След Нидерландия и Швеция може да се окаже препятствие по пътя на България към Шенген

Нито една от двете партии не е в правителството, но това са двете най-големи формации в парламента - съответно с 30% и 20% от гласовете. Шведските демократи не са формално част от управляващото мнозинство, но го подкрепят и от тях зависи оцеляването на правителството, така че този вот в пленарна зала до голяма степен би бил ясен.

По този начин младото правителството на Швеция, изглежда, върви към първата си загуба в Риксдага при окончателното гласуване в пленарна зала, а България и Румъния към поредната спънка за Шенген.

Дания наскоро проведе своите парламентарни избори и позицията там също не може да бъде окончателно предвидена, тъй като това може да се окаже деликатен въпрос. "Парламентарните избори се проведоха в Дания на 1 ноември 2022 г. Преговорите за съставяне на ново правителство все още се водят. Тъй като в момента имаме служебно правителство, в момента не можем да изразим позиция по въпроса.", коментира за "Капитал" Н. Пр. Брогорд Нилсен, посланик на Кралство Дания в София.

Само дни след гласуването на позитивна за България и Румъния резолюция в Европейския парламент нидерландският прие своя собствена резолюция, призовавайки правителството на министър-председателя Марк Рюте да наложи вето на двете молби, докато не бъдат проведени "допълнителни проучвания". Холандските депутати твърдят, че разпространението на корупцията и организираната престъпност в България и Румъния представляват "риск за сигурността на Холандия и цялото шенгенско пространство".

Според дипломати Финландия, Нидерландия Швеция и Дания еднакво са смекчили позициите си в последните години, но явно стигайки момента преди решителния вот, нещата се връщат в изходна позиция.

Безпрецедентна подкрепа за България и Румъния в Шенген

През следващите години до ново гласуване така и не се стигна заради липса на необходимото единодушие от държавите членки. Миграционната криза от 2015 г., която създава проблеми поне в България и до днес, допълнително помрачи надеждите за приемане. Но ситуацията започна да се променя след COVID-19.

Сега има съществен дипломатически обрат, защото Берлин и Париж очевидно са преминали на другата страна, съдейки по изявленията им. По-рано тази година френският президент Еманюел Макрон отвори вратата за присъединяването на България и Румъния, като същевременно разкри планове за реформиране на безпаспортната зона, включително чрез колективни действия по време на криза. Месеци по-късно, през август, германският канцлер Олаф Шолц изрази подкрепата си и публично обеща да работи, за да могат Румъния и България "да станат пълноправни членове".

През октомври пък Европейският парламент прие нова резолюция - петата от 2011 г. насам - засилвайки натиска върху политиците да одобрят незабавното приемане на България и Румъния.

Както при всяка друга тема в политиката на ЕС, одобрението от Париж и Берлин беше от съществено значение, за да се придвижат нещата напред и да се повлияе на други неохотни страни да заемат позиция. "Сега е време правителствата на държавите да предприемат необходимите стъпки за пълното присъединяване на тези държави към шенгенското пространство", каза говорител на ЕК пред "Капитал". Това обаче към момента все още не е наклонило везните в полза на София и Букурещ.

Техническият доклад е положителен, но ще промени ли нещо

Окончателният резултат от нея ще бъде обявен от Европейската комисия в сряда, 16 ноември. Знае се обаче, че констатациите са "изключително положителни" и доказват, че и двете страни са "повече от готови да се присъединят", споделят източници от комисията.

Чешкото председателство, което в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и е натоварено със задачата да ръководи дебатите, превърна разширяването на Шенген в един от основните си приоритети.

Но последният шанс Прага да подложи на гласуване отдавна отлагания въпрос ще бъде на 9 декември, когато е планирана среща на министрите на правосъдието и на вътрешните работи. Резултатите към момента обаче не изглеждат обещаващи.