🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Защо България не може да бъде дом на новата европейска агенция за борба с прането на пари

Страната е в "сив списък" за пране на пари, но кандидатурите на девет европейски града показват защо София въобще не е готова за подобна битка

ЕС създава нова агенция за борба с прането на пари (AMLA)
ЕС създава нова агенция за борба с прането на пари (AMLA)
ЕС създава нова агенция за борба с прането на пари (AMLA)
ЕС създава нова агенция за борба с прането на пари (AMLA)
Темата накратко
  • На 22 февруари Европейският съвет и държавите членки ще решат къде ще бъде разположена нова агенция за борба с прането на пари на ЕС (AMLA).
  • Кандидатствали са 9 държави, България очаквано не е сред тях.
  • Примерът от кандидатурите на градове като Вилнюс и Рига показват колко много има да наваксва в София, за да може някой ден да приюти друга европейска структура.

Да бъде създадена нова агенция за борба с прането на пари (AMLA) предлага ЕК като част от последното законодателно предложение на комисията за борба с финансовите измами, финансирането на тероризма и нови правила за прозрачност за прехвърляне на криптоактиви. Идеята е новата агенция да наблюдава националните органи, както и рискови международни транзакции, като директно ще трябва да предотвратява случаите на измами и опити за пране на пари, а решенията, които взема, ще бъдат задължителни за изпълнение в държавите членки, без значение на позициите на националните им регулатори.

Дотук добре. Остава въпросът къде да бъде ситуирана тя. Мислете за агенциите като за европейски министерства. Да се озоват в някой град означава да донесат със себе си цялата инфраструктура на чиновници, лобисти, фирми, експерти. Това е дори преди да се вземе предвид, че имиджът на мястото се вдига значително.

По принцип възможност за приютяване на агенция в ЕС се случва рядко, а още по-рядко се удава възможност за създаване на изцяло нова структура.

Общо девет страни членки са проявили интерес да са домакини на новата структура и са успели да подадат документи в срок (до 10 ноември 2023 г.). Това са Белгия (в Брюксел), Германия (Франкфурт), Ирландия (Дъблин), Испания (Мадрид), Франция (Париж), Италия (Рим), Латвия (Рига), Литва (Вилнюс) и Австрия (Виена).

България не е сред тях. Последните пъти, когато ставаше дума за агенция, страната беше подавала кандидатури. В случая не става дума просто за липса на интерес или проспани срокове, а за това, че България не отговаря на едно ключово изискване: неотдавна тя попадна в "сив списък" за пране на пари. Но дори да оставим това настрани, поглед върху нещата, които градовете предлагат на новата агенция, е достатъчен, за да покаже колко много има да наваксват българските градове.

Какъв е проблемът?

Последният шанс за ревизиране на агенция беше непосредствено след Брекзит, когато Европейската агенция по лекарствата и Европейският банков орган си търсиха нов дом. Тогава София направи неуспешен опит за кандидатстване, като натежа и мнението на служителите, които бяха попитани и естествено избраха по-привлекателни места - Амстердам и Париж.

Този път ситуацията е различна. Сега ЕК ясно посочва, че освен няколко конкретни критерия (виж по-долу) ще бъде взето предвид и позиционирането на кандидатите в международните класации за финансов интегритет - включително Базелски индекс AML (годишна класация на Международния център за възстановяване на активи), Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) и Специалната група за финансови действия (FATF), чийто секретариат се намира в ОИСР в Париж.

Последната е органът, който определя глобалните стандарти за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Наскоро тя класира България в "сив списък" на страни, по отношение на които трябва да има засилен контрол. Причината за решението е пране на пари, което според групата е на твърде високо ниво.

Само за пример, Белгия е взела мерки отвън същия индекс, като е ограничила кешовите плащания за футбола и търговията с диаманти до 3000 евро, посочват от Европейската комисия в анализа си за кандидатурите.

На какви критерии трябва да отговаря домът на новата агенция?

В конкурса ясно се набляга на пет основни критерия и за първи път Европейският парламент има тежест в крайното решение (което досега си беше чисто политическа договорка). При избора на местоположението този път са съгласувани формални критерии с различна тежест. Те включват:

  • Осигуряване в най-кратко време на подходящо помещение - по-конкретно става въпрос за необходимата логистика и достатъчно пространство за офиси, заседателни зали и архивиране на място и извън него. Трябва да гарантират и устойчивост и да отговарят на стандартите за сигурност за физическа и ИТ инфраструктура. Още и цифрова сигурност и свързаност, включително високоефективни телекомуникационни мрежи и мрежи за съхранение на данни.
  • Градска среда и транспорт - добра транспортна свързаност в града, страната и с останалите държави членки.
  • Наличие на адекватни учебни заведения за децата на персонала на AMLA - взима се предвид наличието на многоезично, европейско ориентирано училищно обучение, включително европейски акредитирани и международни училища, които могат да отговорят на нуждите от образователни съоръжения за децата на персонала на AMLA.
  • Подходящ достъп до пазара на труда, социално осигуряване и медицински грижи за деца и съпрузи - тук се има предвид капацитета за посрещане на нуждите на децата и съпрузите на персонала от социално осигуряване и медицински грижи, както и до възможността да им се предложат възможности за работа.
  • Географски баланс - тук идеята е да има сравнително балансирано разпределение на европейските агенции, органи и съвместни дружества (т.нар. Joint Undertakings) и др.

На база на тези критерии кандидатите са направили своите обосновки, които ЕК вече е оценила. От оценките се вижда кой колко е подготвен да домакинства подобна агенция и горе-долу нагласата на комисията за разположението й.

Как ги покриват градовете?

Изслушването във вторник, 31 януари, в Комисията по права и свободи в Европейския парламент премина без особени изненади - градовете представиха кандидатите си и отговориха на зададените въпроси. Едно обаче беше сигурно - мотивацията на всеки от кандидатите и сериозно отделеното време за подготовка, без значение опита му за приютяване на подобни европейски институции.

Брюксел представи изрядна кандидатура



Столицата на Европа предлага девететажна сграда от 8340 кв.м безсрочно на най-модерния и оживен булевард - авеню "Луиз", близо до европейския балон. Освен отлична транспортна сигурност (летище, жп и градска мобилност) Брюксел предлага още 117 ясли и детски градини, 7 т.нар. европейски училища (специално предназначени за децата на еврочиновниците, в които се преподава на всеки от езиците на държавите членки), 28 международни училища и гимназии, 9 университета и 25 колежа. На всеки 1000 души има по 5 лекари и 25 болници в околността.

Домът на Европейската централна банка също не отстъпва по-назад



Франкфурт предлага цели три внушителни сгради, където може да се разположи новата европейска агенция, сред които и впечатляващата Tower 185. Всички разходи ще се поемат изцяло от града домакин. Допълнително, един от най-големите летищни хъба в Европа, 870 ясли и детски градини, в които се преподава на над 10 европейски езика (включително български), 29 европейски училища, 39 международни, 40 висши училища. Още 15 университетски болници, преглеждащи на всички официални езици в ЕС.

Мадрид залага на местоположението



Мадрид от своя страна предлага на разположение внушителната бизнес кула Torre de Cristal. Като добре развита европейска столица, градът също разполага с достъп до международно летище, метро, трамвайни и автобусни линии, голям набор от детски учебни заведения с многоезично обучение (предлага и 430 държавни детски поликлиники), отлична академична и бизнес среда. Испанците отбелязват, че в Мадрид няма разположена друга европейска агенция. Основно въпросите към Мадрид по време на изслушването бяха свързани с езиковата бариера, която ще трябва да преодолеят европейските чиновници в града.

Дъблин предлага настаняване в най-кратък срок



Дъблин оферира две възможности за едновременното наемане на по две сгради, като нанасянето може да се случи до 12 месеца. Добра транспортна свързаност със страната и в града, голям брой детски учебни заведения (макар да не се дава информация за многоезично обучение), възможности за добро гимназиално и висше образование, лечебни заведения и прочие. От града отбелязват, че Eurofound (European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions) и една Генерална дирекция за здраве и безопасност на храните са разположени в Ирландия, но наблягат и периферното разположение на страната, която предоставя нужда от подобни институции в нея.

Париж ни потапя в модерната офис среда в La Defense



Париж също е отличник в кандидатстването, предлага избор от три модерни сгради, сред които и Cœur Défense в La Defense и HEKLA Tower на Avenue du Général de Gaulle. Над 850 двуезични ясли, европейско училище и качествено средно и висше образование в града, достъп до 38 лечебни заведения в близост до предложените места за настаняване. Париж е домакин на редица европейски институции, включително Европейска агенция по жп транспорт, Европейския банков орган и др.

Италианска афера в Рим



Освен вкусна храна и достъп за 1 час до плажа Рим предлага две възможности за настаняване на агенцията, но с по-късна възможна дата - към април 2026 г. (с опция за временно по-ранно настаняване), две летища, обучения на романски езици и др. Италия вече е домакин на European Training Foundation (ETF) в Торино и Европейския орган за безопасност на храните в Парма.

Рига показва и солидни резултати в борбата с прането на пари



По-интересни обаче са предложенията, които идват от Централна Европа, традиционно с по-малко присъствие на европейски институции в тях. Рига предлага модерна офис сграда, готова да приюти над 750 служители в бизнес парка в града, но също и огромна 10 000 кв.м сграда в северната част на столицата или друга още по-голяма - от 26 000 кв.м, до летището. Освен добра транспортна инфраструктура по въздух, море (чрез фериботни линии) Латвия пояснява, че от 2026 г. тя ще бъде част от съвременната европейска жп мрежа с бързи жп връзки с други европейски столици. Рига набляга на нуждата от географски баланс в разпределението на агенциите, но тя вече е домакин на европейския регулатор на електронни комуникации. Освен това латвийската столица подчертава добрия опит и лидерство в региона в борбата с финансовите измами, както и че за последните 5 години са замразили 1.5 млрд. евро активи, което за размерите на икономиката им е огромно число. В Латвия са разположени и почти половината от експертите в Прибалтика, които са специализирани в разкриване на финансови измами, се посочва в оценката на ЕК.

Вилнюс вече има център за обучение на ЕС за борба с прането на пари



Вилнюс предлага модерна бизнес сграда от 6500 кв.м, на девет етажа, която е непосредствено налична, а адаптиращи и ремонтни дейности биха отнели не повече от 5 месеца. Още - три международни летища, добри жп връзки с близките столици, възможности за обучение от ранна детска възраст и на други централноевропейски и западни езици. Литва вече приютява Европейския институт за равенство на половете (EIGE), но и Centre of Excellence in Anti-Money Laundering на ЕС, който вече показва солидни резултати в работата си, посочват в оценката си от ЕК. Вилнюс се опита да представи иновативен подход за по-голям финансов интегритет по време на изслушването в Европейския парламент, с което се надява да спечели агенцията при себе си.

Виена предлага магистърска програма за служителите



Виена също предлага три възможности за настаняване на агенцията, които обаче изискват време да бъдат завършени, отлична транспортна свързаност и многоезиково обучение. В австрийската столица е разположена и Европейската агенция за основните права. Критики по време на изслушването Виена понесе заради руските активи и бизнес връзки в Австрия и начина, по който смята да се раздели с тях, за да поеме агенция от такова естество. Създаване на специално насочена магистърска програма във Vienna University of Economics and Business Administration, както и интернационална среда с много международни институции (на ООН, ОИСР и др.) в столицата.

Кога ще се реши?

След оценките на Европейската комисия и проведеното изслушване крайното решение ще бъде взето съвместно между Европейския парламент (комисията по права и свободи) и държавите членки на 22 февруари. Дипломатическите совалки вече летят в конкуренция кой ще "отхапе" следващата апетитна хапка от европейските агенции.

По текста работи и Кристина Абаджиева

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    eiv471219655 avatar :-|
    eiv471219655

    Как няма, бе? Пускаме един рекламен клип с нестинарки и е опечена работата!

    Нередност?
Нов коментар