащата по онова време, но все пак взела първата си държавна субсидия "Възраждане" на Костадин Костадинов.

Четири години по-късно хората около Григорова си дават сметка за разликите в кампанията ѝ тогава и сега. Умереният говор и подчертаният стремеж към Европа тогава са заменени с размисли за "българския интерес от руския газ" и подчертана агресия сега. Изтъкват обаче, че за онази Ваня Григорова гласовете са били 10 000, а за новата - 170 000.

"И все пак да погледне БСП"

В тази сметка обаче са всички - и симпатизанти на БСП, и вот от ГЕРБ срещу ПП-ДБ, и гласувалите за "Възраждане". Колко от тях биха последвали проект, чието лице да е Григорова, агресията му да е сходна на "Атака", а русофилията да нещо средно между Костадин Костадинов и Корнелия Нинова, не е ясно. "Няма да се правя на маймуна, за да поддържам интереса на хората към мен", казва Григорова.

Сред част от издигналите я е разпространено и друго мнение, че не бива да се прави нова партия, а напротив - да се атакува БСП.

Изминалите избори обаче затвърдиха позицията на Корнелия Нинова на "Позитано" 20. Социалистите сумарно увеличават с около 50 000 гласа подкрепата за тях по места, макар че в големите градове за тях са гласували по-малко хора. Макар и селски и общински, кметовете на БСП (или подкрепени от БСП) нарастват от 50 на предишните избори до около 70 сега. Партията ще управлява четири областни града (колкото получи и през 2019 г). Сега обаче те са в Североизточна България: Русе, Силистра, Разград и Шумен. Казано накратко, очакваният от опозиционерите на Нинова тотален срив на местния вот не се случи. Затова и ръководството на "Позитано" 20 трудно би било атакувано с подобен аргумент в този момент.

Общинският съвет в София

Единственият опит за лидерство вътре в БСП от страна на Григорова и застаналите край нея може да се появи в групата на левицата в Столичния общински съвет. От деветима съветници там близки до "Позитано" 20 почти няма. Разговор с Корнелия Нинова има само Диана Тонова, която обаче се смята за по-лоялна до шефа на БСП - София, Иван Таков.

Номинално в столицата социалистите се води, че имат деветима съветници. От тях петима са лична квота на Таков, има представител на "Левицата" в лицето на Войслав Тодоров, а един е приближен до Кирил Добрев. Така изглежда трудно, от една страна, Григорова да лидира подобна група, а от друга, през подобно лидерство да атакува БСП.

Засега Григорова и фигурите зад нея изглеждат опиянени от фотофиниша с Васил Терзиев и си представят, че в България идва ред на левия популизъм. А и дават пример, че възходът на десния популизъм тръгна от горе-долу същото място - Столичната община.