Провокацията с бюджета

Така внасянето на бюджета се превръща в провокация, в която отговорността умело се прехвърли изцяло върху парламента. Той трябва да вземе схемата и да почне да я прекроява, така че като крайно да сглоби работещ бюджет и да свие дупката в него. Теоретично не е невъзможно, но би било същински подвиг да се случи. Ако трябва да ви го представим нагледно, то ще е като да изсипете две кутии лего в детската градина и да оставите децата да се оправят, като се надявате, като се върнете след час, не само да няма пострадали, а да видите сглобен макет на пътнически самолет.

Подходът на кабинета на Радев в стил "На ви едни сметки, оправяйте се!" крие очевидни рискове. Първо - ако бъде приет подобен бюджет, страната ще трябва да се сбогува с еврозоната. Второ - при дефицит от 12 млрд. лв. само за тази година ще е нужен дълг от 13.7 млрд. лв., което може би е постижимо, ще е на много висока цена. И трето - преди по-малко от година при прекрояването на бюджет 2022 депутатите нагледно показаха как, скрити зад колективната безотговорност, по-скоро са склонни да раздуват разходи, особено социални плащания, отколкото да ги режат. Tочно с този аргумент есента на миналата година служебният кабинет реши да не внесе проектобюджет за 2023 г., а да поиска да работи със стария.

Като цяло посланието, което България излъчва към и без това оскъдните чужди инвеститори, е, че тръгва в посока липса на финансова дисциплина, големи дългове и евентуално вдигане на данъци. Отчасти за влошените показатели има обективни и външни причини (инфлационният шок и покачването лихвите, както и войната в Украйна забавят всички икономики в Европа и далеч отвъд нея). На предизвикателния фон обаче ние в добавка си имаме политическа криза, като даваме заявка да си спретнем и финансова криза.

Ако има добра новина, то тя е, че този път двете най-големи парламентарно представени партийни формации - ГЕРБ и ПП-ДБ, не говорят за още разходи, обещаха да приемат бюджет с дефицит до 3% от БВП, т.е. в рамките на бюджетните правила. И то без да се вдигат данъци. Въпросът е дали това е възможно, а също и дали такова рязко фискално затягане след последните няколко охолни години няма да натисне и без това свиващия се икономически растеж, което да предизвика други проблеми.

Каква я мислихме, каква стана

Бюджетът на държавата по принцип отразява политиките на управляващото мнозинство, което го изготвя, приема и след това носи отговорността за изпълнението му. А ролята на финансовия министър в този процес е ключова - той обикновено е лошият, който казва "не" на всички искания за още разходи и предлага непопулярните мерки.

Проблемът в момента обаче е, че след поредните избори все още не е ясно дали ще има правителство. Така държавата продължава да се управлява от назначен от президента кабинет, който отдавна вече не се държи само като "служебен". Но пък, от друга страна, не може да разчита и на парламентарна подкрепа, а изпълнява законите, приети от партиите, но може и лесно да се оправдава с това, че всевъзможни помощи, данъчни облекчения, увеличения на заплати и пенсии и т.н. са му вменени от тях. В подобна среда е логично никой да не иска да взима трудни управленски решения, а да предпочете да прехвърли отговорността на опонентите си.

Това се случи и с бюджета за тази година, който още отсега е проблемен - към март е на минус от 690 млн. лв., или 0.4% от БВП, а разходите галопират доста пред приходите. Настоящият финансов министър Росица Велкова дълго време предупреждаваше, че ще има проблем с финансите на държавата за тази година и че без мерки те ще финишират с на червено от много над 3% от БВП. Така първо обяви, че ще изготви финансова рамка с конкретни мерки за свиване на дефицита. Част от тях всъщност срещнаха и подкрепата на много от експертите - за премахване на безсмислените ДДС преференции за отделни сектори, за изземване на печалбите на държавните дружества под формата на 100% дивидент, за ограничаване на разходите на ведомствата с 10%. Но включваха и налагането на временен данък свръхпечалба за бизнеса, който получи много критики. Междувременно и работните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ по бюджет, финанси и икономическа политика обявиха, че са се обединили около постигането на 3% бюджетен дефицит, но и против данъчните идеи на служебния кабинет.

На този фон премиерът Гълъб Донев изненадващо обяви, че няма смисъл да внасят финансов план с дефицит от 3% от БВП, защото и без това парламентът няма да го приеме. Така се стигна до публикуването на проект, който на практика е чисто счетоводно сметната бюджетна рамка - в нея няма нови политики по приходите, а разходите са изчислени на база "който каквото е поискал" като увеличение.

Резултатът - консолидираните приходи на държавата за 2023 г. спрямо очакваното изпълнение за миналата година са сметнати с ръст от едва 1 млрд. лв. (1.55%), а разходите - с 11.8 млрд. лв. (17.5%) нагоре. Това води до влошаване на дефицита до немислимите доскоро 6.4% от БВП, или почти 12 млрд. лв. А това води след себе си и нуждата от многомилиарден дълг, който едва ли има кой да ни даде. Най-малкото веднъж раздут, дефицит не се свива лесно. Сметките на финансовото министерство показват, че ръстът на съотношението държавен дълг към БВП от 21.8% в края на 2022 г. може да набъбне до 33% към края на 2025 г.

"Залага се нов, рекорден за България дълг, а по-важният въпрос е дали ще можем да вземем пари назаем, има ли откъде. Само преди няколко месеца Великобритания, шестата икономика в света, не можа да вземе дълг на пазарите и се наложи централната банка да прави извънредна операция, която не е правена десетилетия", обясни икономистът Васил Караиванов пред БНР.

Ако бюджетът се приеме в състоянието, в което излиза от Министерския съвет, страната ще трябва да се откаже и от приемане на еврото в обозримо бъдеще, тъй като ще влезе в процедура по свръхдефицит - на начислена основа минусът се очаква да е 6.1% от БВП, т.е. България ще спре да изпълнява и критерия за бюджетен дефицит. Той трябва да не надвишава 3% от БВП на страната за съответната година. Изпълняването на всички критерии обаче така или иначе става все по-трудна задача, тъй като много от идеите за бюджетна консолидация пък биха били проинфлационни и ще затруднят покриването на изискването за ценова стабилност, което и към момента страната надвишава.

"В този бюджет се оглеждат решенията на Народното събрание от последните две години. Когато политиците критикуват служебното правителство за бюджета, те всъщност критикуват собствените си законодателни решения, довели до 6.4% бюджетен дефицит", заяви няколко дни по-късно - в разгара на бюджетния дебат, премиерът Гълъб Донев. Друг е въпросът, че през последните месеци и неговият кабинет одобри извънредни милиардни разходи за плащания към строителни фирми и за земеделците.

Може ли да стане 3%

Логичният въпрос сега е дали все още е възможно да бъде приет реалистичен бюджет с дефицит от 3% от БВП. "Все още да, доколкото големите разходи са обикновено във втората половина на годината. Но не трябва да се допуска голямо харчене преди приемане на бюджета", казва Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", визирайки именно плащанията за стотици милиони за строителните фирми през последните месеци.

Ако се работи със сметките на Министерството на финансите, при очакван номинален БВП за 2023 г. от 184.5 млрд. лв. дефицитът трябва да е под 5.535 млрд. лв., за да не надвишава 3% от БВП. Това означава, че се търсят или трябва да се орежат 6.33 млрд. лв. На теория те могат да дойдат или като се увеличат някои приходи (например се вдигнат данъци и/или се повиши събираемостта), или се режат разходи, или пък механично се вдигне номиналът на прогнозирания БВП. Последното крие риск - очакванията са световната и българската икономика да забавят темп през тази година.

Пред "Капитал" Велкова казва (виж интервю с нея тук), че в доклада към проектобюджета ведомството й е предложило "приходни и разходни мерки със съответния фискален ефект, които ако срещнат парламентарна подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3-процентното ограничение". В документа се вижда, че ефектът от въвеждането на данък свръхпечалба за половин година се изчислява на 2.4 млрд. лв. (като от тях 1.16 млрд. лв. се очакват от големите предприятия), вдигането на ДДС ставката от 20 на 22% - на 1.6 млрд. лв., увеличението на корпоративния данък от 10 на 15% - на 2.27 млрд. лв. Ефектът от премахване на ДДС преференциите се изчислява на 500 млн. лв. и т.н.

Според Ангелов обаче вдигането на данъци при сериозно забавяне на световната и българската икономика ще има обратен ефект - ще вкара икономиката в рецесия и ще доведе до по-ниски приходи. "По-скоро усилията трябва да се насочат към повишение на икономическия растеж - чрез реформи и по-бързо стартиране на инвестициите, финансирани от еврофондовете. И разбира се, повишаване на събираемостта", казва той. И допълва, че редица разходи са раздути необяснимо - капиталови, издръжка, здравеопазване, заплати. "Бих предложил всички разходи, които се увеличават, да се разбие в детайли и по пера защо се налага увеличение, с какво е обосновано, какви проекти има, в каква фаза са проектите, колко от тях ще се реализират тази година, колко могат да се отложат за следващата и т.н. Тогава ще се види, че няма оправдание за повечето разходи, а някои могат да се отложат за есента или за следващата година, което ще облекчи бюджета тази година", допълва Ангелов.

Първият прочит на част от партиите беше в същата посока. От "Демократична България" например обърнаха внимание, че се залага увеличение с 46% на текущата издръжка, без да има обявени проекти и процедури. По-голямата част от тези средства нямат да бъдат изразходвани и това ще намали допълнително дефицита, твърдят от партията. "Аз лично виждам резерви по линия на номиналния БВП. И със сигурност осигурителните вноски ще са по-високи. През първите два месеца те растат с по 16%, а за годината е заложен ръст от под 12%", допълва Георги Ганев от ДБ.

Почти всички анализатори и партийни икономисти виждат резерв и при капиталовите разходи. По проект те са с огромен ръст от 82%, или номинално увеличение от 4.6 млрд. лв. От тях 4 млрд. лв. са свързани с европейски средства, останалите са централен бюджет (4.9 млрд. лв.) и инвестиционни разходи на общините (1.2 млрд. лв.) по данни на финансовото министерство. Според ДБ от парите в централния бюджет може да се спести поне милиард. По-неясни са сметките за европейските пари. Там се очакват разходи за 3 млрд. лв., като по информация на "Капитал" по-голямата част от тях (1.8 млрд. лв.) са плащания по стария програмен период, а заложените разходи по плана за възстановяване са 0.9 млрд. лв.

Критиките на партиите са, че за тази година не е предвидено получаването на приходи по Механизма за възстановяване. За 2023 г. България може да поиска две плащания по ПВУ - едно за малко над 1.4 млрд. лв. и второ за малко под 1.5 млрд. лв. За да получи парите по първото, страната трябва да постигне 66 междинни етапи и цели. По данни на правителството към момента са изпълнени 32, а остават за изпълнение 34. В тази връзка приемането на 22-те законови промени е важно, но не достатъчно условие. По второто за годината (и общо трето) плащане има общо 46 етапи и цели. От тях за момента са постигнати 2. От финансовото ведомство обаче твърдят: "Не е предвидено получаване на приходи заради очакваното предложение за промяна на Националния план за възстановяване и устойчивост поради невъзможност да се изпрати към ЕК искане за плащане, докато трае тази процедура."

Партиите харесаха и първоначалната идея на финансовото ведомство да се събере 100% от дивидента на държавните дружества, което означава допълнителни още около 870 млн. лв. приходи. И противно на твърденията на енергийното министерство, че това не е възможно, защото ще дестабилизира енергетиката, числата показват друго: Преди "АЕЦ Козлодуй" правеше около 200 - 300 млн. печалба и работеше без проблем, сега само за деветмесечието на 2022 г. дружеството е с 1.7 млрд. лв. печалба, и то след като е дало 2.5 млрд. за помощите за бизнеса. Още 1 млрд. лв. има в ТЕЦ 2. В НЕК са поне 650 млн. лв., поне 300 млн. са в "Булгаргаз" и още около 80 - 100 млн. в мините. Отделно са военните заводи, които също работят на пълна пара.

Според Ганев може да се оставят да изтекат всички преференциални ставки по ДДС и да не се удължава срокът им на действие, което ще допринесе с още 100 млн. лв. през тази година. Така като се събере всичко - по някаква груба първоначална сметка дефицитът се свива с около 4 млрд. лв.

Според Института за пазарна икономика могат да се спестят и още около 900 млн. лв., ако се отложат някои големи социални разходи с 3 месеца - например увеличението на пенсиите и на заплатите на учителите не е от 1 юли, а от 1 октомври.

Има и друг вариант - да се продължи действието на сегашния удължителен закон за бюджета за още някакъв период. Но тогава - както обяснява и самата Велкова, може да доведе до по-висок дефицит без ограничение.

На теория целият този дебат би трябвало да е чисто експертен - правят се изчисления, набелязват се мерки, анализира се ефектът от тях и се взимат съответните решения. На практика обаче всяко решение за махане на преференции или орязване на разходи може да засегне нечий електорат. И оттук нататък реализирането на иначе добрите намерения в парламента бюджет 2023 да се прекрои и да се стегне зависи и от разбирателството между ГЕРБ и ПП-ДБ. При липсата на синхрон финансите на държавата отново може да станат заложник на поредната предизборна борба и тънки политически сметки. Но този път паянтовият бюджетен самолет само с ляв двигател ще е рецепта за катастрофа.

По темата работиха още Велина Господинова и Полина Паунова