Служебният бюджет е с огромен дефицит - 6.4% от БВП и без орязани разходи
Решението дали да се увеличават данъци и кои ще е на депутатите. А рискът е България да изпусне и последния влак за еврото
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- В проекта има невиждани числа като нов дълг от над 13 млрд. лв. и дефицит от 12 млрд. лв.
- Няма и опит за свиване на разходите на министерствата, какъвто уж имаше идея да направи служебното правителство
- Отговорността сега се прехвърля при депутатите, които традиционна действат популистки, т.е. едва ли ще свият минусите
Тъй като партиите не подкрепят идеите за промени в данъчното законодателство на служебния кабинет - свръхпечалба и без нисък ДДС за някои сектори, той ще внесе в парламента бюджет без мерки за свиване на дефицита. А това означава, че през 2023 г. България ще мине в графата на недисциплинираните държави - с дупка в държавните финанси от почти 12 млрд. лв. или 6.4% от БВП и нужда от нов дълг само за година в размер на 13.7 млрд. лв. Това стана ясно в петък от изказването на служебния премиер Гълъб Донев и на финансовия министър Росица Велкова.
"Тази седмица двете най-големи политически коалиции обсъдиха своите виждания за бюджет 2023 г. От заявеното от тях става ясно, че не приемат промените в данъчното законодателство, предложени от служебното правителство. Подобни заявки бяха дадени и от останалите политически партии", обясни Донев. Според него това означава, че внасянето на бюджет с дефицит от 3% от служебното правителство би било с предизвестен финал. "Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат", заяви Донев. И допълни, че ще внесат проектозакон за Бюджет 2023 г., който е "разработен на база действащо законодателство, изработено от 45-48 НС". Това на практика означава, че ще предложат чисто счетоводно сметната бюджетна рамка без нови политики, мерки за увеличаване на приходите или ограничаване на разходите. Както и че служебното правителство на президента Румен Радев е решило да прехвърли отговорността за държавните финанси на партиите.
"Чух така амбициозната ви заявка за Закон за държавния бюджет, в който няма да се пипат разходите и данъците и ще има 3% дефицит. Пожелавам ви въображение и успех!", заяви Радев по време на консултациите за правителство с ГЕРБ дни преди това.
Първоначалната заявка на финансовото ведомство беше, че ще изготви бюджет с дефицит от 3% от БВП. Велкова предложи от 1 юли да отпаднат преференциалните ДДС ставки за определени сектори, както и въвеждането на временен данък свръхпечалба. Те обаче не срещнаха одобрението на партиите. В сряда работните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ по бюджет, финанси и икономическа политика обсъдиха параметрите на бюджета за тази година като се обединиха около постигането на 3% бюджетен дефицит, запазването на размера на данъците, продължаването по пътя към еврозоната и оптимизирането на разходите, където това е възможно.
Чао евро
Ако бюджетът на държавата бъде приет в този вид обаче, това означава страната да се откаже от приемане на еврото в обозримо бъдеще, тъй като ще влезе в процедура по свръхдефицит - на начислена основа се очаква той да е 6.1% от БВП. А и набирането на такъв огромен ресурс от пазарите за една година - над 13 млрд. лв., нужен за да се финансира дефицитът, може да се окаже меко казано трудно и скъпо начинание.
Все пак и Донев, и Велкова заявиха, че са в готовност за съдействие на депутатите, ако решат да прекроят бюджета. В мотивите към проекта на Бюджет 2023 са изборени куп приходни и разходни мерки с конкретни изчисления на колко възлизат те. Например ефектът от въвеждането на данък свръхпечалба за половин година се изчислява на 2.4 млрд. лв. (като от тях 1.16 млрд.лв. се очакват от големите предприятия), вдигането на ДДС ставката от 20 на 22% - на 1.6 млрд. лв., увеличението на корпоративния данък от 10 на 15% на 2.27 млрд. лв. Ефектът от премахване на ДДС преференциите се изчислява на 500 млн. лв.
Тези сметки за още приходи обаче са спорни, защото при вдигане расте и сивият сектор. По-ефективно за начало е да се свият разходи - например през рязане на държавни администрации и оттам свиване на разходи.
Едрата сметка
Приходите на държавата за 2023 г. спрямо миналата година са сметнати с ръст от 6.1 млрд. лв., а разходите - с 11.8 млрд. лв. Това води до допълнително влошаване на дефицита с 5.6 млрд. лв., обясни Велкова.
Очакванията са за по-слаб ръст на икономиката - 1.8% реално увеличение на БВП до 184.5 млрд. лв. Залага се минималната заплата да не расте повече и остава 780 лв., но пък има и сметнато увеличените с 10% на разходи за персонал за звената, които не са получили повишение през 2022 г., вдигането на пенсиите с 12% от 1 юли, както и повишението на учителските заплати, така че да бъдат поне 125% от средните за страната.
Най-големият номинален ръст на разходите догодина е при капиталовите - от над 4.6 млрд. лв. или 82% спрямо 2022 г., следвани от тези за пенсии - 3.5 млрд. лв. (или ръст от 22.6%). От Министерството на финансите обясняват големия ръст при парите за инвестиции с края на програмния период за евросубсидии (2.4 млрд. лв например са нужни за окончателни разплащания за стария програмен период) и забавяне на Плана за възстановяване. Но вероятно тук има някои резерви, подобно на други години, в които се планират милиарди капиталови разходи, които после не се правят и така механично се свива дефицитът в края на годината.
В същото време приходите от данъци се залагат с 3.5 млрд. лв. повече (или ръст от 10.5%), като постъпленията от помощи дори се очаква да са по-малко спрямо предходната година. "За първо тримесечие събираемостта на приходите нараства с 20.1%. Тази висока събираемост не е достатъчна, за да осигури ръста на разходите", обясни Велкова.
Бюджетът е изготвен и без първоначалната заявка за ограничаване на разходите на ведомствата с 10%, каквато беше дадена пред изборите.
Всички тези сметки означават през тази година държавата да търси нов дълг от пазарите в размер на 13.7 млрд. лв. "Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46.7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58.4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69.3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22.5% към края на 2021 г. намалява до 21.8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25.3% през 2023 г., 29.6% през 2024 г. и 33% към края на 2025 г.", се посочва в проекта на Тригодишна бюджетна прогноза, изготвен от ведомството на Велкова.
И все пак в документа на МФ се чете и малко повече оптимизъм - "през 2022 г., в среда на повишаваща се инфлация, потреблението на домакинствата бе устойчиво в България. Регистрираният растеж бе по-висок от очаквания и, ако тази тенденция продължи и през 2023 г., може да се наблюдава по-голямо нарастване на БВП", се посочва в проектобюджета. И още - че покупателната способност на домакинствата може да бъде по-висока при намаляване на инфлацията и вследствие на по-бавно пренасяне на по-високите лихвени проценти в еврозоната върху кредитите на домакинствата. Според експертите от Министерството на финансите инвестиционната активност също може да се подобри "при намаляване на несигурността и преориентиране на разходите на фирмите от такива за преодоляване на шокове към планирани разходи по дългосрочни инвестиционни програми".
Така финансовото здраве на държавата също става заложник на политически игри и на практика с отказа на служебния кабинет да предложи бюджет с нисък дефицит, ще зависи само политиците в парламента. А там рисковете са от популизъм и при предстоящи нови избори (поне местни със сигурност), мотивацията за рязане на разходи едва ли ще е голяма.
По темата работи и Васил Минков
2 коментара
Прилаганият неправилен метод за публични финанси причинява провалът на правителството.
С прикриване на употребявания неправилен метод за публични финанси, сегашният държавен бюджет помага за нови щети за националното стопанство.
Ако не се допускаше държавната финансова грешка, държавата нямаше за има сегашните дългове.
Накратко: Сега държавната власт не осъществява необходима защита на официалната валута.
Нямането на необходима защита на официалната валута е реален най-опасен вредител на националното стопанство. Този ликвидатор на стопански ценности е водещ причинител за сегашната инфлация (за намалението на покупателната способност на официалната валута). Всички сме жертви на неправилния метод за публични финанси.
Все още политиците пренебрегват лошия метод за публични финанси. Днес държавният бюджет е със снижени приходи и завишени разходи. В действителност, някои политици подпомагат финансовото зло. Възникват нови щети. При съдействие за обществения враг, съответната политическа партия е с подсигуряван провал. Практиката доказа, наличието на държавната финансова грешка проваля правителството.
Насоката за увеличение на цени е последица от намалената покупателна способност на официалната валута. Индексът на потребителските цени е производно (вторично) мерило за инфлация. С всяко ангажиране на общественото внимание с друго, се прикрива най-опасния вредител на националното стопанство.
Чрез взимане на нови заеми за да плаща щети от държавната финансова грешка, правителството за кратко отлага обществено признаване на своя политически провал.
Досега обществеността коментира последици, а е с мълчание за водещият причинител на сегашните щети.
Възможно е спасение от нови щети.
След приключването на грешния метод за публични финанси е постижим държавен бюджет с полезни допълнителни приходи и смалени разходи. Правителството е с възможност да изплати своите дългове. Националното стопанство е с устойчиво развитие.
Няколко много важни мерки за изпълнение и бюджета би трябвало да е с под 3% дифицит:
1. 20% ДДС за всичко и за всички.
2. -10% разходи за персонал на държавна заплата.
3. 20% данък на физически лица със заплати над максимален осигурителен доход, 30% данък за двойните на МОД заплати. Какви са тези държавни заплати по 10-20 че и 30 хиляди лв. Какви са тези докторски заплати по милион и половина?
4. СТОП на порочните практики за скрито финансиран на някои столични дружества, съответно подпомагане на столичното богато население - Топлофикация София и Градски транспорт - ето ви над милиард лв годишно. Как може държавата да изкупува ток по 2000лв/мвт от топлофикацията и да го продава после за 200лв на електротранспорта?
5. Кви са тези пенсии по 3400лв? Какво, колко дълго и колко пенсионни вноски е платил такъв пенсионер.
6. Черната дупка МВР с безбройните си превилегии, компенсации, обезщетения и т.н.
Сметнете изброеното добре и…. сметката ще излезе!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.