Политика

Нови 85 млн. евро за България и Румъния за опазване на външните граници на ЕС

Инициативата е резултат и от споразумението с Австрия за повече средства за българо-турската граница, но отново не е решение на проблема със сухопътния Шенген

Една от най-проблемните точки е ГКПП "Капитан Андреево" при границата с Турция

Моника Върбанова

Една от най-проблемните точки е ГКПП "Капитан Андреево" при границата с Турция © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България и Румъния могат да кандидатстват за допълнителни 85 млн. евро по Инструмента за управление на границите и визите 2021 - 2027 за подобряване на националните способности за опазване на външните граници на ЕС. Това обяви Европейската комисия в понеделник. Допълнителното финансиране ще може да се използва за разширяване или надграждане на съществуващите системи за наблюдение на границите, закупуване на транспортни средства, включително възможност за термовизия, чрез закупуване на оперативно оборудване като камери за откриване на движение и термовизионни камери и разработване и надграждане на системи. Ще се подсили и сътрудничеството между ЕК, Frontex, Агенцията на ЕС за убежището и Европол и др.

На среща на вътрешните министри на ЕС в Брюксел на 4 март, където страната бе представена от министър Калин Стоянов, бе гласувано и продължение на Пилотния проект от 2023 г. за управление на границите, в които България и Румъния отново участваха и действията впоследствие бяха положително оценени от Европейската комисия.

Решенията на Европейската комисия и Съвета по "Правосъдие и вътрешни работи" са част от усилията за прилагане на нова европейска политика за миргацията и са логичното продължение на споразумението за "частичен Шенген" от края на миналата година, когато Австрия изрично поиска повече помощ от ЕС за опазване на външните граници на блока.

Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него

Все още не говорим за сухопътен Шенген

Според източници на "Капитал" конкретни разговори за дата за присъединяване и към сухопътния Шенген още не се водят. По-късно информацията бе потвърдена и от австрийския вътрешен министър Герхард Карнер преди срещата на ресорните министри в Брюксел. "Австрия ще изчака резултатите от отварянето на Шенгенското пространство към България и Румъния по въздух и вода и едва след това ще разсъждава върху отварянето на сухопътните граници.", заяви Карнер. България и Румъния трябва да се станат част от т.нар. въздушен и воден (който обхваща само море, но не и река Дунав) Шенген от 1 април 2024 г.

Частичното присъединяване бе резултат на дълги и трудни преговори, които доведоха до анекс на споразумението с изброени допълнителни условия. Сред тях освен по-голямо финансиране от ЕС за опазване на външните граници, са включени още и засилени проверки на българо-румънската и румънско-унгарската граница. Те са факт от началото на годината и вече предизвикват възхищението на превозвачите.

Националният съюз на автомобилните превозвачи в Румъния (UNTRR) вече сезира правителството и европейските институции за "за справяне с неправомерните проверки и дискриминационно отношение, пред които са изправени румънските превозвачи" на съвместната граница при Русе. Те се оплакват от "неправомерният контрол" от страна на българските власти на камиони, регистрирани в Румъния и превозващи стоки от и за Австрия.

От UNTRR коментираха за "Капитал", че ако проблемът не бъде решен, ще поискат разделяне на двете държави по пътя им за Шенген, макар и "допреди няколко месеца да сме били в преговори за т.нар. мини Шенген.

За малкия Шенген

Инициативата беше много коментирана още през 2022 година, когато румънски евродепутати лансираха идеята за свободно движение между България и Румъния до пълноправното включване на двете държави в безпаспортното пространство на ЕС. Година по-късно се заговори и за формиране на "мини Шенген" на Балканите, като този път намеренията бяха да включва България, Румъния и Гърция.

Накратко идеята, която има икономически смисъл и логика, нито се е превърнала в междудържавен приоритет, нито е повдигана в Брюксел, където между другото със сигурност ще срещне отпор. От изпълнителния орган на ЕС коментира пред "Капитал", че "Правото на свободно движение на хора не произтича от достиженията на правото от Шенген, а от член 21 от Договора за функционирането на ЕС, който е приложим от присъединяването на България и Румъния към ЕС", като единственото решение за тях е максимално бързо да постигнат пълно присъединяване на двете държави, предвид че са покрили всички необходими критерии.

"Предложението за премахване на граничния контрол между трите държави може да е трудно да се реализира юридически и засега не получава силна политическа подкрепа дори и от България, Румъния и Гърция", констатира и първият подробен анализ по темата.

В същото време геополитическата и икономическата ситуация изискват спешно премахване на бариерите на Балканите за постигане на сигурност и конкурентоспособност на региона. Допълнителните средства за опазване на границата от ЕС са важни, но не са решение на проблема.