Дядо заслужава повече

Какво има в проекта

Накратко - приходите в бюджета се увеличават с близо 2 млрд. лв. Заради очаквано преизпълнение на постъпленията от данъци и по-голям аванс от Плана за възстановяване тази година, а разходите - с около 1.8 млрд. лв. По-голямата част от тези пари се заделят за антиковид мерки плюс някои доплащания за отделни министерства и допълнителни средства за нови избори. А изчисленията са правени при очакване България да е две месеца в оранжева и два в червена зона на заболеваемостта.

При гласуването на проекта в бюджетната комисия стана ясно, че са готови и сметките за нужното допълнително финансиране за силовите ведомства заради кризата в Афганистан, като по думите на служебния финансов министър Асен Василев сумата няма да е сериозна. Така номиналният дефицит в консолидирания бюджет дори се свива от 4.9 на 4.6 млрд. лв. (или 3.6% от БВП). Предвид че ведомството работи с номинален БВП от едва 126.4 млрд. лв., а повечето прогнози очакват тази година показателят да достигне 128 млрд. лв., минусът може да се окаже и още по-нисък.

Василев също подчертава, че прогнозата за приходите е консервативна. Това показват и данните за изпълнението към полугодието - постъпленията от данъци са с почти 1.9 млрд. лв. повече спрямо миналогодишните, което е ръст от над 14%. В същото време Бюджет 2021 е планиран с 6% повече данъчни постъпления спрямо кризисната 2020 г. По-доброто изпълнение до голяма степен е заради бързото възстановяване на икономиката до момента, в комбинация с по-високите цени на много от вносните суровини. А дори да има силна четвърта вълна, каквито засега са очакванията, вероятно ефектът й върху икономиката ще е по-слаб - поне това показват данните дотук.

Актуализацията на държавния бюджет всъщност позволява да бъдат прекроени и тези на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване. А така ще се узаконят и 50-те лв. добавка към пенсиите, което по същество е и предложението на служебния кабинет.

Има ли нужда от актуализация

Основният въпрос обаче е - дали реално има нужда от актуализация на Бюджет 2021. В свое становище отпреди месец Фискалният съвет посочва, че "изпълнението на бюджета към настоящия момент не обуславя необходимост от актуализация". Всъщност това беше мнението и на много икономисти още когато се повдигна темата. А основните аргументи са два: а) буферите в бюджета все още не са изчерпани; б) служебен кабинет не може да предлага политики, които ще имат дългосрочен ефект върху публичните финанси и така до голяма степен да предопределят действията на следващото редовно избрано правителство.

Истината е, че Бюджет 2021 беше планиран с пари за антиковид мерки (социални, икономически и здравни) докъм март-април тази година, а очакванията бяха, че ваксинацията ще спре разпространението на вируса. Така и да има нови вълни, те ще са по-слаби. Още с встъпването в длъжност обаче служебният кабинет (напълно очаквано) обяви, че ще запази добавките към пенсиите, което струва около 100 млн. лв. месец, както и мерките в подкрепа на бизнеса. Парите за тези плащания обаче се отпускат с постановления на правителството и реално са за сметка на различни буфери в бюджета. Така още преди месец министър Василев заяви, че тези буфери ще се поизчерпат през октомври и че ако няма актуализация, пенсионерите ще останат без добавката от 50 лв. през ноември.

Според икономистd Георги Ганев, който е и депутат от "Демократична България", актуализацията на бюджета е "политически неизбежна". "Има и технически аспект, но той е свързан с политическия. Беше взето решение от страна на служебното правителство, че продължават и 50-те лева за пенсионерите, и подкрепите за бизнеса", пояснява Ганев. А ако тези плащания бъдат спрени, това ще се отрази и на рейтинга на политиците. Ако пък се гласуват, бюджетът ще удари тавана на разходите си и може да се окаже, че следващият редовен кабинет няма да има много голямо пространство за провеждане на свои политики. За справка - по изчисления на Министерството на финансите през следващата година ще са нужни допълнително 1.7 млрд. лв. за увеличението на пенсиите и още 400 млн. лв. за социалната добавка, която служебният кабинет предлага към най-ниските пенсии. Отделно - тази година ковид мерките са за около 1.4 млрд. лв. (виж таблицата), а на този етап по всичко изглежда, че ще има нужда от тези пари и догодина.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Но това не е всичко. Една част от партиите настояват за увеличение на куп социални плащания, а в парламента се очерта и консенсус около въвеждането на необлагаем минимум за данък общ доход от началото на следващата година, чийто ефект се оценява на около 1 млрд. лв. Всичко това обаче означава риск за бюджета - от една страна, ще се увеличат разходите, а от друга - ще се свият приходите.

Георги Ганев изчислява, че за увеличение на пенсиите по модела на служебния кабинет за 2022 г. ще са нужни около 1.7-1.8 млрд. лв. В същото време се очаква да има номинално нарастване на БВП с по около 8-9 млрд. лв. на година, което ще донесе до около 3 млрд. лв. повече приходи в бюджета. "Очакваният ръст на постъпленията в бюджета догодина вследствие на очакваното икономическо възстановяване ще покрие тези две промени", убеден е Ганев. И допълва, че пределната склоност към потребление (колко от всеки допълнителен лев доход харчат, а не спестяват) на пенсионерите е около 80%. А ако расте потреблението, ще има и повече постъпления от ДДС.

"Разходът няма да плати за себе си. Но може би няма да е толкова скъп за бюджета, колкото показват статичните сметки", допълва Ганев.

Притеснението обаче е доколко устойчиво е възстановяването на икономиката и дали този ръст на приходите ще се пренесе и през следващата година, когато трябва да започне и постепенно свиване на дефицита в бюджета. "Значителна част от приходите, които следва да послужат като база за финансиране на разходите, се дълат на еднократни явления, които не са устойчиви. Съветът счита, че настоящият период е неустойчив и към промените в политиките следва да се подхожда с особено внимание", се посочва в становището на Фискалния съвет за предлаганата от служебния кабинет актуализация на бюджета. От там изразяват и още опасения - че разширяването на разходната част сега "обуславя риск от повишаване на базата за бюджета за 2022 г." и съответно, че това ще действа в посока прегряване на икономиката догодина.

И нека наддаването започне сега

"Големият проблем на актуализацията е, че тя се предлага от служебно правителство, което е лишено от парламентарно мнозинство. С други думи - много е вероятно парламентарно представените партии да започнат да се надцакват коя епо-щедра и от прогнозно свиване на дефицита с 280 млн. лв. в актуализацията може да се окаже, че той ще се увеличи не просто с няколко стотин милиона, а с милиарди", казва Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Това всъщност е и най-големият риск от вече влязлата в парламента актуализация - че всяка партия ще се опита да изкара дивидент от темата предвид предстоящите нови избори.

БСП например твърдо настояват за друг подход при преизчисляване на пенсиите - със средния осигурителен доход към края на 2017 г., което всъщност ще вдигне по-старите пенсии, но няма да засегне новите. Подобно искане имат и от "Изправи се", но на последното заседание на бюджетната комисия Мария Капон обяви, че по-скоро ще настояват и минималната пенсия да бъде увеличена с 50 лв. До 350 лв., а не според проекта на служебния кабинет (виж другия текст).

И ако доскоро на масата стояха само идеите на служебния кабинет и БСП, вече има и нови. От ГЕРБ например обявиха, че ще предложат докато трае извънредното положение добавката за пенсионерите да се вдигне на 100 лв. А ден по-късно ДПС ги надцакаха с идея тя да е 120 лв. за месеците октомври, ноември и декември. "Без да пипаме модела на пенсионно осигуряване. Редовен кабинет да реши как да се промени моделът", обясни Хасан Адемов от ДПС. Проблемът е, че дадена веднъж, тази добавка се спира много трудно. И който и да дойде на власт след това, ще трябва да намери начин да я продължи.

"Ще предложим и още няколко мерки от социалната сфера като увеличаване на помощта за семейства с ниски доходи от 250 лв. за учениците от първи клас и освен за тях тази помощ да обхване и учениците от втори, трети и четвърти клас. Предлагаме и да се увеличи еднократната помощ в размер на 650 лв. за всяко второ и трето дете на осигурени за последните минимум 24 месеца назад родители и да се предостави еднократна помощ на самостоятелно наетите лица в размер на една минимална работна заплата", казва Димитър Данчев от БСП. И допълва, че ще търсят подкрепа за включване на мерки за общините. "И, разбира се, там, където има задължения за извършени вече дейности в това число и по ремонти и изграждане на пътища считаме, че също трябва да бъдат осигурени необходимите средства", допълва депутатът.

"Вместо цялостно актуализиране на бюджета служебното правителство може да се възползва от чл. 26, ал. 10 от Закона за публичните финанси и да предложи на Народното събрание да одобри допълнителни разходи и трансфери, но само до размера на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет", казва Стайков. По този начин според него хем се осигурява възможност за обезпечаване на допълнителни разходи при евентуална нова вълна на пандемията, хем народните представители няма да имат възможността да се отдадат на предизборни настроения. Но топчето вече пукна.