Ивермектинът: Магически куршум или фалшив месия - още не знаем

Все още липсват категорични научни данни, които да потвърждават, че лекарството работи срещу COVID-19 у хората

Деян Димитров

През последните месеци, въпреки липсата на категорични данни за ползата от него, иверкмектинът започна да се предписва от отделни лекари като част от терапията срещу COVID-19. Предимно ветеринарният препарат, който се използва главно за борба с паразити, беше широко възприет както за лек, така и за средство за профилактика срещу коронавируса в много държави в Южна Америка, в Индия, в Бангладеш и в отделни болници в САЩ. В средата на януари подразделението на американското здравно министерство NIH (National Institutes of Health) промени препоръката си относно използването на ивермектина при Covid-19 от "не препоръчва" на "нито препоръчва, нито не препоръчва".

До момента са проведени редица изследвания, чиито резултати се базират на минимално количество изследвани пациенти и са публикувани (засега) без независима рецензия. Все още обаче няма нито едно мащабно рандомизирано клинично изследване, което да е преминало научна оценка и да показва, че ивермектинът лекува COVID-19 у хората. Предварителните резултати на по-строго контролирани клинични изследвания, както и на най-мащабния до този момент анализ на пациенти, лекувани с препарата, направен в Перу, не показват ивермектинът да има ясна полза в борбата срещу COVID-19.

Прикачен файл

Хронология на изследванията за ивермектина

In vitro срещу In vivo

Популярността на ивермектина може да бъде проследена до австралийско проучване от април 2020 г., в което изследователят Леон Кейли и екипът му показват, че при високи концентрации на ивермектин, приложени към клетъчни култури, заразени със Sars-Cov-2, се наблюдава до 5000 пъти намаление във вирусния товар до 48 часа, или с други думи - ивермектинът ефективно инхибира COVID-19 инвитро. В проучването си Кейли сочи, че резултатите инвитро налагат допълнителни изследвания дали ивермектинът може да бъде използван като лекарство за коронавируса в пациенти. Важно е да се спомене, че и до този момент австралийските регулаторни власти са против прилагането на ивермектин при пациенти с COVID-19 без много по-задълбочени клинични проучвания с пациенти.

Публикация на фармацевта проф. Георги Момеков в научния журнал Biotechnology and Biotechnological Equipment показва, че експериментът на Кейли е базиран на клинично неуместни концентрации на ивермектин, които не могат да бъдат постигнати у хората с познати дори много високи дозировки. Публикацията посочва, че за постигане на някакъв реален ефект при хората ще се налага масивна свръхдоза ивермектин, а при високи дози медикаментът може да премине през кръвно-мозъчната бариера и да предизвика невротоксичност. Момеков посочва и че не бива да се прави скокът от инвитро изследвания към приложение у хората, тъй като в миналото ивермектинът е демонстрирал антивирусен ефект инвитро и срещу треската денга, вируса на Западен Нил, вируса на грипа и др., но нито едно от тези инвитро изследвания не е довело до желаните клинични резултати. "В момента каквото и да било емпирично лекуване с ивермектин или включването му в терапевтични протоколи не е научно оправдано", заключава Момеков.

Популяризация на ивермектина

Успоредно с австралийското инвитро изследване през април 2020 г. екип начело с американския учен Амит Пател издава предварително проучване за приложението на ивермектина. Пател и екипът му събират информация за пациенти с COVID-19, третирани с ивермектин, от отворена база данни. Проучването компилира информация за 1408 пациенти между 1 януари и 1 март 2020 г., идващи от 169 болници и от 3 континента. Половината от тези пациенти са получили еднократна доза от 150 микрограма на килограм, като изследването твърди, че тези пациенти са точни съвпадения като пол, възраст, съпътстващи заболявания, пушачи/непушачи, история на високо кръвно, диабет, сърдечни болести и други.

По този начин проучването, което е публикувано, преди да премине партньорска проверка, твърди, че резултатите му се доближават до тези на контролирано клинично изследване. Според Пател нуждата от механично обдишване е 65% по-ниска при пациентите с ивермектин, а смъртността им е с 83% по-ниска. Още в края на май 2020 г. изследователят Карлос Чакур от Института за глобално здраве в Барселона ISGlobal посочва, че базата данни, която Пател използва, не е надеждна, а анализът на приложените данни в изследването на Пател - изпълнен с недостатъци. Изследването на Пател по-късно е оттеглено, но твърденията за ефикасността на ивермектина навлизат в публичното пространство. На 7 декември Чакур публикува предварително резултатите от свое собствено клинично изследване в приложението на ивермектина за COVID-19, в което той и колегите му не откриват съществена разлика между пациентите в изследването, приели ивермектин, и плацебо групата.

Изследването на Пател е последвано от още едно американско изследване, този път ретроспективен анализ на 280 пациенти с COVID-19 в Южна Флорида, проведено от Чепеловиц Райтер. Райтер компилира данни за 173 пациенти, третирани с ивермектин между март и май 2020 г., и контролна група от 107 пациенти, третирани без. Пациентите идват от няколко болници от Южна Флорида и са лекувани с редица други препарати, сред които и хидроксихлорохин и азитромицин, и няма никаква гаранция, че са минали през един и същ протокол, анализира проучването научният журналист и молекулярен биолог Леонид Шнайдер във For Better Science. Райтер прави заключението, че ивермектинът води до по-ниска смъртност, но с уговорката, че това се наблюдава само при пациенти с тежки придружаващи заболявания и че препаратът не намалява средния престой в болница.

В Бангладеш пък екип от учени начело с д-р Сабина Ахмед е провел контролирано клинично проучване със 72-ма пациенти, резултатите от което са публикувани в началото на декември в Международния журнал за инфекциозни болести, с лека до умерена форма на COVID-19, които са разделени на три различни групи - две дозировки ивермектин и една плацебо група. Резултатът сочи, че пациентите, приемащи 5-дневно лечение с ивермектин, се възстановяват по-бързо от плацебо групата (9.7 дни срещу 12.7 дни). Малкият брой хора в изследването обаче силно намалява сигурността на данните за работата на лекарството, се посочва в самото проучване, което посочва необходимостта от много "по-големи клинични изследвания, които да потвърдят тези предварителни констатации".

Приложение в Южна Америка

Първоначалните проучвания от април, които по времето на издаването им не са преминали теста на партньорска проверка от други учени, намират популярност в медиите и стигат и до здравните протоколи на много страни в Южна Америка въпреки липсата на каквито и да е клинични доказателства за ефективността на лекарството. Перу например в началото на май включва ивермектина в здравните си протоколи за лечение на COVID-19 заради по-късно оттегленото изследване на Пател. Пак през май 350 000 дози ивермектин са раздадени от здравните власти на жителите на Северна Боливия. Стига се до недостиг на лекарството в цяла Южна Америка, а ивермектин за ветеринарно ползване се продава по черните пазари на континента, разказва Nature.

Стига се до ситуация, в която клинични проучвания за действието на ивермектина срещу COVID-19 не могат да намерят достатъчно участници за плацебо групата, защото "8 от 10 души го взимат профилактично", оплаква се пред Nature здравният изследовател и бивш здравен министър на Перу Патрисия Гарсия. В Аржентина пък ивермектинът също намира широко приложение и въпреки липсата на завършени клинични изследвания се популяризира в медиите и като профилактично средство след проучване, в което медици от няколко болници си капят капки от ивермектин и карагенан (хранителна добавка) в продължение на месец и групата, приемала препарата, се разболява от COVID-19 много по-малко.

Интересът към ивермектина в Южна Америка на институционално ниво започва да изгасва чак през октомври, когато правителството на Перу премахва ивермектина, азитромицина и хидроксихлороквина от здравните си протоколи, след като международни клинични проучвания за ефективността на тези лекарства в борбата с COVID-19 продължават да не дават убедителни резултати. Проведено е и наблюдателно изследване в Перу между април и юли на 5683 пациенти, от които 3053 са приели някаква комбинация от трите лекарства, а останалите са лекувани конвенционално. Резултатите от проучването сочат, че нито едно от трите лекарства няма положителен ефект върху справянето с COVID-19, а някои комбинации дори увеличават смъртността на пациентите. Малко след публикацията на въпросното изследване Патрисия Пиментел, директор на Института за оценка и изследване на здравни технологии в Перу, е уволнена заради защитата си на трите лекарства и ефективността им срещу COVID-19 - ясен знак, че и властите в Перу са загубили илюзиите си за чудотворното лекарство.

Въпреки широко разпространеното използване на ивермектин в Южна Америка Панамериканската здравна организация (PANO), регионалният офис на СЗО за Южна и Северна Америка, сочи, че методологическите ограничения на досега проведените изследвания и изключително малкият брой изследвани случаи водят до ниска сигурност в наличните доказателства. PANO препоръчва ивермектин и други подобни лекарства да се приемат единствено като част от контролирани клинични изследвания и с пълното съгласие на пациентите.

Предупреждения срещу използването на ивермектина

В публикация от 16 декември Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) в САЩ предупреждава срещу използването на ивермектин при пациенти с COVID-19. Агенцията също отрича да е упълномощила спешното прилагане на ивермектин за лекуване на коронавируса. Това е важно, защото в медиите се тиражират слухове, че ивермектинът е одобрен от Сената на САЩ. Това е работа именно на FDA, а не на Конгреса. Ивермектинът наистина е споменат на заседание на комитета по държавна сигурност в Сената в началото на декември 2020 г. от републиканския сенатор за Уисконсин Рон Джонсън, председател на комитета. Джонсън обвинява здравните власти, че игнорират "алтернативни лечения" на COVID-19, а по време на заседанието е заявил, че "COVID-19 е по-лош от грипа, но наистина ли е толкова по-лош, че да се оправдае толкова много икономическо разрушение". Изслушването в Сената е бойкотирано не само от повечето сенатори от демократите, но също и от немалка част от републиканските сенатори - от 14 членове на комитета за държавна сигурност са присъствали само трима сенатори, а дискусията по-късно е осъдена от здравната общност в САЩ.

В Южна Африка, където ивермектинът масово се използва от населението като форма на профилактика заради дочутите по медиите свойства, Южноафриканската регулаторна агенция за здравни продукти (SAPHRA) предупреждава: "Все още няма никакви данни, които да потвърждават, че ивермектинът може да бъде използван при COVID-19 инфекции, нито за ефикасността и безопасността му, нито под формата на клинични изследвания, които да оправдаят прилагането му." Според южноафриканската регулаторна агенция от малкото налични рандомизирани контролирани клинични изследвания няма съществена разлика между пациентите, приемащи ивермектин, и плацебо групите. От SAPHRA сочат към метаанализ извършен от д-р Андрю Хил от Университета в Ливърпул, което открива следните проблеми в наличните данни за ивермектина:

Настоящите резултати са базирани на изключително ограничен набор от рандомизирани проучвания
Има силен потенциал за пристрастие при публикациите
Ограничена статистическа значимост на отделните изследвания
Липса на стандартизирани дози и продължение на лечението между и в различните изследвания
Различни крайни точки на проследяването на пациентите в проучванията

Резултати от повечето клинични изследвания се очакват тепърва

Почти всички резултати, които сочат, че ивермектинът има някакво действие срещу коронавируса, идват от предварителните резултати на нерандомизирани изследвания, анализ на бази данни за пациенти с COVID-19 или при комбинацията с други препарати като хидроксихлороквина и азитромицина, за които вече са налични научни доказателства, че не влияят на COVID-19. Тепърва се очакват резултатите на редица контролирани клинични изследвания за действието на ивермектина. Такова изследване също се провежда в Израел, където д-р Ели Шварц, основател на Центъра за географска медицина и тропически болести в най-голямата болница в Израел - "Шива", изследва дали ивермектинът може да намали разпространението на вирусни частици от леко до умерено прекарващи болестта. Изследването на Шварц включва 100 пациенти, като резултатите предстоят. "Дали е магически куршум или фалшив месия? Все още не знаем", обяснява Шварц пред медиата Israel21c.