ЕС след изборите: по-малко зелен, с повече националисти

Според техните проучвания, ако се запазят сегашните нагласи, ГЕРБ ще имат пет места, четири са за "Продължаваме промяна" и "Демократична България", ако са в коалиция. В случай че решат да се кандидатират отделно, вероятно местата им ще са с едно по-малко. По три места ще има за "Възраждане", три и за "Движението за права и свободи". Едва две за социалистите. А новите лица ще бъдат със сигурност много.

Любопитният въпрос е кое европейско семейство ще изберат от "Продължаваме промяната", като най-логично е да е това на либералите въпреки силните позиции на ДПС в него. Както и изобщо ще намерят ли такова от "Възраждане" предвид крайните им и проруски позиции, които задминават дори "Братя на Италия" на Джорджа Мелони.

Иначе мнозинството в Европейския парламент се очертава отново с гласовете на Европейската народна партия (EPP), социалистите (S&D) и либералите (Renew). Европейската народна партия губи сериозна подкрепа в редица държави, сред които и Австрия, където на следващите избори в края на септември управляващата партия от ÖVP (EPP) се очаква да е едва трета политическа сила.

Междувременно групата на либералите също претърпява значителни загуби през последните седмици. Те бяха особено разтърсени след изборите в Холандия през ноември, на които либералната партия VVD на Марк Рюте, ръководеща холандското правителство от 2010 г., се нареди на трето място след крайнодесния PVV (ID) и червено-зеления алианс между PvdA (S&D) и GroenLinks (G/EFA).

По последни прогнози крайнодесните ще са най-големите победители на евроизборите и излизат като трета политическа сила. Най-радикалната групировка в Европейския парламент ще събере рекорден брой гласове, главно поради успеха на PVV в Холандия, но набира сила и в Германия, Франция, Австрия, Белгия и Португалия. Все пак като обединение в европарламента едва ли ще имат голямо влияние и заради вътрешните различия между тях. И въпреки че по-рядко ще успяват да развалят крехкия баланс във вота, крайните националисти все пак ще задават своя тон в дебатите на европалрамента.

Темите "индустриализация, конкурентоспособност и суверенност на ЕС" ще бъдат част от дневния ред по инициатива на крайнодясното крило.

Давиде Ферари

ръководител на изследванията и партньор на брюкселския тинк-танк за анализи EU Matrix

Игра на "музикален стол" в евроинституциите

През последните две години над една трета от представителите на държавите в съвета преминаха в дясното крило (Италия, Чехия, Швеция, Ирландия), това вече има значение за начина, по който той функционира.

Томас Талер

старши асоцииран директор в международната консултантска компания APCO Worldwide

Той добавя, че белгийското председателство ще направи всичко възможно да се намери компромис за името на следващия ръководител на съвета (след като белгиецът Шарл Мишел обяви, че ще участва в кампанията за евродепутати и ще се наложи по-рано да напусне поста). По този начин влиянието на Виктор Орбан, който ще поеме председателството на блока през втората половина на годината, евентуално ще бъде ограничено.

Унгарският премиер, чиято партия "Фидес" наскоро напусна европейското семейство на ЕНП и от няколко години е в явен конфликт с Брюксел заради замразени евросредства и проблеми с върховенството на правото, ще има трудни моменти начело на ЕС, когато ще се раздават още постовете за председател на Европейската комисия, върховния представител на ЕС за външната политика и др.

От т.нар. Spitzenkandidat за комисията - дали ще бъде Урсула фон дер Лайен (или италианецът и бивш шеф на ЕЦБ Марио Драги ще обърне играта в последния момент, както често се случва в политиката), ще повлияе директно и на това кои имена ще се развъртят и за останалите апетитни позиции. Негласно правило е, че ако шефът на ЕК е от ЕНП (както е случаят с Фон дер Лайен, проблемът с Драги е липсата на политическа афилиация), председателят на съвета трябва да бъде от друга политическа сила.

Баланс има и в разпределението на силите по държави. Ако германец продължи да е начело на комисията, все по-вероятни опции за останалите ключови позиции са южно-, централно- или източноевропейци - дали гръцкият премиер Мицотакис, румънският премиер Йоханис, а защо не и българин.

За темите и приоритетите на 2024 г.

Според Томас Талер белгийското председателство в момента разполага с едва месец и половина да завърши работа по оставащите важни досиета от настоящия мандат преди окончателното им гласуване в европарламента. След това законодателството на ЕС ще бъде временно замразено, докато не се формират окончателно всички институции и не се определят ръководителите им.

Оказва се, че две от цифровите теми с огромно значение за икономиката на блока - законът за изкуствения интелект и схемата за сертифициране на облачни услуги, могат да се провалят на финала. Според източници в Брюксел, макар да бе постигнато политическо споразумение по темата в края на миналата година, са се появили много несъгласия по техническите въпроси от закона за изкуствения интелект, които могат да го отложат за следващия мандат.

Подобна е ситуацията и със сертификационната схема за облачни услуги, която трябваше да уеднакви стандартите и да повиши сигурността им, но конкретните действия спрямо големите играчи от трети страни притесниха страните членки, някои от които държат дори back-up на държавните си сървъри при тях.

За всички в брюкселския балон е ясно, че ерата за интензивните зелени политики приключи или поне със сигурност темпото ще бъде различно. Отказът на Европейската комисия да довърши започнатото със стратегията "От фермата до трапезата" поради силния натиск на лобита и фермери е категоричен знак, че опазването на околната среда ще трябва да се случва паралелно с развиване на икономиката, конкурентоспособността на социалната сигурност в региона. Между другото, друго съществено зелено законодателство - за химикалите (REACH), което засягаше и българските етерични масла, също ще бъде финализирано в следващия мандат, отново поради сходни причини.

Бъдещето все още може да е светло

Дали България ще стане част от Шенген и еврозоната има значение за бъдещето на икономиката ни. Но още по-важно е да страната ни да се изяви и на политическата сцена - със силна и ясна позиция по вътрешнополитически теми в Брюксел (като реформирането на начина на вземане на решения - ключов въпрос за влизането ни в Шенген), така и за световните заплахи (като войната в Украйна и подкрепата за агресираната страна, войната между Израел и "Хамас").

Новите икономически стратегии на ЕС - дали електрифицирането на автомобилния сектор, или преминаване към възобновяема енергия, развитие на цифовите технологии, са тенденции, които ще се запазят и в новия мандат. Страната ни може да направи много повече от това да гласува "въздържал се" в Съвета на ЕС (както твърде често се случва напоследък), а да бъде пионер в развитието и прилагането им, вместо да влиза в дребнотемия, повлияни от крайнодесни популисти. Кого ще изпратим в следващите европейски институции също не е без значение за този процес.