След Патриарх Неофит: започва битката за контрол върху влиянието и парите на църквата

Наследникът на Неофит, който и да е той, ще поеме една мощна и влиятелна институция, която е по-богата от всякога, но е раздирана от вътрешни противоречия и се намира в смутно време на война между две православни държави, която разделя и собственото ѝ паство.

Избори в църквата: какво предстои

Според устава на БПЦ през първата седмица от кончината на патриарха Светия синод временно се ръководи от най-старшия по митрополитско служение член на намаления му състав, който в случая е Великотърновският Григорий. След това се избира временен наместник, чиято главна роля ще е да организира Патриаршеския избирателен църковен събор.

Нов глава на църквата трябва да бъде избран в срок до 4 месеца, т.е. средата на юли.

За разлика от парламентарни или други светски избори в църквата достъп до подаването на глас имат много тесен кръг хора.

Това са около 115 делегати, включващи по петима представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни), по един представител на трите ставропигиални (подчинени пряко на синода) манастира - Рилски, Бачковски и Троянски - избран от съответния манастирски събор, по двама представители на епархийските манастири, определени от съответния епархийски митрополит, по един представител на средните духовни училища и архиереите. С особена привилегия в изборите се ползва Софийската епархия, която разполага с десет представители - шестима клирици и четирима миряни, защото избира както патриарх, така и неин бъдещ митрополит.

Веднъж щом Светият синод нарочи дата за изборите, което трябва задължително да се случи в неделя, то те могат да се проведат при присъствие на ¾ от избирателния състав. Това обаче е преодолимо - при липсата на достатъчно избиратели заседанието се отлага с един час, след което ако присъстват повече от половината членове на събора, се започва процедурата.

На този етап все още не е ясно дали до участие в Патриаршеския избирателен църковен събор ще бъдат допуснати участници от Сливенската епархия, тъй като в момента се провежда вътрешноцърковен одит, насрочен от Светия синод за изправността на епархийските избиратели като следствие от касираните избори за митрополит.

Липсва и информация дали изборите за патриарх няма да се проведат преди тези за Сливенски митрополит. И в двата случая това означава няколко възможни гласа по-малко за или против бъдещ глава на църквата.

Кандидатите за патриарх

За самите кандидати за патриарх пък могат да кандидатстват всички отговарящи на изискванията митрополити, но в заседание най-малко седем дни преди изборния ден Светият синод ще сведе избора до само трима от тях. Условията пред тези кандидати според чл. 40 от устава са само 4 на брой: кандидатът да е над 50-годишна възраст, да е служещ митрополит на българска епархия, да има поне пет години опит в тази роля и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред. Общо в БПЦ има 15 митрополити, но след кончината на Неофит и на Сливенския митрополит Йоаникий те са 13 на брой.

В момента трима от митрополитите не отговарят на възрастовото изискване - това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит Серафим и Старозагорският митрополит Киприан. Друг митрополит, който не отговаря на изискванията, е Доростолският митрополит Яков, който бе избран за позицията през 2020 г. и съответно не покрива минималните изисквания за стаж. Така на практика изборът ще бъде между останалите 9 митрополити.

"Сигурно прави силно впечатление, че условията са минимизирани и че някой, който е тръгнал по пътя на монашеството, има шанс да стане патриарх, отговаряйки на четирите точки от устава. Това обаче не са всички изисквания според канона. В правото, включително и в църковното право, по отношение на структурата на правната норма се казва, че тя е съставена от три взаимозависими и взаимносвързани части - хипотезис, диспозиция и санкция. По различни причини те може да не са разписани. В такъв случай се обръщаме към каноничния кодекс, където каноните казват, че кандидатът за митрополит или патриарх трябва да е психически и физически здрав, административно способен и т.н.", коментира за "Капитал" д-р. Дилян Николчев, професор по църковно право.

Друго пояснение, което Николчев прави, е, че позицията на български патриарх не е пожизнена. "Действително в църквата има такава канонична традиция, която говори за пожизненост, но тя не е безусловна. Един кандидат се избира, когато отговаря на гореспоменатите условия, и когато той вече не отговаря на тях, вече не можем да говорим за абсолютна пожизненост", допълва той.

Според Николчев това правило целенасочено не се спазва от Светия синод, визирайки покойния патриарх, за който отдавна публично се знае, че не е отговарял на здравословните изисквания на каноните на църквата. "Светият синод само взима правилото и го чете, но не вниква в дълбочина за това как то се интрепретира и тълкува", допълва той. Николчев казва, че това е видно и в други случаи - например писмото, което синодът прати до НАП, и наредбата, която се опитва да прокара след изборите в Сливен.

Един да ги владее всички

БПЦ представлява изключение дори сред православните църкви с начина, по който се провеждат изборите за патриарх - а именно, че никъде в устава не се забранява отговорният за организацията на Патриаршеския избирателен църковен събор да бъде и участник в надпреварата.

Това на практика означава, че може участник в избора да организира гласуването, да е и председател на изборната комисия, проверява резултата и после го съобщава. Според Николчев това не съществува в никоя друга православна църква и е очевидна възможност за опорочаване на избора.

Николчев казва, че самата организация на Патриаршески избирателен църковен събор, която се случва само при овдовяване на патриаршеския стол, създава предпоставка за манипулации на изборите. "Така беше при патриарх Максим, това е и сега - преди самия избор се уговарят лобита, провеждат се разговори, играят се игри и т.н. Много по-добре би било да съществува постоянен църковен събор, който да се свиква на всеки 4 години и когато патриаршеската катедра овдовее, тогава същият събор да избере следващия патриарх. Пак има вероятност за манипулации, но е много по-малко, отколкото като в сегашната ситуация", допълва той.

Кой ще е бъдещият патриарх

За никого не е тайна, че водещ кандидат за този престол е Николай Пловдивски. По време на миналите избори за патриарх той не беше навършил 50, но сега изпълнява вече всички условия за заемането на поста.

Митрополитът ръководи най-голямата епархия в страната, като от години демонстрира открито връзки с политици и бизнес, които облагодетелстват управлението му. Възможно е Пловдивската епархия да е и най-богата в страната, като няма как това да се прецени, защото имотите и приходите на църквата са тайни.

За архонти на Пловдивската епархия са провъзгласени Петър Манджуков, който е бивш агент на ДС и активен член на БСП, и Георги Гергов, който е почетен консул на Руската федерация и почти винаги заема място на официални събития редом до Николай Пловдивски или посланичката на Руската федерация Елена Митрофанова.

Пловдивската митрополия има и силни връзки с ГЕРБ - бившият ръководител на правната комисия Радомир Чолаков е бивш епархийски съветник и през 2013 г. беше част от делегатите на Пловдивската епархия за патриаршеския събор. Чолаков също така е член на ВЦС и на правната синодална комисия. Логично, Николай е и силният човек под тепетата - бившият кмет Здравко Димитров в момента е назначен за управител на имотите на епархията, а сегашният Костадин Димитров даде едно от първите си обещания към местния владика - даряване на терен за изграждане на църква в Тракия.

По повод празненства на 3ти март в Пловдив митрополит Николай зае видно място до местните градски управители заедно с Георги Гергов Фотограф : Dimitar Markov

Освен неговата изключителна активност в светски и църковни дела Николай Пловдивски има и друга отличителна черта, която му дават предимство - не е бивш агент на ДС.

Проверка, направена през 2012 г., показва, че поне дванадесет високопоставени служители са бивши агенти на Държавна сигурност, измежду които са и вече покойните патриарх Неофит и митрополит Йоаникий. Трима от проверените са все още заемащи длъжността на митрополити. Това са Плевенският митрополит Игнатий, който е осветен като агент и секретен сътрудник на агенцията, Великотърновския митрополит Григорий, който през следващата седмица ще оглавява Светия синод, и митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който е бил агент и секретен сътрудник.

Николай също така направи впечатление с нещо сравнително рядко за БПЦ - позиция против войната, която Русия води в Украйна. Тя дойде месеци преди официалната позиция на патриарха, в която се осъди агресията.

За сравнение - Великотърновският митрополит например участва и като учредител и член на съвета на националния съвет на организацията Сдружение "Национално движение русофили" заедно със Старозагорския Киприан.

Той обаче не е единственият с връзки сред политическите брокери. Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний например е член на управителния съвет на фондация "Петър Манджуков", където дели председателството с Преслава Караджова, жената до адвоката Александър Ангелов, който беше силно ангажиран около скандала КТБ и има проследими връзки с Делян Пеевски. Председателят на ДПС имаше редица срещи през последните няколко месеца със Светия синод, с което се демонстрира и желание за взаимодействие между двете организации.

Овладяването на Светия синод има както политическо и културно, така и финансово значение. Според груби сметки на "Капитал" БПЦ има стотици милиони приходи за последните шест години, които се движат между 480 млн. лв. и почти 600 млн. лв. Предвид неформалните механизми за контрол в Българската църква, следващият патриарх ще има сериозна власт над тези средства и начина, по който се разходват.