България влиза в Шенген

Политика

България губи 1.2 млрд. лева годишно от забавянето на сухопътния Шенген

Икономиката на страната ни понася сериозни щети и е в неконкурентоспособна позиция спрямо останалите страни членки в общия пазар

Моника Върбанова

Schutterstock © Schutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Превозените по въздух стоки са под 0.3% от всички от и до България товари.
Това прави ефекта от частичния Шенген незначителен за товарите.
При варианта за безгранично движение само между България, Гърция и Румъния спестеното време на българските граждани е три пъти повече от спестеното при границите по въздух.
При пълното присъединяване на България в Шенген и в еврозоната се очаква ръст на БВП между 3% и 5% кумулативно за следващите няколко години, коментира икономическият министър в оставка Богдан Богданов.

Милиард и двеста милиона лева са много пари. Това е с почти сто милиона повече от целия годишен бюджет на Министерство на образованието за 2024 г. Милиард трябваше да е капиталовата програма тази година за общините, на малко повече се изчислява магистралата Русе - Велико Търново или не един, а няколко тунела под Стара Планина. А според доклад на икономическото министерство е цената, която българската икономика всяка година губи заради престоя си извън пълноправния Шенген.

В нея са включени спестените човекодни както на българските граждани, така и на европейските такива, които влизат и излизат от България през сухопътните граници. Още - спестяванията на транспортните разходи за търговци и производители, както и екологичният отпечатък от дългите престои на тежкотоварни автомобили. Ефектът за бизнеса, хората и околната среда, с две думи, въобще не е за подценяване.

Икономическият министър в оставка Богдан Богданов обясни пред "Капитал", че този доклад се ползва от страната като аргумент в преговорите за по-бързо приемане, но трябва да служи и за мотивация за политиците да се възползват вътрешните проблеми на ЕС и да засилят аргументите в своя полза за присъединяване към сухопътния Шенген, вместо да стоят безпомощни отстрани.

В полза на гражданите и на туризма

Богданов констатира, че при настоящата форма на присъединяване към шенгенското пространство по въздух и вода също се очакват осезаеми ефекти, които обаче в по-голяма степен са за гражданите, а в по-ниска - за икономиката.

"Превозените по въздух стоки са под 0.3% (или по-конкретно 26 751 тона) от всички от и до България товари, касаещи страните от шенгенското пространство", заключава докладът, озаглавен "Анализ на ефектите за българската икономика и гражданите от присъединяването на България към шенгенското пространство". Това прави ефекта от частичния Шенген незначителен за товарите.

Ползи обаче ще има за пътуващите граждани. Над 1.3 млн. българи са пътували по въздух за почивка или работа до Шенген през 2023 г. Това е сериозен пътникопоток. Измерено във време, допълнителният престой, отделян от българските и чуждите граждани за гранична проверка на летищата, се изчислява на над 170 хил. дни - време, което би могло да бъде оползотворено както за почивка, така и като работно време. "Тези човекодни резултират в потенциални финансови ефекти в размер на 33.5 млн. лв. годишно след 1 април. Към тези ползи се очаква да се добави и евентуално пренасочване на трафика на стоки и хора по въздух заради облекченията в граничния контрол", се казва в доклада.

"Не можем да отречем факта, че присъединяването към Шенген ще стимулира туризма в Румъния и България. Техните икономики ще получат значителни нови възможности. Ще бъде интересно да видим как се развиват посещенията и бизнесът в двете нации през следващите години", коментира Илейн Уорън - експерт по пътувания и основател на блога The Family Cruise Companion, пред Euronews Travel.

Лусия Пола, също експерт по пътувания и основател на блога за пътуване Viva La Vita, посочва, че влизането в шенгенското пространство ще отвори тези страни за ново поколение туристи. "Нямам търпение да видя повече пътници да откриват тези бижута - Термите в Букурещ, българските курорти по Черноморието или оживена София. Предвиждам увеличение на туризма, което може да доведе до повече конкуренция между доставчиците на пътувания. А това означава още по-достъпни опции за настаняване и транспорт", казва още тя.

В същото време, бидейки вече част от шенгенското пространство, макар и само по въздух и вода, представлява първа и по-бърза писта към пълноправното членство, допълват експерти.

Балканският Шенген: далеч повече предимства

Значително по-осезаеми биха били преките ползи дори и ако се премахне граничният контрол само по двете ни сухоземни граници с ЕС - Гърция и Румъния, поради огромния трафик на товари и граждани през тях.

Въпреки че този сценарий изглежда политически нереалистичен, а и бе отхвърлен от Европейската комисия, при премахване на граничния контрол между трите държави очакваните спестени преки разходи възлизат на 338 455 094 лв.

Интересно е, че при този вариант спестеното време на българските граждани е три пъти повече от спестеното при границите по въздух. Това се дължи както на по-големия трафик, така и на по-продължителното време за изчакване по сухопътните граници. Преминаванията през границите на България с Гърция и Румъния са изключително интензивни - годишно на северните граници минават 657 хил. души, а на южните - 1.86 млн.

Ключов обаче е преносът на стоки. Потоците на стоки между България, Гърция и Румъния представляват 56% от всички товари, натоварени в България и разтоварени в страните от шенгенското пространство и обратно.

През 2022 г. превозените български стоки през границата с Румъния са 3.02 млн. тона, а през границата с Гърция - 3.48 млн. тона. Вносът в България от Гърция е съответно 2.18 млн. тона, а през румънска граница - 2.76 млн. тона. Престоят на всяка от двете граници се изчислява средно на 6 часа и това число само расте. Преминаването на стоките през границата с Унгария и по-нататък по северния коридор допълнително удължава престоите (към два пъти).

Оценката на загубите за българските стоки на тези граници се оценява общо на около 90 млн. часа. Премахването на тази загуба на време би могло да допринесе за ускоряване и разширяване на износа на български стоки.

Надявам се усилията на България и Румъния да бъдат оценени и да бъде отчетено, че икономическото развитие на нашите държави е в основата на бъдещата конкурентоспособност на Европа.

Богдан Богданов, министър на икономиката в оставка

Най-добре: пълен Шенген

Икономическият министър в оставка Богданов посочва, че от присъединяването на България в Шенген и в еврозоната се очаква ръст на БВП между 3% и 5% кумулативно за следващите няколко години.

Той вижда по-конкретно ползи в четири направления: намаляване разходите на превозвачите чрез премахване на престоя по границите; икономически ползи за търговци и производители заради съкратено време за доставка; пренасочване на част от трафика по транспортните коридори, по които се облекчава преминаването на границите и, разбира се, екологичния ефект от по-малко парникови газове от престоя на превозните средства.

Броят на преминаванията на български товарни автомобили, пренасящи стоки за износ и внос от страните от европейското шенгенско пространство, са съответно 275 хил. годишно в северното направление и 270 хил. по южното направление. Дългото чакане по границите с Гърция и Румъния води до преки разходи за тежкия автомобилен транспорт и за производителите и износителите на стоки на около 452 млн. лв. годишно, изчисляват от Министерството на икономиката.

По отношение на жп транспорта загубите са по-малки - 22,587 млн. лв. годишно, доколкото превозваните стоки през сухоземна граница чрез жп транспорт възлизат на 2 248 000 тона поради факта, че този вид транспорт е относително по-бавен в сравнение с останалите и спестяването на няколко часа не оказва значително влияние върху цялостната му дейност.

Към тези суми се добавят, разбира се, и някои екологични фактори като СО2 емисии от престоя по границите и други. Общият кумулативен ефект за икономиката на България от пълното присъединяване към шенгенското пространство възлиза на 1 155 461 177 лв. годишно, констатират от Министерството на икономиката. Това са загубените ползи за икономиката ни, които нито Австрия, нито Европейския съюз би могъл да компенсира.