Увяхването на ГЕРБ

Може ли да се каже, че някой спечели местните избори?

Формалният отговор е отново ГЕРБ, измерено в брой кметове и общински съветници. Но този резултат не се възприема като пълноценна победа предвид загубата на кметските постове в столицата и Варна, които досега се смятаха за крепости на ГЕРБ, както и в другите областни градове като Благоевград, Пазарджик, Ловеч, Шумен и Кюстендил.

Въпреки че на вота ПП-ДБ затвърдиха позицията си на втора политическа сила в национален мащаб, в известен смисъл те също спечелиха. За пръв път обединението стъпва сериозно чрез кметове в ключови градове като София, Варна, Пазарджик и Благоевград, а в други ще има по-голям брой общински съветници, с които ще може да участва в мнозинства в общинските съвети. Но и при ПП-.ДБ този успех не буди удовлетворение, защото има областни градове, в които постигнатите резултати са незадоволителни по различни причини - най-вече заради вътрешни напрежения в коалицията покрай номинациите за кметове и общински съветници. Христоматиен е примерът с Бургас, където обединението участва с двама кандидати за кмет и две листи за общински съветници. Другият пример е Стара Загора, където ПП-ДБ спечелиха едва 3000 гласа и са четвърта политическа сила в местния общински съвет заедно с БСП. Загубата на Пловдив също изглежда болезнена предвид това, че ГЕРБ практически се беше отказал от битка.

На този фон БСП има всъщност увеличава подкрепата си с около 50 000 в сравнение с предишните местни избори. Социалистите ще контролират четири областни центъра (както и преди, но този път концентрирани в Североизточна България), а сумарно кметовете, издигнати или подкрепени от тях, са над 70. През 2019 г. бяха с 20 по-малко.

Кой ще е най-големият ефект от тях

Данните от изборите показват електорално "увяхване" на ГЕРБ, която губи и мнозинството си в общинските съвети в градовете, а оттам - и пълния контрол върху техните ресурси. С бюджетите на общините именно ГЕРБ успяха да изградят клиентелистката си мрежа в страната, която на свой ред им осигуряваше на изборите властта в продължение на три мандата.

На този фон голямата изненада дойде от БСП в София. Макар и издигната в конфликт с централното ръководство от структурата в столицата - кандидат-кметицата Ваня Григорова не просто стигна до балотаж, измествайки кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, а завърши на фотофиниш с избрания за кмет Васил Терзиев. Така опозицията на Нинова се сдоби с нова "надежда", която да ѝ противопостави. По всичко личи обаче, че Ваня Григорова на този етап няма амбиции към БСП, а по-скоро се стреми към нов, ляв популистки проект.

Защо Борисов беше толкова ядосан в нощта на втория тур

На тези избори Борисов осъзна и наличието на нов вид конкуренция, по-опасна за политическото здраве на партията му. Отиването на балотаж в София на Ваня Григорова и резултатът, който тя постигна на кметския вот, показа, че ГЕРБ започва да губи на собственото си поле. Левият популизъм на Григорова с агресивен социален заряд, изглежда, е станал по-привлекателен от центристкия популизъм на Борисов, който му даваше възможност подобно на хамелеон да приема всякакви политически окраски според случая. Появата на Григорова на сцената и очакването за нов политически проект, свързан с нея, поставя лидера на ГЕРБ в некомфортната позиция да избере по-ясно политическо лице. Сегашното може да го направи излишен, както се случи с балотажа в София.

Моделът ГЕРБ беше основан на симбиозата централна - местна власт. Накратко казано, Борисов и финансовият му министър имаха няколко канала, по които да раздават пари на верните си клики по места. Единият бяха еврофондовете. Другият бяха държавните пари, които се даваха "на подпис" на онези кметове, които слушат. Те от своя страна знаеха до кого трябва да стигнат тези пари.

За да се случва безпроблемно този трансфер, се искаха няколко неща. Първо, контрол над двата вида власти. Второ, контрол над одитните и контролни системи, за да не се засече никаква нередност. И трето, пари, които да бъдат разпределяни. Първият и третият елемент от тази система вече са извън възможностите на ГЕРБ - не навсякъде и не изцяло, но пълния контрол го няма. Много кметове прекараха няколко години без еврофондове и големи поръчки, чакайки да се върне златното време отпреди 2020 г. Вече е по-скоро ясно, че то няма да се повтори скоро. Това ще предвещава проблеми на местно ниво. Остава вторият лост, който все още е твърдо в ръцете на Борисов, или по-скоро на Пеевски.

Защо ГЕРБ загуби толкова много големи градове

Всъщност може да се каже, че са малко - зависи от гледната точка. ГЕРБ доминира местната власт (без квотата на ДПС) от толкова дълго, че въпросът по-скоро е защо чак сега започна да губи позиции в нея по-осезателно. Причините са повече от една. В тях със сигурност влиза и натрупаната умора от лошото управление на общините, източвани с корупционни схеми по подобие на тези, с които ГЕРБ управляваше и държавата, както и изхабените лица по места, които се свързват с това управление. Не трябва да се изключва и ефектът от това, че от три години Борисов и партията му са извън правителството - само по себе си е сигнал за отслабени позиции във властта и произтичащото от нея влияние.

Това обаче, за което по-малко се говори и което вероятно сериозно притеснява Борисов, е, че освен в големите областни градове ГЕРБ губи позиции и в средни и по-малки общини като Панагюрище, Горна Оряховица, Брацигово и Стамболийски, които всъщност през последните години се превърнаха в гръбнака на партията.

Как ще се отразят резултатите от изборите на правителството

Ако ГЕРБ и ДПС са разчитали на наказателно (не)гласуване на избирателите на ПП-ДБ заради участието на коалицията в сглобката зад сегашния кабинет, то се състоя в по-малка степен от очакваното дори от самите формации. За това, разбира се, допринесоха и обединените действия на Борисов и Пеевски срещу правителството на Николай Денков. Резултатът е, че със спечелването на София и други ключови градове ПП-ДБ не загубиха, а по-скоро подобриха позициите си, от които взаимодействат с партньорите си във властта. Въпросът е дали ще успеят да използват този резултат за реформите, които са обещали, или ще продължат с компромисите в името на неясната като срок и ефект конституционна реформа.

Още преди изборите се видяха промените в разположението на силите в мнозинството. То вече не е на една партия и една коалиция, чиито гласове са достатъчни за всички промени без конституцията, а на две коалиции - неформалната на ГЕРБ-ДПС и тази на ПП-ДБ. Как страните в тази конфигурация ще използват картите си във властта ще се види в следващите месеци, защото поне за ГЕРБ и ДПС това е дългосрочна игра с важни за тях цели - не само да оцелеят след дългия период на корупционната си власт, но и да се върнат в нея с възможно най-малко засегнати интереси.

Засега заканите към правителството, на което в сряда ГЕРБ даде "незадоволителна" оценка, на фона на внесения нов вот на недоверие от "Възраждане", БСП и ИТН, "се приемат като халосна стрелба за пред собствения електорат. Но създаваната политическа атмосфера подготвя почвата за бъдещ реален удар. И той най-вероятно ще цели официалното влизане на ДПС във властта.

Към това насочва отстраняването на Карадайъ веднага след местните избори и връщането на Доган като формален лидер на партията от т.нар. сараи в "Бояна", докато оперативното ѝ ръководство се поема от Пеевски. Пред bTV главният редактор на 24rodopi.com Илхан Андай коментира, че Доган и Пеевски "гледат в една посока - към постигането на 430 хил. гласа" на парламентарни избори", което "връща ДПС във властта през парадния вход".

Защо беше толкова трудна победата на Васил Терзиев в София

Кандидатът на ПП-ДБ Васил Терзиев влезе в кметската надпревара за София месеци преди останалите кандидати. Номинацията му беше издигната на 27 юни, при положение че кампанията започна в края на септември. Първоначално подобен ход изглеждаше като добра новина - че Терзиев и екипът му за столицата ще лидират детайлен разговор за проблемите на града, както и за техните решения. Това обаче не се случи.

Видимо с невъоръжено око беше, че Терзиев няма желание да критикува остро модела на ГЕРБ, наложен в София от 2007 г. насам. Обяснението за подобно поведение не е особено сложно - освен желанието му да не води конфронтационна политика партньорските отношения на национално ниво между ПП-ДБ и партията на Борисов доведоха до щадящо отношение към случвалото се в София през последните 16 години. Така страхът да не се клати кабинетът създаде впечатлението, че кампанията на Терзиев е недовършена и беззъба. Вакуумът пък веднага беше запълнен от атака срещу него за произхода му и свързаността на семейството му с бившия репресивен апарат на Държавна сигурност. Така от кандидата, който трябваше да наложи тона на кампанията, номинираният от ПП-ДБ влезе в обяснителен режим. Включването на Вили Лилков ("Синя София") в кампанията и залагането му предимно на антикомунистически наратив допълнително затрудни обяснението на тезата, че Терзиев е дясната кандидатура.

Какво ще се промени в големите градове

Много важно във Варна е събуждането на бизнеса. Дотук той избягваше да се обажда изобщо публично за посоката на градовете, камо ли да играе срещу ГЕРБ, които можеха да направят регулаторен ад живота на всеки бизнесмен на местно ниво. "Алтернатива на гражданите" в морския град, която беше открито подкрепена от големи бизнеси в града, с идеята, че управлението на Портних е вредно за Варна, беше силно и открито заявление, че основни работодатели имат интерес градът да не се срива повече и не се страхуват от проверки.

В София много от технологичните лица в бизнеса застанаха зад Васил Терзиев. Те принципно са по-малко обвързани с държавата, но досега рядко са си позволявали да влизат в политически конфликти.

Възможно е това да счупи "бента на мълчанието" на други бизнеси на други места - например индустрията в Пловдив. Но истината е, че ако местната власт не изнудва бизнеса и прави нужното, за да подкрепя развитието му, той надали ще се намеси.

Защо беше толкова ниска избирателната активност в цялата страна

Със сигурност една от причините е умора от провеждането различни видове избори в рамките на последните три години. За това време имахме пет парламентарни вота, един за президент и на практика местните избори бяха шестите поред избори. Другата причина вероятно е свързана с непрестанните скандали между парламентарно представените формации и усещането на избирателите, че от вота им нищо не зависи. Показателно е, че с всеки от тези избори спадаше и избирателната активност, която се затваряше в рамките на твърдите поддръжници на партиите, за да достигне до най-ниската на този местен вот от 38.7%. Още по-притеснителното е, че най-ниска е избирателната активност сред най-младите избиратели. Според екзитпола от втория тур на кметските избори в София на агенция "Галъп интернешънъл" до урните са отишли едва 12.5% от гласоподавателите между 18 и 30 години. За балотажа в Пловдив този процент е малко по-висок 15.7%, а във Варна - 12.8%.

Бяха ли тези местни избори в крайна сметка честни

Формалният отговор вероятно е "да", защото изборите към момента се смятат за легитимно проведени. По-разширеният отговор обаче е различен, защото вотът започна с манипулация. Сценарият на ГЕРБ и ДПС за елиминиране на машинното гласуване беше изпълнен от ДАНС, ЦИК и Върховния административен съд. Всичко това доведе до рекорден брой невалидни бюлетини - гласът на всеки пети отишъл до урните се оказа похарчен, сочи проучване на Института за развитие на публичната среда. Атаката срещу машинния вот е христоматиен пример за подкопаване на доверието в изборния процес и тя, разбира се, даде своето отражение - смущаващо ниска избирателна активност на балотажа. В Пловдив например новият кмет е избран с едва 37 000 гласа при избирателна активност под 25%. Ниската активност в комбинация с високия брой невалидни бюлетини имаше и още един ефект - снижиха прага за влизане в общинските съвети, което стана причина в тях да влязат множество по-малки формации. Всичко това е предпоставка за трудно сформиране на мнозинства.

По темата работиха: Алексей Лазаров, Огнян Георгиев, Румяна Червенкова, Велина Господинова, Полина Паунова