Комплект за прекрояване на пенсионен модел

В същото време очакванията за ръст на пенсиите вече бяха създадени още по време на предизборната кампания - проектите на БСП и Манолова дори минаха на първо четене в предходния парламент с одобрението на почти всички партии. Така че въпросът дали да се увеличат пенсиите вече не стои, а е заменен от други два - сега ли и така ли.

Те са важни, защото всяка промяна на пенсионната система изисква внимателно калибриране, за да не се срути и без това крехката й постройка. В крайна сметка тя се крепи на обещанието, че ако си съвестен данъкоплатец сега, ще получиш по-добра компенсация в бъдеще. През годините обаче политиците променяха многократно някои настройки в нея по чисто популистки съображения. И оставиха трайно впечатление, че няма значение на каква сума се осигуряваш, защото всичко зависи от моментните интереси на този, който е на власт.

Експертите по социално осигуряване обаче предупреждават, че в пенсионната система няма как да се случат чудеса. И ако някой политик се размечтае твърде много, цената обикновено се измерва във финансова нестабилност.

Какво е на масата

До момента има две предложения за смяна в модела (без да броим надцакващите се идеи за още временни корона добавки). Те залагат на промяна на различни компоненти във формулата за изчисляването им и логично водят и до различни резултати.

Първият беше внесен още в предишния парламент първо от БСП, след това и от партията на Мая Манолова. С него се предлага още от тази година перизчисляване на база средния осигурителен доход за 2018 г. Целта му е да намали голямата ножица между стари и новоотпуснати пенсии. Или както обяснява бившият социален министър Иван Нейков - заради бързото нарастване на осигурителния доход в годините - ако двама души са работели на една и съща длъжност, но единият се е пенсионирал преди 10 години, а другият сега, вероятно разликата в размера на пенсиите им е 100 лв. И идеята е тази деформация да бъде променена. При този подход обаче без увеличение ще останат около 930 хил. пенсионери. A е и по-скъп - нужните средства за 2022 г. за него са 2.3 млрд. лв. (по изчисления на "Изправи се!"). Ако към тях се добавят и останалите искания за увеличение на други социални плащания от същите две формации, вероятно сметката ще надхвърли 3.5 млрд. лв.

Преглед на оригинала

Служебният кабинет (вероятно с едно наум и за предстоящите президентски избори) предложи друг подход, с който на практика узаконява 50-те лева надбавка, които започнаха да се плащат при ГЕРБ с лек предизборен привкус и с аргумент за ковид кризата. Според този вариант пенсиите ще се преизчислят през коефициента за стаж. В момента той е 1.2, а идеята е да стане 1.35, което гарантира средно 12.5% ръст на почти всички пенсии за стаж и възраст още от 1 октомври тази година (включително и новите, които ще бъдат отпуснати в бъдеще). Социалната пенсия се повишава от 158 на 170 лв. (с 14.3%), максималната - от 1440 на 1500 лв. (или с 4.2%). Минималната пенсия пък ще стане 340 лв. (ръст от 13.3%). С аргумент, че това оставя над 430 хил. пенсионери под линията на бедност от 369 лв. тази година, служебният кабинет предлагат да бъде въведено социално доплащане за хората, чиито пенсии за стаж и възраст (т.е. не всички пенсионери) са под 369 лв. и които нямат други източници на доходи. Сметката зад тази оферта е за поне 1.7 млрд. лв. на година плюс около 400 млн. лв. за социалната добавка, която ще се изплаща на пенсионери, чиито доходи са под прага на бедност (412 лв. догодина).

Ако се съди по реакцията на партиите в парламента - на този етап няма консенсус кой подход да се подкрепи.

"Трудно можем да говорим кой е най-справедливият вариант", казва и Хасан Адемов от ДПС пред БНТ преди седмици, който е и експерт по социална политика. Според него вариантът на служебния кабинет е всеобхватен, но има и своите предимства, и своите недостатъци, като партията му ще предложи максималната пенсия също да се увеличи с 12.5%, а минималната да стане 350 лв. При задаващите се избори обаче Адемов през седмицата заговори за отлагане на реформата в системата за когато има стабилно управление, като просто до края на годината се дадат по 120 лв. добавка на всеки пенсионер.

"Според мен на част от вносителите на идеята за корекция на пенсиите им се услажда идеята да кажат, че увеличават всички пенсии. Но размерът на пенсията винаги е функция на приноса на човека към системата и ако разкъсаме тази връзка между принос и размер на пенсия, рискуваме да създадем нова диспропорция. Затова тезата беше, че корекцията трябва да е на база промяна на осигурителния доход", е мнението на Нейков. Той дава и конкретен пример - с пенсионер с много години стаж, който се е осигурявал на ниска заплата, и един с по-малък осигурителен стаж, но който се е осигурявал на по-висока заплата. Според Нейков ще е облагодетелстван този, който се е осигурявал повече години на по-нисък доход.

Преглед на оригинала

Логиката зад варианта на служебното правителство е именно в тази посока - да стимулира хората да останат по-дълго време на пазара на труда. Тя е своеобразен рестарт на идеята от 2015 г. за плавен ръст на коефициента за стаж до 1.5, която третият кабинет на ГЕРБ замрази, донякъде заради исканията на патриотите за увеличение на минималната пенсия.

Сега също спирачката е подобна - вече има 50 лв. корона добавка към пенсиите. "При положение че всички пенсионери я взимат, беше ясно, че е трудно след това да предложиш увеличение, от което да има губещи", казва и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Той посочва, че подходът на БСП решава въпроса само за някаква презпоколенческа справедливост, но оставя много хора без промяна. "А и логиката на този тип пенсионни системи е, че като веднъж получиш някаква пенсия, тя не се променя фундаментално, само се индексира през т.нар. Швейцарско правило", добавя Богданов.

Преглед на оригинала

Ниски ли са пенсиите

Средният размер на най-масовата пенсия в страната (тази за трудов стаж и възраст) към 31 март е 540 лв. по данни на НОИ, като в сумата е включена и добавката от 50 лв. Тя е едва 37% от размера на брутната работна заплата в страната за същия период на годината, но е около 50% от средния осигурителен доход за тримесечието.

Преглед на оригинала

Ако тези данни се погледнат в по-дългосрочен план - за период от 12 години (между 2009 и 2020 г.) средната пенсия в страната се е увеличила с почти 83%, т.е. повече от номиналния ръст на икономиката (който е 62%) и от инфлацията (20.2%). Усещането за несправедливо нисък размер на пенсиите обаче идва от сравнението с ръста на доходите, който е изпреварващ заради процеса на догонване на развита Европа - за разглеждания период средната брутна заплата се е увеличила с почти 130% по данни на националната статистика. Т.е. покупателната способност на пенсионерите е не само по-ниска, а и спадаща в сравнение с тази на работещите. Разликата става още по-чувствителна, ако се вземе предвид и различната потребителска кошница - при пенсионерите основно перо в месечния бюджет са храни и комунални услуги, чиято цена расте много по-бързо спрямо инфлационния индекс. В същото време обаче осигурителният доход за периода от 2009 до 2020 г. се увеличава с 92%, т.е. почти колкото е ръстът на пенсиите, като ако към средния им размер се добавят и 50-те лв., увеличението се изравнява. А в крайна сметка сумата, върху която се плащат осигуровки, е показателят, който участва в пенсионната формула, а не заплатите.

Преглед на оригинала

Усещането за ниски пенсии се дължи и на още няколко фактора - първият е именно голямата ножица между нови и стари пенсии, а вторият - намесата на политиците в системата, която доведе до много по-бърз ръст на минималната пенсия спрямо всички останали. В края на 2020 г. например под натиска на патриотите минималната беше вдигната с 20% до 300 лв. На фона на 5% увеличение на всички останали. В отделна графа са социалните пенсии и тези за инвалидност, които са още по-ниски.

Преглед на оригинала

Както обобщава преди време в своя фейсбук профил Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", справедлива пенсионна система не е възможна при ограничени ресурси. И при всичкото икономическо догонване в България те не се очертава да станат по-изобилни заради демографията - ако в момента 100 работещи плащат през данъците и осигуровките си пенсиите на 72 пенсионера, то през 2050 г. на 100 работещи вече ще се падат почти 82 пенсионера, и то при положение че междувременно продължава планираното нарастване на възрастта за пенсиониране (според изчисления в последния актюерски доклад на НОИ от 2019 г.).

А дори и сега около една трета от парите, нужни за плащане на пенсиите (които тази година, ако се приеме актуализацията на служебния кабинет, ще са 12.7 млрд. лв., или почти 10% от БВП), идват от данъци. Т.е. всяко следващо безпринципно увеличение на пенсиите на практика ще изисква по-голямо преливане на ресурс към системата за сметка на финансирането на други публични системи. Или увеличение на данъци и/или осигуровки.

Малко по-дългосрочен поглед

Доколкото пенсиите са най-големият разход на държавата (около една пета), всяка неразумна политическа щедрост логично има дългосрочни последици. "Както и в много други държави от ЕС, и в България се очаква разходите за публични пенсии да растат по-бързо от нарастването на икономиката", посочват експертите от НОИ в свой анализ, който е част от последния Ageing report на ЕК. Прогнозният ръст, който те изчисляват като процент от БВП, е с 1.4 пункта за периода 2019- 2070 г. Но тези сметки не отчитат промените от 2020 г., които доведоха до ръст на средната пенсия от 14%, нито настоящите. Без тях нарастването е плавно и постоянно чак до 2070 г., като се очаква да се ускори значително след 2040 г., когато ще започнат да се пенсионират родените през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век - т.е. поколението на бейби бумърите. В допълнение - след 2037 г. ще спре нарастването на пенсионната възраст, въведено с пенсионната реформа от 2015 г. Което означава, че може би отсега трябва да се помисли в тази посока - стимули повече хора да остават на пазара на труда максимално дълго време.

Преглед на оригинала

"Ако гледаме данните отпреди кризата и преди тази промяна, България е една от страните с относително ниски разходи за пенсии спрямо БВП подобно на цяла Източна Европа. Но ако гледаме дела на разходите за пенсии спрямо общите бюджетни разходи, там сме сред тези, които дават много", посочва Лъчезар Богданов като уточнява, че причината е, че като цяло в Източна Европа преразпределителната роля на държавата е по-ниска.

"След тази промяна на пенсиите по разходи за тях като дял от БВП вече ще сме сравними със страни като Швеция, Австрия, Португалия, а като дял от публичните разходи ще сме в топ 6", изчислява Богданов и допълва, че в топ 5 са страни, които са зле икономически, но с високи разходи за пенсии. Т.е. имат структурни проблеми, а причината е, че в тези държави има комбинация от високи пенсии и ранен достъп до тях.

Преглед на оригинала

Според него са нужни реформи - в посока по-бърз икономически растеж, както и в посока увеличаване на работещото население - през увеличаване на възрастта за пенсиониране на някои групи (полицаи, военни и т.н.), внос на работна сила и т.н.

Подобно е мнението и на Георги Ганев от "Демократична България"- само вдигане на пенсионното плащане, без да се увеличава производителността на икономиката, не е устойчиво дългосрочно. Според него то трябва да е на база и реформа на самата система, в която капиталообразуващият модел (т.е. лични сметки) е по-силно застъпен. "Но пък политически разбирам как трудно може да бъдат удържани тия неща, особено като са обещавани предизборно", заключава той.