Бюджетно-данъчните упражнения на служебния кабинет

Финансовото министерство иска да обложи още фирмените печалби, но предложението едва ли някога ще бъде гласувано

Общата данъчна основа за облагане по ДДС на заведенията се вдига с 42% през 2022 г. до 4.7 млрд. лв. Внесеният от тях данък е едва 12 млн. лв.

Вера Денизова

Общата данъчна основа за облагане по ДДС на заведенията се вдига с 42% през 2022 г. до 4.7 млрд. лв. Внесеният от тях данък е едва 12 млн. лв. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Финансовото министерство иска да обложи още фирмените печалби, но предложението едва ли някога ще бъде гласувано.
Ако има идея, която среща подкрепа, то тя е за премахване на данъчните преференции по ДДС, които се нароиха през последните две години.
Експертният дебат за състоянието на държавните финанси обаче се отложи за пореден път, а нужда от него има.

След истерията, която преди седмица предизвика изтеклият доклад на Министерството на финансите, каквото и да каже служебната министърка, едва ли някой ще приеме думите й безрезервно. Още повече че това се случи посред поредната предизборна кампания. Така опитът на Росица Велкова отново да светне червена лампа за финансите на държавата засега се приема разнопосочно. Предложенията й за ограничаване на дефицита до 3% от БВП са за сметка на увеличена данъчна тежест за някои бизнеси и орязване на разходи в администрацията и също трудно ще намерят поддръжници сред политиците в момента.

Така експертният дебат за състоянието на държавните финанси се отложи за пореден път. А че има спешна нужда от него, както и от мерки за ограничаване на "фискалната експанзия" на държавата, намеква при почти всяка своя публична изява напоследък и управителят на БНБ Димитър Радев. Темата е важна и ако България иска да се присъедини към еврозоната в близките година-две. Европейската комисия вече обяви курс към връщане към бюджетните правила за всички държави членки, т.е. дефицитите им трябва да са до 3% от БВП, а държавният дълг до 60% от БВП.

Има ли проблем с бюджета

Още през лятото на миналата година Велкова заговори, че в бюджет 2023 се очертава многомилиардна дупка - над 11 млрд. лв. Това обаче се случи малко преди поредните избори и дебатът зави в политическа реторика, партиите дадоха заявка за още разходи, а служебният кабинет се стресна и реши да не внася проектобюджет за годината. Вместо това поиска удължаване на действието на миналогодишния. На практика това само отложи проблема. Междувременно още през февруари финансите на държавата излязоха на минус 250 млн. лв. Данните на финансовото ведомство показаха ръст на консолидираните приходи със 17%, а на разходите - почти двойно по-висок, или приблизително 32%. През февруари обаче бяха направени и две големи плащания - за земеделски субсидии и към пътни фирми, за над милиард. Новите счетоводни сметки за потенциалния дефицит в края на годината на ведомството на Велкова отново не се различават от миналогодишните - очакванията са за 6% дефицит през тази година, т.е. двойно по-висок от миналогодишния, което е около 11 млрд. лв.

"Реалностите са такива - има увеличаване на пенсии и заплати с около 3.5-4 млрд., социални помощи с 1.4 млрд. и около 4-5 млрд. съфинансиране и програми, свързани с Плана за възстановяване и развитие, и съответно отивате на 10 млрд. дефицит, което е 2 пъти повече от заветните 3%", прави бърза сметка икономистът Красен Станчев пред БНР.

Дори и сметките на финансовото ведомство да са твърде песимистични, икономистите са на мнение, че са нужни мерки за ограничаване на минуса в бюджета и колкото по-бързо се приложат, толкова по-безболезнени ще са те. Очакванията са за забавяне на икономическата активност през тази година, както и за спад на инфлацията, а всичко това означава и по-малко приходи или поне не ръст с темповете от миналата година.

Късно в петък вечерта Министерството на финансите публикува своите идеи за промени в данъчните закони от средата на тази година като първа стъпка към изготвянето на бюджетна рамка с 3% дефицит. Накратко - те са с цел да влязат повече средства за бюджета, като орязват ДДС подаръци от предни предизборни популизми, но и въвеждат еднократно плащане върху свръхпечалби за вероятно повечето компании в страната. Шансът да бъдат приети обаче изглежда нищожен към момента - повечето политици се обявиха против идеите, т.е. парламентът едва ли ще ги приеме.

Данък свръхпечалба - по-скоро не

Промяната, която би засегнала най-много бизнеси, е въвеждането на еднократен данък от 33% върху печалбите им за втората половина на тази година с аргумент, че държавата е субсидирала бизнеса през последните две години с над 11 млрд. лв., а печалбите на компаниите са нараснали с над 100% за същия период. От този ход служебният кабинет се надява да събере милиарди. Истината обаче е, че фирмите могат да "масажират" резултатите си така, че да платят малко. Пламен Донев, старши мениджър корпоративно облагане в "Делойт България", казва пред Bloomberg.tv, че през 2024 година "органите на НАП ще бъдат заети с това да връщат надвнесен данък свръхпечалба, а не да събират допълнително данъци". Предложението е компаниите да направят авансови вноски, като базова година за определянето им ще е силната 2022 г. И тя ще се сравнява с положителните финансови резултати за периода от 2018 до 2021 г. В същото време размерът на реално дължимия данък за втората половина на тази година ще стане ясен през 2024 г.

Въвеждането на подобен данък в средата на годината "на пожар" обаче има по-голям проблем - изпраща лош сигнал към малкото останали чужди инвеститори - че данъците тук вече не са ниски, а средата е непредвидима.

ДДС преференциите - по-скоро да

Ако има идея, която среща широка обществена подкрепа, то тя е за премахване на данъчните преференции по ДДС, които се нароиха през последните две години. Първо, наличието им не е справедливо спрямо останалите сектори, второ - понижението на ставката на данъка не доведе до понижение на цената. А и повечето от тях бяха предложени като временна мярка за стабилизиране на бизнесите заради корона кризата и наложените ограничения. Има и още - косвените данъци са най-големият приходоизточник за бюджета (близо половината от всички данъчно-осигурителни вноски), а данъчната система в страната е конструирана така, че ставките да са еднакви за всички, а тези на преките данъци да са ниски. Когато това правило започне да се нарушава системно, логично е в един момент да се стигне до идеи за увеличение на данъчната тежест.

Сега Министерството на финансите предлага се премахне преференциалният ДДС за ресторанти, туризъм (без хотелската нощувка), спортни клубове и съоръжения, считано от 30 юни тази година. Запазва се намалената ставка на ДДС за хотелското настаняване, за книги, вестници и списания и за храни и хигиенни материали за бебета.

Според ведомството на Велкова бюджетният ефект от всички въведени намалени ставки на ДДС и освобождавания от облагане с акциз за периода 2020 - 2022 г. е загуба общо в размер на 909 млн. лв. Само за миналата година те са в размер на над половин милиард, и то при положение че част от тях влязоха в сила в средата на годината. Данните на НАП за заведенията например показват, че през последната година и половина в много от месеците сумата на ДДС за възстановяване на бизнеса е по-голяма от тази за внасяне. И то при положение че цените на заведенията се вдигаха многократно. Данните показват още, че общата данъчна основа за облагане по ДДС се вдига с 42% през 2022 г. до 4.7 млрд. лв. Спрямо година по-рано, дължимият косвен данък от сектора общо расте с едва 20%, а сумата на ДДС за възстановяване - с 81%. Така ефективно внесеният от сектора данък е двойно по-нисък през миналата година и възлиза на едва 12 млн. лв.

Междувременно всички сигнали, които излъчват официалните лица в България, се следят и от пазарите, и от инвеститорите. И нека не се заблуждаваме - едва ли някой ще иска да си вложи парите в държава, от която първо излиза новината (макар и фалшива), че според финансовото й министерство е напът да фалира, а след това обмисля извънреден данък за почти всички бизнеси.